А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

privaтe Love · 2011-07-02 15:16:27

audrey,според мен разказа си е хубав и без невъзможната любов A btw,какво стана с "Такъв е животът"..?Аз си го четях
Иначе моля,песента ме грабна вчера,цял ден я слушах {}

audrey · 2011-07-02 21:01:29

Да, невъзможната любов отпада А колкото до такъв е животът, аз май го завърших, ако помня добре. (: радвам се, че си го следяла (: Ето я и следващата част :

И въпросният пич не бе сигурен какво се е случило точно снощи, но общо-взето ми изрисува картинката. Стига бе ! Дори и най-зверски да се напиех, винаги помнех какво се е случело. Винаги. Ама наистина винаги. И да не исках, помнех. Сега защо не помня ?
Стигнах най-сетне до кафето, пичът ми удари една мъжка (рамо, де – ах вие, палавници) и после си замина. Влязох вътре, а Симеон вече ме чакаше. Когато ме видя, изправи се и ме целуна. Ммм да – хареса ми.
- Разказвай сега – как мина снощи ?
- Амии, нищо особено. Както обикновено.– Усмихнах му се. А ти защо не беше, впрочем ? Да го питам ли ? Изяждах се. Но ... не, аз сто процента знаех. Знаеш, Мирело, спомни си !
- Обикновено, а ? – Симеон се засмя и поклати глава.
- Какво ?
- Нищо.
- Кажи де !
- Не, нищо. Искаш ли кафе ?
Искам ли ? Кафе ? Хм ... ми май не искам.
- Не, пие ми се чай. Отивам да си взема нещо, ти искаш ли ?
- Не, аз ще ти взема. Стой.
Оххх ! Кавалер да безсъзнание, побърква ме понякога, честно !
- Ами, щом ти се става ... вземи ми един марокански и от онова шоколадовото, ако може.
Усмихнах му се невинно, а той замина за чай. Господи, как щях да заспя на масата !
Най сетне дойде с чая, поговорихме си ... доскуча ми.
- Хей, какво ще кажеш да отидем у нас ? – Попитах. – Нашите ги няма.
Той се усмихна. Рабира се, че си навит, кажи „да”, че ще умра !
- Няма връщане назад. – Това пък за какво го изтърси ? Ми не, аз никога не се връщам назад, тръгвай бе, момче !
Двамата тръгнахме и след десетина минути бяхме вкъщи. Отворих вратата на апартамента и ... мамка му, тук наистина смърди на трева. Пичът отсреща беше прав. Как не го бях усетила по-рано ? Е, да ... ясно как.
Симеон обви ръце около кръста ми и бутна вратата с крак.
- Чакай да заключа, де ! – Прекъснах го и заключих вратата, но оставих ключа в ключалката ... ей така, за да няма изненади. Понатискахме се на леглото ми, след което свалих блузата си.
- Изчакай секунда само. – Казах и взех телефона си. После позвъних на майка ми.
- Мамо, къде си ?
- Извън града съм още, кажи.
- А, нищо, само да питам кога ще се прибереш.
- Ооо, след 4-5 часа Имам работа. Трябва ли ти нещо.
- Не, мамо, мерси. Чао.
Затворих й и със Симеон продължихме дейността си. Тъкмо разкопчаваше дънките ми, когато ...
- Хей, какво ще кажеш да влезем под душа ? – Ах, какъв ми е палавник ! Малък сладък ! Естествено, че искам. Кимнах и влязохме в банята.
Господи, страст ! Водата май му действаше като афродизиак. Бутна ме до стената под душа, а азобвих краката си около кръста му. Ах ! А ! О ! Такова удоволствие изпитах, че ... не помня преди да съм стенела така. Хапех раменете му и дращех гърба му. На него май му хареса. Движенията ставаха все по-силни, а аз го усещах все по-навътре в мен. Мокро, секси и възбуждащо. Едва ли би могло да бъде по-добре. След известно време се преместихме на плота на мивката, аз седнах, за да не се налага да ме крепи. Отново ... отново ... прилив .... отлив ... аааах.
И изведнъж чухме нещо. Звънецът ? Мамка му.
- Ооо, по дяволите ! Стой тук. – Целунах го и без да взимам кърпа, изтичах до шпионката. Мамка му ! Мамка му ! Майка ми ! Нали я нямаше 4-5 часа ! Звънецът стана все по-настойчив, а желанието в мен не бе още изстинало. Оох, майки – все прецакват работата. Върнах се обратно банята.
- Майка ми.
- КАКВООО ?!
- Спокойно, спокойно. Вземи тази кърпа.
Той се уви с кърпата, а аз взех да обличам дрехите си. С блузата – добре, но дънките ... мамка му, дънките. Бяха толкова тесни, а кожата ми – толкова мокра ... Звънецът продължаваше да звъни, телефонът ми – също.

happy girl · 2011-07-02 21:37:05

Супер еее

Extazy Baby · 2011-07-02 22:03:19

Още <3

kotenceto_998 · 2011-07-03 16:51:39

Още <3

audrey · 2011-07-03 17:16:58

Радвам се, че ви хареса . Ето и част 4 ((:

Най-сетне се навлякох в дънките си. Ами сега ? Мисли, Мирело ? Ама как да мисля, като звукът от звънеца блокираше всяка моя мозъчна клетка ?! Майки ми ! По дяволите, как ми се искаше да я убия. Звънецът звънеше твърде на често. Толкова начесто, че почти бе непрестанно. Сякаш майка ми се бе облегнала на копчето. Мисли, Мирело.
Аха ! Погледнах към Симеон
- Заминавай в стаята ми, лягай, завивай се и спиш. Ясно.
Той ме погледна и отиде да изпълни нарежданията. Взех една кърпа и тръгнах към вратата. 1,2,3 ...
- Айде, бе ! Какво правите ? – Майка ми влезе, леко изнервена от чакането, обаче май изобщо не я интересуваше отговорът на въпроса, който зададе. Той по-скоро бе „какво правите, че ме карате на чакам”, отколкото „какво правите наистина”.
- От 20 минути чакам, заболяха ме ръцете. – Продължи да си бълва и стовари торбите на масата в кухнята.
- Еми, къпех се, а Симеон спи и не сме те чули ...
- А, спи ли ? Извинявай. Да не го събудих ?
- Не знам. Май не си. Спи като път.
Майка ми се ухили идиотски, после въздъхна.
- Ох ...
Игнорирах това.
- А ти всъщност нали щеше да се бавиш ?
- Е, да ама ... ох.
- Какво ?
- Ох, баба ти. Ще идва и се наложи да побързам.
- Баба ми ще идва ?! – Е, само тя ми липсваше и картинката щеше да е пълна.

ДЗЪЪЪЪЪН !!!
Фък ! Долетя.
- Това сигурно е тя, иди да отвориш, моля те.
Тръгнах към вратата, ама майка ми като че размисли.
- Не, въсщност ... ох, добре – отвори.
Е, аре реши, де ! Пфууу. Отворих и баба ми връхлетя. Я, този път си беше паркирала метлата отвън. Не, аз всъщност я харесвах.
- О, бабе.
Тя ме прегърна. Добре, това нужно ли беше.
- Как си, Мирелке ? – Ааа не ! Не Мирелке. Ми-ре-ла. Аре научете се всички !
- Добре съм, ти как си ?
Е тоя въпрос не трябваше да го задавам. Като се почна ... Мамка му ! Попитах я как е, а не какво е правила през целия ден и къде кого е срещнала. Не я питах какво е пазарувала, нито какво си е говорела със съседката. Как-си – толкова ли е трудно да отговори с една дума ?!
Оставих на майка ми да се оправя.
- Отивам да събудя Симеон.
- А, той тук ли е ? – Баба ми се ухили сякаш й предлагах печено пиле на половин цена. – Е, не го крий де.
Кой ти го крие ? Аз нещо за криене казвала ли съм ? Не, нали. Казах, че ще го събудя, не че ще го крия в гардероба.Нито щях да го карам да лети през шестия етаж – просто казах, че ще го събудя.
- Бебс.
- Мммм. – Оф, тоя наистина ли заспа ?!
- Симеоне !
- Да бе, кажи.
- Ох, бабето се натресе... ела моля те да се запознаете.
- Добре, ей сега идвам. – Целуна ме и пак си легна.
- Не, ела, моля те.
- Добре, добре .
Върнах се в кухнята и баба ми продължи да ми говори нещо. След минута-две Симеон цъфна ... Оооо, Господи ! Боже ! Ще го ... боже, прилоша ми !
Симеон влезе в кухнята и поздрави. Запозна се с баба ми и после започна нещо да разговаря с майка ми ... Абе, никой ли освен мен не забеляза ? Баба ми беше във възторг от „момчето”, с майка ми се смееха ... По, дяволите, той бе само по бельо ! Никой нищо не каза, дори не го погледнаха ... с онези неодобрителни погледи. Сякаш им беше все тая. Е, добре че баща ми го нямаше, защото тогава Симеон наистина щеше да излети през шестия етаж. Минаха няколко мъчителни за мен минути, после хванах Симеон и казах :
- Е, ние трябва да излизаме. Чао. Бабе, развам се, че те видях.
- А, спокойно. Аз съм тук до утре.
Алеле, как ме успокои. Да знаеш просто !

ivet955 · 2011-07-03 18:42:08

Супер много ми харесва историята ти!!! Много ми харесва това, че не всичко е пряка реч, а има и отделен текст след това (ако ме разбра какво имам в предвид )... Надявам се скоро да пуснеш нова част!

happy girl · 2011-07-03 18:45:50

Супер ее!! [+Моята баба е същата |-( ] .. xD

famouss__girll · 2011-07-03 19:06:26

Малее спуках се от смях Некст

smiley_butterfly · 2011-07-03 19:11:40

Ох, тази баба некст

Extazy Baby · 2011-07-03 19:14:52

Много ме кефи тази история. Някак си весела е.
Още ? <333363

xnekfonikfox · 2011-07-03 20:03:18

Много ме кефи тази история. Някак си весела е.
Още ? <333363

syn_princess · 2011-07-03 20:54:39

Дайй ощеее

Call Again · 2011-07-03 21:11:57

Супер е

audrey · 2011-07-04 16:33:52

Слава богу, че със Симеон се изнесохме ! Не, нямаше да понеса това още дълго. Ей сега щях да го убия. Докато се запътвахме към Борисова, където щяхме да си правим пейка парти,аз не се сдържах :
- Добре бе ! Не видя ли, че си по гащи, когато се запознаваш с баба ми ?
- Аз че видях – видях, ама ... веч ебеше късно.
Какво да го правя ! Идиот на квадрат, но си го обичам.
- Ооох. – Целунах го.
- Искаш ли приключение.
- Приключение ? – Ама аман от твойте приключения, бе ! Кой го знае какво е намислил.
- Да, приключение. Остави си телефонът и чантата.
- Телефонът ми е в чантата. – Погледнах го.
- Добре, дръж моя и си го сложи в чантата.
- Какви ги дрънкаш, бе ?!
- Сложи го просто.
Пфу, ненормалник. Егати приключението – да му мъкна телефона. Ми да, сигурно му е натежал в джоба и го е страх да не му падната гащите ... не че ще му е за първи път да се яви по гащи пред хора !!!
- А, така. Сега дай чантата.
Ааа, значи щял да ми носи чантата. Мило. Ама какво ти приключение. Дадох му чантата, а той я хвърли на земята. В тревата. Моята чант
- Ти луд ли си.
Той хвана ръката ми и ме задърпа към поляната между двете алеи. Оооо не. Ненененнененне. Чак сега разбрах какво е намислил. Нененненене. Добре де. Дадададададададдадададададададада Оооо, да. Откога ми се правеше това.Продълих да тичам, а той все така държеше ръката ми. Накрая ме грабна и ме понесе към ... пръскачките.
- АААА. – Започнах да пищя, а хората ни гледаха. Наоколо се разхождаха и други мокри, така че хич да не ме гледат накриво. После той ме пусна и започна да ме гони, а пръскачките пръскаха вода над нас. Пръскаха, пръскаха. Моментът бе незаменим, нищо че се чувствах като героиня от американска боза. Имена няма да споменавам.
Вдетинявахме се така около десет минути, пръскачките се усилваха. Накрая се усилиха толкова много, че водата започна да се стича по лицата ни. Той се приближи и ме целуна. Ооо ... мокро, настоятелно и секси. Уау ! Едва ли нещо можеше да провали този прекрасен момент. Изведнъж той отлепи устни от моите и леко отдалечи лицето си, но ръцете му все още така настоятелно обвиваха кръста ми. И после той го каза. Мамка му, каза го !
- Господи, обичам те ! Обожавам те ! Не можеш да си представиш колко те обичам.

happy girl · 2011-07-04 16:50:29

ОЩЕ!! хххххххх

Call Again · 2011-07-04 16:52:48

Уникално е,много ми е интересна тази история

Sweet.From.Strawberry · 2011-07-04 16:55:50

Супер е.

famouss__girll · 2011-07-04 17:11:58

Неекст

kotenceto_998 · 2011-07-04 18:00:05

ОЩЕ!! хххххххх

ivet955 · 2011-07-04 19:59:45

ОЩЕ!! хххххххх

raly_12 · 2011-07-04 21:48:55

ЛЕЛЕ !!
УНИКАЛНО е МЕКО казано .. !!
ОЩЕ !

Extazy Baby · 2011-07-04 22:21:29

ОЩЕ!! хххххххх

audrey · 2011-07-05 21:24:31

Мерси, народе (: Ето следващата част.

Това беше. Той го каза. Толкова пъти си бях представяла този момент, толкова път съм го мислела, но ... да му го кажа.
Е, момиче – решавай ! Нямаш много време.
Обичам го ... нали ? Нали го обичам.
Целунах го. Поне имах още 2-3 секунди време.
Той се отдръпна, усмихна се и отново го каза :
- Обичам те.
И аз се усмихнах. Вече бях сигурна. Той бе Той-ът.
- Обичам теб. – Отвърнах и не знам дали си внушавам, но той като че си отдъхна в този момент. Отново се усмихна прекрасно и прекрасните му трръпчинки се разляха по цялото му прекрасно лице. Повдигна ме, а аз увих крака около него и започнах да целувам цялото му лице. Не след дълго устните му намериха моите. Ей там – под пръскачката. Той ме завъртя, а аз се стреснах и го ухапах.
- АААА ! – Извика той. Мамка му, бях забравила как хапя.
- Господи, извинявай, добре ли си ?
Скочих отново на земята, а той се наведе и продължи да издава разни странни звуци на болка.
- Мамка му, не исках !
Той се засмя.
- Гъбаркам те, бе.
- А, така значи ! Гъбаркал ме той.
Скочих му на конче.
- Сега ще ме носиш в такъв случай.
Посочих към алеята, която водеше до пейката, на която разни хора ни чакаха за пейка парти и извиках :
- Натам, робе ! – Ударих го по дупето и той тръгна.

krisinka_pufinka · 2011-07-05 21:29:17

Супер е !

#26 2011-07-02 15:16:27

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#27 2011-07-02 21:01:29

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#28 2011-07-02 21:37:05

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#29 2011-07-02 22:03:19

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#30 2011-07-03 16:51:39

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#31 2011-07-03 17:16:58

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#32 2011-07-03 18:42:08

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#33 2011-07-03 18:45:50

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#34 2011-07-03 19:06:26

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#35 2011-07-03 19:11:40

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#36 2011-07-03 19:14:52

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#37 2011-07-03 20:03:18

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#38 2011-07-03 20:54:39

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#39 2011-07-03 21:11:57

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#40 2011-07-04 16:33:52

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#41 2011-07-04 16:50:29

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#42 2011-07-04 16:52:48

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#43 2011-07-04 16:55:50

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#44 2011-07-04 17:11:58

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#45 2011-07-04 18:00:05

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#46 2011-07-04 19:59:45

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#47 2011-07-04 21:48:55

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#48 2011-07-04 22:21:29

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#49 2011-07-05 21:24:31

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

#50 2011-07-05 21:29:17

Re: А вие колко пъти сте си казвали "Аз повече няма да пия&

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook