#1 2011-11-19 10:58:36

SeSiTy1

Member

Registered: 2011-02-19

Posts: 51

Re: This is my story ....

Всичко се променя. Хората си отиват. Живота продължава и оставаш сам, сам се бориш за самия теб. Как да продължиш да живееш, как да дишаш без нея/него...
Те бяха две сестри, както обикновени така и специални... Всяка сутрин едната от тях се събуждаше с радост, тя живееше за сестра си. Тя осмисляше нейния живот. Обичаха се толкова много, че дори цялата Земя не може да побере толкова любов. Бяха като едно цяло... Обаче разликата им беше 6 години. И едната от тях порасна, промени се. Спря да се смее на детските шеги, спря да играе детските игри... Макар всичко това, малката сестричка я обичаше. Нейната любов не се бе променила ни най малко... Времето си минаваше, порасна и малката сестричка. И тя разбра какво е да си тийнеиджър, какво е да лудуваш. Те започнаха да се забравят.  Едната вече беше 19 а другата на 13. По голямата сестра си имаше сериозен приятел.Вече две или три години бяха заедно. Когато и двете бяха пораснали те осъзнаха, че отново се нуждаят една от друга. Връзката им пак се засили. Но тя започва да се засилва заради тяхната раздяла. По-голямата сестра реши да се премести да живее в приятели си, да учи и да работи. Малката остана сама.... не и се живееше. Какво стана? Да не би тя отново да се почуства изоставена като преди ?  Не, този път беше по-различно, тя знаеше, че рядко ще я вижда. Знаеше, че този път раздялата им беше веднъж и завинаги.От ключодържатела, който по-голяма сестра подари на гаджето за първата си година заедно, до ключодържатела + нея заедно в къщата. Частица от малката сестра изчезна... какво стана с тази частица никой не знае. Едва ли тя е умряла, но със сигурност замина някъде. Някъде да търси щастието си... Може би замина с по голямата сестра, може би... Сега аз се чувствам безсилна, беззащитна...аз съм едно  нищо. И къде си ти да ми помогнеш както правеше преди...както когато падах и си одрасквах коленете, а ти идваше и плачеше заедно с мен... Сега паднах в една яма, една дупка,голяма и бездънна. А ти къде си? Липсваш ми... Липсваш повече от всякога. Но все пак ти благодаря за всичко...Ти ме научи на всичко важно в живота... И знай,че където и да, каквото и да стане ще те обичам много!
Това е за всички, които преживяват същото... Благодаря за вниманието

kkalippso

Member

From: ~ ••• ~ При Карлсон на покрива

Registered: 2011-09-08

Posts: 1,707

Re: This is my story ....

Прекрасно те разбирам. И аз имам по-голяма сестра, но за мое щастие все още не се е стигнало до момента в който ще се отдалечи от мен.
П.П. : Мисля, че текста ти е за раздела Лично творчество.

---

"Истинската литература, която ни носи емоции и е в състояние да ни отведе в други светове е тази, която разказва история чрез словото, а не онази, която анализира авторовия замисъл при написването на историята. Художественият текст е като вицовете - ако трябва да се обяснява допълнително, значи не е достигнал целта си да бъде разбран само и единствено чрез съдържанието си."
---------------------------------------------- е казал някой,  някога, някъде

SweeT_kapriZz

Member

Registered: 2011-01-26

Posts: 266

Re: This is my story ....

толкова вярноо !!  наистина прекрасноо е написаноо ;хх

---

[img]http://prikachi.com/images/380/5164380x.gif[/img]

little_baby

i am lost in time.

From: Upper East Side, Manhattan

Registered: 2009-08-05

Posts: 11,633

Re: This is my story ....

Прекрасно!