Чувствате ли, когато някой ви гледа?

raly_12 · 2011-02-03 19:56:13

Основен източник на информация за окръжаващия свят за човека е зрителното възприятие – 80%. В кората на главния мозък зоната, възприемаща и анализираща информацията за окръжаващия свят, постъпваща чрез „огледалото на душата“, превъзхожда в пъти асоциативните зони на другите органи на чувствата (обоняние, слух и др.).

ЛЪЧИТЕ НА ЗРЕНИЕТО

Както е известно, едни от най-разпространените носители на информация са фотоните. Те излитат от атомите на повърхностите на предметите и именно благодарение на тях човек възприема окръжаващата го действителност.

В такъв случай, щом като окото е способно да фиксира фотоните, то вероятно може и само да излъчва тези материални частици. За тези тайнствени зрителни лъчи е известно още от незапомнени времена.

Казват, че много хора усещат, когато някой ги гледа. Трудно е да с опише подобно усещане, но обикновено то се появява в тилната област. Учените от университета в Куинс (САЩ) решиха експериментално да докажат или опровергаят битуващата представа за възможността да се почувства чужд поглед.

Методика на експеримента била проста. В центъра на стаята с гръб към изследователите седял човек, към който от време на време трябвало да поглежда друг. Ако първият усетел погледа, той съобщавал за това. В изследването взели участие стотици доброволци. Резултатите били поразителни: в 95% от случаите хората усещали погледа върху себе си. Те усещали някакво напрежение в тилната област, все едно подухване на вятър.

УБИВАЩИТЕ С ПОГЛЕД

Някои хора могат с погледа си да влияят силно на околните. А. Дейвид-Нел, пътешествала дълго в Тибет, описва в своята книга „Мистиците и маговете на Тибет“ един просто невероятен случай, на който била свидетел. Нейният преводач Давасандюк се опитал да накара странстващ маг да вземе пари и получил „удар с поглед“. „Давасандюк счете за нужно да настоява и тръгна към масата с намерението да остави парите под лампата. Но това така и не стана: той не успя да направи и три крачки когато се заклати и политна назад все едно някой го беше ударил силно. Той силно удари гърба си в тената, извика и се хвана с ръка под лъжичката на корема. Магът стана и излезе от стаята като злорадо се подсмихваше“.

През 70-те години на ХХ век докторът на техническите науки Г. А. Сергеев провеждал изследвания с известната екстрасенска Н. С. Кулагина (1926—1990). В един от опитите Нинел Сергеевна трябвало със силата на мисълта да отклони лазерен лъч. Само че се случило нещо неочаквано. Цилиндърът, през който преминавал лъчът, се изпълнил със светъл дим, а лъчът изчезнал. Генадий Александрович, който седял срещу екстрасенската, я погледнал в очите и… ослепял. Той се лекувал дълго време след това за да възстанови загубеното си зрение.

Както се оказва обаче, погледът на някои хора не само може да ослепи, но и да убие! Зловещата слава на убиец имал през 80-те години на XIX век един от жителите на Месина, Сицилия. Като го видели да идва, хората завивали по друга улица. Те се страхували да не станат жертви. Само, че никой не можел да привлече това чудовище под отговорност, дори само да му предяви обвинение. Той убивал по доста оригинален начин – с поглед. И все пак съдбата го наказала. Вднъж той застанал пред витрината на един магазин и дълго съзерцавал отражението си в огледалото… Това била причината за неговата скоропостижна смърт. Или поне така твърдели очевидците. Лъчите, излизащи от неговите очи, се отразили от огледалото и нанесли ответен удар на убиеца.

Според направените наблюдения, погледът на човек, който се намира в състояние на крайна емоционална възбуда, също може да бъде доста опасен. Този факт е отдавна известен и бил причина да завързват очите на осъдените на смърт.

ЛОШИ ОЧИ

Както виждаме, излизащите от очите лъчи, могат да имат огромна сила на въздействие върху друг човек. Ето защо, не звучи невероятно предположението, че органът на зрението е нещо като инструмент с чиято помощ може да се влияе на околните. Как иначе да обясним широко разпространеното, и на Изток, и на Запад, вярване в „уроки“.

В историята на човешкото общество се е сформирало определено отношение към тези, които могат да правят уроки. Но какви са причините за раждането на индивид с подобни „лоши очи“?

Има няколко предположения за това. Предполага се, че основната причина е наследствеността. Ако някога някой от роднините на новороденото е имал „лошо“ око, то задължително се предавало по наследство. Друга причина може да е, ако на човека лежи силно проклятие. Възможна е и такава ситуация: ако майката дръпне преждевременно бебето от гърдата, но после й дожалее и пак му даде да суче, детето ще има „лоши“ очи.

Широко разпространено е поверието, че не всички „белязани“ от дявола могат да причиняват нещастия с погледа си преднамерено. При много хора това става против тяхната воля.

Как да разберем дали човекът срещу нас има „лоши“ очи? Натрупаният през вековете опит свидетелства, че „белязаните“ от дявола имат нещо странно във външния облик или характера. Често те имат големи, втренчени и немигащи очи. Много народи считат просяците за владеещи “уроките”.

От проблема с „лошите очи“ се интересували и учените. Академик В. М. Бехтерев (1857—1927) посветил на това специална публикация — „Страх от чужд поглед“ (Русский врач, 1905, № 3, с. 77). Хората, които имали този недъг, били обект на множество негови демонстрации пред студентите-медици, както и на конгреса на руските лекари в Петербург през 1904 г. Един от пациентите на световно известен невропатолог толкова се страхувал от уроки, че винаги носел тъмни очила. „В други случаи, — отбелязва Владимир Михайлович, — болните усещат магнетичното влияние на чуждия поглед“. Това състояние нерядко е придружено с „психопатични затруднения при уринирането“.

Ето как е описал своето състояние един от пациентите на В. М. Бехтерев: „Чуждият поглед предизвиква у мен неприятно усещане, което се изразява в силно и неудържимо стягане на веждите и мускулите на очните ябълки, с конвулсивни потрепвания: очите стават мътни и не възприемат нищо, погледът блуждае…“

Само, че страхът от чужд поглед е заболяване и страдащите от него осъзнават своя недъг.

Между другото, от „лоши очи“ се страхуват и абсолютно здрави хора. Известният изследовател на славянския фолклор А. Н. Афанасиев написал: „За лоши очи винаги са били смятани черните и кафявите очи“.

Но за най-опасни са смятани кривогледите очи. Тъй като човек с такива очи не може да гледа събеседника право в очите, се смятало, че той гледа към дявола. Между другото и смъртта често е наричана „кривогледата старица с косата“.

Има много начини за предпазване от „лоши очи“. Най-главният профилактичен момент е стремежът да се избегне нечия завист. Затова внимателните хора се стараели да не се отличават от общата маса и да не привличат с външния си вид вниманието на обкръжаващите.

КАКВО ИЗЛЪЧВАТ ОЧИТЕ?

Каква е природата на този енергетичен импулс, произвеждан от очите? Засега няма точен и еднозначен отговор на този въпрос. През 1923 год. Б. Б. Кажинский (1890—1962), руски учен – пионер в областта на биологическата радиовръзка, изказал хипотезата, че окото не само вижда, но и същевременно излъчва в пространството електромагнитни вълни с определена честота. Тези вълни могат да въздействат от разстояние на човека. Те могат да влияят на неговото поведение, да подбуждат към определени мисли и действия. Пипалцата на ретината се считали за източници на лъчения, а кълбцата – за приемници на колебанията. Тези своеобразни антени имали малки размери и се предполагало, че горната граница на вълните е някъде далеч в страни от лъчите на инфрачервения спектър. Подобно мнение, че очите излъчват електромагнитни вълни, поддържал и английският физик Ч. Рос. През 1925 год. той направил прибор, основна част от който била тънка права копринена нишка, на долния край на която хоризонтално била закрепена тъничка метална спирала.

Експериментите показали следното: ако се вгледаме втренчено във вътрешността на спиралата така, че посоката на погледа да съвпада с геометричната ос на винтовете на спиралата и после започнем бавно да завъртаме глава до момента, в който „зрителният лъч“ застане под определен ъгъл към оста на спиралата, то ще забележим как спиралата започва да се завърта под същия този ъгъл. В някои отделни опити ъгълът, на който „принудително“ се завъртала спиралата, достигал 60 градуса. .

Този експеримент убедително потвърдил хипотезата, че окото не само възприема световната енергия, но и самото то е генератор на излъчвани в пространството електромагнитни вълни.

През последните години някои изследователи смятат, че вълните, които излъчва окото, не са електромагнитни. Английският учен Бенсон Хърбърт предполага, че те могат да бъдат биогравитационни.

ХАЛЮЦИНАЦИИ ПО СНИМКА!

И до ден днешен зрителните халюцинации са считани от психиатрите за „мнимо възприятие“, „лъжливо чувство“. Иначе казано, смята се, че болният вижда това, което всъщност не съществува. Произходът на халюцинациите се обяснява с различни противоречиви теории.

Още през XIX век изследователите открили любопитен факт — зрителните халюцинации се подчиняват на физическия закон за пречупване на света. Така през 1885 год. Бине и Фере забелязали удвоени халюцинаторни образи в пространството при болните при притискане на окото или при поставяне на призма под него.

По-късно, през 1903 год. , Щеринг забелязал следното. Ако болната гледала през бинокъл, то видението, което имала, й се струвало ту по-близко, ту по-далечно, в зависимост от това дали гледа през окуляра или през обектива.

Въпреки че тези феномени били описвани множество пъти, никой не могъл да даде научно обяснение.

През 1880 год. пръв успял да запечата зрителни халюцинации на фотографска плака малко известният парижки художник Пиер Буше. Освен от живопис, той се увлякъл от излизащата на мода тогава фотография. На една вечеринка той се напил, както казват, “до козирката”. Цяла нощ бил гонен от две рогати същества с вили в ръце. Когато станал на сутринта, той проявил заснетия материал и…. още на първата плака, забелязал отвратителните муцуни на нощните “гости”. Изстрадалият фотограф показал снимките на свой приятел – естествоизпитателя Емил Шаро. Шаро са заинтригувал от необичайното явление и даже написал научна статия по този повод и я изпратил във Френската академия на науките. Само дето маститите учени на академията отказали да я публикуват – даже и не допускали да им мине такава мисъл – алкохолните видения да бъдат фотографирани.

Случилото се с Пиер така и щеше да бъде забравено, ако от него не се беше заинтересувал известният астроном Камий Фламарион (1842—1925). В една от статиите си той описва случая с френския художник.

По-късно, през1883 год. , известният руски психиатър В. Х. Кандинский (1849—1889) продължил изследванията в областта на фотографирането на зрителни халюцинации. Неговата присъда била следната: „психическите карти“, които нерядко се наричат зрителни халюцинации, често са предизвикани от реалността – някакви физически излъчвания, които засега науката не може да постигне.

НЕВЕРОЯТНО ОТКРИТИЕ

Най-накрая, през 1974 год. 32-годишният лекар-психиатър Г. П. Крохалев се захванал експериментално да потвърди изказаната него хипотеза. Тя била следната „При зрителни халюцинации протича обратно предаване на зрителна информация от центъра на зрителния анализатор към периферията с електромагнитни лъчения от ретината в пространството на зрителни халюцинаторни образи във вида на холографски изображения, които могат да бъдат регистрирани посредством фотографиране!!“

За да запечата халюцинациите на фотографска лента, Генадий Павлович извадил от водолазна маска стъклото и закрепил към него „хармониката“ от стара фотокамера, а тесния й край закрепил към обектива на фотоапарат. Това се правело с цел да има пълна тъмнина между очите на болния и фиксиращата явлението апаратура. Маската с цялата тази конструкция се надявала на лицето на пациента и когато той получел халюцинации, започвали снимките.

От 1974 до 1996 г. Г. Крохалев фотографирал зрителните халюцинации на 290 психично болни (основно страдащи от алкохолни психози). Успял да запечата на лента изображения на халюцинациите на 117 от пациентите, което е 40, 3%.

Така лекарят потвърдил хипотезата си.

С цел повишаване на обективността и достоверността на експериментите, по време на фотографирането пациентите трябвало да описват на глас образите, които виждали. Разказите им се вписвали в протоколи и впоследствие се сверявали с изображенията на лентата. Съвпаденията били поразителни. На снимките ясно се виждало това, за което говорели пациентите по време на снимките: „път“, „войници и танкове“, „риба“, „змей“, „глава на животно“ и много други. Когато болните нямали халюцинации, на контролните кадри на лентата нямало никакво изображение.

През януари 1977 год. Комитетът по въпросите на откритията и изобретенията приел от Г. П. Крохалев заявка за откритие № 32-ОТ-9465 „Образуване на холографски изображения в пространството на зрителните халюцинации „.

Е, след време, авторът получил лаконичен отказ!

ПСИХОЛОЗИТЕ СА ПРОТИВ

Психолозите реагирали на откритията на Г. П. Крохалев по различен начин. Та нали той разбил на пух и прах понятията за взаимоотношение между материалното и идеалното… А и това някак си не се вписвало в общоприетите норми.

Г. П. Крохалев кспериментално доказал, че човешките очи са способни да излъчват не само страх, любов или ненавист, но и енергия: материална мисъл, която може да бъде фотографирана.

Психолозите твърдят, че не е възможно да се свали на лента представеният образ защото той е психически, а не физически или химически. Да, ама Крохалев все пак е успял!

През 1990-те Крохалев е имал 33 публикации в различни страни на света (СССР-тогава, Япония, Германия, Чехословакия, Полша, САЩ и др. ). По неговите работи са направени и 6 документални филма.

На 4 септември 1990 год. в Перм била открита лаборатория по психотроника. Създали я по препоръка на Центъра за космически изследвания. В лабораторията трябвало да бъдат провеждани научни изследвания по изучаване на физическата природа на електромагнитните лъчения на очите при нормалните хора, екстрасенсите и психично болните. Едно „секретно задание“ било и конструирането на фоторегистратор на зрителните области на мозъка (ФОТОЗОМ-КТ).

Само че тези изследвания не получили финансиране. По-странното е това, което се случило през пролетта на 1991 г. На Крохалев позвънили от Москва и го помолили да изпрати всички материали по фотографирането на зрителни халюцинации за последните 17 години (от 1974 до 1991 год. ). Изследователите го уверили, че това е единственият наин лабораторията да бъде финансирана с няколко милиона рубли. Както можело да се очаква, повече никой не видял материалите. Нито парите.

В своята последна публикация Крохалев написал: „Съобщавам следните данни: през 1977 год. Зденек-Рейдан, президент на международната асоциация по психотроника, публикувал в Япония сензационна статия “Фотографиране на зрителни халюцинации” (Материали на 3-ти международен конгрес по психотроника, 1977, т. 2, с. 487-497, Токио) на руски език! Моите изследвания в Япония са били засекретени…“

Вече знаем за наличието на психотронно оръжие. Какво ли друго да очакваме?

#1 2011-02-03 19:56:13

Re: Чувствате ли, когато някой ви гледа?

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook