#1 2011-09-09 14:22:02

hrisi123

Member

From: LA, California

Registered: 2010-12-02

Posts: 1,340

Re: Days are not enough 2..

Докато тя умираше на масата духът й все още бе жив. Не бе сломен. Спомени се въртяха в ума й и я караха да се бори.
-Не.. –смееше се. –Не ме пръскай ще кажа на мама.. мамооо.. –смееше се и бягаше към майка си. –мисълта, че няма да види майка си леко караше сърцето й да се пробуди. Спомена свърши в момента в който се сви в майка си. Но това не бе единствения, който не я напусна, а й даде сили.
-Обещаваш ли го?! –погледна го с огромни очи пълни с надежда.
-Обещавам.. ти си всичко, което някога съм искал и обичал. Обичам те! –усмихна се. А усмивката му бе пълна с толкова любов. А целувката, която й даде толкова нежна. Този спомен я накара да даде признак на живот и тя успя. Aпарат даде онзи нормален звук в който сърцето все още бие макар и слабо. Лекарите поеха дълбоко дъх и се успокоиха. Бяха спасили нейния живот. Продължиха това, което бяха започнали надявайки се да няма повече препятствия. И явно молбата им бе чута.
Докато всички бяха вън и чакаха един от лекарите излезе облечен в бяла престилка с леки капки кръв по нея. Махна маската от устата си и погледна обляните в сълзи хора пред себе си. Очите на всички бяха пълни с надежда, че той е спасил тяхното „момиченце”. Въздъхна тежко и проговори. „Успях ме да я спасим!” –сякаш махна огромен товар от плещите на всички. Леки усмивки заиграха на лицата й. Доктора се успокои и се усмихна като видя колко хора е направил щастлив, като е спасил един човешки живот.
Минаваха дни докато тя се възстановяваше, а те я гледаха само през едно огромно стъкло. Цялата бе в маркучи и апарати, които й помагаха да задържи живота си. Седмица по-късно успяха да започнат да влизат при нея и да й говорят. Макар да не бе будна те знаеха, че тя ги чува. Тя усети как нечия ръка хвана нейната. Усети, че този човек, който държеше ръката й му пукаше за нея. Леко се разбуди и отвори очи. Погледна го с големите си шоколадови очи, изпълнени с толкова надежда и обич, която този случка бе направила по-силна и по-здрава. Крайчетата на устните й леко се извиха и образуваха усмивка на лицето й. Той й се усмихна и я целуна по челото, а това още повече засили онова чувство. Чувството, че не си сам, че на някой му пука за теб и този някой е до теб.
Дните минаваха, а след тях се нижеха и годините. В един от дните в които всичко бе спокойно и тя си почиваше се звънна на вратата. Разбира се тя не се помръдна все пак имаше хора за това. Но докато стоеше в градината една двойка се бе запътила към нея. Тя се изправи и ги поздрави, но не знаеше кои са и какво искат от нея. Хората, които бяха при бяха дошли за да я видят за щастие съпруга й позна хората, които бяха дошли за да я видят и поздравят за оздравяването бяха точно тези, които бяха спасили живота й.
След разговори и опознаване тя разбра, че е попаднала на хора. На тръгване нещо изпадна от чантата на жената, а тя го взе и без да иска видя какво пише на бележката, която бе изпаднала. Точно тогава тя разбра, че е неин ред да спаси нечий живот и да върне услугата, която те й бяха направили. Жената се нуждаеше спешно от бъбрек, а съпруга на онова момиче което те бяха спасили реши да им се отплати.
-Аз ще дам бъбрек!
-Но?! Как.. не мога да приема!
-Ще приемете. Вие спасихте най-ценното нещо за мен на този свят. Бог ми я върна. Сега е мой ред да спася нечий живот и да се отблагодаря за това. Още утре ще си направя пробата за кръв. А ако всичко е наред още утре ще имате нов бъбрек и нов шанс за живот! –усмихна се и вдъхна кураж на жената спасила живота на най-ценното за него.
-Благодаря ви! –усмихна се. Личеше си колко бе щастлива. Живота й се отплати за това, че спаси живота на една непозната.
Всичко мина идеално. Жената имаше нов бъбрек и нов шанс за живот. А колкото до онова момиче и съпруга й. Те ли? Те бяха щастливи. Щастливи да знаят, че са спасили нечий живот и са показали благодарността си към господ и онова семейство. Сега имаха една история, която нямаше да забравят никога. История, която ще й навява болка, но и ще ги кара да знаят, че са силни за да се справят с всякакви трудности.

Както хората казват: „Бог си знае работата!” и са прави. Няма ненаказано добро. Рано или късно ти дава шанс да се отблагодариш и най-вече ти дава шанс да бъдеш по-добър човек. Да даваш и да знаеш, че един ден ще получиш макар и след години, но ще получиш!

Така това е втората част. Дано да ви хареса защото на мен не много..!!  Приятно четене!!

just meee

Member

From: Велико Търново.

Registered: 2010-02-21

Posts: 11,068

Re: Days are not enough 2..

Втората част трябваше да постнеш в темата където е и първата част!

hrisi123

Member

From: LA, California

Registered: 2010-12-02

Posts: 1,340

Re: Days are not enough 2..

Съжалявам.. опитах се да я изтрия, но не успях преди малко, но вече бе късно..