Художнuk на споменu // Завършена //

privaтe Love · 2011-09-25 16:05:41

Благодаря ви!Страшно се радвам,че ви харесва!
Ето я и следващата част:

Галерията,където работеше Жак се намираше на голяма улица,от която се виждаше Триумфалната арка.Беше красива двуетажна сграда,която успешно съчетаваше в себе си старите архитектурни традиции и модерните тенденци в строителството.Бях виждала това място само на снимка и идея си нямах къде може да се намира брат ми в момента.Прекосих двора, оглеждайки се на всички посоки,тъй като есенната градина беше очарователна.Тъкмо когато се засилих да вляза през голямата остъклена врата,отнякъде се появи възрастен господин,който леко ме задържа за ръката.
- Мога ли да ви помогна,мадмоазел?
- Амии.. търся Жак Дюроа.Аз съм сестра му и в момента той ме очаква – Боже,какъв срам!Трябваше да му се обадя след като слязох от метрото.
- Господинът е в кабинета си.В дясното крило,в дъното,първия етаж.
- Благодаря ви! – усмихнах се и се постарах да се скрия от погледа на възрастният портиер колкото мога по – бързо.След 10 минути се добрах до кабинета на Жак.Щеше да ми отнеме три пъти по – малко време,ако не се бях спирала на всеки две крачки,за да разглеждам.
В първия момент си мислех директно да се втурна в кабинета,но после размислих.Не исках да рискувам да сгафя пак.Застанах пред вратата и леко почуках
- Влез! – слава небесна,гласът на Жак!
- Защо не ме предупреди,че отвън има портиер!?
- Защото няма. – за луда ли ме мислеше?!?!
- А какво ще кажеш за възрастният господин в зелена униформа,който ме спря на вратата?
Жак се засмя весело.
- Попаднала си на Пиер.Принципно той е градинарят тук.
- И се облича като за бал в двореца на крал Луи?
- Това е галерия с традиции..а и господинът просто е стилен.А сега може да се успокоиш малко и да седнеш.Искаш ли нещо за пиене?Или бисквитки?
- Бисквитки – казах аз,сядайки на креслото пред голямото махагоново бюро.Стената зад Жак беше изцяло остъклена.Виждаше се голям фонтан в градината. – Е,готови ли сте за изложбата довечера?
- На пръв поглед да,но е възможно нещо да изскочи всеки момент.А и самолетът на Алек закъснява,трябваше да е тук преди час.Крайно време е да дойде и да си побъбрим малко.
- Да си побъбрите?
- Ами да,с Алек се познаваме от няколко години,приятел ми е.
- Хаха,дружиш с талантливи господа с модернистични идеи на около 60 години.
- Лили,Алек е на 23,
- Моля? – я стига,той наистина ли каза 23?
- Ами да..Запознахме се покрай общи приятели,после се оказа,че той се занимава с изкуство..така и работата ни свърза.
- Не предполагах...това е интересно.И все пак,представям си го като някакъв младеж с разпиляна коса,носещ барета и боички и..
Тук Жак започна да се смее неудържимо.
- Завладяна си от стереотипи и предразсъдъци.И си на километри от истината.Алек е съвсем различен.
- Докажи го.Запознай ни. – очите ми проблеснаха за миг.
Вратата леко се отвори.Пиер.Изчервих се.
- Господин Дюроа,господин Ноар е тук. – и излезе.
Ставайки от бюрото,Жак ме погледна предизвикателно.
- Е Лили,сега ще имам възможност да те опровергая.
Усмихнах се дяволито.Врата се отвори отново и в рамката и застана най – привлекателния и атрактивен човек,когото някога съм виждала на живо, естествен,различен от образите от списанията и телевизията,сякаш направени с матрица.Момчето поздрави брат ми,а после погледна към мен.Очите му се спряха.Несъзнателно се изправих от креслото,гледайки в него.А после той ми подаде ръката си.
- Алек,приятно ми е. – никога нямаше да забравя този глас.Толкова плътен,мек,приятен.
- Лилиан..но ме наричат Лили. – усмихнах се,все още се гледахме в очите.По лицето му също имаше лека усмивка,а в погледа му имаше нещо дяволито,което все още не можех да определя напълно.Каквото и да е,харесваше ми.

weezy_FTW · 2011-09-26 11:46:45

продължавай с историйката, много е готина

Princэska___ · 2011-09-26 11:48:50

Уникална

fenfantazi_ · 2011-09-27 11:58:24

Това е историята в сайта,която е изобразена по най-добър начин, според мен!Пишеш страхотно!Още!

privaтe Love · 2011-09-28 18:54:05

Благодаря на всички за страхотните мнения!
Иии..заповядайте:

След миг,както ми се стори,Алек бавно пусна ръката ми.Опитах да се съсредоточа.Какво,по дяволите,ми ставаше?Виждах го за пръв път и неизвестно защо не се чувствах на себе си.Не вярвах в любовта от пръв поглед (въпреки че идеята беше интересна),но привличане определено имаше.
Жак и Алек започнаха да водят някакъв разговор.Не чувах много от него,но май ставаше дума за полета и за изложбата довечера.В следващият момент телефонът ми звънна.И слава Богу!Търсеха ме от пощата – явно баба беше изпратила голяма пратка от Англия и трябваше да отида и да подпиша някои формуляри,за да я изпратят до вкъщи.Реших да тръгна веднага, трябваше да се добера до място с много въздух.
Миг след като прибрах телефона си в чантата,Жак ме погледна въпросително.
- От пощата.Баба ни е изпратила подарък.
- На нас или на теб?
- На нас.Трябва да отида до там. – казвайки това,вече бях станала от креслото.
- Вземи такси,по – добре ще е.
За малко да му отговоря доста остро – аз бях парижанка,фактът,че вчера си бях дошла от Англия не омаловажаваше това.А и ме представяше някак неориентирана пред Алек.И още нещо – защо толкова ме вълнуваше неговото мнение за мен?
- Да,така и щях да направя. – усмивка.Е,не случайно ще следвам театър.
Брат ми не забеляза бурята в мислите ми.
- Изчакай,ще се обадя да изпратят шофьора тук.
- Не,няма нужда.Ще се справя. – вече бях почти до вратата на кабинета.
- Е,добре.Ще се видим след работа.
- Да,идеално,обади ми се.Ии..довиждане – прибавих аз с широка усмивка.
Точно преди да изляза,чух гласа на Алек зад гърба си.Една тръпка премина през гръбнака ми.
- Лили..довечера ще се видим,нали?
Обърнах се бавно.Той беше впил поглед в мен,отново с онзи специфичен блясък в очите.
Усмихнах се леко и го погледнах.
- Да – кимнах и излязох.
Времето навън ми изглеждаше доста по – горещо,отколкото всъщност беше.
Поне не попаднах отново на Пиер.
А колкото до довечера – за момент бях забравила,че изложбата щеше да представлява и малък прием.И аз имах вип – покана.Просто чудесно.
Намерих такси и му поръчах да кара към Централната поща.Тя се намираше на улицата на Лувъра,номер 52.Тази поща нямаше ограничено работно време.Ако трябва да бъда още по – конкретна – въобще нямаше. Единствената поща в Европа,която е отворена 24h,7 дни в седмицата. Усмихнах се леко,гледайки през прозореца на колата.Какъв невероятен град беше Париж!Уникални сгради,улици...а и хора.Очевидно.

bebche__:) · 2011-09-28 18:56:17

супер е

fenfantazi_ · 2011-09-29 18:04:13

.... Страхотно е!

kkalippso · 2011-09-30 13:19:24

.... Страхотно е!

privaтe Love · 2011-10-03 18:44:30

Aх,ще се засрамя вече!
Ето я и новата част:

Таксито услужливо ме изчака,докато приключа работата си в пощата. Пратката щеше да пристигне най – вероятно утре.Излязох навън и погледнах часовника си – беше почти 16h.Трябваше да се прибера у дома – довечера ме чакаше официално събитие.В същия момент образът на Алек изплува в ума ми – какво,за Бога?Познавах го от около..един час?Поех дълбоко въздух и бързо изтичах към колата.Почти изкрещях адреса си на
щофьора,бях леко задъхана,сякаш бях тичала до сега.
Надявах се да намеря успокоение в апартамента си.Моментално се отправих към кухнята – силно кафе винаги помагаше.Излязох да го изпия на терасата,замаяна от гледката и звука на любимия ми град,звука на моето сърце.Аз му принадлежах,както и той на мен.Залагах много на това,че никога не би ме предал.Все пак аз се върнах,бях спазила всичките си обещания.
Когато Жак ми звънна,вече бях напълно успокоена.
- Хей,прибра ли се вече?
- Не,ще закъснея.Исках да ти кажа,че ще тръгнем към галерията след 20.00h.Прибирам се замо за да взема душ и да се приготвя.И се надявам да не чакам дълго след като позвъня на вратата ти точно преди да тръгнем
Засмях се леко.
- Кога се е налагало да ме чакаш?Няма да те разочаровам,обещавам. – на този етап не осъзнавах,че след време щях да наруша това обещание.
- Е,добре,ще ти повярвам.
- Обичам те.
- И аз те обичам,Лили.До после.
- Ще те чакам.
Нямах много време.Слязох до ресторанта за бърза вечеря.Бях ужасно изкушена от менюто с десертите,но сега не беше време за това (сладкиш от круши с карамелен сироп или меден кейк – я стига,шегувате ли се с мен? Искам ги и двата!) В крайна сметка вечерях с френска супа с кресон. Атмосферата в ресторанта беше опияняваща,чак не ми се тръгваше. Времето обаче ме притискаше.На излизане един от келнерите – Андре – ми пожела приятна вечер,проследявайки ме с поглед.Вече бях на улицата, когато погледнах назад.Андре не беше помръднал,но се усмихна и леко се поклони,когато ме видя.Отвърнах му с усмивка,като му кимнах кокетно.А после изтичах бързо към апартамента си.
Беше нереално горещо,собствениците на кооперацията тестваха отоплението за зимния сезон.Отправих се към банята.Изправих косата си и я вързах на висока опашка.Заложих на силния опушен грим,бях добра в това,получавах доста уроци от баба си.Дрехите бяха по – голям проблем.След дълго търсене,най – накрая видях това,от което имах нужда – рокля над коленете,без презрамки,с висока талия под бюста и разкроена към края.Беше в сиво – кафяво,а в горната част – е,черното си е класика.Нежни черни дантели имаше и по долния ръб на рокличката.Затова обух и черни убийствено високи токове на платформа.Прибрах всичко необходимо в елегантна малка чантичка.Да,май бях готова.А точно след миг на вратата се позвъни.Бързо стигнах до тоалетката,за да нанеса и финалния щрих – парфюмът.Стигайки до вратата,изгасих лампата в стаята.През малкия балкон нахлуваше светлина – Айфеловата кула беше облякла своята вечерна светлинна премяна.Вятърът леко поклащаше дългите бледо виолетови завеси.Светлосенките играеха по пода,бързи и неуловими,магични.
- Париж,не ме разочаровай. – прошепнах аз,а после излязох.
Жак ме очакваше с роза в ръка.
- А ето го и шедьовърът на вечерта.
Поех ръката,която той ми подаде и тръгнахме надолу по дългото извито стълбище.Лимузината ни чакаше.

bebche__:) · 2011-10-03 19:26:49

много ми харесва

kkalippso · 2011-10-03 20:10:03

Ех, Париж, Парииж. Историята нямаше да е същата - така завладяваща, ако не се развиваше там действието. Нека музата е с теб и ни зарадваш по-скоро с нова глава.

privaтe Love · 2011-10-03 20:42:49

Ех, Париж, Парииж. Историята нямаше да е същата - така завладяваща, ако не се развиваше там действието. Нека музата е с теб и ни зарадваш по-скоро с нова глава.

Точно този град ме вдъхнови за историята!Няма съмнение,че е уникален!
Благодаря и ще се постарая скоро пак да публикувам

twilight_kiss · 2011-10-03 21:16:04

Момичее , пишеш невероятноо !

~smiley___face~ · 2011-10-04 03:48:20

аууу, уникално е! Ако може само да те попитам, откъде знаеш толкова много за местата в Париж? От интернет или си ходила там, или какво?

pami7o · 2011-10-04 08:07:43

Беше усмихнат,но в очите му имаше особен блясък,сякаш от сълзи..

privaтe Love · 2011-10-06 20:28:42

Старая се историята ми да звучи достоверно,радвам се,че се получава
Тези дни вероятно ще публикувам още една част,може би и по - дълга,защото в неделя заминавам за една седмица и няма да имам възможност да пиша!
И отново благодаря за хубавите мнения!

twilight_kiss · 2011-10-07 08:09:42

Ще чакам с нетърпение.

miss_cute_kiss · 2011-10-07 08:30:11

Невероятно,толкова истинско! Моля те пускай Некст !

privaтe Love · 2011-10-07 18:30:53

Ето я и обещаната част:

Колата спря пред входа.Едно момче в красива униформа отвори вратата и галантно ми подаде ръката си.Усмихнах му се леко и слязох.Въздухът беше доста хладен.Загърнах се в шала си и бързо съжалих,че не бях взела някаква по – топла връхна дреха.В следващия миг Жак се озова до мен и леко ме прегърна.
- Добре ли си?
- Да,но нека влезем.Не очаквах,че ще е толкова студено.
- Би трябвало да си свикнала.В Лондон е хладно през по – голямата част от времето.
Леко повдигнах рамене.Жак се засмя и тръгнахме по пътеката към голямата врата.По продължение на цялата алея имаше малки лампички,светещи с мека приглушена светлина.
Обстановката в галерията беше невероятна.Определено декораторът се беше справил доста добре.
Имаше и много хора:арт критици,бизнесмени и политици,както и група репортери.
Несъзнателно потърсих Алек с очи,но не го открих.Нещо дълбоко в мен трепна.
Плъзнах поглед по стените около мен.Картините на Ноар бяха нарисувани на големи платна.Не можех да намеря точните думи,за да ги опиша.Живите цветове,изящните линии и майсторски изобразените детайли..сякаш наблюдавах нещо,което не принадлежи на този свят,не знаех дали въобще е възможно толкова красота да бъде събрана на едно място.
До слуха ми достигна гласът на Жак.Трябваха ми няколко секунди,за да се осъзная.
- Май обстановката ти допада.
- Повече отколкото можеш да си представиш – Алек прекоси далечния край на залата,очите ми бяха приковани в него.
- Доста се постарахме.
- Забелязва се.И повярвай,трудът ви ще бъде оценен.
- Да се надяваме.Има някой неща,които трябва да проверя.Съжалявам,но ще трябва да те оставя за малко..
- Тя няма да е сама,Жак. – Алек.Не бях усетила кога е дошъл.Обърнах се към него с лека усмивка.
Жак се засмя и поздрави своя приятел.
- Имаш ли нещо против сестра ти да остане с мен?
- Всичко зависи от нея. – брат ми ме погледна,а в очите му блесна дяволито пламъче.
Усмихнах се на Жак,който вече беше готов да тръгне,
- Е,тогава мога да съм сигурен,че ще бъдеш в добри ръце. – а после се отдалечи,ловко минавайки през тълпата.Проследих го с поглед до неговия кабинет.Вратата се затвори бързо.
Хмм,ръце..буквално ли говореше?
Обърнах поглед към Алек,който ме гледаше с лека усмивка на лицето си. Имах чувството,че невероятно тъмните му очи обхождат с поглед цялото ми тяло.
- Коктейл? – каза той,подавайки ми чаша с червено питие с малка вишна на ръба.
- Благодаря.
- Радвам се,че успя да дойдеш тази вечер.
- Нямах други планове,все пак съм отново в Париж едва от вчера.
- Да,Жак спомена,че идваш от Лондон.Тук ли ще останеш?
- Да.Завръщането е окончателно.Но да не говорим за това.Твоите картини..не знам как да ги опиша.Пленителни са.
Алек се усмихна,навеждайки глава.
- Просто рисунки.Или иначе казано – просто аз.Само в тях е моето спасение от това ежедневие.Но благодаря за комплимента.
- Явно имаш какво да кажеш на света.
- Това не е всичко.Има още нещо,което осъзнавам все по – добре откакто дойдох в Париж.Но сега е рано,за да го изразя.Не зависи само от мен. – погледна ме право в очите.Не бях сигурна,че го разбирам напълно,затова не отговорих веднага.
- Всичко е наред щом имаш желание да го потърсиш.Чувала съм,че с постоянство всичко се постига.
- А вярваш ли в това?
- Вече не знам в какво да вярвам.Май има само една напълно вярна теория и тя е,че всичко,което имаме на този свят е настоящият момент.Един миг,но той е само наш.
- Мигът може да бъде споделен.
- Е,това вече е идеалният вариант. – засмях се.
- Значи сме на едно мнение.Това е добро начало. – в следващия миг Алек ме придърпа към себе си.Бързо го погледнах,но не бързах да се отдръпна.Да усещам ръцете му около себе си,да се гледаме с някакво леко напрeжение помежду ни - харесваше ми.
- Съжалявам,но един репортер щеше да те блъсне.
Погледнах наляво.Наистина някакъв човек грубо си преправяше път към изхода.Засмях се.
- Благодаря и за това.
- Не беше нищо особено от моя страна,но все пак – запомни,дължиш ми живота си. – Той също се смееше,най – заразителният смях,който бях чувала.
- Да,определено това е добро начало.
- Все още е добро.От както съм тук бягам от тези репортери.Забелязала ли си как винаги задават необяснимо безмислени въпроси?
- Не съм имала възможност да контактувам с тях
- И по – добре.Способни са да провалят целия ти живот само с една дума - каза го доста драматично.
Засмях се.
- Актьор.Непоправим може би.Но все пак ненатрапчиво.
- Старая се,госпожице Дюроа.А може би трябваше да ви погледна засрамено,признавайки,че сте открили другата ми страна.
- Разбирам ви,господин Ноар.Ще следвам театър в Сорбоната.
- Отива ви.И моля те,Лили,нека оставим официалностите.
- Надявах се да го кажеш.
В следващия момент Алек хвърли бърз поглед към другия край на залата.
- О не,цяла група са.Трябва да се махнем от тук.
Цяла група фотографи и журналисти.
- Оставям те да водиш,Алек.
Той ме погледна,някак сериозен,но и с леко замечтан поглед.А после нежно хвана ръката ми.
- Тогава ме последвай – в гласа му лесно можеше да бъде уловена предизвикателната нотка.
Дори за миг не се замислих.

~smiley___face~ · 2011-10-08 11:01:32

Некст! МНого е яко! (arrow)

fenfantazi_ · 2011-10-08 11:34:48

Ооо... невероятно е!Направо се влюбих в Алек Пишеш невероятно!

privaтe Love · 2011-10-08 13:09:57

Axx,благодаря!
Mоже да се каже,че Алек е отражение на човек,когото познавам..но това е друга история,за която е все още рано да бъде разказана
Ако мога ще пусна част довечера,но не обещавам,все пак имам доста работа за вършене -- приготовление,стягане на багаж .. |-(

lovexkiller · 2011-10-08 15:01:53

Историята е страхотна. Ах, Париж, Париж ils ont tous l'amour !!

kkalippso · 2011-10-09 09:44:05

Ооо... невероятно е!Направо се влюбих в Алек Пишеш невероятно!

thefernandosun · 2011-10-10 17:25:33

Страхотно е !

#26 2011-09-25 16:05:41

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#27 2011-09-26 11:46:45

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#28 2011-09-26 11:48:50

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#29 2011-09-27 11:58:24

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#30 2011-09-28 18:54:05

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#31 2011-09-28 18:56:17

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#32 2011-09-29 18:04:13

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#33 2011-09-30 13:19:24

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#34 2011-10-03 18:44:30

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#35 2011-10-03 19:26:49

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#36 2011-10-03 20:10:03

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#37 2011-10-03 20:42:49

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#38 2011-10-03 21:16:04

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#39 2011-10-04 03:48:20

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#40 2011-10-04 08:07:43

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#41 2011-10-06 20:28:42

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#42 2011-10-07 08:09:42

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#43 2011-10-07 08:30:11

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#44 2011-10-07 18:30:53

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#45 2011-10-08 11:01:32

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#46 2011-10-08 11:34:48

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#47 2011-10-08 13:09:57

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#48 2011-10-08 15:01:53

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#49 2011-10-09 09:44:05

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#50 2011-10-10 17:25:33

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook