Days are not enough..

hrisi123 · 2011-09-08 21:09:10

Бурята бе голяма. Гръмотевиците сцепваха небето, а светкавиците пронизваха клоните на дърветата и осветяваха стаите на къщата. Клоните на дърветата се чупеха от бурята. Дъжда капеше върху покрива, а капките му се стичаха по стъклата на прозорците. Докато всичко това ставаше, нечий живот напускаше нечие тяло.
Тя бе легнала на масата с безброй маркучи излизащи от нея. А до преди няколко часа бе щастлива с всичко, което притежаваше. Имаше цялото щастие за себе си. Имаше всичко, но един миг невнимание и преобърна живота й и го беляза докрай. Но дали щеше да продължи белязан или щеше да си остане само един спомен и живот, който щеше да навява само болка.
3 часа по-рано голямата буря все още бе малка.. Тя се качи на колата за да се прибере в тях по-бързо. Но бурята започваше да става по-силна и по-силна. Пътя бе мокър и хлъзгав. Изведнъж докато шофираше погледна седалката до нея. Видя телефона си на който имаше доста пропуснати обаждания и няколко съобщения. Посегна към телефона, но точно тогава огромен клон от едно от дърветата на пътя падна, а тя не успя да спаси нищо, не успя да направи нищо. Клона падна върху колата и я спря на място, а момичето в нея.. тя ли?.. загуби съзнание. Имаше късмет, че я намериха случайни хора и не се уплашиха да спасят нечий живот заради бурята дори и той да е на непознат. Все пак пътя бе мокър, а линейката, която трябваше да дойде не искаше да има и други жертви за това караше по-бавно от обикновеното. За около 10 минути тя бе на мястото и изкараха доста внимателно момичето от колата и го качиха в линейката, а след това веднага я закараха в болницата. Обадиха се на близките й и всички бяха там. Щом вкараха момичето в стаята с апарати започнаха да правят опити за да спасят живота й.
Близките й бяха навън. Чуваха се викове от болка. Не физическа, а душевна. Сърцата им се раздираха. Имаха чувството, че ще загубят девойката вътре. Едни бяха свели глава и мислеха. Други плачеха сгушени в друг. А трети търчаха из коридора нервно. Часовете минаваха, а никой не излизаше от операционната. Докторите вътре правеха всичко по-силите си за да я спасят. Изведнъж настана тишина в коридора, а вътре в онази стая се чу онзи плашещ звук когато нечие сърце спре. Виковете на лекарите разбудиха болката на хората вън още повече. От вътре се чуваше „Губим я!!”-викове, които се забиваха като ножове в сърцата на близките й.

Това е първата част от историята. Ще има още една част. Да си кажа честно не мисля, че ще ви хареса, но все пак реших да я публикувам за да чуя и вашето мнение. Повече не мисля да правя такива депресиращи истории.И пак казвам.. приемам всякакви критики и мнения. Приятно четене!!

iskra96 · 2011-09-08 21:24:32

Замисълът ми харесва.Бих те посъветвала да не използваш много много съкращения от рода на 'в/у' и тем подобни.Иначе има някои правописни грешки или изпусната дума,но като цяло е добре.

SuperHiro^^ · 2011-09-08 21:44:57

Харесва ми. Развий това, което можеш (exclaim)

kkalippso · 2011-09-09 07:45:59

Харесва ми. Има някое и друго повторение, но съм сигурна, че за напред ще се поправиш и ще стане много интересно. Пускай некст!

#1 2011-09-08 21:09:10

Re: Days are not enough..

#2 2011-09-08 21:24:32

Re: Days are not enough..

#3 2011-09-08 21:44:57

Re: Days are not enough..

#4 2011-09-09 07:45:59

Re: Days are not enough..

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook