Ти си отиде

mishitu_ · 2011-03-09 22:56:57

Искам мнения за това, което написах.Малко е дълго, затова ще до пусна в две части, за да не става досадно.Много се извинявам, ако има грешки.

Бях само осми клас, докато той беше вече дванадесети.Аз, така да се каже, бях заек в гимназията.
За пръв път го видях на един от училищните ни концерти.Изглежда имаше ужасна сценична треска, но се справи.Излъчваше някакъв странен неподправен чар.
Лицето му беше бяло и нежно.Приличаше на малко момченце, въпреки че вече беше почти мъж.Когато се усмихнеше лицето му грейваше, а на бузите му се
появяваха най-сладките трапчинки на света.Имаше кестенява коса, почти черна, която беше сякаш ситно накъдрена от фризьор.Изглеждаше срамежлив, каквато бях и аз.
Ако не си приличахме по това вече щях да съм се запознала с него.Един ден разбрах, че момче от моят клас го познава.Поразпитах малко и разбрах името му-Филип.
Времето минаваше и аз просто го гледах по училищните коридори, всеки ден и все отдалеч...
След време реших, че ми трябва малко раздвижване и заедно с приятелката ми тръгнахме на школа по салса.Влечеше ни много и то още отдавна.Всъщност и за двете главната
цел беше да се срещнем с нови момчета, а аз исках най-вече да излекувам наскоро разбитото си сърце с нещо ново.И наистина имаше момчета...
Беше осми март-датата на първата ни репетиция.Влязох в залата и забелязах, че почти всички бяха там.Огледах се, за да потърся някое познато лице и... видях неговото.
Беше сам и оглеждаше с интерес всичко наоколо.Изчервих се при вида му-повечето пъти, когато го видех се засрамвах и сякаш нещо ме удряше чак в петите.
Разбира се, не можех да кажа, че го обичам-все пак дори не го познавах лично(винаги ми беше чудно как хората заявяват твърдо любовта си към някого, който само
гледат отстрани).Но той изглежда беше наистина чудесен.Бях сигурна, че ако го опознаех веднага щях да се влюбя.Много пъти бях виждала как прави всякакви жертви за
някой свой приятел.Винаги беше усмихнат, винаги изглеждаше доволен от това, което е.
Скоро, след няколко дни, с приятелката ми се разхождахме из града.Виждах, че този ден нещо я мъчи, премълчаваше нещо.Предложих и да я почерпя със сладолед, ако тя
ми каже какво я тревожи.Накрая тя ми каза, че Филип има приятелка и то от доста дълго време.Според нея нямах шанс да съм с него, аз също мислех така.Разбира се,
имах едно наум, че може би има някой в живота му.Та той беше прекрасен!Забелязвах и как не поглеждаше нито едно момиче от многото, които го поздравяваха уж невинно.
Беше отдаден на Нея напълно.И въпреки това, когато чух изречените думи нещо в мен помръкна.Имах някаква малка искрица надежда преди да се уверя напълно, че той не е сам.
Все още продължавах да го наблюдавам със затаен дъх всеки Божи ден.

mishitu_ · 2011-03-09 22:57:23

...
Мина близо месец в школата ни по салса и бяхме готови да започнем с истинските танци.Започнаха да ни разделят на двойки.Точно този ден не бях в добро настроение и
през цялото време се мусех.Не обръщах никакво внимание на никой.Стигнаха до мен, но не ме интересуваше с кого трябва да танцувам от сега нататък.
Не забелязвах как той тихо стои до мен.Видях го едва когато се огледах, за да даря с мрачен поглед приятелката си, която ме зяпаше с небивал интерес.Гледах я учудено,
а тя просто посочи човека до мен с поглед и се усмихна.После започна да разговаря със своя партньор.Наистина беше странно, че не съм го забелязала, защото когато бях
близо до него и усещах парфюма му винаги потръпвах.Явно наистина не бях на Земята този ден.Нетърпеливо изчаках репетицията да свърши и изчезнах.
След ден, преди следващата репетиция, вървях бавно с треперещи колене към залата.Знаех какво значи да танцувам с него-да се паникьосам.Влязох вътре.Той не беше там,
но най-голямата ми упора ме чакаше там с топла усмивка на лицето...
Това бяха най-дългите десет минути през краткия ми живот.Накрая Филип дойде в последния момент.Този ден всяка двойка щеше да танцува пред другите.Ние бяхме някъде по средата.
Докато не дойде реда ни той не ме погледна нито за миг.Казаха имената ни.Приближихме се набързо един към друг.Той обгърна кръста ми с ръка, а с другата хвана моята.
Не можах да се справя.Когато го усетих до мен започнах да треперя и устните ми пресъхнаха.Музиката все така си вървеше...
Дните си минаваха и след този случай реших да се стегна.Започнахме с репетициите, но нещо не ми харесваше в него.Филип по начало си беше вечно усмихнат, а напоследък
с всеки изминал ден сякаш линееше.
След време разбрах, какво има-беше се разделил с приятелката си.Беше ми трудно да го гледам така.Та нали именно усмивката и трапчинките му ме караха да ставам всяка сутрин.
Сега той почти не се усмихваше.
Беше февруари и всичко беше сковано от студ.Разхождах се в парка замислена за Него.Видях го да стои тихо на една от пейките.Исках да се приближа, но останах на мястото
си загледана в лицето му.Беше си предишното момче, но сега по очите му личеше, че отдавна не е спал спокойно.Преди беше обграден от приятели, а сега беше отблъснал
всички... не, че така му харесваше повече.Не искаше те да се тревожат за него.Той стана и тръгна към автобусната спирка.Качих се на същият автобус, но настрани от него.
Филип и без това не ме виждаше.Скоро наближи моята спирка и слязох.Загледана в автобуса не мислех за нищо друго.И... всичко стана за секунди.
Големият автобус наби спирачки заради внезапно изскочил на пътя човек, започна да се пързаля по дебелия лед и се сблъска с камион, идващ отсреща.
Околко мен настана суматоха.Чуваха се викове, плач, клаксони.А аз си стоях там, безчувствена.Колкото повече време стоях на мястото, толкова по-голяма ставаше надеждата
ми той все пак да оцелее.Бях застинала и не можех да си тръгна.Всичко това ме държеше при себе си като магнит.Бях там достатъчно дълго, за да видя, че той беше последният,
който извадиха изпод останките на сблъскалите се камион и автобус.
Някак стигнах до вкъщи.За мен не беше странно, че можах да мръдна някой от крайниците си единствено след като видях, че има лекар до Него.Бях меко казано шокирана.Страхувах се и то много.
На другия ден влязох в училище.Приближих се до таблото с обяви, където също стоеше програмата на всички класове.Видях в коя стая трябваше да има час.
Разбира се знаех, че Филип няма да е там днес, но щях да попитам някой от приятелите му за положението.Качих се на третия етаж и тръгнах към стаята, представяйки си как ми казват
"Спокойно, той е борец.Ще се оправи!Докторите дават надежда." Озовах се точно срещу тях.Те тъкмо слизаха - всички до един облечени в спретнати черни костюмчета
и роклички.Някои носеха и цветя.Лицата им бяха безизразни.Дъхът ми спря.
Знаех!
Отиваха на погребение!
Неговото!

xnesquikx · 2011-03-10 08:24:41

Хубаво е (:

cosmo_girl666 · 2011-03-10 08:31:56

Харесва ми.

raly_12 · 2011-03-10 12:16:07

Хубаво е .. ще има ли още

mishitu_ · 2011-03-10 12:17:25

Ами ако измисля някое друго - да. Обаче това няма продължение, защото той умира...

IoNz17 · 2011-03-10 12:34:33

харесва ми

Sissy~~ · 2012-11-02 13:37:06

Харесва ми.

#1 2011-03-09 22:56:57

Re: Ти си отиде

#2 2011-03-09 22:57:23

Re: Ти си отиде

#3 2011-03-10 08:24:41

Re: Ти си отиде

#4 2011-03-10 08:31:56

Re: Ти си отиде

#5 2011-03-10 12:16:07

Re: Ти си отиде

#6 2011-03-10 12:17:25

Re: Ти си отиде

#7 2011-03-10 12:34:33

Re: Ти си отиде

#8 2012-11-02 13:37:06

Re: Ти си отиде

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook