През1836 година и следващите след нея.

karriikkxx · 2011-05-21 20:10:55

Ето още една моя история ^^ ..Спокойно,ще продължа и кубчето и квартала,но ще напиша следващите части,когато ме обземе музата,иначе няма да е интересно..
Надявам се да ви хареса.

--

Още когато слънцето,след като се изкъпеше в синия океан сливащ се с чистото небе и излизаше всеки път сухо,сякаш никога преди това не се бе потапяло,Мария Алварес бе там-разкарваща се по испанския бряг,омагьосана от красотата на пейзажа разкриващ се всяка сутрин пред нея.Тя не можеше да му се нагледа и наслади-за нея това бе скрито чудо от хората,което само тя можеше да зърне.
Вдигаща дългата си светлосиня рокля,тя потапяше нетърпеливо босите си бледи крачета в хладката и девствена вода.Това бе нейното облекчение.Ненавиждаше живота си на една обикновена лейди,чакаща някой богат херцог,граф или дюк да поиска ръката й,която така щедро баща й щеше да даде.Искаше възможно най-дълго да си остане стара мома,но това било недопостимо.Та тя бе едва на 16,за бога!Не се чувстваше готова,въпреки,че вече омъжените й приятелки,постоянно си разказваха,колко чудесно си живеят с красивите си съпрузи-нищо,че не ги обичали.Все пак,за всички,тогава,бяха важни парите и титлата-на Мария Алварес не й минаваше през ум за това.Мечтаеше не да бъде покорна и послушна съпруга на някой си калпазанин,който да бъде хилава клечка,не.Твърдоглавието й не бе способно да се примири с никой,дори и с любящата си бавачка Марта.Тя копнееше за вълнуващ живот сред океаните и моретата,сложила вместо неудобна,тежаща,заради различните фигури,шапка,една кърпа,която семпло да прикрива малкото й чело.Не искаше огромна неудобна рокля и корсет,от който да не можеше да диша,а широка риза,панталон и пояс в който може да сложи пистолета си или дори и сабя.Да,тя мечтаеше да бъде див и необуздан пират,бродещ за скъпоценности из света.Какво от това,ако някой ден военен кораб я заловеше и обесеше още млада?Нали все пак,ще е живяла вълнуващ живот?Тази нейна мечта не беше много вероятна,но въпреки това,мечта,която някой ден щеше да бъде реалност.Дивата и ината душа на момичето нямаше място сред почитните,послушни като котки,люде.
Докато вървеше край брега и заравяше пръсти в пясъка,момичето и за секунда не си помисли,че някой би я наблюдавал тайно.След като чу шум,Мария рязко се обърна,а след това издиша дълбоко:
-Мартаа..-пребели очи момичето и отпусна рамене,като продължи напред без да й обръща внимание.
-Извинявам се,че ви уплаших госпожице,но се притесних след като не ви намерих сутринта.-момичето спря.Бе загубила пълна представа за времето,докато плаваше из своите мисли.Премахна прекалено русите си чупливи кичури от лицето и с черните си като маслини очи погледна бавачката си.
-Не си ме уплашила-кратко и просто отвърна,като отмести поглед от Марта и се загледа в далечния син океан.Марта веднага забеляза това.Очите й сияеха,а очната ябълка бе толкова бяла,че черните очи на младото 16 годишно момиче се открояваха на метри.
-Искате да пътувате с кораб?-попита старата жена с посивелите вдигнати на кок коси.
-О,да!-започна енергично младото момиче,но миг след това се осъзна и млъкна.
-Защо не помолите г-н Алватес да се качите на кораб и да си направите пътешествие?Можете да вземете със себе си приятелките си.-момичето в началото се зарадва на идеята с която Марта я дари,но след миг сияещото й лице помръкна.О,те не би искала просто да плува из водите-искаше да се бие и сражава с група силни,властни мъже без задръжки.
-Може би.-усмихна й се съвсем леко.
-О,отново нека ви напомня.Днес имате среща с младия г-н Але..-смехът на Мария прекъсна мислите и думите й.
-Онзи нехранимайко?-след думите си отново избухна в сладкия си звънлив смях.Марта наблюдаваше момичето,как се свиваше и как пищните й гърди се друсаха заедно с фината й слаба талия и дългите,стройни крачета,намиращи се под огромната рокля.
-Г-це,този джентълмен..-отново бе прекъсната,но момичето този път почти не се смееше и вървеше към възрастната женица.
-Слушай,Марта.Няма да се оженя!!Не искам!Нито татко,нито ти или който и да е било другиго не би ме накарал!-тя просто наблюдаваше момичето.Бе свикнала на острия й характер и особено на ината й.Жената започна да възразява и да я убеждава,че от бракът няма по-хубаво нещо на света,а Мария се правеше на разсеяна и танцуваше и мокреше краищата на роклята си във прозрачната вода,което накара Марта още повече да мърмори.Младото момиче просто се усмихна и погледна в далечината.

--
Да,скучно като за начало,но след малко,ако ви хареса,ще напиша следващата част,която съм си наумила и ще е много по-интересна от тази.^^

pink_sunshine · 2011-05-21 20:24:48

Звучи интересно.И със сигурност е много по-различна история от тези който съм чела досега.С нетърпение чакам следващата част.

zelenojelence · 2011-05-21 20:45:47

дoбро е

petushka88 · 2011-05-22 06:15:40

На мен ми е много интересно. Пускай още.

xnekfonikfox · 2011-05-22 10:53:59

Хареса ми.

karriikkxx · 2011-05-22 12:24:03

Ето 2-ра част.
Надавам се да ви хареса. ^^
--

-Татко!-след като се върна от разходката по плажа,която Марта прекъсна,Мария беше в лошо настроение докато не видя баща си.
-Мария!Къде беше,за бога?-тя се бе втурнала към него за да го прегърне,но рязко спря и се усмихна фалшиво-след смъртта на майка й,той бе почти всеки ден в лошо настроение,но Мария не губеше надежда и знаеше,че онзи весел и мил човек се крие дълбоко в душата и сърцето му.
-Разхождах се,както обикновено,татко.-по най-бързия начин му се поклони и влезе в огромното имение.По пътя си тя хлипаше и се препъваше в роклята си,а когато най-после стигна стаята си затвори и се тръшна на леглото,потънала в мисли.Как искаше да избяга от този затвор,от тези четири стени.Защо просто не откраднеше някой кораб и заминеше на някъде?Та тя бе експерт по тях.Но не можеше,защо?Нима бе страхливка?Не..
-Мария?-на вратата се почука,а след това влезе баща й,замислен и някак си загрижен за детето си.Тя леко се усмихна и седна на края на леглото.-Утре имаш рожден ден,мила.Ставаш на 17 и си мисля,че е време да мислим за брак.-Момичето понечи да каже нещо,но баща й не й позволи.-Нека продължа..Виждаш ли,просто трябва да се ожениш рано или късно.Леля ти е в Италия и се е запознала с много красиви младежи,които с нетърпение очакват да се запознаят с теб.Мила,просто отиди,може пък някой лорд или херцог да ти хареса.Не подценявай толкова много мъжете.-той й намигна и тръгна към вратата напълно убеден,че се е съгласила,но гласът й го накара да се обърне.
-Няма никъде да отивам!Забрави!По-добре да започна трабахо* като някаква си лека жена отколкото да се омъжа за който и да е било!-очите й горяха от искрите в тях.Бе непоклатима.Възрастния Диего тръгна към вратата без да вземе насериозно думите й.
-Радвам се,че се съгласи мила.-каза студено преди да натисне дръжката на огромната шарена врата.Момичето побесня-мяташе се насам-натам,крещеше,биеше меките възглавници и ридаеше.Прическата й се развали и тя п-най бързия начин свали от главата си всички ненужни предмети.След като русите й коси се спуснаха по рамената,чак до голите й гърди,Мария изведнъж се усмихна.Ами да!Щеше да пътува с кораб до Италия!Тъй като утре бе рождения й ден щеше да помоли баща си за тази услуга!Със сигурност щеше да срещне пиратски кораб и щеше да бъде част от него!След като оправи възглавниците и като вдигна косата си небрежно в кок,тя се затича по стълбите за да настигне баща си.На няколко пъти се препъваше,но все още сияеше,а усмивката й не слизаше от лицето:
-Алма,къде е татко?Бързо,кажи ми!-тя гореше от нетърпение.Икономката я погледна спокойно,а след това й обясни бавно и мъчително за младата девойка,че баща й отивал на някакъв си съд.Щели да обесват най-опасния и издирван пират в океаните.След като чу думата пират,Мария се вкамени-можеше да се срещне с него!Още сега!И щеше да го спаси и да отплава с него,нищо,че слуховете за пирати бяха ужасяващи-някои избивали брутално жертвите си,други ги изнасилвали докато не умрат,а трети ги подлагали на мъчителни и дълги унижения.Това не я интересуваше-с непоклатимия си характер щеше да убеди пирата да я вземе със себе си.По-най-бързия начин се преоблече с кафяв панталон,бяла риза и кафява шапка на главата си.Развали кока си и направи от дългите си чупливи коси две плитки за да може да сложи шапката-бе готова за езда.Качи се на коня си и потегли към съдебната зала,намираща се в центъра.

petushka88 · 2011-05-22 14:45:24

Страхотно е.

xnekfonikfox · 2011-05-22 15:20:59

Интересно е!

#1 2011-05-21 20:10:55

Re: През1836 година и следващите след нея.

#2 2011-05-21 20:24:48

Re: През1836 година и следващите след нея.

#3 2011-05-21 20:45:47

Re: През1836 година и следващите след нея.

#4 2011-05-22 06:15:40

Re: През1836 година и следващите след нея.

#5 2011-05-22 10:53:59

Re: През1836 година и следващите след нея.

#6 2011-05-22 12:24:03

Re: През1836 година и следващите след нея.

#7 2011-05-22 14:45:24

Re: През1836 година и следващите след нея.

#8 2011-05-22 15:20:59

Re: През1836 година и следващите след нея.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook