Обречена

Demolina · 2011-04-13 18:12:24

Ощее ! .. Моля те ..

Yov1ty · 2011-04-14 18:15:10

Радвам се ,че ви харесва.Наистина го оценявам ^^.

Тази част е вече от Кати (2011 г.).

Въпреки ,че изчетох всичко,все още стоях втренчена в тетрадката. Това истина ли беше или просто измислица ,която баба ми се опитала да направи на книга...или нещо подобно. Трябваше да разбера нещо повече за нея ,доказателство , че ... аз съм „енергиен вампир”.
Същност това може да е единствения логичен отговор, на изяждащите ме отвътре въпроси, но как да повярвам в нещо ,което цял живот съм била убеждавана ,че не съществува –че чудовището под леглото е просто кошмар, че духа на покоен човек е само привидение, че когато изключа лампите съм сама.
И тогава се сетих ,а и как можеше изобщо да съм забравила за това. В рода на Сузи има нещо като потомствена професия –почти всички ставаха прецизни доктори. Тя не можеше да понесе идеята да продължи традицията и аз я подкрепях ,защото всеки има собствено мнение и то никога не би трябвало да бъде пренебрегвано . Но сега можеше да излезе и нещо хубаво от тази ситуация. Ако видех болничния картон на баба ми и ,ако тя наистина беше умряла от натравянe,а не при самото раждане ,значи всичко ,в тази на вид „никаква” тетрадка, беше истина.
Бързо се изправих ,но усетих,че краката ми са меки като локум и бързо отново се озовах на дъсчения под. Вярно ,от всички тези опустошителни,при това негативни емоции , се бях изтощила ,но не беше само това.Не бях яла от ден и половина. Ако мама знаеше ,щеше насила в момента да ме храни, на фона на подигравателния смях на татко. Той знаеше ,колко мразех да се държат с мен като с малко дете и искрено се забавляваше когато това се случеше.Но тогава се сетих ,че вече никога няма да преживея тези унизителни моменти,за които сега бих убила. Вече бях сама.И сълзите отново нарушиха настъпилото моментно самообладание. Когато ги вкусих ,усетих горчивината ,болката и се поддадох на емоциите си. И плаках,ли плаках.
Когато малко се стегнах ,навън вече се беше стъмнило, а предишните ми мисли отново се завръщаха в главата ми. „Трябваше да отида у Сузи!” .Знаех, че това не може да се отлага.Беше буквално на живот и смърт.Подсуших сълзите си с раздърпания ми ръкав и взех телефона .
-Ало? Кати ,добре ли си? Нямаш си и на представа колко много се притесних за теб ,но не смеех да ти звъна ,защото знам ,че предпочиташ да си сама . А и едва ли ти е до това, някой само да ти казва ,че всичко ще се опра...
-Да и аз те обичам.Хмм... ще може ли да дойда у вас тази вечер? Знам късно е ,но имам нужда от малко помощ.
-Разбира се . И без това няма какво да се прави...около мен е пълно с тъпи палячовци,- опита се да се пошегува и после малко по-сериозно добави –а и ми липсваш.
-И ти на мен.Ще си взема душ,ще хапна нещо набързо и идвам.Следва продължение ->

moni4ka_21 · 2011-04-14 18:40:35

Ее, най-сетне Сузи в действие
Хайде още

pap1ty · 2011-04-14 19:17:41

Още!

Demolina · 2011-04-15 13:40:44

Ее, най-сетне Сузи в действие
Хайде още

Аз пък я бях забравила ;д ..

pink_sunshine · 2011-04-15 17:32:42

Ощее

Yov1ty · 2011-04-19 14:37:13

Съжелявам ,че се забавих толкова много с тази част просто нямах муза.

Още с първите хладни пръски вода ,тялото ми сякаш олекнах с един тон. Лицето ми лепнеше ,заради засъхналите сълзи, а тялото ми сякаш беше покрито с плътен слой нещастие.
Когато слязох в кухнята ,леля ми отново оправяше.
-Май, не обичаш чак толкова да си сама ?Радвам се.Иначе всичко щеше да е толкова трудно…
Мхм-промърморих бързо и несъзнателно-отивам при Сузи.- казах, вече тършувайки из хладилника. Когато намерих някакъв поостарял сандвич, бързо го грабнах и се запътих към входната врата.
-Няма да се бавиш,нали?
Нямах намерение да я лъжа,защото и аз не знаех точно колко време беше нужно да намеря търсеното ,затова бързо хлопнах вратата зад себе си и я оставих без отговор.
Беше късна пролет,почти лято.Въпреки ,че беше вечер ,бе наистина топло ,но не исках да махам качулката на суичъра си. Страхувах се ,че ако някой види на каква развалина съм заприличала, ще се уплаши до смърт. Големите ,вече тъмносини,може би дори лилави кръгове под очите ми,сякаш ме състаряваха с 2 години. А самите ми очи бяха толкова червени, че някой би ме помислил за зомби. Косата ми приличаше на слама.Тялото ми беше омършавяло.
Докато крачех тихо ,главата ми щеше да се пръсне.Не издържах! Не издържах на мъчението да гледам ,как всичко около мен продължава по своя монотонен път ,докато моя живот бе корено променен.Как светът, можеше да продължава да е абсолютно същия ,докато аз вече бях напълно различна. Ускорих хода си до максимум и ето вече бях пред къщата.Натиснах звънеца и от вътре се показа прислужникът.
-Здравей, Джордж.-казвах влизайки-Къде е Сузи?
-Здравейте.В стаята си.Как сте ? Чух за родителите ви...моите съболезнования.
Не бях способна да говоря за тях сега, затова само леко кимнах и се запътих към стаята на Сузи.Когато почуках,вратата се отвори и още преди да видя нещо ,е чу писък:
-Катииии!
И изведнъж тя изскочи от стаята си и понечи да ме гушне.Нейните прегръдки можеха да разтопят и най-коравосърдечния човек-мечешки,топли и повечето пъти събарящи.Но ,ако бях енергиен вампир това означаваше смърт за нея и следователно на последния истински обичан човек от мен. И точно секунда преди да ме сграбчи се отдръпнах .
-Май съм хванала грип.
-Не ме интересува ,ако ще и от ...от ...най-заразната и смъртоносна болест да си болна ,пак ще да те гушна.
-Не, моля те!
-Добреее.Аммм... как си?
-Както момиче на което са загинали гаджето ,родителите ...дори и кучето-тя отново понечи да ме прегърне –Не ,наистина ,не искам да те ...заразя-или в моя случай убия.
-Офф!
-Ще може ли малко помощ.Относно болничния лист на баба ми-знаех ,че имат нещо като огромна библиотека където ги складират.
-Катиии...знаеш,че не обичам да се занимавам с баща ми относно тази тема-ала когато ме погледна добави- но за теб и ако трябва доктор ще стана.
Усмихнах се доколкото можех да се преструвам ,че го правя и седнах на лилавия й диван.
Следва продължение ->

pap1ty · 2011-04-19 20:13:37

супер

mishitu_ · 2011-04-20 12:58:21

Много е интересно!

pink_sunshine · 2011-04-21 20:34:16

Аааааа,много добре се развива

Yov1ty · 2011-04-22 20:20:52

Съжалявам за кратката част ,просто в скоро време и аз като героинята ми имам много личностни драми и следователно никакво време.

Тя бързо си изгуби някъде из коридорите и скоро вече бях сама.Докато седях в тишината ,бях зарината от спомени : снимки ,от които се подаваха ухилените до уши лица, плюшени играчки ,които й бях подарявала,нарязаните ресни на килима,защото и двете като малки мечтаехме да станем фризьорки.Спомени ,които пазеха моментите на щастие,което повече нямаше да изпитам.
-Това е-Сузи неусетно бе влязла в стаята и когато дигнах поглед към нея,тя хвърли една стара папка към мен.
-Благодаря!-сега вече ми идваше аз да я съборя на земята от щастие, но не можех.
Отворих я бързо и започнах да се опитвам да разчета някак си сложните медицински термини.Когато стигнах до края ,затворих очи за секунда ,за да се подготвя и успокоя, поех голяма глътка въздух и отново се средоточих над болничния лист.
„Дата на смъртта -01.09.1972
Час на смъртта – 15:30 (не напълно точен)
Причина за смъртта – Натравяне с Викодин”
Светът ми се преобърна.Значи беше истина. Да ,знаех ,че има някаква минимална вероятност тази „свръх-естественост” да е моята реалност, но тайно се надявах, дори знаех ,че е невъзможно. Но сега ,когато фактите бяха на лице ,не можех да ги пренебрегна.Не можех да пренебрегна и факта ,че смъртта на най-обичаните ми хора, не бе случайност, не бе ,защото времето им бе настъпило,а беше заради мен.Сега лежаха на два метра под земята,заради това ,че аз бях „специална”.И изведнъж целия този товар падна върху плещите ми.Почувствах се смазана,изгубих каквато и да е надежда и желание за живот.Съсипана и някак си празна отвътре аз просто седях. Сълзи не се стичаха по бузите ми ,защото вече нямах сила да плача ,но вътрешно ридаех,проклинах ,умирах.
Първия момент ,когато отново дигнах погледа си Сузи беше изчезнала.Странно ,сякаш до преди секунди усещах присъствието й.
Следва продължние ->

pink_sunshine · 2011-04-22 20:37:25

К'во стана със Сузии??
Става все по и по-интересно
Съжалявам за семейните драми,дано скоро да не те притесняват и да продъжаваш да ни падваш с продължението на историята

Yov1ty · 2011-04-23 19:49:54

Тази част нещо не ми харесва много ,много ,но не ми идва на ум ,точно как да я напиша .
Огледах стаята хубаво ,но нямаше и следа от нея.Отидох до вратата ,подпрях се на касата и плахо подадох глава.Не исках да ме помислят за клюкарка или нещо подобно,затова хвърлих само един бърз поглед, но ми беше достатъчен да забележа как най-добрата ми приятелка лежеше по гръб .Забравих за всичко и се затичах към нея.Забелязваше се как гръдният й кош едвам едвам помръдваше от измъчените напъни на дробовете да се снабдят с въздух. Но когато паднах на колене изведнъж всичко спра.Вече не се чуваше тежкото й дишане . И тогава ,докато опитвах да събера мислите си ,които се разпръскваха като овце при всяка сълза , един малък откъс от тетрадката нахлу в главата. „Не можем да произвеждаме достатъчно енергия ,за да съществуваме, затова трябва да се храним с тази на заобикалящия ни жив свят,не зависимо дали го искаме ,или не. Телата ни приемат енергия най-често чрез докосване.Но когато ограничим нашите контакти и организмите ни са неспособен да извършва жизненоважните за нас процеси , можем да „изсмучем” през разстояние нечия друга, чрез вид енергиен тунел .”. Той кънтеше в ушите ми толкова силно, че сякаш бях мушнала главата си в биеща камбана,дори не бях способна да движа която и да е част от тялото си.Понякога транса в който бях изпаднала губеше своето влияние и умът ми крещеше „Махни се от нея ! Убиваш я!” ,но преди да предприема каквото и да е,отново ставах затворничка в собственото си неподвижно тяло.
След секунди мъжки вик огласи коридора.Беше прислужникът. Малко ,по малко започвах да избистрям ума си и когото се почувствах достатъчно сигурна ,за да мога да се контролирам ,просто станах и се затичах към изхода колкото държаха краката ми. Не поглеждах назад,не защото исках да избягам от вината,а за да се опитам да направя опит да я спася. Да спася човека ,който ме обичаше ,когато не заслужавах,който ме разсмиваше ,когато ми идваше да се самоубия, последния който ми беше останал на този свят.
Когато вече зад гърба ми имаше три пресечки разстояние по между ни ,спрях за почивка. Седнах на бордюра ,защото се задушавах от тежкия ,горещ въздух.Имах чувството ,че сърцето ми биеше толкова бързо,че щеше да се пръсне.Бях плувнала и косата ми бе залепнала по лицето и врата ми и сякаш това правеше кожата ми още по- гореща,а мен -още по-изнервена. Бях изпаднала в отчаяние и без да мисля отидох до близкия градинарски магазин,който тъкмо затваряше и купих лозарска ножица. Хванах дългата си коса и докато сълзите се сливаха с потта , я срязах с няколко замаха.
Следва продължение ->

xx_Mimi_xx · 2011-04-23 22:29:04

Ункално е.

Yov1ty · 2011-04-25 12:09:54

Благодаря за интереса^^. Значи много за мен!

И за секунди ме обля някакво необяснимо облекчение. Жегата ме напусна и някак си всички тези бурни емоции се изпариха с нея.Избърсах с опакото на дланта челото си и се запътих към къщата ми. Но когато видях тъмния й силует,ме обзеха истерични мисли „Ами ако това което стана с Сузи се повтори и с роднините ми!?”.Не можех дори да си помисля да рискувам техния живот и когато стигнах до алеята обърнах главата си към светещите прозорци ,сякаш само за да пожелая лека нощ на леля и мъжа й, и продължих да ходя по мрачната улица ,едва –едва осветена от уличните лампи.
Вървейки осъзнах ,че ножиците са още в ръката ми и когато минах до една витрина забелязах неравномерната и къса подстрижка-още едно нещо което ми напомняше как живота ми се промени до неузнаваемост,как всичко пое по своя път, грозен и изпълнен с повратности. А аз исках да оправя всичко,да покажа ,че съм силна, да покажа ,че заслужавам да живея,макар че аз самата вече не го исках, затова оглеждайки се бавно започвах да подравнявам накълцаната си руса коса.След като свърших ,просто захвърлих ножиците настрани и продължих .На къде ли? Към парка –там ,където винаги можеш да се скриеш от света ,защото никой не го посещаваше освен бездомните,който намираха пейките за свои легла.
Още когато влязох през старите ,ръждясали ,гигантски порти, се озовах във филм на ужаси-около мен имаше голям тунел построен от мрачните клони на дърветата ,приличащи на ръце готови да ме сграбчат всеки един момент, най-различни предмети,покрити от нощния здрач, сега приличаха на освирепели чудовища. И тогава се замислих ,дали не трябваше и аз да бъда една от тях,една от тези злобни страшилища,с които майките плашат децата си ,когато не слушат,от които всеки човек се страхува да не изскочат от тъмнината на задаващия се ъгъл.
Докато откривах ужасяващи истини за съществуването си,забелязах една пейка сгушена сред дърветата ,легнах на нея ,свих се на топка и затворих очи.И най –лошото отново настъпи- бях сама,нямайки нищо друго освен да мисля за греховете , вината , болката си.И въпреки спуснатите ми клепачи сълзите пак намериха път и започнаха да правят малки локвички .

Следва продължение ->

pink_sunshine · 2011-04-26 14:59:08

Оххх,милата!Ужасно е(по един невероятен начин)!Пишеш уникално!Супер много ми харесва и самата история,не само таланта ти!Много добре си го измислила !
С нетърпение очаквам(е) следващата част!

moni4ka_21 · 2011-04-26 17:44:17

Много е хубаво, хайде давай още

Yov1ty · 2011-04-26 18:34:02

Благодаря !

Ден 5
Когато се събудих на другото утро,поради хладния сутришен полъх,който ме караше цялата да се треса ,не смеех да отворя очи.Беше ме страх ,че направя ли го ,надеждите ми ,че всички случило се последните дни е било просто един жесток кошмар и че в момента лежа в мекото си легло и само след секунда мама ще ме събуди ,за да ми каже ,че Дерек ме чака и да не се бавя много-много ,защото тате отново му заправя „заплахи” относно държанието му към мен,а в следващия момент Джеси се промъква през открехнатата врата и започва да ми раздава лигави целувки. Бях готова на всичко,наистина ВСИЧКО,дори само за един спор с тях-просто за да чуя гласа им,който все повече и повече се превръщаше в далечно ехо,избледняло и на моменти дори безмълвен шепот.
Тогава един силен вятър ме прониза и всичките ми надежди за „щастлив край” се понесоха с вихъра.Бавно отворих насълзените си очи и бях напълно потресена ,изненадана-всичко около мен в радиус от 10 метра беше...сухо.Толкова сухо ,че когато седнах и пуснах краката си на земята се дигна черно-сив облак от пепел.Листата на дърветата бяха окапали,а самите клони бяха готови да се счупят при само едно леко докосване. „Аз ли бях?На това ли съм способна ,само за няколко часа?”Сега когато видях мощта си , нагледно дори без да докосвам каквото и да е ,в душата ми набъбна нотка на отвращение ,дори омраза към мен самата.И как няма ,по дяволите!Бях способна да убия някого,дори само докато вървях по улицата на отсрещния тротоар!Невинен човек,със семейство,което зависи от него,с деца ,който чакат да се върне от работа ,за да се метнат на врата му.А ако имах още по-голям недостиг на енергия !? Не се знаеше колко гибелна можех да бъда,а и се молех да не разбера.
Следва продължение ->

pink_sunshine · 2011-04-26 18:54:50

Wow!Това вече ме разби..!Прекрасно е!
(arrow) Още?

Yov1ty · 2011-05-05 12:21:24

Много съжалявам ,че чак сега пускам тази част.Явно съдбата наистина има извратено чувство за хумор и с всеки ден все повече се чувствам като героинята си (като изключим вината за убийствата ).

Сложих глава между дланите си и издишах страдалчески,при което въздушната струя понесе пепелта над земята.Не знаех какво да правя,не знаех къде и при кой да отида и защо изобщо вече трябваше да „съществувам”.За да убивам всеки който се приближи до мен?Или за да гледам отдалеч ,как всички намират щастието ,рано или късно,докато аз с изгарящи болки понасям дяволската си проклятие?
Но въпроса ,който най -много ме изяждаше от вътре, като малки червейчета,бе „С какво го бях заслужих ?”.С това ,че живях „мечтата” на някого и сега всичко ми се връщаше.Или съдбата си е мислела ,че няма по-добър начин да открия истинското, „жизненоважното” в живота,от този просто да ми го отнеме.Или пък всичко просто бяха гени смесени със малко случайност и кой знае ,можеше да не съм аз ,а примерно вампиризма да е сложил своя край с баба ми или пък някой мой наследник да е обречен .Тогава лицето ми се сгърчи,не само защото неволно бях пожелала това изгнание на някого ,а от горчивина-та аз нямаше да имам съпруг,а още по-малко дете. Винаги бях мечтала за едно малко бебче ,което ще пълни живота ми с щастие и винаги когато погледна в невинните му очички ,ще намирам опрощение и упора.Което ще израсне пред мен и ще се превърне в забележим човек и ще ме кара с всеки изминал ден да се гордея все повече и въпреки всичките спорове,викове ,ядове ще бъдем неразделими,може би защото единствената чиста и безкористна любов е между майката и рожбата й. Но ето и тази мечта „изсъхна” дотолкова,че както тревата на около, стана на пепел и ме напусна .
Не усетих как по лицето,където сълзите бяха оставили солени следи ,беше полепнала с черно-сивите прашинки, реещи се из въздуха,но в опит да ги почистя ,те все повече и повече се размазваха .Най- накрая не изтърпях , станах от пейката и бързо пребягах 10-те метра които ме деляха от „живия” свят ,оставяйки след себе си току-що дигналата се завеса от сажди.
Следва продължение ->

pink_sunshine · 2011-05-06 18:32:54

Милата,толкова много ужасни неща и се случват .Моля те,продължавай да ни радваш с продължения на историята ти!

vladiity · 2011-05-07 13:19:04

Сега почнах да чета, но ми стана страшно интересно. Имаш талант. Съжалявам за проблемите ти Чакаме да пуснеш следващата част

Yov1ty · 2011-05-07 18:51:27

Съжалявам ,че тази част е толкова къса ,но ако бях написала още ,нямаше да има ефекта на латино-американските сериали (т.е. да свършват на най-интересното )

Когато вече около мен се усещаше свежия мирис на зелената трева,възможно най-бързо седнах на бордюра.Дали заради това ,че се чувствах преуморена,въпреки че току що бях станала,или заради влажния ,горещ,лепкав въздух, дишането ми секна.Опитвах се отчаяно да поема малка глътка кислород,но тялото ми не се подчиняваше-аз се задушавах. Хванах се за гърлото ,удрях се по гърдите,в опит да накарам дробовете ми отново да функционират ,виках безмълвно за помощ...
И тогава просто се отпуснах на зад към тревата.Не можех повече да се боря,по-точно не исках.Живота надделя ,това беше Края.Затворих очи,вече напълно успокоена ,и чух ,как сърцето ми биеше на толкова дълги паузи,че беше наистина мъчително да чакам последния удар.
-Хей! Събуди се !
Усетих нечии устни,топли ,меки,устните на Дерек.Никога не си бях мислила ,че щях отида в рая след като умра,особено след ...всичко това .
Следва продължение ->

vladiity · 2011-05-07 19:10:20

Давайй следваща частт стана ми многоо интереснно

xx_Mimi_xx · 2011-05-07 19:11:14

Уникално.

#51 2011-04-13 18:12:24

Re: Обречена

#52 2011-04-14 18:15:10

Re: Обречена

#53 2011-04-14 18:40:35

Re: Обречена

#54 2011-04-14 19:17:41

Re: Обречена

#55 2011-04-15 13:40:44

Re: Обречена

#56 2011-04-15 17:32:42

Re: Обречена

#57 2011-04-19 14:37:13

Re: Обречена

#58 2011-04-19 20:13:37

Re: Обречена

#59 2011-04-20 12:58:21

Re: Обречена

#60 2011-04-21 20:34:16

Re: Обречена

#61 2011-04-22 20:20:52

Re: Обречена

#62 2011-04-22 20:37:25

Re: Обречена

#63 2011-04-23 19:49:54

Re: Обречена

#64 2011-04-23 22:29:04

Re: Обречена

#65 2011-04-25 12:09:54

Re: Обречена

#66 2011-04-26 14:59:08

Re: Обречена

#67 2011-04-26 17:44:17

Re: Обречена

#68 2011-04-26 18:34:02

Re: Обречена

#69 2011-04-26 18:54:50

Re: Обречена

#70 2011-05-05 12:21:24

Re: Обречена

#71 2011-05-06 18:32:54

Re: Обречена

#72 2011-05-07 13:19:04

Re: Обречена

#73 2011-05-07 18:51:27

Re: Обречена

#74 2011-05-07 19:10:20

Re: Обречена

#75 2011-05-07 19:11:14

Re: Обречена

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook