Един миг

ronnie · 2012-01-15 15:51:42

Ля-ля-ля-ля-ЛЯ....

ronnie · 2012-01-15 15:53:12

Още колко коентара трябва да напиша напиша, за да свърша тая страница

all_day_all_night · 2012-01-15 16:00:16

суперското Neext

ronnie · 2012-01-15 16:01:53

мерсии

само дето трябва да изпиша станицата и го пускам

ronnie · 2012-01-15 16:03:52

IV глава

Това беше Оливър. Той беше общ приятел на мен и Миранда.
-Алекс, какво направи?
-Замаях се и се спънах - казах му аз докато разтърсихглавата си.
-Имаш ли нужда от помощ?
-Можеш ли да ми кажеш къде е Миранда?
-Последно я видях в голямата стая - отговори той.
След 10 минути търсене успях да разбера къде е.
-Миранда, най-сетне те намерих.
Навън беше пълнолуние. Тя беше седнала на покрива на къщата. Беше се осамотила, гледаше ясното небе с искркящите звезди. Явно й е дошъл в повече от парито. Не ми каза нищо. Аз изчаках малко и после реших да отида при нея.
-Хей, какво става?
-М, нищо... - отвърна ми щастливо тя. - Просто се наслаждавам на красивата вечер.
-И така не разбрах, защо дойдоха толкова много хора?
-И на мен не ми стана много ясно, но мисля, че има ток. И тези които знаеха за купона са дошли и са извикали още хора.
Какво... Само тук има ток?! Но как е станало...
-Хайде да вървим при другите, искаш ли? - попитах Мимс.
-Добре, подай ми ръка.
Когато слизахме по стълбите Миранда ме помоли да й помогна. Обърнах се и очите ми се ококориха както никога досега, а усмивката ми угасна. Как е възможно?! И тя имаше знак - на крака си.

ronnie · 2012-01-15 16:04:13

IV глава

Това беше Оливър. Той беше общ приятел на мен и Миранда.
-Алекс, какво направи?
-Замаях се и се спънах - казах му аз докато разтърсих главата си.
-Имаш ли нужда от помощ?
-Можеш ли да ми кажеш къде е Миранда?
-Последно я видях в голямата стая - отговори той.
След 10 минути търсене успях да разбера къде е.
-Миранда, най-сетне те намерих.
Навън беше пълнолуние. Тя беше седнала на покрива на къщата. Беше се осамотила, гледаше ясното небе с искркящите звезди. Явно й е дошло в повече от парито. Не ми каза нищо. Аз изчаках малко и после реших да отида при нея.
-Хей, какво става?
-М, нищо... - отвърна ми щастливо тя. - Просто се наслаждавам на красивата вечер.
-И така не разбрах, защо дойдоха толкова много хора?
-И на мен не ми стана много ясно, но мисля, че само в този квартал на града има ток. И тези които знаеха за купона са дошли и са извикали още хора.
Какво... Само тук има ток?! Но как е станало...
-Хайде да вървим при другите, искаш ли? - попитах Мимс.
-Добре, подай ми ръка.
Когато слизахме по стълбите Миранда ме помоли да й помогна. Обърнах се и очите ми се ококориха както никога досега, а усмивката ми угасна. Как е възможно?! И тя имаше знакът.На крака си.

miss_cute_kiss · 2012-01-15 16:48:25

Некстт !

geri18 · 2012-01-26 18:19:57

Некстт !

djuu · 2012-01-28 12:53:32

Наистина са ти прекалено къси главите, но за сметка на това пишеш горе-долу добре. И както казаха другите, пиши повече описания. Чакам с нетърпение некст-а.

ronnie · 2012-01-28 13:14:22

Добре, този път ще се постарая за по-дълга част и с повече описания. Ще я пусна днес или утре.

miss_cute_kiss · 2012-01-28 14:38:39

Прилича ми на книгата ,,Сирена" Сигурно си взела идеята от там,както и да е.
Харесва ми Некстт!!

ronnie · 2012-01-28 19:59:41

Между другото, наистина може да ти прилича на "Сирена", защото след като я прочетох ми дойде тази идея. Много ми хреса начина на писане, а после се "случи" наистина гава I... и така

miss_cute_kiss · 2012-01-28 20:02:04

Между другото, наистина може да ти прилича на "Сирена", защото след като я прочетох ми дойде тази идея. Много ми хреса начина на писане, а после се "случи" наистина гава I... и така

Но проблемо.На мен лично ми харесва историята ти и чакам некста . : )

~smiley___face~ · 2012-01-28 20:12:18

ами имам няколко критики: 1. Много е късичко
2.Малко е неяано. Изведнъж е в кафенето и после се озовава на улицата скола в ръка.
3.Малко повече описания моля?! Не разбразх как изглежда героинятам нито няйната приятелка, нито къщата... Общо взето има какво да се поправи, но пък поне идеята си я бива! Все пак искам некст!

ronnie · 2012-02-05 18:21:00

Извинявам се, че чак сега я пускам.

V глава

Не доумявах какво става. Бях наистина объркана. Първо аз, после Оливър, а сега и тя.
-Миранда - погледнах я аз - от кога имаш това на крака си?
С леко разочарование, че съм го видяла, тя ме погледна и с въздишка ми отговори:
-От вчера.
-Защо не ми каза?
Придърпах бавно косата си и й показах моят знак. Видя го, но явно не знаеше как да реагира и само си мълчеше. Как ли щеше да реагира, ако й бях казала и за Оливър?
-Оливър има същия символ на ръката си.
-Какво? - погледна ме тя с лек ужас в очите си - Няма нач...
Преди да завърши изречението си се сгрумоляса на земята. В този момент незнаех какво да направя. Бяхме в стаичката между покрива и къщата, а отдолу все още бумтеше музиката. Спуснах се по стъпалата и бързах да намеря Оливър. Проправяйки си път през тълпата, го видях в кухнята. Беше се подпрял на плота и пиеше вода. Беше толкова сладък, но това сега нямаше значение. Тичах към него с бялата накъсана рокля.
-Оливър. - Говорех силно, може би дори виках,а той беше в гръб. - Оливър, чуваш ли ме?
Бутнах го по гърбът. Точно в секунда усетих същата болка, пронизваща тялото ми, която усетих преди три месеца. Той се обърна, беше излят чашата с вода върху костюма си. Очите ни се срещнаха. Ясно ми стана, че и той е усетил това, но Миранде лежеше там горе и трябваше да я измъкна.
-Трябва да изкараш вскички хора от къщата.
Той ме погледна и кимна в знак на съгласие. Отиде да търси приятелите си, за да могат да изкарат навалицата. Сега ми трябваше Даниел - гаджето на Миранда. Те се запознаха на един купон. В началото изобщо не се понасяха, но после тя го "омагьосала" с червената си прекрасна коса, поне той така казва, и от тогава двамата са луди един за друг.
-Даниел, помогни ми. Миранда припадна в стаята над стъпалата.
Той тръгна бързо към тавана на къщата. Видях притеснението му, очите ми се насълзиха макар да не беше нужно. Той се качи, аз не го последвах.
Слизаше бавно, държеше Мира на ръце.
-Къде ще я оставим - попита той.
-Ела в голямата стая.
Къщата вече беше празна. Оливър и приятелите му бяха разчистили донякъде. После той ги беше изпратил. Часът беше 01:38. Оливър видя, че Даниел носи Миранда и веднага оправи дивана, за да я сложим да легне.
-От кога е така - попита Оливър.
Погледнах жално и казах:
-Когато те блъснах и ти казах да прекратиш партито, тя беше в безсъзнание.
След около 20 минути тя се съвзе. Гледаше наоколо. Отидох при нея и я прегърнах.
-Добре ли си - попитах разтревожено.
-Да, да добре съм.
Даниел седна до нея и я целуна по челото.
-Но какво стана докато бях в безсъзнание.
-Какво искаш да кажеш - погледнах я с объркан поглед.
-Последното, което помня е ужасна пронизваща болка. Все едно преминава ток през мен.
Обърнах се към Оливър. После към нея.
-Оливър... Покажи дясната си китка на Миранда - казах сериозно на Оливър.
Когато Миранда видя знакът все едно глътна езика си.
-Ще те питам само едно нещо. Усещала ли си такава болка и преди.
-Да, преди три месеца.

Е, какво мислите ?

h0neyy^^ · 2012-02-05 18:44:07

Хубаво е,но ако имаш повече описания и частите да са дълги колкото последната ще стане супер.

ronnie · 2012-02-17 22:25:54

Спирам да пиша историята в сайта.

#26 2012-01-15 15:51:42

Re: Един миг

#27 2012-01-15 15:53:12

Re: Един миг

#28 2012-01-15 16:00:16

Re: Един миг

#29 2012-01-15 16:01:53

Re: Един миг

#30 2012-01-15 16:03:52

Re: Един миг

#31 2012-01-15 16:04:13

Re: Един миг

#32 2012-01-15 16:48:25

Re: Един миг

#33 2012-01-26 18:19:57

Re: Един миг

#34 2012-01-28 12:53:32

Re: Един миг

#35 2012-01-28 13:14:22

Re: Един миг

#36 2012-01-28 14:38:39

Re: Един миг

#37 2012-01-28 19:59:41

Re: Един миг

#38 2012-01-28 20:02:04

Re: Един миг

#39 2012-01-28 20:12:18

Re: Един миг

#40 2012-02-05 18:21:00

Re: Един миг

#41 2012-02-05 18:44:07

Re: Един миг

#42 2012-02-17 22:25:54

Re: Един миг

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook