Тя не беше като другите...

monnssy · 2011-10-01 14:05:03

Ако ви хареса, ще пусна още. Приятно четене.

Стоях на покрива на гаража и го чаках да дойде. Вече чувах стъпките му и усещах миризмата му. Вятърът се удряше право в лицето ми и развяваше дългата ми черна косата назад. Кожата ми беше настръхнала и ледена, но не чувствах студ. Приближаваше.
- Бавен си. Можех да го убия милион пъти, докато те чакам. – скочих от гаража и се приземих на крака, точно като котка. Затропах с черните си високи обувки и спрях на сантиметри от него. Чувах как сърцето му бие.
- Остави го на мира или...... – гласът му трепереше. Страхуваше се от мен.
- Или какво?! – прекъснах го и се доближи още повече до него.
- Ще съжаляваш за това.
- Ще чакам.

..
Мъртъв е. Помислих си, докато се изкачвах по вентилационната система на сградата и се усмихнах. Почти успях.
Скочих от дупката на тавана и тръгнах към леглото.
- Миранда? – прошепна сестра ми, докато се обръщаше немощно.
- Аз съм, успокой се. – седнах на леглото до нея и я целунах по челото. – По-добре ли си?
- Не особено. Не ме оставяй сама за толкова дълго, моля те. Страхувам се. – разплака се и се опита да се изправи, за да ме прегърне. Простена от болки.
- Не, не мърдай. – помогнах й да легне отново и я прегърнах. – Няма страшно. Никой няма да ни намери тук – огледах се. Намирахме се в склада на отдавна изоставена сграда, в която преди доста време имаше голяма компания, която произвежда сладки изделия. Целунах я отново. – Дай да видя ръцете ти.
Тя извади едната си ръка и сърцето ми се сви. Беше цялата в кървави следи. Белезите продължаваха от китките й и стигаха до раменете. Дълбоки и дълги червени линии, остатъци от ножовете, с които я бяха наранявали онези копелета. Затворих очи, за да не види сълзите ми.
- Нека сменя превръзките ти – прошепнах накрая. Махнах одеалото от нея и внимателно извадих компресите, напоени с билки от изпочупените й ребра и тези от огромния участък от кръста й, върху който все още нямаше кожа. Сълзите започнаха да парят очите ми отново.

gofuckurself · 2011-10-01 14:13:49

хареса ми

yoo_97 · 2011-10-01 14:14:14

На мен ми харесва, продължи го.

littlepartofme · 2011-10-01 14:30:08

Емм, бива.

SweetY =] KittY · 2011-10-01 14:42:21

Става..

blackxxstar · 2011-10-01 14:45:45

Некст

bunny_lowe · 2011-10-01 14:52:38

Супер е продължение

monnssy · 2011-10-01 14:59:49

Радвам се, че има хора, на които им харесва. Ето следващата част:

Криех се в парка, до който беше къщата му и го чаках да се прибере. Не бях вярвала, че някога ще нараня невинен човек, за да отмъстя на друг, но всеки път щом се сещах за малката си сестричка, в мен умираше всякаква човечност и мислех единствено за отмъщението. Тримата щяха да платят с кръв и сълзи за страданията на сестра ми. Заклех се.
След малко, той се появи с брат си. Минаха по алеята и невинният започна да рови в джобовете си за ключа. Беше бавен. Изскочих на улицата и ударих мъчителя на сестра ми, докато беше с гръб, по гладата с железния капак на един от контейнерите. Той се свлече в краката ми, а брат му се опря на вратата и ме гледаше уплашено.
- Коя си ти, по дяволите? – Лицето му беше изкривено в странна гримаса.
..
Копелето идваше в съзнание. Опита се да се размърда, но не успя. Бях го завързала за един стол.
- Казах ти да не крещиш. Видя ли какво стана сега? Събуди брат си. – изцъках с език и го ритнах в ребрата. Той отново се сгърчи от болка и извика .
- Това познато ли ти е? – доближих се до съществото, което бях завързала за стола. - Ще направя с него същото, което ти и твоите приятелчета направихте със сестра ми. Само че ти няма да дойдеш на време, за да спасиш живота му. Шанс. – шепнех в ухото му. – Нищо не казваш?
- Какво си му направила? – изкрещя ми той.
- На него ли? – погледнах с пренебрежение гърчещия се на земята тип и го ритнах отново – Все още нищо. Сега започвам. А ти ще гледаш.

Когато свърших, цялата бях в кръв. Трябваше да намеря чисти дрехи, преди да се прибера. Прехапах устни.

- Алекс – побутнах я леко и тя отвори очи. – Гладна ли си?
- Да, малко.
Изправих се и тръгнах към торбите с покупките.
- Чакай, това кръв ли е? – посочи обувките ми. Имаше голямо червено петно. По дяволите, как не го бях забелязала!
- Не зная – излъгах – вероятно съм настъпила нещо по пътя насам.
- Знам, че си перфектна в лъжите, но аз съм ти сестра. Познавам, когато лъжеш. Миранда, какво правиш? – поклати глава – Кажи ми, че не е това, което си мисля, моля те.
- Не зная какво си мислиш, Алекс – продължавах упорито.
- Няма те прекалено много време, прибираш се някак си тъжна, все едно си направила нещо лошо. – Аз мълчах. – О, не. Колко от тях уби?
- Николко. – седнах до нея. – Но ми остава още един.
- Как така? – мисля, че се сещаше, просто отказваше да повярва.
- Братът на единия и бащата на втория. – след като думите излязоха от устата ми, се почувствах гузна. Не, не трябваше! Заслужаваха си го!
- Затова ли се крием тук? – разплака се тя. – В склад?
- Това не можеше да остане безнаказано!
- Но това не е начина! – тя се сви от болки. Аз също. Изтичах до леглото.
- Слушай ме. Измъчваха теб по най-зверския начин, за да се доберат до мен. Истинско чудо е, че останахме живи. Нямаше как да оставя нещата така и ти го знаеш. – говорех й, докато я слагах да легне.
- Опасно е. Не искам да те загубя.
- Няма страшно – наведох се и я целунах. – Утре ще доведа една жена да те види.
- И как ще се случи това? Ще й кажеш „Хей, не се притеснявайте, ама ние живеем на майната си, понеже обичам да убивам невинни хора” ?! – старият й сърказъм се връщаше. Усмихнах се. Щеше да се оправи.
- Остави ме аз да помисля за това.

Princэska___ · 2011-10-01 15:59:20

Супер,браво!

lovexkiller · 2011-10-01 16:44:48

Харесва ми. Нека да видим развитието!

monnssy · 2011-10-02 07:19:47

Следващата част -

Чух трясък и подскочих от леглото. Отвън имаше някого. Започваше да се качва. Приближаваше. Миришеше на кръв. Бяха десет-петнайсет човека.
Сърцето ми започна да бие бързо. Скочих бързо на крака, нахлузвайки червени обувки на висок ток и взех сестра си на ръце. Тя простена от болка и се събуди.
- Съжалявам, миличка.
- Какво става? – проплака тя. Изпотрошеният й крак висеше като откъснат.
- Някой идва. Много са. Приближават. – ръцете, краката ми и всяка една част от моето тяло трепереше. Не се страхувах за живота си. Аз щях да оцелея, сигурна бях – просто винаги оцелявах. Погледнах сестра си. Тя вече чуваше шума от стъпките, което значеше, че те вече са много близо. Щяха да ни намерят. Не знаех какво да правя. Адреналинът бушуваше във вените ми. Държах немощното тяло на сестричката си и се въртях из стаята, чудейки се какво да правя. Прозорецът. – Скачаме.
- Миранда, ти откачи ли? – плачеше от болка и от страх тя. – На осмия етаж сме, ще умрем! Тоест, аз ще умра! Не изтърпях всичките тези болки, за да умра.
Беше права. Нямаше изход. Нежно я оставих на леглото, изправих се, стиснах зъби и се подготвих.
От отвора на тавана започнаха да скачат мъже. Един. Двама. Трима. Четирима. Петима. Тръгнаха към мен и аз ги посрещах с юмруци. Бях заета да преброя останалите, но със сигурност бяха над десет. Видях три познати лица – мъчителите на сестра ми. Висок, мургав мъж с тъмна коса ме удари и паднах на земята. Главата ми пулсираше от болката и я разтърсих, за да се проясни. Трябваше да отида при сестра си. Трябваше да я защитя. Усетих, че нещо се забива в мен. Чух как разкъсва кожата ми. Нож.
- Мили боже. – говореше единия. – Няма капка кръв.
- Невъзможно – стреснат, мургавия мъж се надвеси над мен. Използвах момента, за да забия червеното си токче в устата му. Започна да плюе кръв. Чух Алекс да пищи. Тялото ми се обърна по посока на писъка за части от секундата. Започнах да оглеждам стаята. Миришеше на кръв. И обикновен човек би го усетил. Тогава погледа ми се спря на фигура, която лежеше на земята. Беше сестра ми. Тялото й беше извъртяно в невъзможна поза, главата й бе обърната наобратно. Лежеше в локва от собствената си кръв и не мърдаше. Времето за мен всякаш беше спряло. Не можех да загубя и нея. Щях да се самоубия, въпреки че не знаех как. Някой крещеше. Това бях аз. Писъците се откъсваха от устата ми, без да им позволявам. Нечие тяло падна до тялото на сестра ми. Моето. Нечии сълзи падаха до неподвижното й тяло. Моите. Легнах до нея и я прегърнах. Плачех тихо и я притисках до себе си. Забравих за всичко. За нечовешките си способности, които не ми даваха мира. За проблемите на сестра ми. Мислех само за болката от загубата й. Бях забравила дори и смешниците, на които позволих да я убият. Нямаше да си го простя. Никога.
Усетих как някой ме дърпа и гневът пламна в празните ми вени като пожар. Започнах да крещя и да ги удрям с каквото намеря, а те един по един започнаха да падат, кървящи от всякъде.
..
- Хванете я, ще се измъкне! – крещяха двама едновременно след тялото ми, което скочи през прозореца. Щом краката ми докоснаха асвалта, започнах да дичам с всички сили. Носех на ръце тялото на сестра ми, а болката не спираше да блъска в гърдите ми. Сълзите ми падаха, а кокалчетата на ръцете ми бяха покрити с кръв. Не моята, разбира се. Стигнах до някакъв парк далече от старото ми жилище и седнах на някаква пейка, като оставих тялото до себе си. Дишах равномерно, а от очите ми се стичаха водопади. Загубих сестра си. Не можех да повярвам. Тя бе единствения човек, който ми беше останал. Когато бях на пет, а Алекс на две, майка ни почина от някаква болест на сърцето. Две години по-късно баща ни умря в самолетна катастрофа. Оттогава двете ни размятат по приютите като кучета, но винаги сме се справяли сами. Заедно.
Не знаех какво става. Главата ми се въртеше, всеки мускул в тялото ми крещеше от болка. Нямах сили да продължа.

~smiley___face~ · 2011-10-02 08:56:23

некст! Стана интересно.

unikatchii · 2011-10-02 09:32:51

чудно е

lowet0o · 2011-10-02 09:37:40

Хубава история

Extazy Baby · 2011-10-02 15:49:15

Хубаво е.

poxleitner · 2011-10-02 15:57:28

Ощее..

#1 2011-10-01 14:05:03

Re: Тя не беше като другите...

#2 2011-10-01 14:13:49

Re: Тя не беше като другите...

#3 2011-10-01 14:14:14

Re: Тя не беше като другите...

#4 2011-10-01 14:30:08

Re: Тя не беше като другите...

#5 2011-10-01 14:42:21

Re: Тя не беше като другите...

#6 2011-10-01 14:45:45

Re: Тя не беше като другите...

#7 2011-10-01 14:52:38

Re: Тя не беше като другите...

#8 2011-10-01 14:59:49

Re: Тя не беше като другите...

#9 2011-10-01 15:59:20

Re: Тя не беше като другите...

#10 2011-10-01 16:44:48

Re: Тя не беше като другите...

#11 2011-10-02 07:19:47

Re: Тя не беше като другите...

#12 2011-10-02 08:56:23

Re: Тя не беше като другите...

#13 2011-10-02 09:32:51

Re: Тя не беше като другите...

#14 2011-10-02 09:37:40

Re: Тя не беше като другите...

#15 2011-10-02 15:49:15

Re: Тя не беше като другите...

#16 2011-10-02 15:57:28

Re: Тя не беше като другите...

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook