Пътешествие из времето

miminzetyyy · 2011-05-04 16:29:15

дано ви хареса! Приятно четене
b]1 Глава Разходката [/b]
Сега ще ви разкажа как една разхода в гората може да промени целият ти живот .Казвам се Мелани и живея в градче не толкова известно с легендите си колкото с лошото си време. Казваше се „Градът на слънцето”-имаше малко парадокс,но на никой не му правеше впечатление. Един „слънчев” ден аз и моята приятелка Луси се разхождахме из гората.Естествено не казахме на родителите си ,защото те мислеха ,че в нея е опасно.След като повървяхме малко стигнахме до едно място обрасло с мъхове и лишеи.изглеждаше като стара къща,която беше изоставена от света преди повече от векове.Ние бяхме любопитни и естествено надзърнахме вътре.Изведнъж нещо започна да пука.
-Страх ме е-промълви тихо Луси.
-Не се страхувай,нали сме двете! Какво може да ни се случи?
В мига,в който казах тези думи земята сякаш се „разтвори” .Върху прашните стени се изписаха някакви странни букви.Даже не бяха и такова.Явно са били някакви стари писмени знаци.Аз успях да разчета някой от тях защото бях учила старинен гръцки.върху тях бе изписано:”Вие сте избрани за старото предсказание на майте.Ще обиколите всички светове който са съществували още преди светът да го има!” След като осмислих аз се отпуснах леко на пода.
-Какво ти е ?
-Нищо.-отговорих аз разсеяно
Всъщност аз винаги съм мечтала да разгадая мистериите на света,но не очаквах ,че тази моя съкровена мечта ще стане реалност. Луси отново ме погледна озадачено и ми каза:
-Може да ми споделиш,спокойно.
Аз й разказах всичко което успях да разчета.Отначало тя се поуплаши,но след това се съвзе.
Изведнъж на ръката си видях странни надписи ,но не като тези на стената.Те бяха още по-стари.В мига в който ги съзрях аз осъзнах,че предстой едно невероятно приключение с много битки,любов,раздяла и разбирателство.
Критика/коментари

kikitouuu · 2011-05-04 17:06:22

Хубавко е : )) Но се пише МаИте и предтоИ : )) Иначе до сега е много добре, браво! Очакваме следващата част : ))

summer.time · 2011-05-04 17:45:14

Кефи, искам продължениеее, моля

miminzetyyy · 2011-05-05 14:47:27

Надявам се да ви хареса! Приятно четене
2 попадането ни в една от най-древните страни в Света

Минутите минаваха,но на мен ми се сториха като часове.След като разказах на Луси тя се спотай в един ъгъл и започна да плаче.
-Успокой се,всичко ще мине.-казвах и аз утешително,въпреки да знаех,че няма да е така.
Изведнъж чухме глас:
-Пристъпете девет крачки напред!
Ние направихме това и пак се чу:
-Още пет сега!
Отново послушахме заповедта.Но едва направихме и последната и стените започнаха да се стесняват все повече и повече.
-Ще умрем!-изпищя уплашено Луси
На този вик аз не можах да отвърна,защото си мислех същото.В този момент какви ли мисли не минаваха през главата ми.Спомних си за родителите ми,който навярно нямаше да видя повече,за техните съвети и как аз винаги ги пренебрегвах.Аз само промълвих тихичко:
-Съжалявам!
С всяка изминала секунда къщата се „стесняваше”.Поех последна глътка въздух и затворих очи.Навярно Луси също бе направила това.Нямаше и минута и чух някакъв шум.Отворих очи и се намерих насред пустинята.Пред мен имаше две величествени пирамиди,но изглежда се строеше и трета най-изящната от предните.Обърнах се й видях как Луси гледа уплашено и ходи в кръг.
-Луси,толкова се радвам да те видя.-казах й аз с насълзени очи
-Живи сме,помислих си ,че ще загинем в онази къща.
-Успокой се! Нали сме заедно,това е най-важното.
Към нас приближи някакъв странен човек с не по-странна „шапка”-ако естествено можеше да се нарече такава.
-Елате с мен!-каза „сурово” той
-Но къде сме и кой сте вие?
-Аз съм върховния жрец на Египет.Разбрах че вие идвате от бъдещето и имате определена мисия.Фараона иска да ви види.
Аз само го изгледах учудено и тръгнах след него.Не след дълго стигнахме до един голям палат.Той беше с размери на половин Ню Йорк.Беше огромен.От всякъде беше заобиколен със зелени храсти.Имаше два входа и два изхода.Два бяха за фараона и приближените му,а другите за обикновените граждани.На първия от общо двата входа имаше една буква,също както на ръката ми,беше цялата покрита от масивно сребро и злато и бе богато украсена със сапфири.Там стояха двама пазачи,жреца им каза нещо и те ни се поклониха.
-Какво правят?-попита Луси смеейки се. Да не ни мислят за кралски особи?!
-Шъътт!-промърморих аз, опитвайки се да разбера поне една дума,но не успявах.
-Насам госпожици.
Жреца ни посочи вратата и ние влязохме в градината на двореца.Но аз имах чувство ,че се намирам в рая.Цялата площ бе осеяна с рози,карамфили и божури.Точно в средата на градината имаше фонтан.На пръв поглед ми се стори около три метра.Отгоре на върха беше поставена една кристална топка,а вътре в нея имаше бял рубин.Досега само бях чела в книгите,че съществува,но никога не го бях виждала наистина.В това време няколко прислужници дойдоха и ни хванаха за ръка.Те ни отведоха в самия дворец.Той беше още по-красив от градината и отново в средата му се намираше цялото му великолепие-царския трон.На него стоеше един мъж на около 55 години.Носеше жълто,дълго наметало и в ръката си държеше жезел,а на главата си имаше корона.
Тази глава е много зле,извинете ме за това! Критики/мнение

summer.time · 2011-05-05 16:27:25

Много ми харесва, браво Ще чакам продължение

miminzetyyy · 2011-05-07 08:50:06

Очаквайте следващата глава довечера!

miminzetyyy · 2011-05-09 18:52:12

Приятно четене! Дано ви хареса
[b]3 Глава- Разкриването на пророчеството[b]
- Здравейте госпожици, аз съм Сенусерт I- фараон на Египет.разбрах,че вие сте хората,който трябва да изпълнят пророчеството.
Когато каза"пророчество" Сенусерт I посочи навън в градината.Точно там където беше големият фонтан.Когато го видях по-добре той не беше обикновен. Рубинът сменяше цветовете си.Ту беше жълт , ту червен , а понякога и черен. Фараонът ме дръпна за ръката настрани.
-Както сама вече се досети това не е обикновен рубин.Той е приготвен специално за вас двете от създателите на тази могъща държава. Сигурен съм,че не знаете какво гласи пророчеството.В него пише,че ще дойдат две млади дами на възраст колкото вас.Те ще освободят духа на всички затворници в най-страшното подземие. Казва се ,че ще прекарате в Египет 20 години. През тях вие неуморно ще търсите тази гробница,защото никой от нас все още не е научил къде се намира!
Когато чух всичко това, то ми се стори налудничево,но самия факт ,че съм в Египет също бе такъв.
-Насам госпожици. -каза жрецът
Той ни посочи един дълъг коридор, но за смета тесен. На него имаше цели 50 стаи.Жрецът ни отвори една и ни посочи едно голямо легло цялото в листенца от рози. Ние с Луси влязохме и все още не можехме да повярваме на очите си. Такава стая не бяхме виждали никога. Всичко беше от сребро и злато.Дори вилиците бяха златни. Имаше една голяма кръгла маса в средата на стаята. Покривката с която бе застлана сякаш беше плетена от паяк.Толкова фина и изящна беше.По средата на масата имаше ваза. Тя се отличаваше от всичко в стаята.Беше направена от същия рубин,който беше и във фонтана. А в нея имаше три цветя от градината на двореца.Та ухаеха тъй прекрасно,че човек , ако се омаеше в тях оставаше с часове така.Ние с Луси се настанихме.Аз тъкмо щях да вляза в банята и вратата се отвори ненадейно.
-Кой сте вие?-запита един млад мъж
-А ти кой си ?-попитахме на свой ред ние
-Аз съм синът на фараона Сенусерт II.
-Ние сме момичетата, отредени за пророчеството.
Извинявам се,но и тази глава не е както трябва..Обещавам,че другите ще са по-добре!
Критика/мнение

vladiity · 2011-05-10 16:52:58

Много е интересно. Давай по-бързо некст

miminzetyyy · 2011-05-12 15:50:28

Дано ви хареса! приятно четене!

4 глава Всичко започва

Момчето явно не знаеше за пророчеството.То ни изгледа странно и промълви
-Какво пророчество?
Аз му обясних всичко.Когато стигнах до най-важното намирането на подземието.младежът изтича веднага като попарен от стаята.Аз се учудих доста и го проследих.Стигнах до една голяма стая.Вътре беше фараона и синът му.
-Защо не си ми казал?-крещеше отчаяно Сенусерт II..Знаел си,че майка ми ще почине.Още от самото начало.Затова ми каза,че ще разбера всичко рано или късно.Искам кутията.
„Кутията,както по-късно разбрах е била наследството на Сенусерт II. От майка му.Когато той я отвори в нея имаше писмо.Въпреки,че беше мъж на двадесет години той се просълзи когато го прочете.В него пишеше ,че майка му е загинала търсейки въпросното подземие.Тя е срещнала много трудности,но не се е отказала.Най-лошото обаче беше,че бащата на момчето беше оставил майка му да умре.”
-Добре ли си?-попитах го аз загрижено. Може би това е трябвало да стане за добро или за лошо.
-Аз ще тръгна с вас! Искам да намеря подземието!-крещеше той като обезумял.
Изглежда му беше много тежко.Все пак бе загубил майка си само на три години.Тогава се появи и Сенусерт I. Той беше блед като платно.Едва се държеше на краката си.Когато го видях аз се уплаших и започнах да викам слугите да помогнат.След като го настанихме в спалнята му той ми каза:
-Мелани,знам , че ще ти е тежко ,но трябва да го чуеш от мен!
Още когато чух първите думи ми стана ясно ,че щеше да е нещо лошо.
-какво има?-попитах разтревожена аз
-Луси, няма я . Изчезнала е много съжалява. На нощното шкафче е написана бележка.Ето и нея.
Не можех да повярвам на ушите си.Тук бях едва от няколко часа,а всичко се обърна.Но нека се върнем на бележката.Фараонът ми подаде едно измачкано парче плат.Когато го отворих не него пишеше: „ Ако искаш да видиш отново Луси освободи ни!” Аз доста се уплаших от това и се отпуснах бавно на седлото.
-какво ще правиш сега?-попита ме фараона.
-Трябва да тръгна веднага! Аз въвлякох Луси в това.Аз я заведох в къщата.Тя не искаше,това всичко се случва по моя вина!-казах това и „избухнах” в плач.
Излязох от стаята и се запътих към моята.Силите ми стигнаха само до там.Хвърлих се върху леглото и не след дълго заспах….
Извинявам се,ако има правописни грешки! Критика/Мнение

miminzetyyy · 2011-05-15 14:15:16

СЛЕДВАЩА ГЛАВА ОЧАКВАЙТЕ ВЪВ ВТОРНИКк!!!!

miminzetyyy · 2011-05-17 17:12:30

СМЯТАМ ДА СПРА ИСТОРИЯТА.ПОНЕЖЕ НЯМА ХОРА, КОЙТО Я СЛЕДЯТ.ЗНАМ,ЧЕ НЕ БеШЕ МНОГО ИНТЕРЕСНА!

vladiity · 2011-05-18 12:09:08

Нее, недейй да я спираш !! Историятаа е много интересна, азЗ я чета още от началото и ми е много интересна, моля те не я спирай. Повярвай ми има хора, които я следят, просто те не пишат

little_baby · 2011-06-03 18:01:52

Не спирай историята, много е интересна и развлекателна

shushi_10 · 2011-06-04 10:22:41

Наистина е много хубава, не я спирай.

Assiie · 2011-06-04 11:05:45

недей да я спираш

yoo_97 · 2011-06-04 13:05:13

Не я спирай, много е яка..

miminzetyyy · 2011-07-15 06:38:21

Бях решила да я спирам,но няма. Благодаря на всички ,който я следят !
Приятно четене!

5 глава Приключението започна

Не знам колко съм спала, но не след дълго се събудих. Беше вече почти вечер. Около мен имаше слуги.
-Луси, Луси трябва да я спася! – повтарях само аз.
Изведнъж на вратата се потропа и принца влезе.На гърба си носеше нещо като раница. Той само ми подаде ръка и каза:
-Няма време, трябва да освободим душите...
Аз го погледнах, но в очите му се таеше такава мъка. Час по-скоро трябваше да намерим Луси и душите. Аз взех нещата, който бях приготвила и заедно с Сенусерт II излязохме от двореца. Но къде щяхме да търсим това подземие? Египет е огромен, а това подземие можеше да е навсякъде.. Тогава Сенусерт II се сети за кутията от майка му. Той я беше пъхнал в раницата си. В нея можеше да има нещо, което ще ни помогне. Принца отвори кутията, но в нея нямаше нищо освен писмото.
- Никога няма да го намерим!- промълвих отчаяно аз. – Какво ли прави сега Луси?
- Не, ние ще го намерим. Не можем да се отказваме толкова лесно.
Когато го погледнах отново в очите му вече се четеше решителност и кураж.Бъдещия владетел беше готов на всичко, само и само да разбере какво бе станало с майка му.
Изведнъж се сетих за нещо. Когато бях малка аз гледах от старите филми на Шерлок Холмс. В една от сериите той нагряваше писмото на свещ и текста се показваше. Може би и това писмо беше така. Аз извадих от раницата си една свещ и взех писмото. След около пет минути на изнервено мълчание, започнаха да излизат някакви знаци. Бях права, прощалното писмо от майката на принца не беше обикновено. Тя бе направила карта към подземието. След като всичко се разкри ние видяхме три палми и един голям дворец. Това навярно беше началото на картата. Ние се върнахме при двореца. От сега нататък ни предстоеше едно приключение изпълнено с любов, тъга, но и много щастие...
Критика/Мнение

little_baby · 2011-07-25 07:51:30

Хубаво е

#1 2011-05-04 16:29:15

Re: Пътешествие из времето

#2 2011-05-04 17:06:22

Re: Пътешествие из времето

#3 2011-05-04 17:45:14

Re: Пътешествие из времето

#4 2011-05-05 14:47:27

Re: Пътешествие из времето

#5 2011-05-05 16:27:25

Re: Пътешествие из времето

#6 2011-05-07 08:50:06

Re: Пътешествие из времето

#7 2011-05-09 18:52:12

Re: Пътешествие из времето

#8 2011-05-10 16:52:58

Re: Пътешествие из времето

#9 2011-05-12 15:50:28

Re: Пътешествие из времето

#10 2011-05-15 14:15:16

Re: Пътешествие из времето

#11 2011-05-17 17:12:30

Re: Пътешествие из времето

#12 2011-05-18 12:09:08

Re: Пътешествие из времето

#13 2011-06-03 18:01:52

Re: Пътешествие из времето

#14 2011-06-04 10:22:41

Re: Пътешествие из времето

#15 2011-06-04 11:05:45

Re: Пътешествие из времето

#16 2011-06-04 13:05:13

Re: Пътешествие из времето

#17 2011-07-15 06:38:21

Re: Пътешествие из времето

#18 2011-07-25 07:51:30

Re: Пътешествие из времето

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook