#101 2011-12-31 13:32:48
- Billy_and_Tomy!
- Member
- From: София
- Registered: 2009-10-20
- Posts: 1,012
Re: House of darkness 1-Началото
Ох боже. Ами тези, които я четат може да са някъде през ваканцията и да нямат комп?! Е ти си решаваш дали да я продължиш или не, но аз лично искам да я продължиш.
[img]http://prikachi.com/images/290/2778290g.gif[/img]
Offline
#102 2011-12-31 16:56:56
#103 2011-12-31 17:00:40
- miss_cute_kiss
- Member
- From: Somewhere in the oceans
- Registered: 2010-11-20
- Posts: 2,890
Re: House of darkness 1-Началото
това че не коментираме не означава че не я следим
!!!
+
[list=*]
[*]"Love,love,love...and what is it good for!?
Absolutely nothing."
[/*]
[/list]
Offline
#104 2011-12-31 17:41:43
- ~smiley___face~
- Member
- Registered: 2011-09-08
- Posts: 2,036
Re: House of darkness 1-Началото
Добре, добре... Спирам да се оплквам По - къснмо пускам некст - а
Dream high!
[img]http://data.whicdn.com/images/46900411/tumblr_mfg4sjoK6B1qmk3n9o1_500_large.gif[/img]
Offline
#105 2011-12-31 22:57:39
- viktoriq_biserova
- Member
- Registered: 2010-05-14
- Posts: 658
Re: House of darkness 1-Началото
ТИ пак ли с това "Има ли смисъл да я продължавам" ?! Има смисал разбира се. Виж колко почитатели има и ти пак питаш има ли смисъл. |-( Само ще кажа едно голямо НЕЕЕЕКСТТ!!!
♥¤..Let us die young or let us live forever.We don`t have a power but we never say never!!..¤♥
[img]http://static.rollingstone.ru/pic/ano/3/one_direction.jpg[/img]
Offline
#106 2012-01-03 10:49:18
- ~smiley___face~
- Member
- Registered: 2011-09-08
- Posts: 2,036
Re: House of darkness 1-Началото
Извинявайте, че толкова се забавих с некст - а, но имах малко неотложни задачи. Мерси за разбирането.
Продължение от 11 глава...
- Не! Не ме оставяй. Обичам те! – той ме завъртя към него и ме целуна отново по устните. – Te amo! quiero a ti! No me dejes solo. Así que mienrtas esperaban. Eso es todo! – изрецитира той, като ме прегърна собственически. – Истината е, че толкова много те обичам! Не исках да те нараня.
- Единственият начин по който ме нарани, беше, че каза, че не ме обичаш. Че искаш да те оставя. – отново заплаках.
- Никога не съм го казвал! – каза учудено той.
- Добре де. Помисли си го. – казах с лека усмивка на лице.
- Не. Не, не съм. – отрече Анди, като ме отдели от себе си и ме погледна в очите. – О, Боже! Не, не, не! Това не се случва! Моля те, кажи ми, че не се случва! – една сълза се стече по лицето му .
- Какво става? – попитах недоумяващо. Той ме прегърна и с треперещ глас каза:
- Ти ще умреш…
Засмях се. Това беше най – неочакваната реакция, но се засмях.
- Защо се смееш? Това не е… - каза притеснено той, но аз го прекъснах.
- Няма да умря. – намигнах му и седнах на дивана. – Имаш ли цигари?
- Какви… Забрави. Последния път когато каза, че няма да умреш. – Сянка мина през лицето му. Беше му тежко. – Умря.
Трябваше ми малко време да премисля думите му. Последния път? Какво искаше да каже с това „последния път”?
- Какво искаш да кажеш с това? – попитах загледана в червената тапицерия на дивана. Когато погледа ми се разсея, го погледнах. Него го нямаше.
- Супер! - възкликнах. – Къде по…
- Тук съм. – каза Анди зад мен. Хвана ме с две ръце под мишниците и ме вдигна. Правеше го да изглежда така, сякаш тежа само пет килограма. За секунда се озова до мен и ме целуна нежно по устните. Тези негови устни. Действаше ми толкова… Беше ми като екстази, дрога.
- Ела. – подкани ме той. – Седни и ще ти разкажа всичко.
Беше ми приятно около него, за това седнах послушно. Той отвори уста, но аз направих изненадана физиономия и станах. Затичах се към банята на втория етаж.
- Къде…
- Ей сега идвам! – изчуруликах и влязох в банята. Очаквах там да има поне една четка за зъби, но такава нямаше. Малко истериясах при тази мисъл, но трябваше да побързам. Анди все пак, ме чакаше долу. Има четка за зъби при лекарствата. Но не ти трябва. Сега си вампир. Ние не си мием зъбите. Те, някак си, сами се почистват. Анди отново ми бъркаше в мозъка
- Хайде, готова ли се, бе! – чух го да вика от първия етаж.
- След малко. – отвърнах. Завъртях се към огледалото. Въпреки това, което ми каза Анди, аз пак си измих зъбите. Плиснах си няколко пъти лицето с вода и се върнах при него.
Седнах, но, нали съм непохватна, залитнах и малко преди да падна като чувал картофи на земята, Анди ме хвана.
- Забележителни рефлекси. – отбелязах и след това седнах като нормалните хора. Не че някога съм била нормална. Или човек, нашепна ми тънко гласче в главата.
- Всичко окей ли е? – попита Анди, забелязвайки странния ми поглед.
- Да… - погледнах го. – Да, да. Всичко е окей. Така! Сега ми разкажи.
- Добре. – той извърна глава и започна да разказва.
______________________________________
Извинявам се и за това, че е толкова кратко, но другия път ще е по - дълго, обещавам ; ))
Dream high!
[img]http://data.whicdn.com/images/46900411/tumblr_mfg4sjoK6B1qmk3n9o1_500_large.gif[/img]
Offline
#107 2012-01-03 16:25:46
- viktoriq_biserova
- Member
- Registered: 2010-05-14
- Posts: 658
Re: House of darkness 1-Началото
Интересноо. Неекстт!!
![]()
![]()
♥¤..Let us die young or let us live forever.We don`t have a power but we never say never!!..¤♥
[img]http://static.rollingstone.ru/pic/ano/3/one_direction.jpg[/img]
Offline
#108 2012-01-03 20:22:17
- Billy_and_Tomy!
- Member
- From: София
- Registered: 2009-10-20
- Posts: 1,012
Re: House of darkness 1-Началото
Ощеее?!
[img]http://prikachi.com/images/290/2778290g.gif[/img]
Offline
#109 2012-01-21 15:25:23
- blackketi
- Member
- Registered: 2010-11-14
- Posts: 58
Re: House of darkness 1-Началото
много ми харесва !
Offline
#110 2012-01-25 16:52:06
#111 2012-01-25 18:31:14
- ~smiley___face~
- Member
- Registered: 2011-09-08
- Posts: 2,036
Re: House of darkness 1-Началото
Понеже все още, въпреки, че не съм пускала от доста време, има интерес. Днес вечерта или утре ще пусна некст!
Dream high!
[img]http://data.whicdn.com/images/46900411/tumblr_mfg4sjoK6B1qmk3n9o1_500_large.gif[/img]
Offline
#112 2012-01-26 20:34:29
- ~smiley___face~
- Member
- Registered: 2011-09-08
- Posts: 2,036
Re: House of darkness 1-Началото
Обещах - ето. Последното продължение на 11 глава. Радвам се, че има хора, които още си спомнят историята ; ) Ето сега се завръщам с пълна сила! Ще я продължа до края, колкото и далеч да е той Наистина много ви благодаря за ценното време, което пропилявате, за да четете моите "велики" творби ; ) Ето го и некст - а, приятно четене
- Преди доста години, когато аз още не съм бил вампир, а нормално момче, си се родила ти. Ти, но под друго име. Елизабет. – думите му ми се струваха като някаква безсмислица. – Беше много красива. – той отклони поглед от мен и погледна някъде над главата ми, стискайки ръката ми. – С нейната дълга, буйна коса. Нейния избухлив нрав и изумителен ум! Влюбих се в нея само с един – единствен поглед. Красотата й изумяваше всички, но тя не го забелязваше. Тя не знаеше колко е специална. Както и да е. – той ме погледна, но аз погледнах настрани. – Един ден баща й, един от малкото заможни хора в селото, се разболя жестоко. Майка й бе почина година след раждането. Нямаше кой да се грижи за момичето, тъй като края на баща й беше толкова близо. Те я изпратили при най – близките на баща й. Далечни роднини, които живеели на върха на най – високата планина.
Един ден, след като я изпратили да живее при тях, тя вече била толкова изморена. Далечните й роднини били жестоки и мързеливи хора. Трябвало да чисти къщата, да ходи за вода и т.н.
Така минали две години. Момичето започнало да свиква. Не се оплаквала. Всеки ден ходела за вода до близкото поточе. Научила всички пътища и пътечки в гъстата гора. – Анди измести погледа си отново над главата ми. Аз го гледах с интерес и слушах с такъв. – Деня в който тя умряла, не бил обикновен ден. Луната била черна, наобиколена от гъсти черни облаци. Точно е този ден поточето пресъхнало, и на нея и се наложило да отиде до кладенеца в центъра на селото. Сложила тя нейното голямо наметало и тръгнала към селото.
Така й не се върнала. Тялото й било намерено на сред гората, разкъсано, според някои от животни, според други било магия, все пак тя била мъртва. Стомните с вода били счупени и разпилени около, вече, безжизненото й тяло.
Той пусна ръката ми и ме стрелна с бърз поглед. Не посмя да ме погледне в очите, колкото и да се опитвах да го погледна. Изражението му бе неразгадаемо.
Протегнах ръка, за да го хвана за рамото, но той се отдръпна и изчезна за секунди. Седях на средата на дивана с ръка протегната, сякаш за да хване нищото. Прибрах ръката си и се облегнах назад.
Какво му става на този човек, питах се на ум. Отлично знаех, че може да ми прочете мислите. Исках да го предизвикам да дойде. Но не знаех как.
Изведнъж на вратата се почука. След това последва странно дращене по нея и накрая проехтя звънеца. Станах и бързо се придвижих до вратата. Ставам все по – добра във вампирските работи, помислих си и натиснах дръжката надолу.
- Добър… Ъ? – отначало показах само главата си. След това видях, че няма никой отвън и се показах цялата. На вън бе тъмно. Бяха изминали двайсет и четири часа, от както ме ухапа… нещото.
- Габриела? – имаше някой зад мен. Говореше тихо в ухото ми. Отворих очи изпълнени с ужас и се врътнах рязко. Пред мен застана високо момче. Приличаше на онзи от болницата, но не изглеждаше толкова… запленяващ.
Притисна ме в стена. Телата ни бяха толкова близо. Усещах дъха му върху себе си. Допира му беше топъл. Точно така! Той не е вампир. Той беше топъл.
Отново ококорих очи и се приготвих да викам.
- Ан… - той прокара пръст през долната ми устна, прекъсвайки вика ми. Успокои ме сам с едно докосване. Това, някак си, ме ядоса.
- Няма смисъл да викаш. – каза тихо момчето. – Няма смисъл да се опитваш.
- Добре – прошепнах. Той свали пръста си от устната ми. И тогава: - АНДИИИИИИИ!? АНДИ….. – отново ме прекъсна, но не с пръст. Не, сега беше различно. Запуши ми устат с целувка!?
Когато отдели кафявата си глава от мен, и аз го погледнах в сребърните очи, ми просветна.
Анди! Моля те, Анди! Ела. Помогни ми и после… после ти обещавам да изчезна от живота ти. Няма да ти преча. Моля те! Моля…
Вече бях пред срив. Падам, отивам в болница, там се появява някакъв тип, който едва не ме убива. После Анди, думите му… И сега какво? Някакъв тип идва и без да го познавам, си позволява да ме целува?! Не, това преля чашата!
Анди се появи накрая на стълбите. Не му пукаше. До тук бях със слабото и все прощаващо момиченце.
Погледнах натрапника и го избутах. Той ме погледна объркано. Без да се замислям отидох отново пред него. Отново го избутах.
- Знаеш ли? Вече ми дойде в повече! – продължавах да го бутам с все сила. Бях толкова бясна, че не ми пукаше от нищо. – Озовах се в болница. Добре, това е нормално. – освен, че го бутах, жестикулирах бясно с ръце. – Но после, от нищото се появи някакъв досаден тип като теб, който ми причини това! – посочих рамото си – И какво направих аз? Припаднах. После се озовах отново тук. И сега някакъв кретен, седящ пред мен, ме целува?! Казвам на онзи кретен ей – там – посочих Анди, който седеше на стълбите като ударен от гръм – че го обичам. И той какво мислиш, че направи? – вече бях спряла да бутам непознатия. Само жестикулирах с ръце. – Той ми каза, че му „преча” и иска да се махна от живота му!? Кажи ми, в коя паралелна вселена, това е нормално?!
Вече бях изляла всичко. Олекна ми, но се почувствах и изморена. Погледнах момчето в сребристите очи. Завъртях се и тръгнах към стълбите.
- Габс, аз… - показах му среден пръст и хукнах нагоре. Влетях в стаята и първата сълза потече по зачервените ми бузи.
Габи, моля те! Не плачи…Аз съм до теб, само ме пусни…
- Махни се от главата ми! Писна ми! Допуснах те до себе си. В замяна получих само лъжи и сълзи. Не, не искам това. – казах на един дъх. – Край. Тръгвам си. Не ме спирай. Дори не се и опитвай! – последното изречение го казах толкова високо, че закънтя в ушите ми. Не исках да си тръгвам. Не исках да съм без Анди. Но той ме нарани, а на мен ми писна!
_____________________________________________
по късно ще поясня някои неща за "приказката", която Анди разказа. Казвам го, защото може да има някой, който "умира" от нетърпение ; )) Критики?
Dream high!
[img]http://data.whicdn.com/images/46900411/tumblr_mfg4sjoK6B1qmk3n9o1_500_large.gif[/img]
Offline
#113 2012-01-26 21:18:35
#114 2012-01-26 21:45:54
- bebche__:)
- Member
- From: Pariss
- Registered: 2011-02-26
- Posts: 1,466
Re: House of darkness 1-Началото
вече и аз чета историята Невероятна е
<З
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_lxrrp7zAaV1r7mjy5o1_500.gif[/img]
Offline
#115 2012-01-27 17:12:04
- viktoriq_biserova
- Member
- Registered: 2010-05-14
- Posts: 658
Re: House of darkness 1-Началото
много ми харесва !
![]()
♥¤..Let us die young or let us live forever.We don`t have a power but we never say never!!..¤♥
[img]http://static.rollingstone.ru/pic/ano/3/one_direction.jpg[/img]
Offline
#116 2012-01-27 18:05:24
- ~smiley___face~
- Member
- Registered: 2011-09-08
- Posts: 2,036
Re: House of darkness 1-Началото
Днес ли да пусна некста, или утре?!
Dream high!
[img]http://data.whicdn.com/images/46900411/tumblr_mfg4sjoK6B1qmk3n9o1_500_large.gif[/img]
Offline
#117 2012-01-27 18:14:24
#118 2012-01-27 19:31:17
- Billy_and_Tomy!
- Member
- From: София
- Registered: 2009-10-20
- Posts: 1,012
Re: House of darkness 1-Началото
Днес ли да пусна некста, или утре?!
Днеес разбира се!! Ощее?!!
[img]http://prikachi.com/images/290/2778290g.gif[/img]
Offline
#119 2012-01-27 19:33:17
- miss_cute_kiss
- Member
- From: Somewhere in the oceans
- Registered: 2010-11-20
- Posts: 2,890
Re: House of darkness 1-Началото
Нексттт бее!
[list=*]
[*]"Love,love,love...and what is it good for!?
Absolutely nothing."
[/*]
[/list]
Offline
#120 2012-01-27 19:56:00
- ~smiley___face~
- Member
- Registered: 2011-09-08
- Posts: 2,036
Re: House of darkness 1-Началото
Не, този път наистина ще я довърша! Много яко съм се надъхала, а и имам муза! Много се радвам, че ви харесва!
Ето некста:
Дванадесета глава
„Сбогом… Или не?”
Тук имах само едни дънки, тениска, обувки, суичър и чанта. Значи щях да взема само тези неща. Отворих масивния гардероб, намиращ се отдясно на леглото, и започнах да ровя. Знаях, че Анди е предвидил тази ситуация и е скрил дрехите ми. Да, наистина беше така, но не ме затрудни особено намирането им.
Метнах дрехите на леглото. Чантата ми беше на земята. От нея извадих черно бельо, четка за коса и четка за зъби. Просветна ми, че винаги имах такива неща в чантата. Също така и една малка оранжева чантичка с гримове.
Обух черните бикини и съблякох тениската на Анди. Метнах я на леглото и бързо си сложих сутиена. Имах чувството, че той ме гледа.
След като се облякох, взех четката за коса и четката за зъби, и оранжевата чантичка. Отидох в банята. Измих си зъбите и лицето. Сресах чорлавата си коса и отворих чантичката с гримове. Вътре имах два черни молива, фон дьо тен, разни малки кремчета, лак и пила а нокти. Това само ми напомни колко окаян е маникюра ми. Вдигнах дясната си ръка и свих пръсти, за да станат равни и да ги огледам по – добре. Не бяха нищо особено. Нито много начупени, нито пък перфектни. Е, пак бях доволна.
Намазах лицето си с едно от кремчетата, сложих си малко фон дьо тен и лапнах една дъвка, която намерих скрита под тубичката с фон дьо тена. Вързах косата си на висока конска опашка, с ластика, който някога съм оставила на ръба на мивката. Няколко малки кичурчета коса ми се вееха пред очите, за това ги сложих зад ухото си и събрах разхвърляните си неща.
Когато се върнах в стаята, метнах нещата си в чантата и грабнах суичъра, седящ на леглото. Взех и чантата като я преметнах през рамо, и обувките, които без малко да забравя.
Затворих леко вратата зад себе си и тогава ме удари болка в корема. Леко се приведох, но след това рязко се изправих. Придвижих се до стълбите, игнорирайки болката. Монах като хал през всички. Само на последното спрях, оставих нещата и се обух. Облякох суичъра си, метнах чантата през рамото отново и се огледах за Анди. От него нямаше и следа.
Погледнах гузно надолу. Не! Не си го причинявай! Няма да мислиш за него, нито за това, което му каза. Него го няма, което е факт, че не му пука, повтарях си на ум.
Когато стигнах вратата, спрях за секунда. Дръпнах ципа на суичъра си нагоре и натиснах металната дръжка. Очаквах Анди да ме връхлети от някъде с думите „Не ме оставяй”, както ми беше казал преди, но него го нямаше.
Свих неволно рамене и направих крачка навън.
Слънцето блестеше леко, а вятъра развяваше косите ми. Стана ми приятно да видя отново слънцето. Този път то не ме дразнеше, но имаше нещо което успяваше да наруши спокойствието ми – болката. Беше толкова силна и неочаквана, че почти ме повали на земята. Стиснах яростно зъби и закрачих напред. Бях твърдо решена да спра болката. Също така исках възможно най – бързо да отида в къщата на баба.
И тогава се сетих. Вдигнах леко приведената си глава и образът на Кáролин изплува в главата ми. А след него, и образът на Джен.
- О, боже! – казах гласно. – Джен! – с бясна скорост се стрелнах по тротоара. Трябваше да се видя с нея колкото се може по – скоро. Имах да знам дали е добре, дали още е… жива.
___________________________________________
критики? ;??
Dream high!
[img]http://data.whicdn.com/images/46900411/tumblr_mfg4sjoK6B1qmk3n9o1_500_large.gif[/img]
Offline
#121 2012-01-27 20:12:16
- bebche__:)
- Member
- From: Pariss
- Registered: 2011-02-26
- Posts: 1,466
Re: House of darkness 1-Началото
невероятно
НЕКСТ =>
<З
[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_lxrrp7zAaV1r7mjy5o1_500.gif[/img]
Offline
#122 2012-01-27 20:18:45
#123 2012-01-28 09:18:39
- Billy_and_Tomy!
- Member
- From: София
- Registered: 2009-10-20
- Posts: 1,012
Re: House of darkness 1-Началото
невероятно
![]()
НЕКСТ =>
[img]http://prikachi.com/images/290/2778290g.gif[/img]
Offline
#124 2012-01-29 12:38:00
- miikи маLs .
- Beαutiful Bitch
- From: Bulgaria
- Registered: 2011-01-25
- Posts: 2,239
Re: House of darkness 1-Началото
вече и аз чета историята
Невероятна е
![]()
yeah !
Offline
#125 2012-01-30 17:18:13
- ~smiley___face~
- Member
- Registered: 2011-09-08
- Posts: 2,036
Re: House of darkness 1-Началото
Много се раздвам, че ви харесва!
Тази вечер пускам некста. Вчера не можах, защото имах неочаквани гости. Ивинявам се
Dream high!
[img]http://data.whicdn.com/images/46900411/tumblr_mfg4sjoK6B1qmk3n9o1_500_large.gif[/img]
Offline