#1 2011-11-20 19:25:19

lady_ss1

Member

From: София

Registered: 2010-09-17

Posts: 21,410

Re: Вечна любов

Реших да пусна нещо различно. Да, пак ще е история, но този път вампирска. Е, ако ви хареса, пускам некст... 

Вървях по главната улица в центъра. Мястото беше оживено. Кафетата бяха пълни с жени и мъже, които говореха. Изведнъж ми се причу, че някой извика името ми. Обърнах се, но нямаше никой. "Оф!" измърморих аз и продължих с бързи и уверени крачки по тротоара. Вървях внимателно и гледах в краката си. Беше един обикновен слънчев ден в Калифорния. Най-накрая намерих пикапа си. Беше син, паркиран до бутика с маркови дрехи. Наслаждавах му се от рождения ми ден. Татко ми го подари, когато ставах на 17. Нали, много е хубав... Със самодоволна усмивка се приближих и отключих предната врата. Огледах се за последно и натиснах газта. Отпраших напред. Пуснах си релаксираща музика и почти задрямах.
***
Събудих се на място с много хора. Имаше и линейка... и полиция. "О, Боже!" помислих си аз. Какво ли може да се е случило. Опитах се да се надигна, за да видя повече, но тогава разбрах че кракът ми е затиснат. Един мъж на около средна възраст (явно беше полицай) се приближи към мен.
- Здравейте, госпожице... Вие сте Роуз Макензи както виждам на личната ви карта.
- Лична карта? - погледнах го аз очудено. - Какво се е случило?
- Хм, какво ли? Заспали сте на волана и сте причинили лека катастрофа. Така да се каже, де, на хората им няма почти нищо, но добре, че сте карали с 40 км/ч, иначе...
- Леле... ужас... - бях като ударена в скала. С ококорени очи гледах полицая, който тъй мило ми написа акта. "Ужас" повтарях си аз наум, като се надявах, че не ми е прочел мислите. Излязох от колата (някак си успях) и тръгнах с всичка сила към светофара. Както се бях затичала, се блъснах в един човек. Беше доста млад (явно студент) с кафеви очи и светло кестевяна коса. Ударих се в него и се пльоснах на тротоара.
- О, извинете, госпожице. Дай да ви помогна. Не съм искал, наистина.
- Не, аз се извинявам. Мн-много бързах. - изфъфлих аз.
Той ми помогна да се изправя.
- Ще ви заведя на лекар.
- Какво?? Не, няма нужда. Аз съм... добре.
- Не ви личи. По-добре да ви заведя на доктор. Не приемам "Не" за отговор.
Нямах избор.
Той ме заведе до някаква стръмна улица, явно там беше паркирал колата си. Да, оказах се права. Една лъскаво черна кола марка "БмВ" стоеше грациозно паркирана. Той ми помогна да се кача.
- Е, ще се запознаем ли, или... - очакваше отговор той.
Аз го погледнах саркастично, отметнах дългите си кестеняви коси назад и най-накрая казах:
- А, да разбира се. Ъ... казвам се Роуз, Роуз Макензи. На 17 от Калифорния. И... това е. - запецнах аз и скръстих ръце.
- Е, доста кратко, но дойде мой ред. Аз съм Ерик. На 17 съм... да, също като теб и съм от Вашингтон, но живея в Калифорния. Поради известни причини...
Аз кимнах утвърдително и се загледах на другата страна. Той нададе газ и потеглихме. Не ми беше много приятно, че някакъв непознат ме водеше... уж на лекар... надявам се...

natali.14

Изгонен(а)

Registered: 2011-11-07

Posts: 614

Re: Вечна любов

Прекрасно е.Бих искала продължение.От тук спорет мен ти имаш най-големият талант.Не,че разбирам много,но мисля,че текста ти е завършен и добре формиран.Продължавай с текстовете си,защото винаги ще ги чета.Пишрш страхотно и много ми харесва.Стани писател,защото ще получиш комплименти и от знатни хора.Пиши книги!
По този кратък текст разбрах колко много те бива.    

---

[img]http://dl3.glitter-graphics.net/pub/74/74213chlfky0847.jpg[/img]

lady_ss1

Member

From: София

Registered: 2010-09-17

Posts: 21,410

Re: Вечна любов

Прекрасно е.Бих искала продължение.От тук спорет мен ти имаш най-големият талант.Не,че разбирам много,но мисля,че текста ти е завършен и добре формиран.Продължавай с текстовете си,защото винаги ще ги чета.Пишрш страхотно и много ми харесва.Стани писател,защото ще получиш комплименти и от знатни хора.Пиши книги!
По този кратък текст разбрах колко много те бива.    

Хей, благодаря ти за милите думи. : )