Да играеш с дявола.

Aleks_stz · 2011-09-25 21:37:38

ощееее

Leonore. · 2011-09-27 15:15:09

8.

Усещах как силите ми ме напускаха. Горещият му дъх изгаряше кожата ми, докато устните му бавно и мъчително целуваха шията ми. Всяка една малка частица в мен, искаше да освободи дивото желание, което изпитвах към проклетото копеле.
Разумът ми бавно, но сигурно започваше да ме напуска, а на негово място се вкореняваше нещо, което знаех, че трябваше да спра, защото щях да съжалявам. Той беше красив, опияняващ и ужасно сексапилен, но си оставаше подъл негодник. Следващият път, щях да го прикова за стола с вериги .
Устните му се впиха жадно и неочаквано бързо в моите. Тялото му не се бе отдалечило
и с милиметър. Притискаше ме силно към твърдата стена, сякаш казвайки ми, че не мога да избягам от него, а дори и да се опитам, той отново ще ме намери и прати в Ада.
Усетих ръката му, която се обви около едната ми гърда. Дразнещо чувство мина през мен. Искаше да си играем. Така да бъде, но този път аз щях да съм тази, която ще води.
Вплетох пръсти в черната му, гъста коса и се притиснах още по – силно в него.
Отдели устни от моите за секунди, само, за да покаже доволната си и надменна усмивка, след което отново ги вплете в моите, по – хищно и от преди.
Дишането ми ставаше все по – накъсано, а сърцебиенето ми все по – бързо.
Имах чувството, че можеше да седи така с векове. Аз, обаче, нямах намерението да остана залепена за тази стена и секунда повече.
Размених позициите ни рязко, блъскайки го грубо в стената, възползвайки се от момента, в който беше разсеян с това да опипва гърдите ми и всяко едно място до което можеше да стигне палавата му ръка.
Изсмя се развеселено.
- Котенце, не знах, че обичаш да си отгоре. – Игнорирах коментара му, пъхвайки ръката си под черната му тениска, опипвайки всеки един от перфектните му мускули. Усетих насладата която изпита от нежното ми докосване.
- Има още много неща, които не знаеш за мен, котенце. – Наблегнах на последната дума, поглеждайки го право в очите, които излъчваха неудържимост и любопитство.
- Така е, затова мисля, да започнем с опознаването още от сега. – Ръката му се плъзна бързо по тялото ми. Приведе се леко и ме надигна рязко от земята, държейки ме на ръце. Очите ми се разшириха изненадано.
- Какво правиш, по дяволите ? - Чувствах се ужасно неудобно. Усещах силните му ръце, които ме обгръщаха собственически и неудържимо.
- Започвам с опознаването. Не ме ли чу ? – Подхвърли ме леко във въздуха, вървейки към голямото легло, сякаш му бях плюшена играчка, немествайки ръцете си по – добре около тялото ми. Щях да му разбия физиономията.
- Да не си се побъркал. Пусни ме. Веднага, Маркас! – Заповядах му разгневено. Вече бяхме стигнали твърде далеч.
- Както кажеш. – Погледнах го с отврена уста, недоумяващо.
Както кажа ли ? Добре.
Не очаквах, че ще е толкова лесно.

****

Беше толкова забавна гледка. Големите и плътни устни се бяха разтворили безмълвно, а погледа й ме изучаваше изненадано. Мислеше си, че ще я оставя просто така, сякаш ми пукаше за мнението й.
Глупачка. Хвърлих я на леглото, лягайки върху нея.
Насочи истинсктивно малката си ръка към лицето ми, вече за втори път, готова да ме удари. Стиснах китките й, преди да е нанесла удара си, заковавайки ръцете й над главата. Присви очи гневно. Чувстваше се безпомощна.
Страхуваше се, защото знаеше, че ще й хареса. Прокарах бавно езика си по шията й. Исках да я побъркам. Да я накарам дълго време, да сънува и помни всяко едно движение, което щях да приложа бърху тялото й. В нея имаше ужасно много страст, която исках да изкарам на яве. Желаех я от горе до долу, но тя така и не го осъзнаваше напълно. Беше невероятна, малка мръсница, колкото й да се опитваше, да прикрия това свое качество. Нямаше си и на идея, колко много ме възбуждаше.
Разскъсах ризата й, без да ми пука, че копчетата изпопадаха и със сигурност, нямаше да може да я облече втори път. Прокарах ръцете си по стегнатият й корем неудържимо, стигайки чак до перфектно заоблените й гърди.
Исках това тяло, по дяволите.
Впих отново, болезнено силно устните си в нейните, които бяха толкова меки, плътни ...
Надиганх се рязко, покривайки с рука устата си.
Мамка му.

- Проклета, коварна, дива, разгонена ...

****

Иплъзнах се светкачино от позицията в която ме бе принудил да седя, претъркулвайки се от леглото и заставайки на достатъчно голямо разтояние от него.
Явно го бях захапала доста силно, като се има напредвид рекацията му и богатият речник от думи, който демонстрира и който аз игнорирах.
Сам си беше виновен. Не биваше да се увлича толкова. Знаеше идеално добре, как стоят нещата между нас и как щях да си останат завинаги, независимо от всичко, но продължаваше да предизвиква съдбата по най - учевидният начин.
Светкавично бързо стана от леглото, орбъщайки се към мен, все още придържайки леко с ръка раната си. С две бързи крачки, вече се намираше пред мен.
Хвана дългата ми коса, която вече се бе изплъзнала от шнолата и обвивайки я около ръката си, приближи лицето ми към неговото.

- Внимавай, къде си забиваш зъбките, котенце. – затегна захвата около косата ми още по – силно. Стиснах зъби. – Следващият път, може ти да си тази, която ще бъде прободена с нещо. – Изгледа ме свирепо, пускайки ме.
Проследих с хладнокръвен поглед, как бавно тръгна да излиза от стаята, спирайки се, преди да се изнесе напълно.
- Да си готова до двадесет минути. – Отвори вратата и излезе, затваряйки я с трясък. Кучи син.

****

Беше решил, да вечеряме в ресторанта, в който се състоя и първата ни фалшива среща. Колко мило от негова страна, да ни върне в миналото, докато в настоящето, вечеряхме един срещу друг в скъп хотел, всеки мислейки си, как да наръга, удуши, окове, отрови и пребие другия. Въпреки напрежението и мълчанието, което цареше между нас, както и злобните погледи, които си хвърляхме от време на време, трябваше да призная, че обстановката беше наистина луксозна. Тъмните, но топли и успокояващи цветове преобладаваха, както и секси сервитьорите. Усмихнах се почти незабележимо.
Още от както се настанихме на масата си, флиртувах чрез погледи с блондина, който очевидно, работеше в ресторанта. Личеше си, че е срамежлив и ужасно добър. Харесваше ме, виждах го в очите му.
Обичах този тип момчета. Никога не ми създаваха проблеми и не ми противоречаха. Имаха някакъв собствен, естествен чар, който им придаваше тази срамежливост.
Усмихнах му се сладко, когато го видях да идва към нас, носейки вино.
- Извинете, ще желаете ли още вино ? – попита ни добродушно, несочвайки невиннят си, любопитен поглед към мен.

- Не. – Да.

– чух се да казвам едновременно с Маркас.
Втренчихме погледи един в друг за кратко, след което отново се върнахме на важната тема.
- Не желаем още вино. Можете да си вървите. – гласът му преливаше от
самоувереност.Забелязах как господин срамежлив, стоеше безмълвно и бе готов да се оттегли. Стасна ми жал, а и не исках все още, да отдалечавам поглед от стегнатото му тяло.
- Не. Остани. Аз искам още вино. – Дарих го с един от моите мили погледи.
- Дамата не знае какво иска, или говори. Можеш да си тръгваш. – Наблегна на последното изречение, вече едвам сдържайки нервите си.
- Напротив. Налей ми още вино .... – погледах за момент към табелката, намираща се върху костюма му и довърших. - ... Габриел. - Казах името му с бавен и захаросан глас. Кръстосах крака и нстрелнах предизвикателно погледа си към той на Маркас, от който прехвърчаха искри от гняв.

Oт последно време съм задушаващо заета. Няма да спирам да пиша, но ще пускам главите по - рядко.
Главата я написах ужасно бързо, така че съжалявам, ако не се хареса, или има много грешки.

dream_99 · 2011-09-27 16:10:40

Браво ... страхотно е продйлжавай да пишеш ...

*****************************************************************************

kkalippso · 2011-09-27 16:20:15

Главата е просто... не мога да го опиша. Много жалко, че ще пускаш главите по-рядко, но всеки си има личен живот.Продължавай в същия дух.

Aleks_stz · 2011-09-27 18:16:18

ощеееее

viktoriq_biserova · 2011-09-27 18:38:48

Главата е просто... не мога да го опиша. Много жалко, че ще пускаш главите по-рядко, но всеки си има личен живот.Продължавай в същия дух.

bebche__:) · 2011-09-27 19:52:38

ощее

lovexkiller · 2011-09-28 13:58:59

Перфектната история! Продължавай. Пишеш страхотно!!!

bebche__:) · 2011-09-28 19:12:42

много е хубава

lovexkiller · 2011-10-01 16:39:58

Чакаме. Плс.. некст?? <33

Leonore. · 2011-10-02 17:24:04

VIV

Кучката си въобразяваше, че може да се заглежда и флиртува със смотаното сервитьорче в мое присъствие. Хвърляше му примамливи погледи и надежи, а той естествено не можеше, да устои на сладката й измамност. Проследих с крайно раздразнен поглед, как наля още вино в чашата й, преструвайки се на галантен рицар с одежди. Щях да извия глупавият му врат, ако скоро не разкараше жалката си личност от погледа ми, както и очите си от пищното деколте на Леа. Поклони се, дарявайки я с мазната си усмивка й се оттегли, оставяйки я да точи лиги след него. Имах чувството, че вместо кръв във вените ми вмомента, течеше лава. Щях да съборя всичко с един замах от масата, да я блъсна върху нея и да й покажа как изглеждаше истинският мъж, ако обстановката не бе толкова деликатна, славата която си бях изградил – също.

- Ахх .. – подпря с ръка лицето си, прехапвайки устни, загледана в жалкият плъх с бутилката вино, чиято глава щях скоро да напъхам и удавя в нея.
- Разочароваш ме, скъпа. Не съм очаквал, че ще се захласваш по девствени копелета. – Прекъснах, най – вероятно перверзните й мисли, които вмомента изникваха в оглупялата й глава, дразнейки я с хладнокравиният си, фалшив тон.
- Ревност ли долавям в очите ти, Маркас ? – Впери, вече по – сериозният си поглед в мен, облягайки се бавно на облегалката на стола.
- Просто съм загрижен за теб, миличка. Ако си търсиш компания за вечерта, смятам, че заслужаваш много по – добра стока от този плъх по който се заглеждаш. – Отпих от силното си питие, усмихвайки й се, сякаш й казвах, че нямам нищо против аз да съм този, който ще разхлади страстите й.
- Не ставай мекошав. Не виждам място за притеснения. – отпи от виното си. - Сигурна съм, че всяка друга стока е по – добра от твоята.

Засмях се неподправено, наистина развеселен от думите й. Мислеше си, че срамежливото сервитьорче е нещо повече от мен. Какво разочарование ще бъде за нея, когато забележи огромната разлика между двама ни в която и да е област.
Очите й ме изучаваха любопитно и леко изплашено, чудейки се, защо глупавият и опит за обида не проработи. Вече трябваше да е разбрала, че не съм никоя от предишните й играчки, които не страват и половин цент. Бях непобедим в леглото, непокист, с голямо его и власт, който не приемаше ‘ не ‘ , за отговор.
Станах от дървеният стол и с тежка походка се приближих към скованата й особа. Подадох ръката си към нея и я изгледах предизвикателно.

- Един танц ? Настоявам. – Очите й ме изучаваха изпитателно, връщайки се ту на лицето ми, ту на ръката ми. Изпитваше несигурност. Не обичаше неизвестното, особено когато то се вмъкваше в нейната територия, но аз не бях от хората, които щяха да взенат впредвит мнението й. След секунди размишляване се овладя, усмихвайки ми се чаровно, готова да чуе правилата на играта.
Изправи се внимателно, приглаждайки леко и почти незабелижимо черната си пола, заставайки пред мен в цялата си прелест. Положи малката си, нежна ръка върху моята самоуверено, оставяйки се на истинктите си и моите стъпки. Поведох я към дансинга, пълен със заблудени двойки, които танцуваха монотнно на бавната музика, която звучеше вмомента. Не харесвах всички тези влюбени двойки. Бяха толкова фалшиви във собствените си самозалъгвания за вярата в любовта, че чак изглеждаха жалки.
С плавни, едновременни и бързи движения, застанахме един срещу друг по средата на пространството из между всички двойки. Поставих рязко ръка върху изящната й талия, придърпвайки я към мен. Изправи стойката си, поставяйки ръката си на рамото ми, след което вплетохме свободните си ръце и затанцувахме плавно.

- Не знаех, че можеш да танцуваш. - Усмихнах и се момчешки.
- О, мога. И то не само в тази поза, скъпа. - Присви очи, показвайки ми, че отговораът ми не й се понрави.
- Какво стана с Алберто ? Надявам се, че не си забравил за отговорите, които ми обеща. - Изстреля рязко въпроса си с любопитен поглед.
- Нека кажем просто, че не го биваше нито за приятел, нито за двоен играч. - завъртяхме се бавно в такт.
- Искам точни отговори, Маркас. - втренчи сериозният си поглед в мен.
- Сладурче, сама каза, колко измамен и подъл съм. Съмняваш ли се, че бих те разочаровал и този път ? - бавната музика изведнъж затихна, спирайки танците, но не и ситуацията в която пропадахме бавно, но сигурно. Отделихме се един от друг, продължавайки жизнено важният за нея разговор.
- Значи няма да получа повече отговори, така ли ? - нова песен изпълни въздуха. Танго. Дори и нотите се подчиняваха на характерите ни.
- Ако това те интересува - ще оцелее, не бъди толкова .. как беше ? - направих изкуствена и замислени физиономия. - А, да. Мекушава. - смигнах й, притискайки тялото й към моето за пореден път тази вечер, понасяйки ни в ритама на танца.

****

Тази вечер щеше да бъде дълга и определено нямаше да завърши красиво, предусещах го.
Бяхме започнали зле, значи щяхме и да завършим така.
- След като не си възнамерявал да ми дадеш отговорите, които исках, за какво тогава е всичко това ? - Да, Маркас не беше човек, който действаше необмислено, нито пък аз.
- За нищо, миличка. Не може ли просто да прекарваме времето си заедно ? - Погледна ме миловидно, подигравайки ми се. Задник.
- О, моляти се, Маркас. Вярваш ли си ? - Надигнах перфектно оформената си вежда, придавайки повече ирония на цялата визуалност.
- Добре, скъпа! Умната ти главица ме разкри. - направихме две бързи стъпки в такт с музиката.
- Искам да работиш за мен по един случай. - Както и предполагах. Копелето винаги мислеше първо за собствените си нужди и чак тогава, ако имаш късмет и то голям, може да се съобрази, и с твоите.
- А, ако откажа ? - Гласът ми се сниши. Знаех, че и двата отговора, които можех да използвам нямаше да ме доведът до хубаво, но кой все пак беше по - правилният ?
- Нямаш избор, слънце. Ако откажеш, избягаш, или ме изиграеш по какъвто и да е начин, ще те намеря и ще те принудя насила, да си предложиш услугите. - направихме крачка назад и две напред, водейки се по - музиката, която сякаш определяше емоциите ни. Бях взела оръжие със себе си и ако се наложеше, щях да го използвам. Нямах си на идея какво се въртеше в главата му, нито какво се очакваше да направя, ако приемех.
- Ти си един гаден, кучи син! - Погледна ме арогантно и с ловко движение, обхващайки кръста ми, наклони тялото ми надолу като част от танца. Изправи ме рязко, притискайки ме към себе си. Обхван с другата си ръка кракът ми, плъзгайки я еротично. Набра полата ми и рязко извади ножа, който бях скрила. Чудесно. Вече освен жертва, бях и обезоражена.
- Скъпа, наистина обичаш да криеш там оръжията си. - Погледнах го с присвити очи и престорена усмивка. Нещастник.
Заби ножа с острието надолу към земята, пускайки крака ми и повеждайки ни отново в страстният танц. Не откъсвахме погледите си, нито за секунда. Знаех, че някъде там, из панталоните му, или сакото се намираше нещо остро, или изтрелващо куршуми, затова трябваше да измисля по деликатен и естествен начин за измъкване.
Обвих кракът си около неговия от външната страна, притискайки тялото си в неговото и приближавайки устните ни, точно когато песента свърши.
- Добре, Маркас. - Прошепнах нежно в ухото му, сякаш показвайки му, че съм готова да се предам на шибаните му условия.
- Знаех си, че има все пак, някакъв ум в главата ти, сладурче. - Доволна усмивка изгря на лицето му. Някакъв ум, а ? Скапано копеле.
Усмихнах му се небрежно, извъртайки леко поглед от който се долавяше премирие, но не и пълно съгласие. Ако бях прекалено спокойна, щеше да разобличи малкият ми фарс. Исках да изглеждам така, сякаш се съгласям, защото се срахувам.
Опрях ръце на гърдите му обиграно, накланяйки се към него, давайки му прекрасната гледка към гардите ми. Трябваше да го разсея с нещо. Какво по - добро лекарство от това за Маркас.
- Идвам след малко. Трябва да пооправя гримат си. - прошепнах му тихо и с елегантна и хладнокръвна походка се отдалечих от него.

****

Щях да я изчукам на всяко едно място във шибаният й апартамен, а след това бавно и болезнено, щях да накарам малкото и сърчице да спре ритама си.
Проклета, коварна кучка. Ако се случеше нещо на колата ми, последствията щяха да са двойно по жестоки.
Седях и пиех уискито си нервно, докато чаках Майкъл да проследи къде точно бе откарала колата ми онази мръсница, за да успея да я проследя заедно с нея и да я разкъсам.

- Приятел, не мога да повярвам, че си оставил хладнокръвна, секси убийца, да отиде и да си пооправи грима.
- Млъкни и се възползвай максимално от компютърните си умения.

kkalippso · 2011-10-02 18:54:04

Ох, ох, ох! Моля, моля, моля пускай по- скоро!

Leonore. · 2011-10-02 19:23:46

Няма смисъл да ги пускам бързо, не само, защото не мога, ами и защото от последно време, май има малък интерес.
Иначе, когато е възможно, ще пускам по - често нови глави.

kkalippso · 2011-10-03 11:05:57

Няма смисъл да ги пускам бързо, не само, защото не мога, ами и защото от последно време, май има малък интерес.
Иначе, когато е възможно, ще пускам по - често нови глави.

Има смисъл в думите ти. Благодаря ти, че няма да спираш историята, поради тази причина.

lovexkiller · 2011-10-03 11:32:38

Велико !!

Aleks_stz · 2011-10-03 12:17:41

aaaaа

twilight_kiss · 2011-10-03 17:03:29

Това е една от малкото истории, които наистина ми харесват. Невероятно е !!

nani_tyyy · 2011-10-04 19:16:07

Историята е уникална. Имам многооо... талант!
Още..

Ъъъ, аз съм много тъпо парче! Трябва да е *имаш...
Иначе и тази част ме накефи! Искам още..

lovexkiller · 2011-10-06 15:09:15

Некст ??

viktoriq_biserova · 2011-10-08 20:46:59

Това е една от малкото истории, които наистина ми харесват. Невероятно е !!

Leonore. · 2011-10-19 10:06:25

Хъх, отдавна не съм писала каквото и да е в тази тема. Истината е , че не съм писала нова глава, не само, защото наистина нямам време, както бях писала преди, ами и защото музата ми изчезна. Вмомента имам идея за нещо ново, което най - вероятно ще пусна до края на тази седмица и което смятам да довърша, независимо от всичко. Ако музата ми все пак се върне, ще продължа и '' Да играеш с дявола '' . Казвам всичко това за хората, които са следяли темата ми, колкото и малко да са те. Смятам, че е глупаво да се оставят в неведение нещата по - този начин.

littlepartofme · 2011-10-19 14:20:44

Хъх, отдавна не съм писала каквото и да е в тази тема. Истината е , че не съм писала нова глава, не само, защото наистина нямам време, както бях писала преди, ами и защото музата ми изчезна. Вмомента имам идея за нещо ново, което най - вероятно ще пусна до края на тази седмица и което смятам да довърша, независимо от всичко. Ако музата ми все пак се върне, ще продължа и '' Да играеш с дявола '' . Казвам всичко това за хората, които са следяли темата ми, колкото и малко да са те. Смятам, че е глупаво да се оставят в неведение нещата по - този начин.

Ихуу аз я следя. :33
Много се радвам за новата глава.

kkalippso · 2011-10-20 09:12:54

Е, ще се надяваме за продължение. Радвам се за новата историйка и искам да те попитам няма ли да продължиш "Нейният фалшив вампирски съпруг", доста фенове събра. Нека музата е с теб.

~Валз · 2011-10-20 12:12:53

много е хубаво <3

blackxxstar · 2011-10-20 16:57:42

Всички части ги прочетох и много ми хареса.Моля те пусни и друга част.

#51 2011-09-25 21:37:38

Re: Да играеш с дявола.

#52 2011-09-27 15:15:09

Re: Да играеш с дявола.

#53 2011-09-27 16:10:40

Re: Да играеш с дявола.

#54 2011-09-27 16:20:15

Re: Да играеш с дявола.

#55 2011-09-27 18:16:18

Re: Да играеш с дявола.

#56 2011-09-27 18:38:48

Re: Да играеш с дявола.

#57 2011-09-27 19:52:38

Re: Да играеш с дявола.

#58 2011-09-28 13:58:59

Re: Да играеш с дявола.

#59 2011-09-28 19:12:42

Re: Да играеш с дявола.

#60 2011-10-01 16:39:58

Re: Да играеш с дявола.

#61 2011-10-02 17:24:04

Re: Да играеш с дявола.

#62 2011-10-02 18:54:04

Re: Да играеш с дявола.

#63 2011-10-02 19:23:46

Re: Да играеш с дявола.

#64 2011-10-03 11:05:57

Re: Да играеш с дявола.

#65 2011-10-03 11:32:38

Re: Да играеш с дявола.

#66 2011-10-03 12:17:41

Re: Да играеш с дявола.

#67 2011-10-03 17:03:29

Re: Да играеш с дявола.

#68 2011-10-04 19:16:07

Re: Да играеш с дявола.

#69 2011-10-06 15:09:15

Re: Да играеш с дявола.

#70 2011-10-08 20:46:59

Re: Да играеш с дявола.

#71 2011-10-19 10:06:25

Re: Да играеш с дявола.

#72 2011-10-19 14:20:44

Re: Да играеш с дявола.

#73 2011-10-20 09:12:54

Re: Да играеш с дявола.

#74 2011-10-20 12:12:53

Re: Да играеш с дявола.

#75 2011-10-20 16:57:42

Re: Да играеш с дявола.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook