Heartless

nani_tyyy · 2011-03-24 16:18:34

Още..

karz · 2011-03-24 17:16:50

Изчетох всички части, страхотни са, браво !
Некст, и ако може линкче като е готово.

кFo ?! · 2011-03-24 17:27:34

Uникално е.

nqkfa_si_tam · 2011-03-24 17:57:58

Супер еее!!!

AnOnImKaAa · 2011-03-24 20:33:11

айде некст че не издържам :Д

moni4ka_21 · 2011-03-25 12:46:02

Хехе, благодаря за интереса
Следващата част, приятно четене ^^

Секунда преди дланта ми да докосне нежната му кожа, той хвана ръката ми и с лекота възпря удара. Беше странно, защото макар че бях слаба, имах доста силен замах, а това крехко същество успя да предотврати доста болезнен шамар. Ококорих се срещу него, а той просто пусна ръката ми и ме гледаше право в очите с още един от неговите странни погледи, сякаш виждаше през мен.
- Откъде знаеш за мен? – трябваха ми няколко секунди да се осъзная и щом го направих исках само отговор на този въпрос. Не бях ядосана, а очудена.
- Не задавай въпроси. Аз съм просто сянка.
Устата ми се отвори в изумление. Нямаше начин. Бях болезнено предпазлива докато работех. Беше невъзможно да е станал свидетел на деянията ми. Нямаше да ми каже нищо, дори и да го биех цял ден, макар че започвах се съмнявам, че ще мога да нанеса и един удар.
- Откъде имаш такава сила, та ти си толкова крехък. - придадох си спокоен вид.
- Ще те помоля да не задаваш въпроси за мен. Не желая да знаеш нищо.
Наблюдавах го мълчаливо в продължение на минута. Бе толкова спокоен, сякаш нищо не се бе случило. Гледаше пода и с пръст го докосваше така, сякаш рисуваше нещо. Не бях срещала по-странен човек. Не ме интересуваше откъде е, кои са родителите му, с какво се занимават, къде живее, какво го вълнува и т.н., исках само да знам как е разбрал за мен. Тръгнах си без да кажа и думичка. Преди да изляза от сградата се обърнах към вратата на тоалетната-не ме беше последвал, нямаше го.
Още с влизането в хотелската стая видях Мат, проснат на пода. Отидох до него и коленичих.
- Мат, чуваш ли ме?
- Ъъъ, Лолии.. – казваше ми Лоли, тогава, когато бе толкова друсан, че и своето име не знаеше.
Завлякох го към леглото, където беше Том. Той бе висок, с рижава коса и морско сини очи. Имаше сладко лице, напомнящо на малко дете. Единствения, който не се друсаше, но пък беше алкохолик. Неговата роля в групичката ни беше меко казано смешна. Трябваше да сплашва длъжници на Мат, които се забавяха с парите. Никои от нас не го взимаше насериозно, но бе добър приятел на Мат, още от деца били заедно, затова се мотаеше с нас и от време на време се занимаваше с поръчките на шефа. Сега лежеше по корем и хъркаше. Троснах Мат до него и се зачудих къде е Себастиан. Точно той ми се обади, а нямаше начин да е заминал някъде, в негово състояние бях сигурна, че е припаднал няколко минути след разговора ни. Тръгнах към банята, а по пътя, на масичката видях пликче с бял прах. На него пишеше „Моли”. Смръкнах обилна доза. Беше кокаин. Седнах за секунда на земята до масичката и след това отново се отправих към банята. Във ваната лежеше Себастиан и сякаш си тананикаше нещо, много тихо, едва доловимо. Когато влязох се обърна към мен без да спира мелодията си.
- Какво правиш тук? – изглеждаше повече от очуден, че съм дошла. Въобще не помнеше, че се е обаждал.
- Реших да намина. Изглежда има защо. – очите му бяха кървясали.
- Бяхме се събрали всички и си устроихме малко парти. Изглежда си намерила своя дял.
Обърнах се към огледалото над мивката. Зелените ми очи бяха кървясали, русата ми коса-разрошена, а тънките ми устни бяха в окяно състояние, напукани и изгубили всякакъв цвят. Не ми пукаше особено. Грижех се основно за косата и облеклото си. Взех някакъв гребен и набързо срясах моето съкровище. Обичах косата си. Имаше прекрасен рус цвят, стигаше малко над раменете ми, и изглеждаше като разляно злато. След като приключих с гребена и го върнах на мястото му реших да си ходя.
- Моли? – гласът на Себастиан прозвуча напълно сериозен и все пак нежен. Нямаше го онова кикотене, което правеше на всяка дума, когато бе друсан. Предвиждах какво ще иска.
- Да? – нямах намерение да си играя с него точно сега. Не че ми се прибираше в онази дупка, но не смятах да повтарям случилото се преди два месеца. Обещах си.
- Ела при мен. Искам те пак. – тайно се молех да греша. Сега трябваше да устоя на почти неустоимото.
- Не. – нямаше да остана и секунда повече. Излязох от банята, после от хотелската стая. Когато минах покрай леглото, за да стигна до вратата, някои изръмжа името ми, но не разбрах кой.
По пътя към нас мислех единствено за Себастиан. За онази ужасна нощ, точно след първото ми убииство. Единствения път, когато бях съжалила, че съм се съгласила да убивам длъжниците на Мат. Себастиан ме беше придружил до стара къща, където се криеше бъдещият мъртвец. Трябваше просто да влезем и да гръмна човека. Мат беше изпратил Себастиан с мен за морална подкрепа. След убийството, чернокосия мъж го изведе някъде и след по- малко от пет минути се върна. Аз плачех в един ъгъл на тъмната съборетина. Малка къща с две стаи, мръсен под и мухъл по стените. Като се замисля, приличаше на апартамента на баща ми. Себастиан дойде при мен, прегърна ме и след няколко минути вече ме целуваше. Избърса сълзите ми и започна да съблича дрехите ми.
Тръснах главата си. Не исках да си спомням. Не исках отново да усещам онова смесено чувство на щастие и страх. След това и двамата се правехме, че нищо не се е случило, аз забравих, пратих всичко онова в един ъгъл във сърцето си и не му позволявах да мърда. До преди малко. Тази вечер отново щях да забравям, докато лежа във студеното легло.

nqkfa_si_tam · 2011-03-25 17:43:15

Супер е!!!

кFo ?! · 2011-03-26 10:06:10

Страхотно е.

Yov1ty · 2011-03-26 19:06:06

Ощеее !

moni4ka_21 · 2011-03-27 09:11:03

Благодаря ви ^^
Следваща част, приятно четене

Събуди ме поредица трясъци по вратата. По моята врата. Веднага разбрах кой е и какво иска. Отворих бавно. Последва силен шамар, толкова силен, че когато се осъзнах, разбрах че съм на земята. Баща ми крещеше силно, но всичко ми бе някак далечно. Гласът му сякаш идваше от километри разстояние, лицето му, което беше на сантиметри от моето, бе размазано. Още един шамар. Тъкмо се бях изправила в седнало положение и пак бях легнала. Последното, което усетих преди да припадна от болка бе ритник в корема. Когато отново бях в съзнание всичко ме болеше. Отидох до банята. Имах синина на окото, а бузата ми бе зачервена Всяко движение бе пропито с болка. Чух телефона си.
- Ало. – смъмрих.
- Моли, чакам те на две пресечки от вас. Искам да дойдеш бързо, няма време. – беше Мат. Гласът му звучеше притеснено и ядосано. Аз се питах как по дяволите щях да си върша работата в това състояние.
Затворих телефона и се облякох набързо. Кожена пола с лилав потник, кожените ми ръкавици, подарък от Мат и сложих черни очила.
Отворих тихо вратата на стаята си. Нямаше никого. Слязох бързо и чак когато бях навън осъзнах колко е слънчево. Ужас.
Вече бях при Мат. Влязох в колата и му се усмихнах.
- Пак ли? – вече я нямаше нотката на притеснение. Звучеше много ядосан.
- Само малко. – не исках да говоря за побоя.
- Само малко!? Я се погледни! Кълна се, един ден лично аз ще убия този твой така наречен баща!
- Хайде да не говорим за това, а? Нали нямаше време. Кой ще убивам.
- Богат наркоман. Познат е в бизнеса с цигарите. Всъщност, първо ще трябва да вземеш от него две пликчета с дрога. Кокаин и марихуана. Когато ги вземеш му дай тези пари. – подаде ми тлъста пачка – отдръпни се бавно и знаеш какво да правиш след това. Парите остават за теб. Ще те закарам до там и после отивам в хотелската стая. Искам веднага след това да дойдеш там.
- Не е моя работа да взимам наркотици. Това е работа на Рики. – не исках да се доближавам до онзи. Кой знае какъв гнусен дебелак е. А и така имаше по-голяма опастност да пострадам.
- Рики, обаче, не може да застреля човек. Знаеш го .. ще умре след по-малко от една минута след взимането на дрогата.
Не можех да споря. Рики ме дразнеше, но и него обичах като брат.
Стигнахме до мястото. Някаква поляна, до която имаше някаква съборетина. Едно време е било фабрика, или поне аз така си мислех. Мат ми даде последни указания и си тръгна. Трябваше да спре доста преди мястото, на което щяхме да се срещнем, за да не го чуе онзи. Запътих се към мястото.
Някакъв слаб и мършав мъж стоеше с гръб облегнат на стената на сградата с кръстосани крака. Бях на двадесетина крачки от него. Имаше мазна, дълга коса и вдлъбнати кафеви очи. Имаше вид на човек, за когото никого няма да плаче ако умре. Той ми се хилеше мазно, а аз стоях и го гледах сериозно.
- Здрасти, маце. Мислех си, че Мат ще дойде лично. Не знаех, че съм толкова страшен. – хилеше се противно и облизваше мършавите си устни.
- Дай ми дрогата и да си ходя. – толкова ми бе противен, че нямах нищо против да го гръмна, зарязвайки и дрогата и парите.
- Заради характера ли са те били? – гнусния му смях се понесе из цялата поляна - няма да има бум, бум, нали? – опитваше се да гледа умилително, но не му се получаваше.
- Няма. Дай ми дрогата.
Той се запъти бавно към мен. Аз също тръгнах. Бяхме на около пет крачки един от друг, когато спрях. Извадих парите и ги поставих пред себе си. При видът им, кльощавия нещастник се ухили и отново тръгна към мен. Аз стоях неподвижно. Пресегна ръката, в която държеше дрогата. Аз протегнах и двете напред. С едната взех дрогата, а в другата държах парите. Той ги взе и извади пистолет. Знаех, че няма да стреля веднага.
- Искам сега да дойдеш при мен с вдигнати горе ръце. Едно грешно движение и ще ми се наложи да остана на сухо. – ухили се мазно и ми се изплези.
- Искаш ли първо да си сваля полата? Ще ни е по-удобно без нея. – сякаш виждайки хубава жена пред себе си, мъжете губеха всякакъв разум.
Мазникът се ухили срещу мен и изпъшка в знак на съгласие. Разкопчах ципа на полата, за да замъгля още повече съзнанието му. Той се затича към мен и за първи път от началото на срещата ни се почувствах несигурна. Не очаквах да е толкова отчаян за жена. Гнусния глупак ме сграбчи и опря тялото ми на стената с лице към нея. Тръгна да сваля полата ми и в същия момент пистолета ми падна.
- Я виж ти. Нали ми обеща, кукло? – бутна ме със сила успоредно на стената.
- Бях лошо момиче. Накажи ме. – говорех престорено точно като курва.
В следващия момент усетих захвата на ръцете си малко по-хлабав. Само това чаках. Изтръгнах ръцете си и насочих юмрука си право в лицето му. Той падна, а аз вдигнах бързо пистолета и го направих на решето. Сритах го, задето се опита да ме изнасили, взех парите от джоба му, вдигнах леко свляклата се пола и си тръгнах.

кFo ?! · 2011-03-27 09:35:20

Уникално е <3.

nani_tyyy · 2011-03-27 09:54:54

Уникалноо..
Още..

nqkfa_si_tam · 2011-03-27 16:56:03

Кефи ме!!!

smiley_butterfly · 2011-03-27 17:29:52

Страхотно е !

krisinka_pufinka · 2011-03-27 17:34:18

харесва ми

moni4ka_21 · 2011-03-27 18:24:56

Ооо, благодаря ви тоооолкова много
Ето и следваща част, макар че мислех да я пусна утре. Приятно четене ^^

Когато влязох в хотелската стая, там бяха всички.
- Боже, пак ли те е бил!? – Себастиан се развика при вида ми.
-Нека не говорим за това. - казах и се тръшнах на леглото.
- Моли, знам, че не ти се говори за баща ти, но това което ти причинява е зверско. Защо не останеш да живееш тук? – Мат се държеше прекалено мило. Първоначално се помислих, че е друсан, но не беше.
- Няма да оставам тук. – бях категорична. Това бе нашето убежище. Не исках да живея в тази стая.
- Тогава ела у нас. – каза Мат, а след него един след друг се изредиха и останалите трима. Всички ми предлагаха подслон.
- Не. Не искам да преча на никого.
- Ти не пречиш. Моля те, ела вкъщи. Знаеш, че имам голям дом, нищо няма да ти липсва. – усещах, че Себастиан е готов да ми падне на колене.
- Ако планирах да отида в нечии дом, твоя щеше да е последния ми вариант. Въобще не искам да прекарвам всяка вечер, посрещайки различни жени и слушайки „разговорите” ви.
- Ооо, ти не знаеш!? – обади се Том – нашия плейбой е чисто нов човек. Не е спал с нито една от почти една седмица.
- Нито една? – окорих се и погледнах Себастиан.
Той стоеше и гледаше към земята. Явно не искаше да знам.
- Какво стана с убийството? – изглежда и Мат не желаеше да говорим на тази тема.
- Глупакът се опита да ме изнасили.
- Моля!? – Рики сякаш беше чул, че майка му е умряла.
- Е к’во пък толкова. Не е като да се случва за първи път. Ето ти още 100 долара за извинение. – Мат изглеждаше напълно спокоен. И беше прав. Доста често се случваше длъжниците на шефа да се опитват да ме насилват. Никои не беше успявал.
- Както и да е. Ще си ходя. Чао. – не исках да си ходя, но нямах друг избор. Не исках да оставам тук.
- Луда ли си!? Не те пускам! Преодолей си егото и остани тук. Ще минеш през тази врата само през трупа ми! – Себастиан крещеше в лицето ми, но не с ярост, напротив, с нежност, притеснение. Нямаше да ме пусне.
- Добре. Оставам. – склоних. Нямах друг избор.
- Ми аз и Том мислехме да ходим в бърлогата. Някой с нас? – бърлогата беше стара сграда в която се събираха много наркомани и си правеха сбирки. Там всичко бе позволено.Бях ходила само веднъж и не смятах да повтарям. Рики и Том, обаче бяха големи фенове на мястото.
- Не. Айде чао. – Мат стана и се запъти към банята.
- Моли, искам да дойдеш да живееш при мен. – Себастиан и аз бяхме насаме, а това означаваше, че ще моли да отида да живея у тях.
- Не мога. – не исках.
- Преглътни гордостта си. Ти си малката ми сестричка. Обичам те, Моли. Обичам те с цялото си сърце. Искам да живееш при мен.
- Откога малките сестрички спят с братята си? – сопнах се. За първи път ми казваше, че ме обича. Уплаших се.
- Моля те. – беше искрен.
- Нека помисля, ок? – знаех, че ще склоня, макар че не исках нищо между нас.
- Докато мислиш няма да стъпваш в онзи апартамент. Забранявам ти. – говореше сериозно. Знаех, че го прави за мое добро, но мразех някой да ми налага забрани.
- Остави това на мен. – нямаше да му се развикам. Той просто се опитваше да ме предпази.
В следващия момент Себастиан стана от мястото си и ме прегърна силно.
- Обичам те. Знай това.
- Знам. – казах и излязох от апартамента.

кFo ?! · 2011-03-28 16:27:21

Още ? <3

pap1ty · 2011-03-28 19:43:09

Супер е, пускай още!!!

moni4ka_21 · 2011-03-29 14:30:54

Следваща част. Благодаря за интереса

Като по чудо се разминах с „баща си” вечерта и спах добре. На сутринта го намерих мъртво пиян на земята. Подминах го и излязох. Мат отново ме беше викнал до апартамента. Времето беше мрачно и се канеше да вали, а улиците-пусти.
Още с влизането ми в апартамента Мат се развика.
- Какво по дяволите си правила цяла нощ в онзи апартамент!? Казах ти да не ходиш там. Като по-чудо не те е бил. Или е, я да видя, имаш ли белези някъде? Бил ли те е? – крещеше в лицето ми, а аз не отделях поглед от Себастиан, който стоеше на дивана и гледаше към земята. Окото му беше леко посинено.
- Не ме е бил, ок! Престани да ми крещиш! – сега аз бях тази, която крещях – И имаи късмета ти да си този, който е насинил окото на Себастиан! – бутнах го, нямаше кой друг да е.
- Аз бях! И как не-пуснал те е да си отидеш! Ако не се бях надрусал щях да те спра и сам да те набия, че си тръгваш, макар че знаеш колко е опасно! Какво още правиш там!? Защо не напуснеш? Какво те спира!? – Мат беше пред някаква нервна криза. Изглеждаше толкова разтревожен и бесен.
- Ако още веднъж докоснеш Себастиан ще те убия, лично аз. Няма да ми мигне окото, дори. Ти ме направи такава. – съсках на сантиметри от лицето му. – Не е твоя работа какво още търся там. Никога няма да ти позволя да узнаеш. – вече говорих спокойно- Не желая да се месиш в делата ми. И какво толкова ти пука. От теб се иска просто да ми казваш кого да убия и това е. Какво си се загрижил за моя живот?
- Ако ти умреш, ще трябва да си търся нов поръчков убиец. Това не е лесно, още повече, че ти си перфектна в работата си и ще ми е невъзможно да намеря някой добър колкото теб.
- Достатъчно! Остави я намира, живота си е неин. Тя ще се премести при мен, така или иначе. – Себастиан се озъби на Мат, но знаех, че и на мен няма да ми се размине – А ти. – обърна се към мен - Не ми трябва закрилата ти. И сам мога да се грижа за себе си. Още утре ще отидем да си събереш багажа и идваш при мен. Ако искаш, понякога може да ходиш там, за малко, но условието е, че ако дори веднъж се върнеш наранена, ще го убия и няма да има за какво да ходиш там. После ако искаш убии мен.
- Кой луд ще иска да се върне в ада, ако веднъж е излязъл от там? - Мат се обади и ме погледна.
- Не знаеш през какво съм минала, копеле. Не ме съди, при положение, че не знаеш нищо за мен! – изкрещях и ударих шамар на шефа си.
Той ме погледна и заговори спокойно, твърде спокойно.
- Ти си първата, която си позволява да ми удря шамар. Не мисля да те наказвам. Знаеш ли защо толкова искам да се махнеш от там? Защото ми пука за теб и то много. Искам да си добре, искам да те виждам здрава. Знаеш ли какво ми коства да виждам синините и раните по тялото ти толкова често? Знаеш ли какво е да искаш да убиеш някого по най-жестокия начин, защото наранява нещо скъпо за теб, но да не можеш, да не ти е позволено. Да знаеш, че ако направиш нещо на този изруд, това което си защитил ще те унищожи.
Напоследък всички бяха много разнежени. Нямах намерение да се впускам в сълзливи драми и приказки. Обърнах се към Себастиан.
- Баща ми в момента е мъртво пиян. Хайде да отидем сега. – казах и излязох от апартамента.
Себастиан ме последва и през целия път не си казахме и дума.
Когато стигнахме, пияницата още лежеше неподвижно и хъркаше. Подминахме го и чух как Себастиан издава звук на отвращение. Аз дори не го погледнах.
Извадих два куфара от под леглото си и ги отворих. Набързо сгънахме дрехите ми и ги прибрахме в куфарите, сложихме и всички останали дребни нещица и излязохме набързо. Не исках повече да се връщам тук, макар че щях да дойда минимум още веднъж.
Когато пристигнахме в къщата на Себастиан, ми трябваха няколко секунди, за да осъзная къде се намирах. Къщата беше огромна. Още на входа личеше колко е величествено това място. Вратата бе голяма и от тъмно дърво, масивна със златни чукало за врата и дръжка. Вътре имаше огромно пространство с мраморен под. Мястото бе толкова светло, чисто и приветливо. Толкова различно от собственика.
- Тук ще живееш. Имам две прислужници, единствените хора, освен мен живеещи тук. Вече съм ги предупредил за теб, така че можеш да ги командваш както си искаш. Една от тях ще идва сутрин в стаята ти, за да види дали се нуждаеш от нещо. Това е твоя дом, можеш да правиш каквото си искаш в него. – Себастиан говореше монотонно, сякаш му бе скучно или го бе казвал милион пъти.
- Ти да не си някакъв граф? – още не можех да се начудя как такъв човек като него може да има такава къща.
- Родителите ми бяха много богати. Израстнал съм в тази къща, но когато бях на 16 те умряха, бяха убити, де. Всичко остана за мен. Поех по малко по-различен път от този, който ми беше определен.
- Ясно. Покажи ми стаята ми. – не че тръпнех от желание да я видя, но не желаех да разпитвам за миналото му и т.н.
Той тръгна по огромните стълби точно срещу входната врата. Беше точно като в замъците. Отведе ме в някакъв коридор с много врати. Всички бяха кафеви и лъскави. Имаше само една, която се различаваше по цвят. Тя бе бяла, но също толкова красива. В тази врата влязохме.
За втори път се ококорих. Стаята бе огромна с мраморен под. Точно срещу вратата имаше огромен прозорец, който позволяваше да се види красивата градина. Огромно легло с бели завивки и меки възглавници, красива бяла тоалетка отрупана с гримове и други разкрасяващи продукти. Имаше голям гардероб, отново от тъмно дърво и още една бяла врата срещу леглото. Банята. Запътих се към нея без да кажа и думичка. Отваряйки вратата пред мен се откри най-голямата и хубава баня, която някога съм виждала. Отново мраморен под, голяма бяла вана, върху която бяха подредени шампоани, душ гелове и някакви препарати за правене на балончета. Имаше и душ кабина и малка бяла мивчица. Беше толкова чисто и красиво. Можех да живея и само в банята.
- Уау. – само това успях да кажа.
- Подреди нещата си и си почини. Аз излизам. Мат ме помоли да свърша няколко неща след като те настаня. – говореше нежно и все пак сковано, сдържано.
- Добре.
Той излезе без да каже и думичка повече.

Yov1ty · 2011-03-29 17:31:50

Мога да кажа само !

pap1ty · 2011-03-29 18:41:44

ооо хайде пусни ощеее!!!

vikcho36 · 2011-03-29 19:02:49

оо, колко си добричка и не ни караш да чакаме хайде пусни ощеее моля тее

кFo ?! · 2011-03-29 20:03:27

Уникално <3

moni4ka_21 · 2011-03-30 13:01:18

Благодаря ви ужасно много. Ето и следващата част, надявам се да ви хареса

След като подредих нещата си по местата им и изхвърлих всичките гримове реших, че е време да си почина. Исках да легна, да усмисля всички неща, които бяха станали. Толкова години бяха минали, толкова побойща бях изтърпяла. В ума ми се изредиха всички онези нощи, които бях прекарала сгъната на две от болка, неспособна да заспя. Всички счупени бутилки алкохол по вратата ми. Пияния ми баща надвиснал над мен, крещейки в лицето ми. Чак сега се отърсих от себе си. Чак сега осъзнах колко глупава съм била.
Спомних си онзи ден, бях едва на 6 годинки. Майка ми ме събуди късно вечерта. Каза ми, че отива до магазина. Ще купи цигари и водка за баща ми и ще се върне. Целуна ме и ми каза, че ме обича. Чух тропане по стълбите, сякаш от нещо тежко, куфар. Тогава бях малка и не вярвах, че майка ми е способна да ни остави. Отново заспах, очаквайки сутринта. Утрините в които майка ми идваше при мен, будеше ми, помагаше ми да се оправя и закусвахме заедно. Понякога и баща ми, ако беше трезвен, закусваше с нас. Смеехме се, тогава се чувствах щастлива. Но когато се събудих онази сутрин, майка ми я нямаше. Нямаше го и баща ми. Отидох в спалнята им, за да видя дали са там. Нямаше никого. Вещите на майка ми също ги нямаше. Стаята бе разхвърляна, но нямаше нищо, което да напомня за съществуването на майка ми. Това бе денят, в които адът дойде на земята и се стовари върху мен. Денят, когато за първи път ядох бой и припаднах от болката. Така и не разбрах какво се случи с майка ми. Баща ми ми каза, че е избягала, че няма да се върне. Не му повярвах, щях да я чакам. Мислех си, че ще се върне за мен някоя вечер докато баща ми е мъртво пиян. Чаках, търпеливо понасях всеки бой, всяка ботилка, всяка жена.
Чак сега отворих очите си. Сякаш бях сляпа всичките тези години и чак сега видях реалността. Майка ми никога нямаше да се върне, може би вече бе мъртва. Може би баща ми я бе убил, може би се е самоубила. Никога нямаше да узная защо си тръгна, защо не ме взе със себе си, или къде живее, с кого, дали въобще бе жива и, ако не, кой я бе убил. Не исках да знам. Исках да забравя. Исках всички белези и спомени да изчезнат. Да забравя онзи апартамент пропит със спомени, алкохол и сълзи. Исках да започна нов живот. Цялото това време пазех всичко за себе си. Зачудих се какво ли щеше да стане с мен ако не се беше появил Мат. В ума ми изплува вечерта на запознанството ни. Реших, че утре ще отида на училище.
Легнах си и веднага заспах.
На сутринта ме събудиха писъци. В първия момент реших, че съм си вкъщи. Че аз съм мъртва и чувам писъците на някоя от курвите на баща ми, намерила тялото ми. Или това на баща ми. Представих си го. Огромното му тяло проснато върху леглото, смърдящ на алкохол, тънките му устни побелели, морско сините му очи, вече затворени, изгубили блясъка си. Отърсих се от гледката и осъзнах, че не аз съм мъртва и въобще не съм в онзи апартамент. Бях в огромната къща на Себастиан. Писъците продължаваха, а аз не можех да мръдна. Нещо ме притискаше към леглото. Затворих очи и изпразних съзнанието си. Цялата къща бе изпълнена с писъци, крясъци, думи които не можех да разбера. Най-сетне се отделих от леглото и тръгнах към мястото от което идваха писъците. Стигнах до голямото бяло помещение което се откриваше, когато влезеш в къщата, точно пред големите стълби. Слязох по тях и видях тялото на една от прислужниците. До нейното имаше още едно. Мъж. Облечен с черен панталон, лилава тениска. Сърцето ми спря. Стоях там и гледах всичко сякаш бях мъртва. Другата прислужница, която бе източника на писъците бе коленичила до двата трупа, гледаше ту мен, ту тях. Очите й бяха кървясали от сълзи. Отново започнах да чувам всичко приглушено, а случващото се пред мен се размаза. Бавно започваше да става все по тъмно и по-тъмно пред очите ми. Загубих съзнание.
Когато се събудих бях в болнична стая. Мразех болниците. Бях идвала веднъж, когато баща ми ми сцепи главата с бутилка. Изглежда се бе почувствал виновен и ме докарал до болница. Затворих очи, за да изтръгна спомена. Когато ги отворих видях същата стая със бледо зелени стени, празно болнично легло до моето, мръсен прозорец, шкафче го леглото ми и някакви столове. При мен влезе някой. Лицето му бе размазано. Чувах само глас. Нежния глас на Мат.

кFo ?! · 2011-03-30 13:11:21

Ощее <3<3

#26 2011-03-24 16:18:34

Re: Heartless

#27 2011-03-24 17:16:50

Re: Heartless

#28 2011-03-24 17:27:34

Re: Heartless

#29 2011-03-24 17:57:58

Re: Heartless

#30 2011-03-24 20:33:11

Re: Heartless

#31 2011-03-25 12:46:02

Re: Heartless

#32 2011-03-25 17:43:15

Re: Heartless

#33 2011-03-26 10:06:10

Re: Heartless

#34 2011-03-26 19:06:06

Re: Heartless

#35 2011-03-27 09:11:03

Re: Heartless

#36 2011-03-27 09:35:20

Re: Heartless

#37 2011-03-27 09:54:54

Re: Heartless

#38 2011-03-27 16:56:03

Re: Heartless

#39 2011-03-27 17:29:52

Re: Heartless

#40 2011-03-27 17:34:18

Re: Heartless

#41 2011-03-27 18:24:56

Re: Heartless

#42 2011-03-28 16:27:21

Re: Heartless

#43 2011-03-28 19:43:09

Re: Heartless

#44 2011-03-29 14:30:54

Re: Heartless

#45 2011-03-29 17:31:50

Re: Heartless

#46 2011-03-29 18:41:44

Re: Heartless

#47 2011-03-29 19:02:49

Re: Heartless

#48 2011-03-29 20:03:27

Re: Heartless

#49 2011-03-30 13:01:18

Re: Heartless

#50 2011-03-30 13:11:21

Re: Heartless

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook