Да играеш с дявола.

Leonore. · 2011-09-20 17:58:33

Благодаря ви.
Радвам се, че има хора, които харесват това, което пиша.
Ако някой си интересува - следващата глава, ще я пусна утре. Ще мога, да й отделя много повече време и да я направя, доста по - дълга, в сравнение с останалите, тъй като, утре ще съм по - свободна.

- cloud · 2011-09-20 19:06:22

Историята е суупер, следя я обаче тея запетайки дето си ги чаткаш където си поискаш...Има си правила, не е толкова трудно в интерес на истината.
Айде чакаме следващата част.

Leonore. · 2011-09-20 19:17:48

И аз не знам, защо ги пиша така. Явно, просто се отнасям, малко.
В следващата глава, няма да има такива гафове.
Ще си я прегледам, след като я напиша, а и, ще ми е по - спокойно. Не ми остава, почти никакво време за подобни, странични неща, а обичам да пиша.

yoo_97 · 2011-09-20 19:29:48

И аз не знам, защо ги пиша така. Явно, просто се отнасям, малко.
В следващата глава, няма да има такива гафове.
Ще си я прегледам, след като я напиша, а и, ще ми е по - спокойно. Не ми остава, почти никакво време за подобни, странични неща, а обичам да пиша.

Сега пак сложи много запетайки. ;д

Leonore. · 2011-09-20 19:32:26

Ок. Би ли ми показала, къде са излишните запетайки ?
едит: Лично аз, видях, че съм написала само две запетайки в повече. И, искам да отбележа, че някои от запетайките ги слагам, не, защото така ми е скимнало, а защото, по този начин, подчертавам дадена дума, примерно. Когато пиша, аз си представям и интунацията, с която говорят и разсъждават героите ми.
Чрез запетайките, променям изговарянето на някои от изреченията, за да изпъкна дадено нещо.
Искам да го направя по - реално. Не мисля, че когато хората говорят и в изречението им, присъства ' за да ' , те умствено слагат запетайки и променят, точно там, интунацията с която говорят.
Иначе съм съгласна, че има и места на които, наистина съм сгрешила.

Leonore. · 2011-09-20 22:05:18

5. част I.

След като проклетата усойница, изля виното си върху мен, ми се наложи да се покрия за известно време.
Веднага, назначих някой, който да следи действията й.
Беше взискателна и обичаше да изучава.
Подозирах, че вече дори има съмнения, затова не биваше да я изпускам от поглед.
Ако разбереше цялата истина, можеше да ми създаде наистина, големи проблеми.
Леа не беше от типа жени, които си мълчаха, докато някой съсипваше живота им.
Беше устата и злопаметна, но не повече от мен.

Облякох новото си черно сако, с рязко движение, излизайки от апартамента на блондинката, която толкова лесно ме прие в спалнята си.
И не само там.
След срещата ми с вещицата, бях бесен и ужасно възбуден.
Нуждаех се от див секс, с глупава блондинка, която дори нямаше да разбере, кога съм си тръгнал.
А дори и да разбереше, нямаше да може, да направиш нищо по въпроса.

Леа, вече беше преминала към съществената част.
Бях сигурен.
Замислих се, какво ли представление бе решила, да изиграе този път.

****

Карах към апартамента на Алберто, чието състояние, ставаше все по - отпаднало.
Може би, малко прекалих с надпиването.
Исках от него отговори, а този полу - труп, на съседната седалка до мен, не ми изглеждаше много способен на каквото и да е.
Е, ако не друго, работата ми беше наполовина свършена.

След още двадесет минути път, спрях червеният си Шевролет и излязох от него, заобикаляйки го отпред.
Отворих другата врата и с двойно по - големи услия от миналият път, успях да го изкарам от колата.
Понякога, наистина не понасях тази работа.
Помагах на човека, който се предполагаше, че трябва да убия, да се прибере вкъщи.
Каква ирония.

Когато вече, стигнахме пред вратата, с бавни и затруднени движения, успях да отключа и да вкарам, и двама ни вътре.
Тежестта му, все повече, започваше да смачква моята.
Отделих го внимателно от себе си и го бутнах на леглото.
Въздъхнах шумно.
Алберто, просто си лежеше, а от мен се очакваше да го разпитвам, изтезавам и убия.

Огледах се наоколо, прокарвайки пръсти, през леко разрошената си коса.
Апартамента му, бе добре обзаведен.
Като започнехме, от светлите тонове на стените, до по - тъмните мебели, скъпите картини и плазменият телевизор.
Погледнах колко е часа.
Бях се забавила повече, от колкото ми се искаше.
Време беше, да приключа с това.
Имах нужда от гореща вана, нещо за пиене и сън.

С бързи крачки, отидох до кухнята и налях, чаша със студена вода.
Върнах се в стаята и излях съдържанието на чашата, върху бледото му лице.
Все някак, трябваше да го събудя.

Изправи се рязко, с широко отворени очи.
Със сигурност, не се чувстваше добре.
Надявах се, че имаше достатъчно сиво вещество в главата си и бързо, щеше да разбере, че най - добре за всички ни би било, ако правеше това, което му казвах.

- Здравей, Алберто. Мисля, че с теб ни свързва нещо, за което трябва да поговорим. - Извадих бавно и внимателно, сребарният си пистолет и го насочих към него.

****

Карах безцелно, докато търпението ми се изчерпваше.
Трябваше да остана при пищната блондинка, с която толкова добре се забавлявахме, вместо да се занимавам с онази проклета лъжкиня.

Телефона ми звънна.
Вдигнах го, без дори да поглеждам кой ме търсеше.

- Кажи, Джейсън ?
- Тя тръгна.
- Добре. - Време беше, да се задейства.
- Има още нещо. Не си тръгна сама. - Глупачката, бе решила да наруши правилата.
- С кого ?
- Алберто.
- Добре. - Казах, все още задържайки, спокойната нотка в гласа си.
Затворих.

Мамка му.
Щях да я обеся на марковата си вратовръзка.
Кучката се бе досетила.
А дори и да не беше, скоро, щеше да го направи.
Въпрос на време и бързи реакции.

Обърнах рязко, черният си Мустанг и ускорих.
Досещах се перфектно, къде се намираха и двамата.

Главата която ви обещах, трябваше да е колкото две такива.
Реших да я разделя на две части, тъй като не се здържах, да не я започна от сега.
Идеята, просто си изникна в главата ми, а не исках да рискувам, започвайки я чак утре. До тогава, можеше и да забравя цялостната си идея.

lovexkiller · 2011-09-21 11:54:20

Супер е! Продължавай! На мен ми е много интересно, а и ти пишеш страхотно!

littlepartofme · 2011-09-21 11:58:43

Бравос.
Пак ме впечатли.

kkalippso · 2011-09-21 12:01:22

Частта е страхотна, но моля те пускай главите по - на често, защото на мен и другите ти читатели ще им писне да чакат.Пиша всичко това с огромни благодарности за страхотната глава.

Leonore. · 2011-09-21 20:55:11

5. част II.

Бях заела перфектната, изправена стойка, докато го пронизвах с очи.
Оръжието в ръцете ми, все още сочеше към него.
Бе заредено, а аз бях готова да стрелям.
Просто изчаквах точният момент.
В работа като моята, не биваше, да се случват грешки.
А и, исках да си поговорим, защото имаше за какво.

- За кого работиш ? - изтрелях рязко първият въпроса, за който се сетих.
- От теб се иска само да ме убиеш, или греша ?
- Виж, захарче, не си в удобна позиция, ако не си забелязал, за да ми задаваш въпроси. - навлажних устни. - Не обичам да повтарям, затова побързай с отговора.

Все още не беше напълно на себе си, но имаше добър самоконтрол.
Още, когато насочих пистолета си към него разбрах, че имаше опит в тази област.
Всеки друг, обикновен човек щеше да се изплаши.
В неговият поглед, обаче, виждах само раздразнение.

Цареше пълна тишина.
В стаята беше тъмно.
Единствената светлина, която разведряваше обстановката, макар и минимално, идваше отвън, благодарение на прозорците.

Погледът ми се изостри рязко.
Алберто се изправи спокойно, ставайки от леглото така, сякаш срещу него не седеше човек, готов да го простреля в главата.
Отсъпих крачка назад, а той напред, точно към мен.
Знаех, че не е опасен.
Още от дете, анализирах хората за наистина кратък период.
Понякога, ми бяха нужни само секунди.
Имаше добро сърце, но вмомента обстоятелствата принуждаваха и двама ни, да застанем един срещу друг.
В тази игра, никой нямаше доверие на никого.
Не исках да го убивам.
Имаше нещо, което трябваше да разбера от него.
От друга страна, ако продължавах да бездействам, можеше да се прецакам саморъчно.
Колебаех се.
Това не беше на добре.
Нямах друг избор.
Щях да се възползвам и от двете страни.

Секунди, преди да натисна спусъка, готова да го раня, но не до толкова, че да го убия, се намерих на земята, прикована от тежкото му тяло.
Беше отблъснал пистолета от ръцете ми и ме бе повалил, за ужасно кратко време.
Копелето не ми бе оставило, никакъв шанс за реакция.
Биваше си го.
Сега обаче, трябваше да измисля нещо, възможно най - бързо.

****

Нуждаеше се от превъзпитание, което скоро щеше да получи.
Като наемна убийца, от кучката се искаше, просто да си свърши работата така, както и бе наредено.
Ако не беше тази нейна, откачена глупост, сега щях да съм уцелил две мишени с един куршум, чукайки едновременно, поредната курва.
Беше излъгана по най - деликатния начин, че мястото на което трябваше да го заличи от лицето на земята, щеше да е напълно безопасно.
Бяха и дадени доказателства и подробности, но в крайна сметка, темпераментният й характер, отново се намеси.
Убивайки Алберто, точно на мястото, където се събираха всички властни и безмилостни личности, щеше да прецака не само него, но и себе си.
Точно това и имах за цел.
Никой не би се измикнал от капан, заобиколен с хиляди пазачи, но тя намери начин, да не попадне в клетката.
Дръпнах от запалената цигара, кояато държах в ръката си и издишах бавно димът.
Заслужаваше награда независимо, че провали временните ми планове, които и без друго, постоянно се изменяха.
Обичах жените, които знаят какво правят, а тя, макар и често да показваше всички глупости, на които беше способна, успя да се докаже като пртивник, който си го бива.
Не знаех, обаче, до кога щеше да издържи търпението ми, преди да я накарам да се докаже и между чаршафите.

Намалих и паркирах колата си.
Отворих големият багажник.
Имах огромен избор от оръжия, но прецених, че щеше да ми трябва само едно.
Беше време да се пораздвижа.
Хвърлих цигарата на земята, смачквайки я с крак и затворих багажника.

****

Имах още един скрит пистолет, но не можех да го достигна.
Тялото на Алберто покриваше моето, докато едната му ръка, бе обхванала шията ми.
Отказвах да умра по този начин.
Прекалено много път бях изминала, за да се откажа сега.
Трябваше да успея да го разконцентрирам, за да намаля тежестта на тялото му.
Реших да инпровизирам, без дори да знам, за какво точно говоря.

- Какво си извършил, за да поиска човек като него смъртта ти ? - погледнах го право в очите, изговаряйки всяка дума задъхано. Имаше силна ръка.
- Защо се интересуваш, по дяволите ? Ти си просто кукла на конци, която изпълнява, без излишни въпроси. - затегна ръката си, още по - силно.

Не биваше да спирам да мисля и говоря.
Това бяха единствените оръжия, с които разполагах вмомента.

- Грешиш , Алберто. Никога не съм била нечия кукла и никога няма да бъда. Някои неща, просто ти се налагат. Мисля, че го знаеш прекрасно добре.
- Знаеш ли Тереса, харесваш ми. Умна си и издръжлива. Жалко, че ще трябва да те убия.
Знаеш, всеки е сам за себе си.

По дяволите.
Трябваше да използвам нещо.
Просто, ефикасно и идеално свързващо се с природата ми.
Да, това беше.

- Ще съжаляваш, бъде сигурен. - Перверзна усмивка, се изписа на лицето ми. - Преди да ме довършиш, искам да изпълниш последното нещо, за което мечтая вмомента. - Погледнах го с решимост и сериозност. Трябваше да се хване на въдицата.
В противен случай, щях да се озова в ада, по - скоро от колкото очаквах.
Възползвах се от това, че все пак си оставаше мъж, както и от добрата му същност, която се надявах, че ще се покаже.

След кратка пауза, ме погледна съмнително и проговори.
- Какво е то ? - С всичките сили на които бях способна, задържах усмивката, която се опитваше да ме разкрие.
- Целуни ме. След като ще ме убиваш, искам преди това, да усетя нещо хубаво и истинско. - Гледаше ме учудено и невярващо.
- Дадено. - Беше кратък и ясен, което определено ме устройваше.

Освободи ме от силният си захват и вплете пръсти в разпиляната ми коса.
Успокоих сърцебиенето си и си придадох вид, на наистина готов да умре човек, който щеше да се наслади на последният си миг изцяло.
Устните ни бяха на сантиметри разтояние, когато чух силен шум.
Сякаш някой, бе разбил вратата.

Видях страх в очите на Алберто, които вече гледаха напред, а не в лицето ми, устните, или деколтето.
Усетих бавни и тежки стъпки, но не успях да видя лицето на човека, който беше нахълтал в апертамента, заради неудобната поза в която се намирах.
Усмихнах се почти незабележимо.
Жалко, че нямах възможност да разбера, колко добре щях да се справя с импровизацията която планирах.

- Така, така .. колко драматично. Май съм объркал мястото, попадайки на романтична, семейна двойка от латино сериал. Виждам, че доста се забавлявате, Леа.

Чух познат глас, изпълнен с ирония.
Маркас!
Само той ми липсваше, за да стане картината пълна.

Алберто ме издръпа грубо и рязко от земята, изправяйки ме.
Притисна ме с гръб към себе си.
Надигна черната ми рокля и извади вторият ми пистолет, точно пред очите на Маркас, чиито поглед, показваше смесени емоции от наслада и огромно раздразнение.
Допря оръжието в главата ми, стискайки ме все по - силно през кръста.
Щях да избода очите на Маркас и отрежа ръцете на тъмният блондин, естествено, веднагал след като се измъкнех от това изнервящо ме положение.

Leonore. · 2011-09-22 00:16:32

6.

Не си направих труда да почукам, позвъня, или дори да проверя дали е отключено.
Просто съборих проклетата врата, без да губя излишно време и влязох.
Гледката на която попаднах, не ми се понрави.
Онзи боклук, Алберто, си позволяваше да пипа това, което дори аз, все още, не бях опитал.
Знаех за предателството му и действията които правеше зад гърба ми, още преди да се осъзнае, че допусна най - голямата грешка в живота си.
Оставих го да си мисли, че е в безопасност, до момента в който не намерих начин, по който да го отстраня от пътя си.
Нямаше да остане без наказано, знаеше го идеално.
Виждах страха в очите му.

След като се оправех с него, с моята, малка убийца, щяхме да излезем насаме и да си поприказваме.
Имаше да ми дава много и достатъчно добри обяснения.
Сега, обаче, трябваше да я измъкна от проклетото псе, което без никакво смущение, пъхна ръката си под роклята й.
Ако преди това, самата тя, достатъчно ядосана вече, не се измъкнеше сама.

Признавам, глетката на стройните й, перфектно оформени бедра беше изкушаваща, но предпочитах аз да съм този, който щеше да извършва подобни маневри, разполгайки се с тялото й, а не някакъв нешастник.

****

Намирах се между двама психопата с оръжия, като единият от тях, бе насочил дулото на своето към главата ми.
Колко пракрасна вечер.
Беше ми писнало от всичко това.
Когато видях Маркас, нещата започнаха малко по малко да ми се изясняват.
Не бях сигурна във всичките си мисли, но знаех, че това бе по негова вина.

Гледаха се свирепо, сякаш водейки битка само чрез очите си.
Реших да се възползвам от краткият момент, в който вниманието им не беше насочено върху мен.
Свих рязко левият си крак, с всичката сила на която бях способна и ударих Алберто, точно в слабото му място.
Както и на всички останали мъже.
Обърнх се рязко към него, след което забих и малкият си юмрук в лицето му.
Веднага забелязах, как сребърният пистолет се изпълна от ръката му, заради неочакваните удари, които му нанесох.
С бърза реакция, успях да го уловя във въздуха, преди да е паднал.
Насочих го към Алберто с увереност, след което го прострелях в рамото.
Викът му, оглуши стаята за кратко.

- Това е, заради мястото, на което си пъхна ръката. Глупак. - Извиках, вече напълно бясна.

Проследих с поглед, как със свободната си ръка обхвана раненото си рямо.
Дишането му стана по - бързо и накъсано.
Щеше да се оправи, независимо от всичко.

Извърнах се рязко, срещайки се с развеселеният поглед на Маркас, който просто седеше облгнат на стенат, показвайки цялелият си сексапил.
Толкова бях погълната от гнева си и желанието да се разкарам от тук, че забравих следващото турнадо, което ме очакваше.

- На всеки ли прилагаш тази тактика ? Съвсем скоро ще те науча, че трябва да си по - мила с това, което толкова много, обичаш да удряш, скъпа.
- Следващият път, може наистина да останеш без наследство, Маркас. - Хвърлих писолета в ръката ми на земята, показвайки, че за днес приключих.

****

Да хвърлиш оръжието си, когато си изправен срещу мен, е съшото, като сам да си изкопаеш гроба.
Въобразяваше си, че можеше да ме надвие, или да и се размине.
Все още, не я бях разкъсал на парчета, показвайки й истинската ми същност, единствено само, защото бе единствената жена до сега, която ме бе заинтересувала наистина.
Дразнеше ме, предизвикваше, провокираше и изнервяше, и то напълно несъзнателно, но си оставаше интересна и почти толкова сложна личност, колкото беше и моята.

- Не ме карай, да затварям красивата ти уста по начин, който съм убеден, че няма да ти хареса. - погледнах я заплашително.

Изтреля ми кратък, гневен поглед, отмятайки косата си назад, с лек, сексапилен жест.
Огледах я пезсрамно от горе до долу и се усмихнах.
Роклята и беше скъсана на места, показвайки повече плът.
Косата и се бе разбъркала, разваляйки прическата й, но пък за сметка на това й придаваше неустоим, небрежен чар.
Обърна се бавно към Алберто, който седеше почти неподвижно,
придържайки кървящото си рамо.

- От тук, поемам аз. Ще се погрижа за него, може да си тръгваш. - Преди да излезе, хванах ръката й - Ше те взема в 21:00. - Плътните й устните се разтвориха, готови да ми отвърнат.
Прекъснах я, още преди да е издала и звук, като не й оставих никакъв избор.
- Не приемам възражения. И, Леа, не ме карай да чакам. - Знаех, че изгаряше от желание да разбера отговорите на въпросите си. Не ме понасяше, но любопитството и бе по - силно, затова и щеше да се съгласи.

Пуснах ръката й.
Долових звука от високите и токове, който след секунди изчезна.

Извадих мобилният си телефон и набрах номер.
Знаех идеалните хора, които щях да прекрият тази бъркотия, сякаш нищо не е станало.

littlepartofme · 2011-09-22 07:33:59

Много ми харесаха.

lovexkiller · 2011-09-22 17:46:51

Невероятно.

Aleks_stz · 2011-09-22 18:08:04

СУПЕР ЕЕЕЕЕе

~smiley___face~ · 2011-09-22 19:35:17

Некст!!

nani_tyyy · 2011-09-23 09:56:31

Още..!!

Leonore. · 2011-09-23 11:14:38

7.

Затворих дървената, тъмно кафява врата на апартамента си, поглеждайки колко е часа.
Вече минаваше седем. Чудесно.
Бях изтощена.
Дори видът ми го показваше, по възможно най - учевидният начин.
Жалко, че похабих толкова пари за рокля, която само за един час бях унищожила.
Чудех се, какво ли щеше да стане с Алберто и какво ли бе извършил.
Имах възможност да разбера това, както и много други неща, още тази вечер.
Винаги, обаче, имаше едно - ''Но.''
Маркас нямаше да ми даде това, което исках, просто така.
Не би ме разочаровал, затова и аз, нямаше да го.

Събух високите си обувки, оставяйки ги по средата на нищото й с бавни крачки стигнах до банята, готова да си взема душ, а след това и дълго очакваният ми сън.

****

Паркирах новата си предобивка пред апартамена й.
Бях подранил с пет минути.
Реших да запаля цигара, подпирайки се на сивото Ламборджини й да я изчакам кротко, докато смъкне стегнатият си задник при мен.

Огледах се наоколо.
Живееше на тихо и спокойно място.
Не се учудвах.
Аз съшо мразех излишният шум, особенно когато рядко имах превилегията да бездействам, почивайки си с чаша в ръка.
Работата ми беше отговорна, опасна, свързана със сделки, бизнес, пари и убийства, но аз я правех да изглежда толкова лесна, карайки хиляди глупаци да си мислят, колко бързо биха могли да постигнат това, което бях направил аз.
В края, обаче, оставаха разочаровани и безмълвни.
Обичах да разбивам жалките представи на хора, чието съшествуване и мислене беше безсмислено и толкова заблудено.

Присвих очи намръщвайки се.
Вече минаваше девет.
Бях пределно ясен, когато и казах, че не искам да ме кара да чакам.
Хвърлих цигарата си с лек замах и с уверена походка тръгнах към апартамена й.

****

Мамка му, мамка му, мамка му.
Маркас щеше да ме убие.
Вече минаваше девет, а аз бях само по дълга тениска и разрошена коса.
Отворих с бърз замах големият си гардероб и зашарих с очи по дрехите в него.
Извадих набързо черна, прилепнала по мен, къса пола и бяла риза.
Избрах подходящо бельо и се стрелнах на бегом към банята.

****

Реших този път, да бъда добро момче и да използвам звънеца.
Изчаках няколко секунди, седейки с ръце в джобовете си, загледан в дървената врата.
Намръщих се отново.
Никаква реакция от нейна страна.
Позвънях втори път.
Отново нищо.
Издишах.
Щях да и дам последен шанс.
Натиснах шибаният звънец, трети път.

Тъмната врата се отвори бавно.
Очите и ме гледаха притеснено и невярващо, а лицето й бе поруменяло.
Смъкнах погледа си по - надолу и останових, че бе облечена с ... хавлия!
Изгледах я мръснишки.
Тялото и се бе сковало и не помръдваше.
Наклоних се настрани, оглеждайки апартамента й.
Цареше пълен хаос.
Навсякъде имаше бельо, дрехи и обувки.
На земята.
Върху леглото.
Дори и върху някои мебели.
Усмихнах се развеселен и върнах погледа си върху нея.

- Да не би да прекъсвам нещо ? Ако искаш, мога да ти помогна с това, което правиш, каквото и да е то. - иронична усмивка изгря на лицето ми.
- Просто млъкни. - изсъска срещу мен, не знаеща какво да кажа повече. Визията с която бе избрала да ме посрещне я смущаваше до толкова, че губеше всичките си правилни мисли.
Аз, от друга страна, ужасно много се наслаждавах и забавлявах на цялостната гледка.
- Е, няма ли да ме пуснеш да вляза ?
- Не. - Бе единственото нещо, което се отрони от устните й.
- Леа, сладурче, предупредихте да не закъсняваш. Ти наруши това правилно, затова сега аз, ще наруша твоето. Да си внимавала повече. - Намигнах й и влязох в разхвърляният апартамен, подминавайки я, докато тя седеше все още с отворена уста.

****

Бях толкова забързана в онзи момент, че съвсем изключих кой би позвънял на вратата по това време.
Седеше пред мен, облечен с тъмните си дънки, черна, прилепнала по идеално, оформеното му тяло, тениска и кожено яке.
Когато го видях, единственото нещо което исках, бе да затръшна вратата пред лицето му, но единственото нещо което направих, бе да стоя пред него, излагайки се.
Каква глупачка съм.

Влезе без никакво притеснение в спалнята ми, която изглеждаше ужасяващо.
Не можех да си представя, колко време щеше да ми напомня тази случка.
Представях си как, докато разглеждаше развеселен цялата бъркотия, застанал с гръб към мен, прерязвах грълото му, без дори да се поколебая.
Чуваствах се засрамена и ядосана, но запазих спокойствия.
Нямаше да му показвам неудобството си.

- Престани да се смееш й ела в кухнята. - трябваше да му е ясно, че макар и закъсняла, нямаше да му позволя, да навлиза в личното ми пространство.
- С удоволствие.

Тръгнах с бързи качки.
Усещах погледа му, който обхождаше цялото ми тяло.
Обърнах се за секунди с раздразнен поглед и забелязах, как очите му се бяха приковали към задника ми.
Кучи син.

- Можеш да седнеш. Ще съм готова след тридесет минути, ако искаш си вземи нещо за пиене. - Изрецитирах му всичко на един дъх и се върнах обратно към това, което бях започнала.

****

Беше толкова секси.
Изкушаваше ме с всяко свое движение.
Трябваше да се радва, че имах токова добър самоконтрол, когато поисках, естествено.
Малката, розова хавлия с която се беше покрила, показваше достатъчно, за да поискам да я имам точно тук и сега, на плота в луксозната й кухня.
Би трябвало да й бъда ядосан заради закъснението, което си позволи, но гледката която ми предостави, изместваше тези мисли с други, които ми се харесваха много повече.
Вече бяха минали десет минути.
Надявах се, че не е очаквала да седя тук през цялото време, изпускайки всичко, което правеше в онази стая, защото щях да я разочаровам.
Станах от черният стол и с бавни крачки намерих стаята й.
Отворих внимателно и безшумно вратата.
Все още не беше готова.
Бе само по бельо и восоките си, черни обувки.
Подпрях се на рамката, кръстосвайки ръце и проследих как бавно, обърната с гръб към мен, облече късата си пола и бялата риза.
Излъчваше неподправен сексапил и чар.
Беше естествено красива, дори и след душ, без никакъв грим по лицето си.
Застана пред голямото си огледало, вдигайки с две ръце буйната си коса.
Оформии я в небрежна прическа, защипвайки я с шнола, оставяйки кичури коса да падат от двете страни на снежно, бялото й лице.
Започна да оправя грима си, докато изведнъж не се спря и не се загледа за съмнително дълго време в огледалото.
Знаех, че е видяла част от мен, отрязяваща се в огледалото, но не помръднах.
Исках да ознае какво съм видял и да се почувства неудобно в собствената си кожата.

Пръстите и се обвиха около нощната лампа, която седеше върху малкият шкаф, точно до нея.
Обръщайките се рязко, хвърли предмета по мен.
Избегнах го с лекота, отстъпвайки с крачка настрани и той се разби в стената зад мен.
Засмях се.

- Извратен нещастник. Ще те убия! - Тръгна с бясна походка към мен, готова да ме удари.
Малкият й юмрук се засили към лицето ми, но аз го отбих.
Хванах я за ръката и светкавично я завъртях така, че да я притисна в стената от мое дясно.
Изпъшка ядосано и ме изгори с тъмните си очи, седейки в капана между станата и тялото ми.

- Котенце, прибери за малко перфектния си маникюр. Нали не си очаквала, че ще изпълня глупавите ти нареждания и ще те чакам като послушно момченце ? - Приближих тялото си към нейното болезнено близо.
Исках да ме усети.

****

Устните му бяха на сантиметри от моите.
Усещах топлият му дъх, който ме галеше нежно, докато говореше.
Мъжкият му парфюм, омразата и страстта, които изпътвах към него вмомента, ме опияняваха бавно, но сигурно.

yoo_97 · 2011-09-23 11:16:08

Харесва ми.

bebche__:) · 2011-09-23 19:17:34

много е хубаво

kkalippso · 2011-09-23 20:15:36

О моля те, пускай по-бързо частта!!! Нямам думи!!!

nani_tyyy · 2011-09-24 11:29:39

Историята е уникална. Имам многооо... талант!
Още..

lovexkiller · 2011-09-24 15:09:16

Нямам търпение. Още!!!

viktoriq_biserova · 2011-09-25 11:58:30

мн е хубаво...пускай следващата...

pateeto · 2011-09-25 13:01:27

И на мен ми хареса

privaтe Love · 2011-09-25 16:43:43

Перфектна е

#26 2011-09-20 17:58:33

Re: Да играеш с дявола.

#27 2011-09-20 19:06:22

Re: Да играеш с дявола.

#28 2011-09-20 19:17:48

Re: Да играеш с дявола.

#29 2011-09-20 19:29:48

Re: Да играеш с дявола.

#30 2011-09-20 19:32:26

Re: Да играеш с дявола.

#31 2011-09-20 22:05:18

Re: Да играеш с дявола.

#32 2011-09-21 11:54:20

Re: Да играеш с дявола.

#33 2011-09-21 11:58:43

Re: Да играеш с дявола.

#34 2011-09-21 12:01:22

Re: Да играеш с дявола.

#35 2011-09-21 20:55:11

Re: Да играеш с дявола.

#36 2011-09-22 00:16:32

Re: Да играеш с дявола.

#37 2011-09-22 07:33:59

Re: Да играеш с дявола.

#38 2011-09-22 17:46:51

Re: Да играеш с дявола.

#39 2011-09-22 18:08:04

Re: Да играеш с дявола.

#40 2011-09-22 19:35:17

Re: Да играеш с дявола.

#41 2011-09-23 09:56:31

Re: Да играеш с дявола.

#42 2011-09-23 11:14:38

Re: Да играеш с дявола.

#43 2011-09-23 11:16:08

Re: Да играеш с дявола.

#44 2011-09-23 19:17:34

Re: Да играеш с дявола.

#45 2011-09-23 20:15:36

Re: Да играеш с дявола.

#46 2011-09-24 11:29:39

Re: Да играеш с дявола.

#47 2011-09-24 15:09:16

Re: Да играеш с дявола.

#48 2011-09-25 11:58:30

Re: Да играеш с дявола.

#49 2011-09-25 13:01:27

Re: Да играеш с дявола.

#50 2011-09-25 16:43:43

Re: Да играеш с дявола.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook