Обречена

Yov1ty · 2011-03-30 07:48:02

Това ли е краят?

Не ,има още. ^^

moni4ka_21 · 2011-03-30 10:18:38

Оо, много е хубаво, искам ощеее

Call Again · 2011-03-30 10:58:53

Браво!

Yov1ty · 2011-03-31 10:39:55

Всичко минаваше пред очите ми като серия от не фокусирани снимки – отрязъци от реалността , които умът ми не можеше да възприеме толкова бързо колкото ставаха. По едно време забелязах фигурата на чистачката ни. Тя започна да пищи толкова силно ,че за секунда ме извади от „транса” ми ,след това отново изчезна, ала виковете й още кънтяха из къщата. Знаех , че след няколко минути тук ще се напълни с полицаи ,доктори и психиатри ,които щяха да търсят отговори, болезнени отговори ,които аз нямах. Намерих сила да стана и подпирайки се на стената отидох да таванската стълба ,и едвам-едвам се качих. Когато затворих отвора и вече бях на сигурно , всичко отново се струпа върху мен. Дерек,Джеси,тате и мама. „С какво съм заслужила всичко това? Нали живота наказваше лошите ? Каква е моята злина ?С какво съм съгрешила ,че трябва да търпя такова мъчение?”. Сълзите капеха една след друга толкова обилно ,че не правех и усилието да ги забърша с вече подгизналия си ръкав, защото знаех ,че след част от стотната веднага ще има други на тяхното място. Макар ,че бях се събудила, може би преди по-малко от 2 часа ,вече бях на прага на изтощението.Главата ми щеше да се пръсне , мускулите ми сякаш бяха атрофирали . Краката ми вече не можеха да издържат тежестта на тялото ми и се сгромолясах на земята. Дъските така силно посрещнаха главата ми ,че изпаднах в безсъзнание.
Когато започнах да идвам на себе си силното пищене в ушите още повече засилваше пулсиращата болка в главата . Тежестта в клепачите ,която не позволяваше на очите ми да се отворят допринасяше за объркването ми .И често казано не исках да ги отварям , защото щях да се сблъскам с реалността .Беше страх от това , че щях да се побъркам от мъка. Щях да стана като герой в някой филм на ужасите , а именно момичето ,което се е свило в единия ъгъл на стаята и тръска главата си напред-назад.
Но знаех и че не можех да бягам от неизбежното , и когато главата ми вече нямаше опасност да избухне от болка , аз плахо станах и с леки клатушкания излязох от убежището си. Вече бях на втория етаж. Отчаяно търсих стая ,по стая някой , но за жалост не намерих никого.Изведнъж чух приглушено пеене. Идваше от кухнята . Цялото ми тяло се изпълни с вълнение и щастие ,което ми даде сили и аз тичайки вече бях на първия етаж.

Следва продължение ->

miminzetyyy · 2011-03-31 10:45:17

Невероятно

moni4ka_21 · 2011-04-01 07:37:40

Уникално още ^^'

pap1ty · 2011-04-01 07:59:51

Ощее! Пусни още!!!

Yov1ty · 2011-04-01 09:19:19

Бутнах вратата . Виждах силуета на жена ,която си припяваше докато готвеше.Макар ,че погледът ми още не можеше да се фокусира , някъде там в дъното на сърцето ми , се появи капка надежда – че това е било най-бруталният кошмар , но се пак измислица , че няма да се чувствам толкова празна , че отново ще мога да прегърна любимите си хора ,че щях отново да се върна към живота , защото тези 3 дни не можеха да се нарекат живот, а просто съществуване.Когато направих първата крачка се чу изскърцване и човека се обърна.
-О , слава Бога ! Жива си!
И сякаш милиони остриета пронизаха тялото ми.Главоболието се завърна с огромна мощ. Надеждата се изпари , а сълзите не се сдържаха. Това не беше гласът на майка и, а на леля ми.
Тя тръгна към мен и отвори ръце в очакване да ме прегърне.Но още преди да ме е приближила достатъчно ,аз протегнах ръка в знак на стоп.
-Боли ме ужасно много глава.
-Да ,да разбира се ...къде са ви хапчетата- чуваше се лек плач ,но не можех да разбера дали е предизвикан от радост, че аз бях оцеляла или от мъка,че всички други не бяха.
-На горния рафт – и седнах да един от високите столове до плота.
-Къде беше!? Щяхме да умрем от притеснение с вуйчо ти !- защо използваше тази дума. Не и ли беше достатъчно всичко това !?
-Ами бях на тавана, ударих си главата и съм припаднала.
-Дай , да ти видя главата.
-Не , не, добре съм – вече слуха ми се възвърна напълно , а погледът ми се избистри- Какво, какво стана ?- знаех много добре отговора, но сякаш все още не можех да го повярвам ... не исках да го повярвам.
-Скъпа, сигурно не помниш ,но...-тя спря и ясно се виждаше как големите и кафяви очи се пълнят и след малко започнаха да преливат.Но изведнъж се стегна , сякаш само , за да не я виждам такава-те ,те вече не са измежду живите.Съжалявам. Знам колко ти е тежко,но трябва да се държим заедно ,за да го преживеем – не, не знаеше колко ми е тежко. Не знаеше , че дори в момента се страхувах да не умре и тя , защото очевидно всички около мен го правеха.
-Ще се обадя на полицията да спрат издирването ти.
-Издирвали са ме?
-Да ,теб те нямаше, а чистачката каза ,че те е видяла до майка ти – видях как една сълза се стече бавно по бузата й ,когато спомена сестра си -преди да звънне в бърза помощ.Търсят те от вчера.
-Значи днес е 14.06 –и после тихо прибавих на себе си – ден номер 4.

Следва продължение->

pap1ty · 2011-04-01 10:22:53

Супер е! Продължи го! (arrow)

moni4ka_21 · 2011-04-02 13:39:41

Хайде, още !

miminzetyyy · 2011-04-02 17:08:46

Хайде, още !

Yov1ty · 2011-04-02 19:47:19

След като изпих аналгина си, казах на леля , че искам да остана малко сама, да си почина ,до обмисля всичко и се качих на таванското помещение.На дървения под се виждаше малко петно кръв.Бързо сложих ръка на главата си и опипвайки намерих рана ,покрита вече с твърда коричка –явно си бях сцепила главата припри силния удар.Ала тази миниатюрна червена следа извади всички вчерашни спомени на повърхността. Трябваше да я махна.Започнах да търкам с ръкава си,ала нямаше и ни най-малка промяна. Но колкото повече се противеше , толкова повече се вманиачавах . Исках да докажа , че поне едно нещо в живота си, мога да контролирам.В ожесточената борба включих и ноктите си.Изведнъж единият се счупи. Сякаш това беше подигравателен начин на съдбата да ми покаже ,че нищо не може да бъде променено ,колкото и да исках. Нещо в мен „изщрака”, отключи се и аз се превърнах в разрушителна фурия.Започнах да ругая и проклинам всичко и всички.Юмруците ми отнасяха това, което им се изпречеше. Пръстите на краката ми изтръпнаха от болка от всеки ритник по стената.
И ето след малко вече се намирах на земята и ускорено поемах големи глътки въздух. Сълзи се стичаха по лицето ми и оставяха огнена диря по бузите ми .Сълзи провокирани от това ,че трябваше да стоя и да гледам как всички около мен умираха. Усетих леко щипене по ръцете ми и когато ги вдигнах видях ,че по кокалчетата ми бяха окървавени.Явно се бях наранила ,при безбройните удари.Затова слязох до долу , измих ги и им сложих лепенки.
Когато отново се върнах ,видях какво съм направила в момента на ярост- навсякъде разпръснати пера , играчки ,книги от библиотеката,разкъсани кашони ,в които до преди малко седяха ненужните неща ,дори на места мазилката от стената се беше отлепила.Прокарах ръка през косата ,въздъхнах и бавно започнах да връщам всичко там където му беше мястото. И изведнъж една раздърпана тетрадка ми направи впечатление. Не се вписваше при другите книги ,албуми или каквото и да е. Беше някак си... уникална.
Без да усетя вече бях седнала на пода и задълбочено я разглеждах. Кориците й бяха груби и може би някога зелени ,но сега това зелено беше избледняло до неузнаваемост.Когато отгърнах на първия лист с големи изрисувани букви пишеше „Дневник на Катерина-Ан”.Така се казваше баба ми,аз бях кръстена на нея. Ала не знаех нищо за тази жена. Умряла е при раждането на майка ми ,а всеки път когато дядо беше попитан нещо за нея ,той просто замлъкваше. Леля ми била осиновена малко след смъртта й ,така ,че и тя не можеше да ми помогне с нищо.
Изведнъж един надпис по надолу ме изтръгна от размишленията ми. Явно беше добавен по –късно ,защото мастилото се различаваше ,а на места се виждаше как се е размазало от вода ,може би сълзи. „Обречена” гласеше той. Ала след секунда вече бях отгърнала на другата страница и забравила за него.

Следва продължение ->
П.С.- следващата част ще е главно откъси от дневника (съдържащ някои отговори).

moni4ka_21 · 2011-04-03 09:42:51

Хайде още

miminzetyyy · 2011-04-03 09:54:08

невероятно.Некст

pap1ty · 2011-04-03 15:17:52

УоУ... Некст! (arrow)

Yov1ty · 2011-04-06 19:03:38

Малко закъснях с тази част, но все пак е ваканция...

Дневника на Катерина-Ан(16 години)

20 февруари, 1967
От скоро време започвам да наблюдавам странни неща ,които се случват около мен .В началото дори не им обръщах внимание, защото не ги забелязвах , но с всеки един ден те зачестяваха.Мислех си ,че си въобразявам , че всичко е чиста случайност , но на десетата „случайност" вече не можех да се залъгвам. Появих ли се някъде , дори и най –дивите ми приятели се превръщаха в „изцедени” и унили ленивци. Около мен винаги имаше умрели буболечки и всякакви гадинки, а приближих ли се до растение, мигновено увяхваше.
Затова от сега нататък започвам малко проучване и ще записвам всичко важно тук.

25 февруари, 1967
Резултат- нулев.Нямам си и на представа какво и къде трябва да търся. А питам ли някого , ще ме помисли за луда.

29 февруари, 1967
Единствената информация близка до моя живот е във фантастичните романи.

18 март, 1967
От няколко дена хората около мен припадат без видими причини.Първо беше Ал,после татко, след това Бен, а най- накрая Мери.Не издържам! Трябва ми помощ, ала единственият начин да я получа е от прабаба ми. От днес съм във ваканция (грипна) и реших да дойда да и погостувам и помогна ,но се оказах затворник на собствените си желания. Тя е мила жена на 80 години ,но живее на края на света, сам сама и често губи разсъдъка си , но пък аз винаги появявам търпение към нея , защото по някакъв начин двете сме свързани.
Не знам.Двоумя се ,дали да и споделя. Най- много да ме помисли за луда ,но нали и тя от части е такава.

20 март, 1967
Днес е Денят. Събрах смелост и й казах .Както седеше и дремваше ,изведнъж скочи от люлеещия стол и въодушевено започна да мърмори нещо под носа си.От целия този безспирен поток на речта се отличаваше по интонация и сила една фраза „Стана! Мислех , че всичко е свършило с мен!” , а след това отвори един огромен шкаф и започна да рови.
След 20 минути издърпа от дъното една огромна книга с черни ,корави ,прашлясали корици.
-Сега ще разбереш ,защо винаги съм страняла от другите , дори и от собствените ми роднини – подаде тежкото четиво –Отиди на спокойствие в стаята ти .Ще ти е нужно.
Когато седнах на леглото , отворих книгата и първата дума ,която видях беше ...
Следва продължение ->

pap1ty · 2011-04-06 20:09:11

Ощееее!!!

moni4ka_21 · 2011-04-08 13:12:29

Ох, стана интересно...още !

pami7o · 2011-04-08 14:52:02

Грабна ме! Страхотно е ; ) Поздравявам те .. (f)

Yov1ty · 2011-04-11 12:07:00

Много се радвам ,че ви хареса ^^ !И тази част е от дневника на Катерина-Ан.

Когато седнах на леглото , отворих книгата и първата дума ,която видях беше „енергиен вампир”. Беше надраскано на едно скъсано,жълто ъгълче от тетрадка. Намираше се точна на първата страница и когато отместих погледа си от него, разбрах , че това е някакъв вид дневник.Първата дата беше толкова отдавна написана ,че трябваше усърдно да се взреш в избледнелите цифри ,за да я разчетеш. Датираше може би от преди 200 или повече години .Неусетно вече препусках през редовете и поглъщах жадно всяка малка дума.Защо ли ? Защото колкото по-нататък стигах толкова повече отговори намирах за себе си.
Това беше живота на жена от моя род, може би основателката му. Най –странното беше ,че и тя имаше подобни симптоми . Всичко бе описано до най-малкия детайл – как живота й е бил променен, как се е справяла с последствията и до какви изводи е стигнала.И колкото повече страници разлиствах ,толкова повече започвах да разбирам онази малка „бележчица” в началото. Но явно живота й не бе стигнал ,за да вдигне напълно мистичната завеса ,която се беше спуснала около страните и необясними „инциденти” с който се бе сблъскала.
Края дойде.Последва един бял лист и ето още една дата и още един член на рода ми. Сякаш живота на миналата жена беше написан отново ,но от друг ъгъл. Но тук ...тук имаше нещо ново,нещо ,което вече разкриваше случващото се.
Част от книгата
„ Аз, майка ми и поколението след нас ( от женски род) сме специални.Не можем да произвеждаме достатъчно енергия ,за да съществуваме, затова трябва да се храним с тази на заобикалящия ни жив свят,не зависимо дали го искаме ,или не.
Телата ни приемат енергия най-често чрез докосване.Но когато ограничим нашите контакти и организмите ни са неспособен да извършва жизненоважните за нас процеси , можем да „изсмучем” през разстояние нечия друга, чрез вид енергиен тунел .”
Но ето и тази част сложи своята точка,но беше последвана от съдбите на други мои предци.
Но една ми направи голямо впечатление. Беше може би едно, две поколения преди прабаба. Била е видна учена за времето си и е отдала живота си на тази аномалия. Доказала случайно налучканите преди отговори и смътните догадки ,но и открила нещо значително важно.
„ С всяко поколение насам се наблюдава сериозно генетично изменение. В сравнение с преди , сега не всеки женски потомък е „енергиен вампир”. Още една промяна може да се намери и в това , че притежаваните „способностите” с времето се засилват. В началото всичко е стигало до леко замайване , а сега дори до припадъци , а в най-лошия случай и смърт.”
Наистина,толкова бързах да приема още и още информация ,че не бях обърнала такова значение на годините в които са се проявявали симптомите и какво са причинявали.
Когато дигнах глава от тежката книга вече се свечеряваше. Сякаш часовете се бяха изнизали като мъниста на скъсан гердан. Очите ми бяха толкова изморени , а мозъкът ми пренатоварен. Трябваше ми почивка. Мушнах се под уютната завивка ,затворих очи , въздишах тежко и ... и нищо не се получи. Не можех да заспя. Отново и отново превъртах отговорите на ум и ги свързвах с моя живот.

Следва продължение->

Yov1ty · 2011-04-12 17:56:25

Двоумя се дали изобщо да завърша историята.Интереса в скоро време намаля, дори изчезна и не виждам вече смисъл.

pink_sunshine · 2011-04-12 20:14:55

Моля те недей.Наскоро попаднах на нея и много се зарибих !!С удоволствие бих прочела останалите части,измислила си го много добре! (y) Най-доброто което съм прочела досега

Yov1ty · 2011-04-13 11:59:20

Поствам следващата част ^^ ,а пък за по нататък ще помисля.

Това е последната част от дневника на Катерина-Ан.

25 юни , 1971 (20 години)
Знам ,че отдавна не съм писала , но и не ми се е налагало. Но сега, срещнах мъжа с който искам да прекарам живота си,на който искам да се отдам- Робърт, но съм разкъсана от мисли. Ами, ако заради мен умре.Знам почти е невъзможно , защото прекарвам повечето от времето си сред природата, взимайки нейната енергия, но ако случайно нещо се обърка. Ще седя безпомощно ,защото съм неспособна да контролирам „вампиризма си” и ще го гледам как бавно умира. Как сърцето му заглушено бие , докато не спре .

17 юли , 1971
Не мога да бъда далеч от него , това е толкова мъчително. Аз... ще направя всичко възможно да не го нараня. Ще внимавам. А стане ли нещо ,се отдалеча от него. Така той отново ще се възстанови. Нали ?

3 октомври, 1971
Планът ми проработи ! И нещо повече Робърт поиска позволение от баща ми и на 5 декември ще се омъжим. Това е най- хубавият момент в моя живот!

15 декември, 1971
Бременна съм ! Господ , сякаш ми се извинява за всички кошмари, за „дяволската дарба”.

02 март, 1972
С идването на Новата Година миналото ми ме застигна.Състоянието на бебето ми почна да се влошава.Вече не риташе, а една нощ когато се събудих ,завивките около мен бяха напити с кръв. Докторите казаха ,че сякаш , не му достигат сили , за да живее. Нямаха обяснение ,но аз имах. Изсмуквах енергията му . Най-добре ,ще е ако направя аборт ,преди да е станало твърде късно. Не можех да го оставя да умре в мен... или по –точно заради мен.

29 март, 1972
Няма,няма да направя аборта. Не мога да убия собственото си дете ,макар че в момента точно това правя ,но все значително по-бавно. А същност ,ако го запазя , може и да оживее. Да. Ще го родя.

01 септември, 1972
Робърт:
Днес се появи на този свят най-прекрасното създание ,дъщеря ми. Когато я повиха ме помолиха да изляза, за да може съпругата ми да си почине.След може би и половин час една от медицинските сестри носеше бебето ни .Когато ме наближи се усмихна и каза „Първото кърмене ,ще дойдете ли?”.Бях на седмото небе. Сякаш мечтите ставаха реалност.
Но когато влязохме в стаята, жена ми лежеше безжизнено с пияна по устата, а до нея се търкаляше празно шишенце от някакво лекарство. Сестрата започна истерично да вика ,а аз се втурнах и я прегърнах, сякаш точно това щеше да я съживи, разтърсих я безпомощно , но тя не реагира. Когато направих една стъпка назад ,плачейки, нещо изшумя. Бележка. Беше нейния почерк „ Направих нужното ,за да може дъщеря ни да е жива и здрава, сега е твой ред, отгледай я”.
Тогава тялото ми се вцепени.Знаех за това ,че е „енергиен вампир” и колко много обича детето ни, и че не иска нищо да му навреди , но не вярвах ,че ще стигне до тук, да се пожертва .
Защо пиша това ли ?Защо разказвам историята й,когато вече нея я няма? Защото този дневник и бебето са единствените ми помени за нея.И знам, че тя би искала да бъде завършен.”Следва продължение –>

pink_sunshine · 2011-04-13 13:06:28

Става мнооогооо интересно !!Краят,направо.. Още

pap1ty · 2011-04-13 13:17:57

Ощее...

#26 2011-03-30 07:48:02

Re: Обречена

#27 2011-03-30 10:18:38

Re: Обречена

#28 2011-03-30 10:58:53

Re: Обречена

#29 2011-03-31 10:39:55

Re: Обречена

#30 2011-03-31 10:45:17

Re: Обречена

#31 2011-04-01 07:37:40

Re: Обречена

#32 2011-04-01 07:59:51

Re: Обречена

#33 2011-04-01 09:19:19

Re: Обречена

#34 2011-04-01 10:22:53

Re: Обречена

#35 2011-04-02 13:39:41

Re: Обречена

#36 2011-04-02 17:08:46

Re: Обречена

#37 2011-04-02 19:47:19

Re: Обречена

#38 2011-04-03 09:42:51

Re: Обречена

#39 2011-04-03 09:54:08

Re: Обречена

#40 2011-04-03 15:17:52

Re: Обречена

#41 2011-04-06 19:03:38

Re: Обречена

#42 2011-04-06 20:09:11

Re: Обречена

#43 2011-04-08 13:12:29

Re: Обречена

#44 2011-04-08 14:52:02

Re: Обречена

#45 2011-04-11 12:07:00

Re: Обречена

#46 2011-04-12 17:56:25

Re: Обречена

#47 2011-04-12 20:14:55

Re: Обречена

#48 2011-04-13 11:59:20

Re: Обречена

#49 2011-04-13 13:06:28

Re: Обречена

#50 2011-04-13 13:17:57

Re: Обречена

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook