Вечност

xnekfonikfox · 2011-05-10 17:57:55

Имах нова идея за история, ще я продължа само ако има интерес. Извинявам се за правописните и пунктуационни грешки, който има желание да го редактира да пише на ЛС.Надявам се да ви хареса и приятно четене.

1.Да прекараш години търсейки нещо, което може би изобщо не те иска? Струва ли си, или е загуба на време? Незнам, но мисля скоро да разбера.
Родителите ми бяха вампири, следователно и аз. Нямах право на старост, само вечно лутане из жестокият човешки свят. Майка ми, Каролина умря от бавна и доста мъчителна смърт, беше ухапана от върколак. Преди това да стане имахме нещо като сделка с върколаците живеещи в съседния град-ние живеехме нашият живот, те техият без да имаме проблеми. Йоан – така се казваше върколакът убил майка ми, беше първото му преобразяване и не знаеше какво точно да прави. Той бе екзекутиран за това, че наруши договорката ни. След време баща ми, Николас се ожени за доста добра и мила жена на име Линда, имаше дълга черна права коса и кристално сини очи. Доста добре оформено тяло за възрастта си и ослепителна усмивка. Късно се разбра, че тя е върколак, бе бременна. Ние нямахме проблем с това, но не знаехме какво мислят върколаците. Честно, кой го интересуваше? До един ден.
Беше Май 1994 година, тогава бях на 118 години. Още от самото ми ставане имах лошо предчуствие. Седнах на леглото и загледах белезите по ръцете си. Толкова ги мразех, половината даже не знаех от къде са. Беше необичайно тихо на първия етаж. Преоблякох се, оформих къдриците си с една четка, поех дълбок дъх и слязох. Нищо друго освен скърцането на застарелите стълби не се чуваше. Гледката, която се беше разкрила пред мен накара очите ми да се насълзят. Линда и баща ми бяха убити по най-жесток начин – на парчета. Ана, чистачката, цялата в кръв се бе свила от ужас под прозореца. Трепереше. Изтичах до леглото на Джейсън, роденото преди два месеца бебе на баща ми и доведената ми майка, но него го нямаше. Изпищах от ужас и Ана се стресна.
-Инес? – каза тя като се приближаваше към мен. Замълчах.
Тя прегърна ме и ми подаде бележка изгоряна по краищата. Хвана червените си коси и изтича на горният етаж като се затвори в стаята си. Минута след това се чу ужасен писък и нещо като чувал с камъни падна от терасата. Беше Ана. Заплаках още повече. Разгърнах бележката и на нея много внимателно бе написано: „ Здравей, глупавите ти родители постъпиха много незряло, когато скриха брат ти от нас. Е, сега аз ще го скрия от теб. Играла си на криеница, нали? Сега ще я играеш пак, но без правила. – Александър „

pink_sunshine · 2011-05-10 18:04:32

Интересно е.Щом е за вампири,няма как да не ми хареса!Продължение?

emity_bebety · 2011-05-10 18:09:45

Интересно! Още?

lozanka98 · 2011-05-10 18:16:21

Оо,много е интересно!Продължи я!

ecei · 2011-05-10 19:22:08

Става .

xnekfonikfox · 2011-05-11 13:36:09

2.Тогава разбрах как ще прекарам вечността си. Търсейки малкият ми брат. Още от самото му раждане капка живот се събуди в мен. Сините му малки очички жадуваха да опознаят всичко и всчки. Света беше толкова интересен за него. Беше винаги лято, и за това го разхождах из града като му обяснявах къде се намираме. Знаех, че не ме разбира, но се чуствах някак длъжна да му го кажа. Джейсън бе моето значение в живота, завиждах му, но в добрият смисъл. Той имаше това, което аз отдавна бях загубила. Младост, живот, душа, сърце.. Всеки ден ме гледаше с такъв интерес сякаш разбираше какво му говоря. Може и така да е било. Всички в града ни познаваха като едно от най-заможните семейство. Но не бяхме злобни като другите мечтаещи за още пари семейства. Много хора идваха при нас за пари, но не искахме да ни ги връщат, защото наистина имаха нужда от тях. Така беше преди да се случи онази тотално преобърнала живота ми случка. Минаха се.. ъм 17 години?! Александър през година пращаше по двама от подчинените си върколаци, който ми даваше снимка на Джейсън. Всички ги паздех в вътрешният джоб на коженото ми яке. Сега се намирам в Париж. От континент на континент обикалям една по една всяка страна търсейки братчето си. Самолетът ми тъкмо бе кацнал. Взех такси към центъра на столицата. Доста бе по-различен от Рио де Жанейро и Вашингтон. Хората бяха по-усмихнати, ведри, изпълнени с щастие. Все пак се намирах в града на любовта. Таксито спря и се запътих към близкият хотел Hotel Picard. Елементарно хотелче в което да прекарам една седмица. Качих се в стаята си и се хвърлих на леглото.Погледнах часовника бе 11:42. От цялото летене се бях изтощила. Взех си един бърз душ облякох широка тениска и легнах да спя.
- За кърпите! – някой прекъсна спокойствието ми.
- Моля? – отворих вратата и пред мен стоеше ниска жена с вързана на кок коса. Облечена в зелено-бяла униформа и имаше малка шапка на главата. – Не, мерси. – казах аз усмихвайки й се. Тя кимна и се провикна на съседната врата.
Погледнах часовника и бе 18:13. Боже, колко време съм спала?! Реших да обиколя града. Включих машата и почнах да се гримирам. Сложих черен молив и спирала, бяха достатъчни за черните ми очи. Разделих косата си на две и почнах да я къдря. След около час бях готова. Извадих от куфара си бял потник и черни дънки. От сака си взех любимите ми черни обувки на висок ток. Погледнах се в огледалото дооправих косата си, облякох коженото яке и излязох.
Улиците бяха осветени от всички страни, хората се разхождаха усмихвайки се. Бяха наистина щастлви. Вече се бе стъмнило и реших да се отбия в отсрешната дискотека. Седнах на бара и си поръчах едно Мартини. Огледах се за познати лица, но кой заблубжавам. Не познавах никого. Барманът беше висок, симпатичен с черна разкопчана риза и небрежно разрошена шоколадова на цвят коса.
- От господина отсреща. – Каза той показвайки ми висок мъж с светло руса коса, зелени очи и добро оформено тяло и ми подаде уиски с лед.
Той ми се усмихна и ми намигна. Усмихнах се неловко и се обърнах на другата страна. След минута същият мъж седна до мен и сложи ръка на бедрото ми.
- Здравей, красавице! – усмихна се. – Може ли да разбера името ти?
- Инес – казах през зъби като махнах ръката му от тялото си.
- Виктор, приятно ми е. – на мен не ми беше прятно. – За първи път те виждам тук, туристка ли си?
- Нещо такова. – отговорих му, като оставях десет долара на бара и се запътих към входа.
- Ще се видим ли пак? – настигна ме досадника и ме хвана за ръката.
- Съмнявам се. – озъбих му се и излязох от дискотеката.
Беше се стъмнило още повече, и ставаше студено, затова реших да се прибирам.
Качвах се по стълбите на хотела и изведнъж чух силно крещене.
- Помощ!!

Извинявам се за грешките.

pink_sunshine · 2011-05-11 13:51:18

Става много интересно!Ще има продължение,нали?

xnekfonikfox · 2011-05-11 14:15:47

Радвам се! Сигурно утре ще пусна третата част! ^^ Благодаря!

xnekfonikfox · 2011-05-18 22:43:58

3. Кой по дяволите викаше в десет и половина? Затичах се към уличката от която се чуваха писъците и видях момиче на около 16 години с разрошена коса и разкъсани дънки, а до нея се приближаваше някакъв мъж на средна възраст, нисък, пълен и с очила. Опитваше се да я изнасили. Момичето ме видя.
- Моля те, помогни ми! – викаше тя през сълзи като се опитваше да се откопчи от стареца.
-Какво по дяволите?! Разкарай се момиче, за да не почна първо от теб! –развика се той, разсъбличайки момичето. Останах безмълвна. Да го убия ли? Та той това заслужаваше! Присвих очи и ми мина през ума да се изтичам до него, да го захапя за врата и да изпия цялата му кръв. Така и направих. След секунда бях забила острите си зъбите си във врата му.
- Мм –отдавна не бях пила човешка кръв.
Момичето потрепна и остана на място. От очите й бликваха сълзи. Оставих трупа на земята и отидох при нея.
- Хей, не се страхувай. Ела с мен. – тя избърса сълзите си, стана и ме прегърна. Може би това беше начинът по който ми се облагодаряваше.
Беше много бледа, сякаш не бе спала от седмици. Помогнах й да стане като я хванах през кръста. Имах чуството, че всяка секунда щеше да се строполи на земята.
Качих я в стаята си. Оставих я на леглото полу заспала. Излегнах се на дивана, въздъхнах и затворих очи.
- Казвам се Вероника. – тихо и плахо каза тя.
- Аз съм Инес. – станах от дивана и се приближих до леглото. – Това което видя...
- Спокойно, нищо няма да кажа. – погледна ме и се усмихна за минута. – Ще ми разкажеш ли повече за теб?
Нямах какво да губя. Все пак убих човек пред очите й.
- На 135 години съм и търся брат си вече 17 години. Това е общо взето. Скучен живот живея, какво мислиш? –опитах се да разведря ситуацията.
- Как да те наричам? Инес или бабо? – лицето й грейна, имаше прекрасна усмивка. – Шегувам се, какво се е случило с брат ти?
- Александър, върколак го отвлече след като изби цялото ми семейство. Доведен брат ми е, от един баща сме. Майка му беше върколак. –тя ме гледаше с отворена уста.
- Значи той е.. –прекъснах я.
- Не знам какво точно е, имам само няколко негови снимки. Нищо повече. – сведох глава.
- Искаш ли да ти помогна? – сложи ръка върху моята.
- С какво по-точно? – не разбирах.
- Да го намериш. Аз нямам живот, близки, приятели. В момента имам само теб, ако може така да се каже.
Защо не, вече толкова години съм сама..
- Ами добре. Съгласна съм. – усмихнах се ведро и тя ме прегърна.

Извинявам се за грешките.

fenfantazi_ · 2011-05-19 09:23:45

Грабна ме веднага!Още!

xnekfonikfox · 2011-05-20 19:38:34

4.-Джейсън, това ти ли си?Липсваше ми! – извиках се на човек, който бе пред мен. Черна качулка скриваше лицето му.
-Така ли, кучко? Защото изобщо не ти личи. За 17 години веднъж не ме потърси. – Отвърна ми той, като вдигна рязко главата си.
- Та аз прекарах целия си живот търсейки те. –опитах се да хвана ръката му, но след секунда я дръпна назад
-Така ли? Алекс друго ми каза. – отдръпна се с две крачки назад.
- Какво по дяволите?! Джей не му вярвай! – приближих се сложих ръка на рамото му.
- Каза ми, че ще го кажеш! Излезе точно такава каквато той те описа! Жалка! – изведнъж в очите му вместо синьо спокойствие се появи буен и опустошаващ всичко наоколо си огън. Той се нахвърли върху мен, разкъсвайки всяка част от тялото ми...

- НЕ!
Надигнах се от леглото за части от скундата. Бях цялата в пот и сълзи.
- Било е сън. – почнах да опипвам лицето си, в случей, че нещо липсва. Седнах на леглото и подпрях с ръце главата си. Имах чувството, че ще експлодира.
Ледена вода. Да, това ми помагаше в такива ситуации. Открехнах леко вратата и закрачих с големи безшумни крачки към хладилника, за да не събудя Рони. Очертаваше се интересен ден по магазините с нея.
Взех едно от седемте шишета, който бях сложила в камерата.
- Казва се добро утро! – стреснах се от гласа чул се зад мен. Бавно се обърнах и видях Вероника. Отдъхнах си и отворих шишето.
-Боже, ако знаеш как ме стресна. Добро утро и на теб. – засмях се. – Е, от къде искаш да почнем първо?
- За какво говориш? – сигурно е забравила.
- Разходката ни по магазините. Не ти ли казах вчера? –може и да съм пропуснала.
- Ъ, не. – засмя се.
- Вече знаеш. Влез в спалнята под леглото е куфара ми с дрехите, а в сака са обувките. Аз влизам за бърз душ, оправям се и излизаме. – намигнах й и тя ми се усмихна.
Това не беше единственият такъв сън, който съм имала. Не ми се мисеше точно сега за това.

- Е готова ли си? – извиках се, излизайки от банята. Горещина илизаше от нея.
- Да, но не се смей! – Вероника подаде красивата си главица от вратата.
- Добре, хайде покажи се. – очаквах неочакваното.
Тя излезе бе с черни токчета, къдрава коса, тъмно сиви дънки и леко раздърпан сив потник, който очертаваше доста очарователното за възрастта й тяло. Беше секси!
-Ако бях момче, бих се влюбил веднага в теб! -засмях се.
-Лъжеш! Казах ли ти да не се смееш? –тя се засмя заедно с мен. – Е, ти какво ще облечеш.
- Ами, мисля си за светло син потник, бели токчета, и светли дънки. Какво ще кажеш? – тя повдигна леко вежда.
- Ами, става. – и двете се засмяхме.
След минути бях готова, оставих я да накъдри косата ми и и излязохме.
- Какво ще кажеш за един коктейл? – подбутнах я като й показвах заведение близо до мола.
- Окей. – съхласи се тя.
Седнахме на бара и с гръб към нас имаше висок мъж, с разрошена руса коса и много добре оформено тяло.
- Един Бруклин и един Екзотик, моля.
- Веднага. – той се обърна и изведнъж приветливата му усмивка бе заменена от физиономия с широко отворена уста. Изпаднах в шок.
- МАРТИН?

Извинявам се за грешките.

Moni7o0o93 · 2011-05-21 18:00:46

Супер е

fenfantazi_ · 2011-05-21 19:25:12

Още!

#1 2011-05-10 17:57:55

Re: Вечност

#2 2011-05-10 18:04:32

Re: Вечност

#3 2011-05-10 18:09:45

Re: Вечност

#4 2011-05-10 18:16:21

Re: Вечност

#5 2011-05-10 19:22:08

Re: Вечност

#6 2011-05-11 13:36:09

Re: Вечност

#7 2011-05-11 13:51:18

Re: Вечност

#8 2011-05-11 14:15:47

Re: Вечност

#9 2011-05-18 22:43:58

Re: Вечност

#10 2011-05-19 09:23:45

Re: Вечност

#11 2011-05-20 19:38:34

Re: Вечност

#12 2011-05-21 18:00:46

Re: Вечност

#13 2011-05-21 19:25:12

Re: Вечност

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook