Don't give up..

hrisi123 · 2011-09-09 18:49:40

Тя се казваше Кимбърли Бет Харисан. Всички й казваха Ким. Бе млада, красива, мила с всички. Бе разбрано дете и учтива винаги. Но имаше един недостатък, че бе мила с хората, които бяха лоши с нея.Ким живееше с майка си, която не бе от най-заможните хора в града, но успяваха да свържат двата края. Майка й работеше на две места едновременно за да успее да й осигури добро образование. Искаше дъщеря й да получи най-доброто и да постигне успех в живота, а не да бъде като нея. Да прави всичко възможно за да даде изкарват едвам месеца. Но в опита си да бъде перфектната майка забрави какво най-обичаше дъщеря й. Каква бе нейната истинска страст.
Страстта на Ким бяха танците. Единствено те и даваха обичта, която майка й не й даваше за да може да работи. Само те и даваха сили. Само те я караха да се чувства щастлива. С тях забравяше всеки проблем, който имаше.
Днес бе деня в който майка й имаше почивка и бяха решили да разгледат местата на които мислят Ким да учи.
-Ким какво ще кажеш за Колумбия? –усмихна се.
Ким усмихнато и с надежда за подкрепа от майка си каза. –Имам по-добра идея. Мисля да продължа с танците. Искам да стана професионална танцьорка. Ще бъде страхотно. Дори ето разгледах няколко брошури за през лятото дори. Ще отида на лагер за да имам по-добра подготовка. –толкова бе щастлива от този факт, но изведнъж майка й започна да се смее гръмко.
-Какво?!? –смееше се високо. –Ким обичам чувството ти за хумор, но повече не си прави такива шеги. Нека продължим каквото започнахме преди да си направиш тази шега с мен.-все още се смееше.
-Мамо аз съм сериозна. Наистина искам да танцувам! Знаеш, че това е мечтата ми от малка.
-Кимбърли!! Танцьорка сериозно?! –гледаше я учудено. –Мислих, че си по-умна. Какво бъдеще имаш ако станеш такава?! Трябва да учиш в колеж. Там ще имаш образование. Така, че забрави тази глупава идея да танцуваш!
-Но аз не искам да ходя в Колумбия! Искам да танцувам. Това ме прави щастлива. Аз..
-Кимбърли чух достатъчно. Отиваш в Колумбия и спри да танцуваш и да гледаш толкова телевизия не ти влияе добре. Сега си отиди в стаята ще те повикам за обяд. –тросна се и набързо отиде в кухнята. Ким стисна зъби и излезе от къщата. Отиде на мястото където беше себе си и където забравяше всички проблеми.
-Здравей Ким? Какво правиш тук? –попита я най-добрата й приятелка. Беше слаба с леко чуплива коса и добре оформено тяло. Все пак танцуваше. Спря да танцува и се приближи до Ким вземайки си вода. –Нали днес щеше да разглеждаш колежи с майка си?! –усмихна се и седнаха на една от пейките.
-Да разглеждах ме! Но.. –погледна в земята и след това изправи поглед. –Не знам! –обърна се към момичето. –Тя иска да уча в Колумбия! А, аз.. Не знам.. не искам да уча там! Не знам какво да правя! –отпусна глава на рамото на Ани и затвори леко очи. –Благодаря, че си до мен! –усмихна се.
-Хаха.. спокойно.. ще измислим нещо! –засмя се и положи глава върху тази на Ким.

Така.. това е нова история. Това е първата час!! Дано да ви хареса!! Приятно четене!!

lowet0o · 2011-09-09 19:07:36

Харесва ми !

poxleitner · 2011-09-09 19:08:55

Харесва ми !

и на мен също! Нексттттттттт..

pep4eto13 · 2011-09-09 19:15:19

И на мен ми харесва

hrisi123 · 2011-09-09 20:47:29

Ким се прибра обратно в тях където я чакаше майка й. Изглеждаше строга и сериозно. Наведе глава и леко се приближи до майка си.
-Мамо.. аз извини ме..!! -погледна майка си.
-Да те извиня?! Кимбърли.. правя всичко възможно за да ти дам образувание.. а ти какво правиш? Нямаше позволение да излезеш навън.. и пак бе на онова място нали?! Казах, че искам да спреш с танците. –започна да повишава тон на дъщеря си. Очите й бяха леко зачервени.
-Мамо няма да оставя танците дори и това да не ти харесва!! Това е мечтата ми и няма да се откажа от нея! Съжалявам! –Ким се приближи до нея и се опита да я докосне, но тя се дръпна.
-Върви си в стаята и този път не искам да ме разбираш грешно! Казах стаята!! –отвърна строго и остана неподвижна. Ким наведе глава и влезе в стаята си без да създава излишно напрежение.
На сутринта майка й стана и направи закуска на Ким, която излезе от стаята си. –Добро утро! –поздрави и седна на масата. –Мамо днес мисля да се откажа от танците! Беше права! Повече няма да танцувам! –беше се пречупила. Бе се отказала от мечтата си. Тя я погледна и се усмихна.
-Най-накрая взе правилното решение! Ще видиш, че колежа ще те изстреля на върха! –усмихна се и я целуна по главата. –Приятна закуска! –седна до Ким и започнаха да закусват.
След закуска тя тръгна право за училище, но мина покрай нейното място и погледна отстрани как някой друг танцуваше там. Отиде за да види кой е той.
-Хей какво правиш тук?! –погледна го. –Не знаеш ли, че това място не е за всеки!
-Хей спокойно! –засмя се и спря да танцува. –Просто видях това място и ми хареса. Приятно ми е аз съм Нейт! –подаде ръка за да се запознаят.
-Кимбърли! –запознаха и отидоха заедно на учлище.
След 5-я час Нейт видя Ким по коридора и отиде до нея. –Хей Ким!! Какво ще кажеш да се видим на онова място днес?! –повдигна вежда и се усмихна сладко. –Не ми отказвай! –гледаше я с огромни очи в които тя определено потъваше.
-Добре Нейт ще се видим там след училище! –усмихна се и затвори шкафчето си. Прехапа долната си устна и се запъти към стаята в която имаше час.
След училище двамата бяха готови да се срещнат на онова място, но когато Ким отиде видя една събрана тълпа, а в средата имаше някого, който танцуваше, а всички му се радваха. Тя се приближи и се смеси с тълпата след което видя кой танцува.

Това е втора част!! Ще има и трета последна!! Дано да ви хареса!! Приятно четене!!

poxleitner · 2011-09-09 21:37:01

Супер..

hrisi123 · 2011-09-10 19:12:48

Ким видя Ани и отиде до нея през тълпата. –Какво става тук Ани? Това беше моето място.
-Ким когато дойдох тя бе тук и всички я аплодираха! –изведнъж някой се доближи до тях и се засмя.
-Какво има Ким? Казаха ми, че това е твоето място!
-Да и продължава да е моето! Така, че се разкарай!
-Знаеш ли имам една идея!Нека по-добрата спечели. Ако аз спечеля вземам мястото, а ако спечелиш ти ще си го задържиш!
-Няма да се боря! Приключих с танците!
-Щом си приключила защото името ти бе в списъка?
-Какъв списък?! –погледна Ани. –Чакай малко! Ти си била!! Ти си ме записала за битката?! Ани как можа?!
-Ким ти си толкова добра и всичко го знаем. Ти си най-добрата тук! Трябва да участваш и какви са тези глупости, че си приключила с танците?
-Да Ани свърши се! –изглеждаше ядосана и наранена. Болеше я. Все пак се отказваше от всичко, което бе постигнала до сега. –А колкото до теб няма да има никакво състезание. –обърна се за да си тръгне.
-Благодаря ти!! Поне призна, че съм по-добра от теб! –засмя се. –Страхливка! Колко си лесна! Хаха.. –смееше се и започна да вика. –Страхливка!! –а всички започнаха да викат заедно с нея без Нейт и Ани, които я гледаха с погледи, които я умоляваха. Ким погледна настрани за малко и погледна тълпата, която викаше. –Нека бъде за последно! –въздъхна и подхвърли раницата си на Ани. –Нека по-добрата спечели! –стиха си ръцете и танците им започнаха. Докато танцуваха всички викаха около тях. Но за нещастие на Ким майка й мина и я видя да танцува, но щом щерка й я видя тя веднага си тръгна,а Ким изгуби сили да танцува и падна.
-Е явно получавам мястото! –смееше се, а всички викаха против Ким без отново Нейт и Ани. Тя се изправи и взе чантата си и побягна към тях. А противничката й се усмихна доволна, а тълпата се пръсна.
Ким се прибра в тях. Бе свела глава. Цялата къща бе потънала в тишина. Майка й не обелваше и дума. Тя остави чантата си на пода и седна до майка си.
-Мамо аз.. –не знаеше какво да каже. Чувстваше, че бе предала майка си.
-Знаеш ли Ким.. –погледна я. –Мислех, че знам какво е най-правилно за теб до днес. Мислех, че колежа е най-доброто за теб и правех всичко за да ти го осигуря, но явно съм сгрешила. Преди да почине баща ти всичко бе по-лесно. Бе по-лесно да бъда майка. Не искам да кажа, че да си майка е лесно и никога не съм го мислила, но тогава наистина бе по-различно. Мислих, че наистина си се отказала от това..
-Мамо.. –Ким я прекъсна. –Аз наистина се отказах.. тя ме предизвика..-тя я прекъсна.
-Ким достатъчно.. днес видях как танцуваш и с каква страст танцуваш! Разбрах, че не те познавам така както предполагах! Днес ми показа коя си и какво трябва да знам за теб! Не искам да постъпвам както моите родители постъпиха с мен! Имах същата мечта, като твоята явно е наследствена, но баща ми ме прати в колеж. Не му се опълчих и просто се примирих! Но какво постигнах? Нищо! Погледни ме сега.. претрепвам се от работа за да дам това, което дадоха на мен без да искам и забравих какво искаш ти и за какво мечтаеш. Знам каква е болката от това и няма да те оставя да се откажеш от танците. Ти си наистина добра! Не искам да се отказваш от тях. Гордея се с теб. Ти си силна, а не слаба каквато бях аз..!! –усмихна й се.
-Вече е късно! Мястото на което танцувах вече ми го взеха! Не знаех, че си танцувала?! –усмихна се.
-Това е друга тема.. сега ми кажи защо са взели мястото ти на което танцуваш?
-Защото Алиша е по-добра от мен!! Аз се научих сама, а тя ходи на тренировки и по състезания..! Така, че нямам шанс.. пред нея.
-Знаеш ли Ким винаги ще има някой по-добър от теб.. от мен.. от всеки, но ти можеш да го победиш защото и ти си по-добре от някого. Дано си ме разбрала! Трябва да си върнеш мястото и да отидеш на онова състезание.
-От къде знаеш за него?! –погледна я учудено Ким.
-Видях брошурата докато оставях прането ти в стаята ти! Сега искам да отидеш там и да си го върнеш! –усмихна се и стисна ръката й. –Покажи силата си.. ти си много повече от нея!
Ким се засмя и я прегърна. –Благодаря ти! Обичам те страшно много! –лицето й засия, а усмивката й стана по искрена от всякога.
Тя се върна обратно на онова място. За нейно щастие Алиша все още бе там.
-Хей Алиша битката все още не е завършила!! Да те видим сега!!
-Свърши Ким.. и ти загуби!!
-Така ли? Май сега теб те е страх? Хайде, ако си по-добра от мен не трябва да се страхуваш, че мога да те победя независимо кога и къде..!!
-По-добра съм от теб..! –тълпата започна да се насъбира отново.
-Докажи го тук и сега! Да те видим! –Ким махна якето си и извика на този, който пускаше музиката там. –Да видим Алиша.. –започнаха да танцуват. Всички викаха и подскачаха заедно с двете. След всички танци Алиша падна победена.
-Мястото си е мое! –подаде й ръка Ким. –Аз не съм като теб!! –обърна се и бе готова да си тръгне. –Ще се видим на състезанието!! –усмихна се и си тръгна заедно с Нейт и Ани.
След няколко седмици подготовка бе състезанието където едни от най-добрите в Ел Ей щяха да се състезават. Но за жалост Ким не успя да заеме 1-вото място.
-Мила толкова съжалявам!! Вложи всичко от себе си!!
-Мамо.. –усмихна се. –Дори да не бях най-добрата от тук аз спечелих и спокойно няма да се откажа от танците. Рано е за отказ! Показах на всички, които гледаха какво мога! Дори и да не бях първа сега те знаят коя съм и какво правя!
-Гордея се с теб! –усмихна се и я прегърна, но някой имаше зад Ким.
-Извинете!! –усмихна се. –Аз съм Джорж Филинс и съм страшно впечатлен от вас.. и за мен ще е удоволствие да работя с такъв човек.. ето това е моята визитка.. обадете ми се!! Поздравления бяхте страхотна!! –стисна ръката й и се усмихна. –Имаш страхотен талант!! Поздравления отново! –усмихна се и си тръгна.
Ким и майка й бяха толкова щастливи. Мечтите й на двете се сбъдваха. Ким вървеше към пътя на успеха, а майка й беше щастлива защото нейното момиченце изживяваше мечтата си и от части нейната. Получи толкова поздравления.
-Хей.. –усмихна се. –Поздравления!! Беше страхотна.. –смееше се.
-Благодаря ти Нейт! –усмихна се.
-Е сега след всичко какво ще кажеш да излезем?! –засмя се и отново повдигна вежда.
-Разбира се! Нека кажа на майка си и отиваме!! –усмихна се и отиде.
Ким изживяваше мечтата си с най-близките хора до себе си. С всеки изминал ден тя постигаше повече и повече. Ставаше все по-добра. Майка й се гордееше с нея повече от всякога. Гордееше се, че не се бе отказала от мечтата си и бе постигнала това, което искаше. Явно всичко се нареждаше както трябваше да бъда. Но като всяко нещо винаги ще има и падения, но силата й бе голяма и всички знаеха, че тя ще се справи с всичко.

Трудно е да се бориш сам. Трудно и да се бориш с единствения човек до себе си. Но още по-трудно е да паднеш сам. Да знаеш, че ако загубиш никоя няма да е до теб. Но кой е казал, че всичко в живота е лесно. Винаги ще има някой по-добър от теб. Винаги ти ще си по-добър от някой. Но това не трябва да те спира да се бориш. Трябва да ти дава сила.. да знаеш, че можеш всичко защото ти си добър и го знаеш. Да повярваш в себе си. И най-важното да опитваш, а щом паднеш да се изправиш и да продължиш напред! Защото е лесно да паднеш, но е трудно да победиш ако не вярваш в себе си! Вярвай в себе си и рано или късно ще победиш!

Последната част!! Приятно четене!! Дано ви хареса!!

#1 2011-09-09 18:49:40

Re: Don't give up..

#2 2011-09-09 19:07:36

Re: Don't give up..

#3 2011-09-09 19:08:55

Re: Don't give up..

#4 2011-09-09 19:15:19

Re: Don't give up..

#5 2011-09-09 20:47:29

Re: Don't give up..

#6 2011-09-09 21:37:01

Re: Don't give up..

#7 2011-09-10 19:12:48

Re: Don't give up..

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook