Покани ме да вляза.

moni4ka_21 · 2011-03-26 11:24:21

Определено искам още ^^
Малко е бедно на описания и случки, но съм сигурна, че като ти дойде музата ще стане перфектно

vaflichka · 2011-03-26 11:41:14

А, хареса ми.
Ощее <3

nqkfa_si_tam · 2011-03-27 17:18:48

Кефии!!

Yov1ty · 2011-03-27 18:31:48

А, хареса ми.
Ощее <3

+1

JuSst_me<3 · 2011-03-27 18:40:41

мдаа искаме ^^

pesedemetka · 2011-03-28 18:24:00

А, хареса ми.
Ощее <3

isuck! ‹з · 2011-03-31 12:50:49

Глава 1, част 3.

Полицаи. Напечена ситуация. Убийства. Нещо ново под слънцето...
- Деца, можете ли да ми кажете предложение, според вас, защо е било учито момичето?
Никой не отговори. Голяма паника беше настанала с това убийство. И майка ми беше на прага на изперкване.
Сигурно аз бях единствения който не се беше толкова паникьосал.
"Сигурно в града има канибали, не мислите ли? Кръвта и е била източена все пак" ми идеше да кажа.
В продължение на 20 минути никой не отговори и полицая реши да излезе...

Онази лудата не дойде вчера. Но пък чух крясъци от домът и. Сигурно майка и и баща и се караха.

След училище отидох до вкъщи, счупих касичката и хукнах към магазина за играчки. Дааа. Кубът на Рубик щеше да е
мой най-сетне.
Пристигнах в магазина. Имаше опашка.
Когато дойде моя ред казах:
- Един куб на Рубик, моля.
- Тези кубчета като топъл хляб се продават. - каза продавача докато се смееше.
- Мда.
Подаде ми куба и излязох.
...Врът наляво, врът на дясно, обръщаш... Докато не стане нещо...
Тепърва трябваше да се уча да го редя.
Въртях докато се прибирах, косата ми влизаше в очите, но кубът беше по-интересен...
Вечерта щях да си седна на люлката и да си редяяяяяя...

- Излизам.
- Къде?
- На площадката.
- Добре. Внимай. Сложи си шапка.
- Готово.

Излязох. Нямаше я. Перфектно.
Седнах на люлката и започнах да въртя, въртя...
И пак. Усетих присъствието. Как идваше толкова незабелязано?
Обърнах се. Тя се наклони към вратът ми е твори широко уста.
Не се здържах.
Докоснах я. Тя веднага се отдръпна. Кожата и беше мека...
-Какво направи? - леко изръмжа момичето.
- Извинявай...
- Искам да остана сама. Махай се. - кресна тя.
Изглеждаше ми още по-зле...
- И аз искам да остана сам.
- Тогава се прибирай.
- Ти се прибирай!
- Напротив ти.
- Няма.
- Какво е това в ръцете ти?
- Не те интересува.
- Някакъв вид пъзел?
- Рубик куб. Не си ли чувала?
- Не.
Сега се държеше по-добре... Започна да ми.. харесва.
Поех си дълбоко въздух. Усетих миризмата. На умряло, на старо. На мърша.
Мирише ужасно.
- На колко си години?
- Някъде на 12.
- Кога е рожденният ти ден?
- Незнам.
- Не го ли празнуваш.
- Не.
- Майка ти и баща ти сигурно знаят. Не получаваш ли подаръци?
- Не.
- Вземи. Това може да е подаръкът ти, ако искаш. - казах и и подадох куба.
- Не. Твой си е.
- Вземи, щом не искаш, поне си поиграй. Утре ще ми го върнеш.
- Утре може да не съм тук.
- Тогава вдруги ден.
- Добре...
- Аз трябва да тръгвам вече. Ще се видим вдруги ден. Чао! - Беше станало време за вечеря. Щяхме да гледаме телевизия и да пием какао.
- Чао...

Дано ви хареса...
btw, следващата част ще е от лицето на момичето.
Ии благодаря за коментарите и добрите отзиви. Means a lot. <3

xXx_yOur_gurL_xXx · 2011-03-31 13:14:38

Йеее баси якотоооо некстт

miminzetyyy · 2011-03-31 13:57:37

Ощеее

moni4ka_21 · 2011-04-01 07:01:18

Ммммм .. страхотно е ^^'

Yov1ty · 2011-04-01 09:28:50

Нямам търпение за следващата част ^^.

isuck! ‹з · 2011-04-01 18:51:34

Глава 1, част 4. (Аби);

След като момчето влезе в блока, го усетих. Този глад. Не бях яла от 5 дни.
Джеръми се беше провалил пак. Този тъп педофил. Но все пак ми трябваше.
Трябваше да взема крайни мерки.
Прибрах куба в джоба на тънкото ми яке.
Забързах с огромни подскоци, към някое тъмно не-толкова населено място.
Легнах до един стълб, с улична лампа която не работеше. Сега оставаше само да чакам.
И ето я и плячката. Някакъв мъж на средна възраст си казваше чао с негов приятел.
Тръгна по улицата към стълбата. Усещах вкуса на кръвта...
Доближи се.
- Поммоощ! Помогнетее! - казах аз бавно. По скоро играех.
- Къде си? - попита ме мъжът.
- Тук до стълбът...
- А, ето те. Чакай. - казвайки докато ме вдигаше да ръце. Още по-лесно. - Боже, лека си като перце. Ще отидем до някой
ресторант и ще извикам ли...
Не можа да се доизкаже защото забих зъби в шията му. Той започна да ме мятка, да псува. Но бях по-силна.
Смуках, смуках. Ето я и кръвта. Обля ме топлина, която беше толкова приятна. Все едно забих нож в гладът.
Проснах човекът на земята. Извих шията му и изсмуках останалата кръв.
Готово. Бях си добре.
Оставих тялото и избягах в сенките...

Когато влязох в апартамента Джеръми беше в коридора.
- Къде беше? Не те видях на площадката. О, божжеее! - стресна се той когато ме видя цялата в кръв. - Не ми казвай, че
си го направила!
- Нямах избор.
- ТЪПА КУЧКА! САМО ЧИСТЯ СЛЕД ТЕБ! ПО ДЯВОЛИТЕ!
- Недей ми вика. Така става когато не си свършиш работата.
- ПИСНА МИ ДА ТИ ПРИКРИВАМ СЛЕДИТЕ И ДА УБИВАМ ХОРА!
- Еми това ще правиш след като постоянно искаш да ме обарваш.
- МЛЪКНИ! МЛЪКНИ, КУЧКО! НЯМАШ СИ ПРЕДСТАВА КАКВО МИ Е НА МЕН! - изкрещя той след като трясна вратата и излезе.

Надявам се да ви хареса. ^^
Извинявам се ако има грешки, и за това, че е кратко.
Следващото ще е по-дълго.
btw, 10 мнения и пускам следващото. ^^

miminzetyyy · 2011-04-01 18:53:04

Ето го първото мнение .Нексттт

pap1ty · 2011-04-01 20:31:26

супер е. Некст. (arrow)

moni4ka_21 · 2011-04-02 09:36:07

Мнение, мнение искам ощееее

pesedemetka · 2011-04-02 11:01:10

Суперрр

Yov1ty · 2011-04-02 12:39:00

Супер е !

isuck! ‹з · 2011-04-12 08:06:53

Историята замря, а пък аз написах 3 части затова ще си я пускам независимо дали коментирате.. ;D
Утре ще пусна другата част.
Благодаря за добрите мнения досега. <3

moni4ka_21 · 2011-04-12 12:03:08

Пускай, пускай, най-малко един верен фен ще имаш

Yov1ty · 2011-04-13 05:42:32

Направи ги два ^^

isuck! ‹з · 2011-04-13 05:43:13

Ето следваща част. Както обещах.. ;DD
Глава 1, част 5. (последна част.)
На връщане от училище спрях под двата прозореца на нейния апартамент. По-близкият се намираше само на два метра
от моя прозорец. Щорите бяха спуснати, а прозорците - светлосиви правоъгълници на фона на тъмно сивия бетон.
Стори ми се съмнително. Вероятно бяха някакво... особено семейство.
Наркомани.
Но, пък тя беше нормална.
През това време се бяхме сближили. Разбрах името и. Казваше се Аби...
***
Стоях в леглото си, загледан в тапета. Не можех да заспя.
С майка ми гледахме мъпетите, но изобщо не внимавах в действието.
Едно от сърдитите страчета падна от балкона. Защо? Незнам. Мислите ми бяха другаде.
След това пихме какао със много сметана. Говорихме. Не помня за какво. Май да пребоядисаме кухненската пейка?
Взирах се в тапета.
Цялата стена до леглото ми беше тапет, който изобразяваше цяла, голяма гора. Дебели стволове и зелени листа.
Обичах да лежа и да си представям човечета и създания които си живяха в гората.
Сега доби ново значение. Отдругата страна, отвъд гората, живееше Аби.
Лежах притиснал ръка на зелената повърхност, и се опитвах да си представя какво е оттатък. Дали там е стаята и?
Дали сега е в леглото си? Представих си, че стената е бузата на момичето, която беше мека като бебешка кожа.
Погалих стената.
Чух гласове.
Спрях да галя тапета и се заслушах. Един тънък и един по-груб глас. Аби и баща й. Като че ли се караха,
така звучаха. Притиснах ухо до стената за да чуя. Дявол да го вземе! Да имах сега една чаша... Не смеех
да стана и да взема, да не би междувременно гласовете да секнат.
Какво си говорят?
Бащата на момичето беше ядосан, нейния глас едва се чуваше. Напрегнах се за да чуя по-добре.
Чух само няколко ругатни и тупване. Сякаш някой падна. Дали я беше ударил?
Да не е посмял да я бие! Ще го убия ако и посяга.
Жалко, че не мога да минавам през стени.
Там вече беше тихо. Единствено усещах ударите на сърцето си.
Станах, взех една чашка от бюрото ми, в която имаше две гумички. Изсипах ги. Взех чашата. Долепих отвора до стената - ухото
си до дъното.
Притаих дъх.
Внезапен гръм.
Изтрел с пистолет!
Той е измъкнал от някъде пистолет и... Не. Беше трясъка на входната врата.
Скочих на прозореца. Видях баща и, носещ една чанта, бързо крачеше към портала.
Какво да правя? Да го проследя? Защо?
Легнах. Прекалявах с фантазиите. Тя и баща и просто се бяха скарали. И аз се карах с майка ми понякога...
Дори се случваше и тя да трясне вратата така.
Но не и посред нощ.
Лежах в леглото си, притиснал длани и чело към стената.
Там ли си? Как си? Нарани ли те? ...
Аби, Аби...
Надявам се да ви харесаа... ^^

emity_bebety · 2011-04-13 08:46:41

Уникално е ! Ощее?

moni4ka_21 · 2011-04-15 15:01:41

Много е сладко, хайде следващата част

#26 2011-03-26 11:24:21

Re: Покани ме да вляза.

#27 2011-03-26 11:41:14

Re: Покани ме да вляза.

#28 2011-03-27 17:18:48

Re: Покани ме да вляза.

#29 2011-03-27 18:31:48

Re: Покани ме да вляза.

#30 2011-03-27 18:40:41

Re: Покани ме да вляза.

#31 2011-03-28 18:24:00

Re: Покани ме да вляза.

#32 2011-03-31 12:50:49

Re: Покани ме да вляза.

#33 2011-03-31 13:14:38

Re: Покани ме да вляза.

#34 2011-03-31 13:57:37

Re: Покани ме да вляза.

#35 2011-04-01 07:01:18

Re: Покани ме да вляза.

#36 2011-04-01 09:28:50

Re: Покани ме да вляза.

#37 2011-04-01 18:51:34

Re: Покани ме да вляза.

#38 2011-04-01 18:53:04

Re: Покани ме да вляза.

#39 2011-04-01 20:31:26

Re: Покани ме да вляза.

#40 2011-04-02 09:36:07

Re: Покани ме да вляза.

#41 2011-04-02 11:01:10

Re: Покани ме да вляза.

#42 2011-04-02 12:39:00

Re: Покани ме да вляза.

#43 2011-04-12 08:06:53

Re: Покани ме да вляза.

#44 2011-04-12 12:03:08

Re: Покани ме да вляза.

#45 2011-04-13 05:42:32

Re: Покани ме да вляза.

#46 2011-04-13 05:43:13

Re: Покани ме да вляза.

#47 2011-04-13 08:46:41

Re: Покани ме да вляза.

#48 2011-04-15 15:01:41

Re: Покани ме да вляза.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook