Художнuk на споменu // Завършена //

privaтe Love · 2011-11-30 18:13:44

Много съжалявам за забавянето,дано и тази част да ви хареса

Събудих се заради звънеца.Трябваха ми няколко минути,за да осъзная какво става.Погледнах телефона си – беше почти 3h след полунощ.Както и да е,станах.Може би беше Жак.А ако беше той,сигурно имаше причина да ме търси по това време.Ускорих крачката си,но щом погледнах през шпионката и не видях Жак,вместо да се успокои,сърцето ми удвои ударите си.
Беше Алек.
Опрях гръб във вратата,с ръка леко докосваща ключалката.Искаше ми се да изтичам за чаша вода,но щях да се забавя.А не исках той да си тръгва.
Поех дълбоко дъх и бавно превъртях ключа в бравата.
- Здравей,Лили.
- Амм..здравей,Алек.
- Може ли да вляза?
- Даа..да,заповядай,извинявай – отдръпнах се и го пуснах да влезе. Минавайки покрай мен усетих парфюма мy.За тези няколко дни се бе превърнал в любимия ми аромат.
- Не знам какво да кажа..освен може би..какво правиш тук по това време?
Алек се засмя и ме погледна нежно.
- Очаквах този въпрос.
- Не ме вини..това ми хрумна първо – и аз се засмях
- Просто след всичко станало днес мислих много..за теб,за това,което каза,за нас..и не издържах.
- Не си издържал? – изгубих връзката
- Да,не издържах.Не издържах да съм далеч,при положение,че заминавам след ден.
- Оо.. – заболя.Някъде дълбко в мен,не знам къде,не знам защо
Алек се усмихна.
- Да,и аз това исках да кажа.И в крайна сметка се оказа,че аз самият не се познавам достатъчно.Ти ме опозна по – добре.За толкова кратко време.
- Да,толкова болезнено кратко време ..
Приближавахме се един към друг,инстинктивно,сякаш самите ни сетива ни водеха.
- Лили – нежно плъзна ръката си по лицето ми – Спри,забрави.Искам да забравиш кой съм аз,коя си ти,цялото ни минало.Забрави го сега,а всичко останало ще дойде само..
Алек впи устните си в моите,сигурно,силно,но и нежно.Усетих ръцете му около мен,а после ме повдигна.Обвих тялото му с крака,а той бавно тръгна към открехнатата врата на спалнята,без да отделя устните си от моите.А останалото .. останалото е история.

~smiley___face~ · 2011-11-30 18:29:12

Още!

kkalippso · 2011-12-01 15:31:28

Еееее, стига де! Защо спря точно тук?! Какво сме ти направили, че искаш да ни унищожиш толкова бавно?! Шегувам се, разбира се. Надявам се некста да е скоро. Много, много скоро. Прекрасно е!

fenfantazi_ · 2011-12-03 20:44:50

Ааааа, как може точно тук да спреш?? Просто е най-романтичната, интересна и красива история, която съм чела!Давай некста!

privaтe Love · 2011-12-06 17:11:01

Това,че ви харесва,ме радва страшно много!Благодаря!
Ето и следващата част:

Събудих се рано сутринта от някакъв изящен слънчев лъч,ловко промушил се през пролуката в дългите завеси.Бях сгушена в горещото тяло на Алек и усещах как сърцето му бие.С пръстите си той рисуваше неопределени фигури върху кожата ми.Погледна ме с усмивка,усетил,че вече съм будна.
- Извинявай,Лили,не исках да те будя.
- Не,не си виновен ти.
За известно време беше тихо,а после той нежно прошепна:
- Това е последният ми ден в Париж.
Първото чувство,което усетих след тези думи,беше страх.Не исках да оставам сама,не исках той да си тръгва.Но вече бях разбрала,че всичко е преходно.
- Знаех,че все някога ще го кажеш..
- Времето е толкова измамно..не е ли странно как дори и само за няколко часа ни се струваше,че двамата сме един свят?
Едва забележима усмивка се появи на устните ми.
- Би трябвало да знаеш,че понякога мечтите просто отлитат,остават в далечината само като хубава мелодия.Красиви,но неуловими.
- А само как боли да знам,че мога да те имам само до сутринта.Да те докосвам и да си моя,но само до сутринта.
- Да,до сутринта..като сън – повдигнах глава и срещнах погледа му.Той чакаше точно този поглед.Опря челото си в моето и тихо прошепна:
- Лилиан Валери Дюроа,ти винаги ще бъдеш моята слабост.Не го забравяй.
- Не бих си го позволила,Алек,не бих – целунахме се.И сякаш нашата нощ започна отначало.
Алек си тръгна малко преди времето за обяд.Тъкмо излязох от банята, когато на вратата ми отново се позвъня.Този път нямах никакво съмнение кого ще видя.
- Здравей,Жак.
- Може ли да вляза?
Отдръпнах се и го пуснах.Не беше минала и секунда,след като затворих вратата и Жак веднага ме прегърна.Притиснах се в него силно,сякаш никога нямаше да го пусна.Не плачех,но като че ли усещах някаква глуха болка в себе си.Не може да се каже,че бях щастлива,но и не се чувствах зле.Сякаш някакъв вятър беше преминал през мен,вземайки със себе си това,което поддържаше баланса в мен.
- Моя малка Лили..толкова те обичам.
- Знам,знам,и аз те обичам.И знам,че се тревожиш и не исках да те нараня,но просто..просто не видях друг изход от ситуацията.Нямах сила, за да го предодвратя.Не исках..
- Другото не е важно,искам само да знам,че не съжаляваш за нищо,защото това щеше да е най – лошото.
- Не,не съжалявам.За нищо.
- Ти си вторият човек,който ми казва това днес – Жак се усмихна.
- Ти да не би ..
- С Алек се засякохме на входа.
- Значи каквото и да кажа няма да има никакво значение.
- Не е необходимо..Искаш ли да излезем?
- Да,само да се приготвя.
Прекарахме следобяда навън.Имахме толкова много неща да си кажем. Трябваше ми и малко време,за да се подготвя за това,което ми предстоеше.А именно да се сбогувам с Алек.

kkalippso · 2011-12-06 18:25:27

Прекрасно е! Но защо трябва да се разделят... сигурна съм, че ще ги оправиш нещата. Некст моля!

fenfantazi_ · 2011-12-10 12:21:28

Прекрасно е! Но защо трябва да се разделят... сигурна съм, че ще ги оправиш нещата. Некст моля!

Да и аз съм сигурна.Великолепно е!

privaтe Love · 2012-01-03 19:27:17

Предпоследна част.И много съжалвам за забавянето!

Полетът на Алек беше около 06.00h на другия ден.Щяхме да прекараме остатъка от вечерта (а вероятно и нощта) заедно.Срещата ни беше в 17.00h на Площада на операта,точно пред внушителната Пале Гарние.Когато отидох, Алек вече ме чакаше с букет от 9 насително лилави рози.Да го гледам пред прекрасната сграда на операта,озарен от лъчите на есенното слънце,с този огромен букет и чакащ мен..това беше един от моментите,за които знаеш,че завинаги ще останат запечатани в съзнанието ти.
Въпреки всичко проявих самоконтрол и не се хвърлих обезумяла на врата му. Вървях спокойно,усмихната,а лекият ветрец развяваше дългата ми коса,която бях оставила да пада спокойно на големи къдрици.
- Чакането си заслужаваше,мадмоазел Дюроа – каза Алек с усмивка и с поклон ми поднесе букета.
- Нима сте очаквали нещо друго?
- Никога – засмяхме се,а той ме целуна.После усетих как сплете пръстите си с моите.Не знам защо,но не очаквах това.
- Имайки впредвид това как ще прекараме вечерта,мисля,че ни предстои дълга разходка.
- Съжалявам,но не мисля,че те разбрах.
- А ако ти кажа,че разходката ще е на улица „Риволи”? – дяволитото пламъче в очите му блесна.
- В Лувъра ли отиваме или просто на разходка по магазините?
Алек ме пръдърпа към себе си и целувайки косата ми каза:
- Не мисля,че днес е ден за посетители.Остава вторият вариант.
- Тогава би трябвало да знаеш,че това ще бъде твоят край – и двамата започнахме да се смеем,а Алек махна на едно такси,което трябваше да ни откара до площад Конкорд,откъдето поехме на изток по продължението на Шанз – Елизе.Тук трябва да кажа,че „Риволи” е търговска улица..и най – големите имена в модата имат бутици там.
След дълга разходка и доста покупки (една от които зашеметяваща къса вечерна рокля),с Алек отидохме в хотела му – “Джордж V” от веригата „Четири сезона”.Преоблякох се,а после излязохме отново.Към Айфеловата кула.Посетихме изискания ресторант „Жул Верн”,намиращ се на 125м от земята.
Тази вечрна разходка из родния ми град сякаш ме върна назад в спомените ми.Колко вълшебно беше това място,с неописуемата си атмосфера и.. любовта.Макар и да я имах само за дни.Алек се постара да запомня всеки детайл от този ден.Часовете летяха,сякаш бяха секунди,толкова приятно беше.Вслушвах се по – внимателно във всяка негова дума,за да запомня тембъра на гласа му;следях всеки жест и сякаш с утроени сетива усещах всеки негов допир,оставящ горящи следи по кожата ми.Изглежда с него беше същото.А очите му..очите му блестяха с особен блясък.Неугасващ, магнетичен,привличащ и незабравим.
После отново отидохме в хотела.Излязох на терасата,за да усетя вятъра с надеждата той да охлади поне малко чувствата в мен.След миг усетих ръцете на Алек,спускащи се по раменете ми и нежно,но здраво обхващащи талията ми.
- Знаеш ли..ти ще ми липсваш – тихо прошепнах аз,силно притискайки се в него.
- Знам,и с мен е същото.
- А не би трябвало.При дадените обстоятелства – образът на безликата му годеница прекоси ума ми.
Алек лесно разбра за какво си мисля.Усетих усмивката му,когато устните му докоснаха врата ми.
- Излишно е да говорим за това.И сама знаеш,че грешиш.
Поех дълбоко въздух,за да се успокоя.Е,не помогна.
- Хубаво е да го чуя от теб самия.
- Ще ти го повтарям докато не ти омръзне,Лили.
- Нямам против – обърнах се и го целунах. – Да,наистина ще ми липсваш.
Алек се усмихна с любимата ми крива и някак загадъчна усмивка.
- Ще те нарисувам..в най – ярките цветове.Все пак моментите ми с теб са шедьовърът в моя живот.A после .. после ще заспивам с твоето име на устните си.Сам.
- Няма да си сам.Там ще те чака някоя..някоя чужда.
- Ще съм сам,щом няма да си ти.
- От теб искам само едно.
- И то е..?
- Обещай ми никога да не забравяш името ми.
- Твоето име,нашата история,Лили.Обещавам.
- И още нещо,Алек ..
Той леко помръдна главата си,очаквайки моя отговор.
- Нарисувай нашият рай.
- И в него ще бъдем само аз и ти ..
След тези думи светът изчезна.Останаха само той,устните му и тялото му.И аз,изгубена някъде между всичко това.

~smiley___face~ · 2012-01-03 19:39:59

Ааааа, как може точно тук да спреш?? Просто е най-романтичната, интересна и красива история, която съм чела!Давай некста!

(y) (y)

fenfantazi_ · 2012-01-06 08:26:04

Предпоследна! Нее, дано да оправиш тая каша и накрая да не се разделят! А относно тази част- уникална, както винаги!Давай следващата!

ttiiniie^^ · 2012-01-06 16:50:53

Предпоследна! Нее, дано да оправиш тая каша и накрая да не се разделят! А относно тази част- уникална, както винаги!Давай следващата!

kkalippso · 2012-01-07 13:34:27

Предпоследна! Нее, дано да оправиш тая каша и накрая да не се разделят! А относно тази част- уникална, както винаги!Давай следващата!

Моля те, моля те, моля те - не ги разделяй!! Уникална история!!!

miss_cute_kiss · 2012-01-07 14:03:12

Направи втора частт умоляваме тее !!

privaтe Love · 2012-01-07 16:42:30

Много благодаря за хубавите мнения!Няма смисъл да ви измъчвам повече,публикувам и последната част.И се надявам да не ви разочаровам с нея

За втори и може би последен път се будех до Алек.Той вече беше отворил очи и когато усети,че и аз вече не спя,просто ме прегърна.Навън още беше тъмно,а часът беше 04.15h.Събрах сили за неизбежния въпрос:
- В колко часа е полетът ти?
- В 06.45h – глухо каза той.
- Значи нямаме много време.
- Никакво.
Замълчах и просто целунах ръката му,на която лежах.
- Ще ме придружиш до летището,нали?
- Не се ли притеснваш от всички бодигардове и фотографи?
- Все едно ми е.Искам ти да си с мен.
Кимнах.
- Добре.
- Как искам да върнем времето назад..отново да усетим цялата тази нежност.Един на друг да си кажем „Спри!” и просто да останем само двамата..
- Не можем,Алек.Поне не сега.А колко много ми се иска да започнем от нулата.. и всичко това да не е само мечта.
- Нали знаеш,че мечтите имат навика да се сбъдват?
Засмях се и се обърнах към него.
- Знам..знам също,че понякога реалността е по – хубава от илюзиите.
- Ммм..имам нужда да те имам.
- Тогава се възползвай от момента – не само той можеше да се усмихва дяволито
...
Станахме от леглото в последния момент.Утрото беше хладно,може би и една нотка по – мрачно от колкото трябваше да бъде.
В таксито стояхме сгушени един в друг,без да говорим.Беше достатъчно просто да сме там,заедно.
Летище “Шарл дьо Гол” беше претъпкано с хора,независимо от ранния час. Алек ме държеше за ръка,а бодигардовете му бяха само на няколко крачки от нас.И двамата бяхме притихнали,всеки държащ по чаша мляко с нес в ръка.
- Говори ми.За каквото и да е, ако искаш и за различните техники за рисуване, или за това защо Земята се върти около Слънцето…или защо мразиш Луната ..
Алек се засмя и ме завъртя с лице към себе си.
- Значи си запомнила,че Луната ме дразни.
- Доста неща си спомням за теб.Има опасност да забравя само гласа ти.
- Мм не,не мисля,че съм достатъчно великодушен,за да ти позволя това.
- И слава Богу!
- Знаеш ли,може би не беше добра идея да оставаме заедно тази нощ.
Вдигнах глава и го погледнах с леко свити вежди.
- Не,не ме разбирай погрешно.Просто сега ми става все по – трудно да замина.
- Не може да има завръщане без раздяла преди него.И просто не се обръщай веднъж след като тргнеш за самолета.
- Няма.Ако се обърна ще те тормозя за неопределено време.
- В такъв случай ще бъда мазохистка и ще ти го позволя.
- Винаги казваш това,което искам да чуя – приближаваше устните си все повече към моите.Само това и чаках.
После чухме глас,известяващ полета за Антверпен,Белгия.Домът на Алек за следващите 4 дни,докато отново не замине незнайно за къде.
- Май е време.
- Да.
- Кажи ми ако срещнеш някоя друга там.
- Мисля да ти пратя друго от Белгия.Засега само две новини..и може би малко шоколад.
- Ще ги очаквам,бъди сигурен – задържахме погледите си,всеки взирайки се в очите на другия.Кристално синьо и кадифено черно.
- Лилиан..аз тръгвам,но бъди сигурна,че ще се върна.И ще те искам дори повече от сега.И каквото и да става..
- ..каквито и хора да срещнем..
- ..аз и ти..
- ..оставаме..
- ..едно цяло.
- Ще те чакам,Алек.
Той ме целуна,а после тръгна,бавно отделяйки ръката си от моята.Усмихнах се,завъртях се и си тръгнах.С бавна походка до изхода на летището,а после тичешком стигнах до едно такси.Насочих се право към галерията на Жак.
Брат ми беше в кабинета си.Мълчаливо застанах на вратата му.Той дойде да ме прегърне,а после аз му разказах всичко за предишната вечер. Слушаше ме с интерес и усмивка.
- Вие сте щастливци,Лили.Колкото и странно да звучи.
- Не,не е странно.И аз мисля така.
- Известно време ще ти е трудно да мислиш за друго,но не мога да не опитам да те разсея.Искаш ли довечера да отидем на кино?
- Винаги.Ще те чакам вкъщи.
- Ще мина след работа.
- Добре,аз ще тръгвам.И до после – целунах брат си и излязох.Сега вече доста по – спокойна.Ако не Алек,то Жак винаги щеше да е до мен.
Апартаментът ми отново беше горещ.И някак си странно празен без моя Художник на спомени в него.А в спалнята си все още долавях неговия парфюм.Или беше просто въображението ми..
...
След няколко дни получих колет.От Антверпен.Нетърпеливо разкъсах голямата тъмно синя панделка и лилавата хартия.
От вътре изпадна голямо количество шоколад,два вестника и едно писмо.
Разгърнах първо вестниците.Единият беше френски,а на заглавната му страница беше някаква наша снимка от летището.Аз бях в гръб и изглежда никой не бе успял да улови лицето ми,но имаше коментари,че съм роднина на организатора на изложбата на Алек в Париж.Друго важно нямаше.
Вторият вестник беше белгийски.С голяма снимка на Ноар.Към него имаше и лист с превода на френски.В интервюто Алек говореше за разтрогването на годежа си и за предстоящата му изложба,отново в Париж.За сега се
споменаваше само името й – „Нашият рай”.А големият шедьовър щял да бъде един портрет - на жена,или иначе казано „Незабравима”.
Усмивката заигра на устните ми.Отворих едно от шоколадчетата,а после посегнах към писмото.Веднага разпознах почерка – на Алек.

„За края на нашата приказка – по – далечна от истината и по – реална от сън.А може би това е само началото й..”

Засмях се,все още държащата писмото в ръцете си.Да,наистина това може би беше само началото.Историята на Незабравимата и нейният Художник на спомени.

Край

miss_cute_kiss · 2012-01-07 16:53:43

Невероятна е ! Ох..как не искам да я спирашш!!

fenfantazi_ · 2012-01-07 18:06:02

Уникална история!Честно, невероятна е! Някак си от заглавието на историята се знаеше, че края няма да е точно happy end, но това не променя това, че историята ти е прекрасна и ти имаш страшно голям талант!Много силно се надявам да има нещо като втори сезон на историята!(h)(h) (Ще има ли?)

kkalippso · 2012-01-07 19:46:41

Свърши щастливо и, който не мисли така - пасти да яде. Просто, защото всички сме свикнали щастливия край да бъде как "двамата се събират" не означава, че само това е "щастлив край", но така или иначе Алек и Лили ще се съберат, както си обещаха. И аз мнооого бих се радвала на "Втори сезон", ако ти дойде муза за това. Благодаря ти за тази неповторима история, за уникалния край и нека имаш нови музи за нови истории, които да ни впечатлят повече!

privaтe Love · 2012-01-08 16:45:28

НЕ ЗНАМ как да изразя цялата благодарност към всички вас (една нотка по - специално за fenfantazi_ и kkalippso) и хубавите ви мнения,повярвайте ми,това значи страшно много за мен!
Много се радвам,че успях да ви докосна с героите си и тяхната история.Това може би е най - важното за един писател,макар самата аз все още да не мога да се определя като такава (въпреки че писането определено е една от най - големите ми страсти)

Относно продължението - не мисля да има такова.Страхувам се това да не разводни цялата история.От една страна нейната основна нишка беше точно този финал - сигурно събиране,но малко отдалечено във времето.За да имат възможност самите Алек и Лили да осъзнаят случилото се с тях.
И все пак,в едно евентуално продължение - Алек се завръща в Париж,за да работи по своята нова изложба.Лили започва своето следване,а след време става част от трупата на един от театрите в града.И двамата заживяват заедно.В такъв случай,основната история би била нещо,свързано с Жак и неговия живот,галерията,дори и споменатата в Първа част Кло.

Колкото до това с новите истории -- обмислям няколко идеи,но не знам коя от тях ще е най - добре да развия.

Мисля,че това е всичко,което мога да кажа.И още веднъж едно голямо Благодаря!

Sissy~~ · 2012-10-28 16:14:45

Супер саа (y)

Sissy_love · 2013-06-07 17:38:22

Уникална история!Честно, невероятна е! Някак си от заглавието на историята се знаеше, че края няма да е точно happy end, но това не променя това, че историята ти е прекрасна и ти имаш страшно голям талант!Много силно се надявам да има нещо като втори сезон на историята!(h)(h) (Ще има ли?)

#76 2011-11-30 18:13:44

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#77 2011-11-30 18:29:12

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#78 2011-12-01 15:31:28

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#79 2011-12-03 20:44:50

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#80 2011-12-06 17:11:01

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#81 2011-12-06 18:25:27

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#82 2011-12-10 12:21:28

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#83 2012-01-03 19:27:17

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#84 2012-01-03 19:39:59

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#85 2012-01-06 08:26:04

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#86 2012-01-06 16:50:53

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#87 2012-01-07 13:34:27

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#88 2012-01-07 14:03:12

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#89 2012-01-07 16:42:30

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#90 2012-01-07 16:53:43

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#91 2012-01-07 18:06:02

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#92 2012-01-07 19:46:41

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#93 2012-01-08 16:45:28

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#94 2012-10-28 16:14:45

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#95 2013-06-07 17:38:22

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook