Защитник

nani_tyyy · 2011-11-24 16:05:44

Хрумна ми нещо преди около седмица и реших да го напиша. Дано ви хареса.
---------------------------------------------
Двадесет и първи вид има много разновидности. Но тази никога не е съществувала.

***

Утрото беше красиво. Птиците пееха, а песента им се носеше от сутрешния морски брис. Навън ухаеше на морска вода, а пяната се блъскаше в крайбрежните скали.
Изведнъж, на мястото на бляскавите слънчеви лъчи, се появиха сиви тревожни облаци. Топлият повей се превърна в студен вятър, а мекото удряне на вълните в скалите - в бясна надпревара на сила и мощ.
Тогава те се появиха.
Стъпката им беше бавна, но всичко, което докоснеха се разрушаваше. Специалните, могъщи повелители на магията, които обичаха да всяват болка и разрушение, коравосърдечни същества, които убиваха за забава. Голяма група от хора, разкрили себе си и същността си на света, преди няколко години. Хора, с които Кралят се бореше упорито, но често без успех.
Александра седеше спокойно на леглото си, усетила магията, която Специалните използваха. Тя се изправи и погледна двата красиви кинжала, които държеше. С тези два кинжала тя беше избила толкова много Специални. Тя самата беше една от тях, но се беше заклела никога да не използва магията си за нещата, за които те я използваха. Тя беше избрала сама да бъде господарка на себе си. Беше избрала да живее както тя иска, да прави нещата, които тя желае. Беше избрала самотата пред убийствата. Тя върза дългата си кестенява коса на конска опашка и се отправи към вратата. Високата `и стройна фигура се показа пред вратата и тя видя кървавата баня, която Специалните си бяха устроили. Втурна се към тях и заби единия от кинжалите във врата на най-близкия Специален. Няколко други мъже се приближиха до нея. Александра усети, че правят обща магия, с която да я повалят. Но те не знаеха, че никоя магия не би могла да я повали, освен нейната собствена. Тя им се нахвърли бясно и ги уби бързо и безболезнено. Още няколко жени се присъединиха към групата, която вече беше тръгнала към зеленоокото момиче. Тя ги избегна всичките и им нанеса рани, които ги обричаха на бърза и сигурна смърт. След това се концентрира върху магията, която Специалните правеха. Съсредоточи се върху това, да я обърне срещу тях. Красивите `и очи се затвориха и след малко всички Специални лежаха безпомощни на земята. Тя никога не се беше обвинявала, че убива нейната собствена раса. Те бяха убийци, които заслужаваха да умрат, заради избиването на беззащитни хора, които нищо не им бяха направили. Тя знаеше, че всеки, който убива заслужава да умре, независимо каква е целта му - добра или лиша. И идеално осъзнаваше, че тя също заслужава бавна и болезнена смърт.
Тя вървеше бавно към морето. Щеше да `и липсва, но щяха да пратят група от Специални по петите `и. Погледна за последно към морето, когато някой я нападна отзад. Хвана я неподготвена, поради което тя падна на земята. Беше на сантиметри от ръба на морето.
-Супер, ще умра нападната в гръб...-каза тя саркастично. Човекът, който я нападна беше Специален и беше успял да се скрие от нея.
-Чувам съм а теб. Казват, че избиваш расата си, явно е истина-каза той.-Но вече няма значение...
Той замахна с меча си с намерението да отсече главата `и. Алекс беше готова да умре с усмивка, когато чу метален сблъсък. Отвори очите си и видя, че някой се биеше със Специалния. Той го повали и повелителя на магия падна мъртъв.
-Добре ли си?-попита спасителят на Алекс и и подаде ръка.
-Да. Кой си ти?-тя знаеше, че няма нужда да пита кой е, но все пак го направи. Разбра, че е от хората на Краля, когато разпозна кралската емблема, избродирана на ризата му.
-Хейвън-каза кратко той.
-Какво правиш тук?
-Видях, че Специалните са тук и се втурнах да помагам. Не явно си ги накълцала преди да дойда. Е ще хванеш ли ръката ми, за да се изправиш или ще стоиш там долу-каза той и се усмихна присмехулно.
-Мислиш ли, че ми е нужна ръката ти, за да стана?!-каза тя и се изправи.
Тръгна към къщата, в която беше отседнала. Все нещата си, сложи ги в раницата и тръгна по пътя си.

***

-Сигурен ли си, че беше тя?-попита Крал Лукас.
-Повече от сигурен. Уби повече от десет Специални. Това е тя-каза Хейвън.
-Тогава,-той се обърна към сина си, Никълъс-трябва да я намериш. Не можем да си позволим да я изпуснем.
-Както наредите.-каза Ник, след което двамата с Хейвън излязоха от стаята.-Утре, преди слънцето да изгрее тръгваме. Събери хората.
---------------------------------------------

Мнения/критики..?

xvampirexbitchx · 2011-11-24 16:41:01

Хареса ми, но малко в повече ми идва повторението "Специалните".. Иначе е хубаво.. некст..

nani_tyyy · 2011-11-24 17:04:39

Хареса ми, но малко в повече ми идва повторението "Специалните".. Иначе е хубаво.. некст..

Да и аз така мисля, но някак си магьосници или повелител на магията, не ме кефи. Ще се постарая да не го повтарям толкова често .

#1 2011-11-24 16:05:44

Re: Защитник

#2 2011-11-24 16:41:01

Re: Защитник

#3 2011-11-24 17:04:39

Re: Защитник

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook