Brand New Life

ivsity · 2011-02-02 15:54:55

Суперско е рядко ме нещо ме грабва , а твоят разказ е прекрасен . Попринцип чета литература и ми харесва историята засега

smilexgirl · 2011-02-02 16:25:59

Определено ще го следя!! Когато го издадеш на книга ;дд ще си я купя!Да е в колкцията ми от тинейджърски книжки ;дд

nani_tyyy · 2011-02-02 16:32:02

Определено ще го следя!! Когато го издадеш на книга ;дд ще си я купя!Да е в колкцията ми от тинейджърски книжки ;дд

Ехее..имам един купувач..! Вече спокойно мога да издам книгата..:D
btw: В момента пиша следващата част

smilexgirl · 2011-02-02 16:56:03

Определено ще го следя!! Когато го издадеш на книга ;дд ще си я купя!Да е в колкцията ми от тинейджърски книжки ;дд
Ехее..имам един купувач..! Вече спокойно мога да издам книгата..:D
btw: В момента пиша следващата част

Супер пускай когато е готова

vaflichka · 2011-02-02 17:09:43

Прекрасно е!

nani_tyyy · 2011-02-02 17:25:56

Четвърта част. Дано ви хареса и предварително се извинявам за правописните грешки
--------------------------------------------------------------------------------------
Роклята, която ми даде мама беше много красива. Въпреки това я захвърлих и облякох къси панталонки и потник. Излязох много бързо и безшумно. Реших да чакам за такси, но отидох пеша до плажа. Странно, вчера имаше много малко хора, а сега нямаше свободно място, където да си оставиш кърпата. Видях Алекс. Обясняваше на някаква госпожа с дете, че не може се влиза навътре в океана след шамандурите. Имаше много работа, много, много работа! Намерих малко място и сложих кърпата си там. Съблякох потника си и реших, че мога да се попеча. В продължение на два часа, Алекс, който обикаляше из плажа, дори не ме забеляза. Най-накрая се сети, че е трябвало да се видим на плажа.
-Хей.. - Алекс се беше надвесил над мен и се усмихваше. - Не те видях. От кога си тук?
-Преди малко, спокойно..! - усмихнах се и се надигнах.
Някаква жена започна да се кара със мъжа до нея. Алекс ги погледна и каза:
-Трябва да вървя. Вероятно тези хора мислят спасителите за охрана!
След като се оправи с тях, дойде при мен с още едно момче.
-Аз съм Стивън. - каза момчето с Алекс и подаде ръката си.
-Оуу.. - изправих се и поех ръката му. - Сара. - след като се ръкостихнахме отново седнах на хавлията си.
-Обстановката се поуспокои. Няма толко пищящи деца.. - докато Алекс казваше това, някакви хлапета, тичаха като полудели и хвърляха пясък по хората. - Ох, трябва да вървя.
Започнах да се смея и казах:
-И на него не му е лесно.
-Аха.. - отговори Стивън. - Искаш ли да играем волейбол?
Някакви пичаги опитваха да свалят мацки, като играеха волейбол.
Станахме и отидохме при тях. Явно Стивън ги познаваше.
-Здравейте, момчета. - каза им той. - Ще играем ли?
-Да. - ухили се един мажага. - Приятно ми е..- обърна се към мен. - .. Джон.
-Сара.. - казах съвсем незаинтересувано.
-Е, Сара, къде ще стоиш, докато ни гледаш? - продължаваше да говори Джон.
-Да ви гледам..?! - казах раздразнено.
-Не казваш, че ще играеш, нали?! - изненадано ми отвърна той.
В този момент нещо ме караше да го цапардосам, но се сдържах. Това, че съм момиче не ми пречи да играя. Имам предвид, това е спорт! Какво си мислеше той?! Взех бързо топката от ръцете му и застанах да позицията си.
-Хайде, маце, покажи какво можеш. - каза Стивън с виден ентосиазъм в гласа си.
-О, да! - бих сервис и пристъпих малко напред. Топката беше върната на Стивън, той ми я подаде и.. точка. Скочих над мрежата и забих. Онези момчета гледаха, всякаш съм историческа находка.
След още няколко часа мотаене по плажа, слънцето най-накрая започна да се скрива, а хората да си тръгват. Алекс дойде при мен.
-Най-накрая сами. - усмихна се той.
-Да, най-накрая. - казах аз.
Алекс ме хвана за ръката и започнахме да се разхождаме по ивицата. Изведнъж се опита да ме целуне. Е какво пък, отдадох се на момента. Усетих напуканите му, топли устни върху моите. Вероятно бях най-щастливото момиче на планетата, точно в този момент.
-------------------------------------------------------------------------------------

Не знам, кога ще пусна следващата част, защото в неделя съм на олимпиада по химия и трябва да уча. И, извинете, че е толкова СКУЧНО!

smilexgirl · 2011-02-02 21:48:03

Давай следваща част....

xcandygirl. · 2011-02-03 07:50:24

Некст ..

nani_tyyy · 2011-02-07 13:30:31

Явно не я следят много хора, така че вероятно ще я спра.

littlepartofme · 2011-02-10 10:06:00

Недей да я спираш.Прекрасна е! Това, че хората не пишат коментари не значи, че не я следят..

nani_tyyy · 2011-02-10 13:02:33

Недей да я спираш.Прекрасна е! Това, че хората не пишат коментари не значи, че не я следят..

Ми да пишат, бе..! Аз за какво си правя труда.., за да си стискат коментарите ли..?!

karriikkxx · 2011-02-10 17:38:02

Леле,страхотна идея.
Продължи го ,нямам никакви забележки.

Karmen · 2011-02-11 21:25:47

Ще има ли още?

nani_tyyy · 2011-03-15 20:37:03

Хора, завърнах се. Заедно с мен и бозата ми.

--------------------------------------------------------------------------------

След около час Алекс ме закара до нас. Разбрахме се утре пак да се видим. Когато се прибрах родителите ми, явно, отдавна бяха си легнали. Вероятно персонала също.
Качих се в стаята си и взех гореща, ароматна вана, размишлявайки върху живота. Живота и.. странно Стивън. Харесвах Алекс, но по странна причина си мислех само за Стивън. Ооо, Боже, та той е прекрасен. Мил, умен и определено има нещо, което Алекс не притежава!
Цяла нощ се въртях в леглото, нещо не ме свърташе. Погледнах часовника - беше 4 часа. Слязох в кухнята, взех си лъжичка и започвах да се наслаждавам на един удивително вкусен ягодов сладолед. Бях облечена с едни много сладки боксерки с надпис и тясна фланелка.
Изведнъж лампата се запали. Сложих ръка пред очите си, защото лампата ме заслепи.
-Не е ли рано за сладолед?-попита някакъв непознат мъжки глас.
-Рано, късно.. Все тая!-махнах ръката от очите си. Мъжкият глас идваше от 22-23 годишно момче, малко по-високо от мен. Имаше странна русолява коса и страхотни очи, сини и дълбоки, някак си студени, но красиви. Кожата му бе светла, много светла.
-Аз съм Пол, от персонала. Работя тук от около седмица.- погледна ме и разбра, че работи за родителите ми. Веднага познах за какво мисли.-Дано не съм ви притеснил г-це.
-Боже колко си изкуствен! Всички в тази къща ли се държът мило, само, защото не искат да изгубят работа си..?!!.. Оф, зарежи! - излязох, но взех сладоледа с мен.
Качих се в стаята си, изядох сладоледа и неусетно съм заспала. На сутринта, когато станах закуската вече бе сервирана.
-Добро утро, миличка. - поздрави ме татко.
-Здрасти.. - седнах на масата сънено.
-Аа., скъпа осъзнаваш ли, че потника ти е на обратно..? - засмя се мама.
Започнах да се смея сама на себе си.
-Отивам да се преоблека. - качих се, оправих се отново слязох.- Аз отивам в двора. Сдобих се с перфектната книга.
-Не бързай толкова! Закуска.. - усмихна се мама и ми подхвърли ябълка.
-Мерси..-усмихнах се и се отправих към хамака в задния двор.
Попаднах на много интересна книга. Усетих телефона вибрираш в панталонките ми. Имах СМС от Алекс. Зарадвах се, докато не го отворих.
"Виж, наистина те харесвам, но най-добре да скъсаме. Има предвид ти си много сладка, но не искам да се забъркам в нещо опасно с теб. Все пак си била в пандиза. Не ме разбирай погрешно, проблема не е в теб, а в мен."
Написах му най-бързия отговор, който може да съществува :"Майната ти!", след което изключих телефона си. Чух шум откъм гаража. Отидох да видя какво става. Оказа се, че момчето от вчера, Пол, чистеше колата на татко.
-Добър ден, г-це.-каза той и спя заниманието си.
-Викай ми Сара. Сора за вчера, бях малко груба. - отидох при него.
-Малко..?! - погледна ме странно.
-Хей, извинявам ти се! - сгъгах го леко в ребрата и започнах да се смея.
-Може ли да те питам нещо, но без да с сърдиш?- попита той.
-Да..
-Защо си толкова странна? Имам предвид не си като другите момичета, не мислиш за килограмите си, не мислиш дали с думите си ще обидиш някого, просто си казваш всичко..
-Това, че нагъвах сладолед и, че ти се озъбих не значи, че съм странна.. Всъщност ти какво правеше в кухнята вчера?
-Излизах с момчетата и се прибрах. Чух шум и реших да проверя. Всъщност не излизах, а използвах компютрите им. Много са мощни, а ми е нещо като хоби да хаквам.. всичко. - засмя се.
-Оу, хакер. Искам да ги видя.
-Приятелите ми..? - учуди се той.
-Не.., компютрите.
-Добре, след работа може..
-Не, сега! - прекъснах го.
-Но сега съм на робота..- прекъсна ме той от своя страна.
-Чакай тук.-отидох набързо до мама и 'и се помолих да излезем за час, най-много два. Тя позволи. Разреши ми да взема колата.
-Готово. - метнах ключовете на Пол. - Можеш ли да караш?
-Аха..-качихме се и потеглихме. - Ти винаги ли си толкова спонтанна?
-Не, може би не винаги.. - засмях се и скоро спряхме.
-Пристигнахме.- каза Пол и понечи да ми отвори вратата.
-Мога и сама, пич. Няма да си одраскам маникюра.

-Щом казваш.. - отново се засмя и влязохме в къщата. - Хей, момчета има ме гост.
-Аз съм Сара.. - самопоканих се, като седнах на едно канапе.
-Ако знаех, че ще имаме гости, щях да пообравя. Извинявай. - каза едно от момчетата. - Искаш ли нещо за пиене?-без да чака отговор извика-Хей Стив, донеси една бира!
Въпросният Стив ми донесе бира и започна да се смее, когато ме видя.
-Мацето от волейбола..-продължи да се смее.
-Пича с яките гащета..-и аз започнах да се смея.
-Хейй..! Не обиждай гащетата ми!
-Добре, де.- отворих бирата си и отпих. - Та,момчета вие какво хаквате?
-Всичко.-отговори ми същото момче, което беше извикало на Стивън да ми данесе бира.
-Нещо по-специално..? - продължих да любопитствам.
-Ами да.. Преди 7 години..-продължи да обяснява.
-Преди осем Хари..-прекъсна го Стивън.
-Какво тогава?
-Хакнах програма на някаква група за банкови обири. Бяха доста на шумели. Една ли някой ги помни, де..
Когато чух това, сякаш гръм падна от ясно небе и ме порази. Запазих самообладание, но све пак придобих сериозен вид.
-Хей.., още ли си жива?-усетих, че Пол размахва ръка пред очите ми.
-Да.. Просто се сетих за нещо важно. Трябва да тръгвам. Пол, ако искаш остани, ще кажа на нашите да не ти правят проблем. - не изчаках отговора му, а потеглих. Реших, че ще събера бандата отново. Исках да ги видя. Исках да видя него - Ник. Първата ми и засега единствена любов.

------------------------------------------------------------------------------

Извинявам се за многото грешки. Дано ви е харесало .

Call Again · 2011-03-15 22:48:20

не ме грабна

nani_tyyy · 2011-03-16 04:30:30

не ме грабна

Е жалко. Казвам аз, че е боза. Но в интерес на истината, пиша го само, заради себе си . Не искам никого да грабвам.

pink.star · 2011-03-18 19:00:25

не ме грабна
Е жалко. Казвам аз, че е боза. Но в интерес на истината, пиша го само, заради себе си . Не искам никого да грабвам.

Окей,щом го правиш за себе си защо се оплакваш че не пишат коментари? Вярно..хубаво е но никой не е длъжен да пише защото му харесва!
Он: хубаво е .. пускай следващата част по-скоро (ако въобще ще има такава)

AnOnImKaAa · 2011-03-19 20:11:38

некст?

pesedemetka · 2011-03-20 11:16:25

Много ми хареса

emity_bebety · 2011-03-20 14:47:10

Супер е! Още?

pap1ty · 2011-03-20 16:11:18

Ами не е зле, чесно казано чела съм и по - голeми "бози", но това определено ме грабна, така че... Next!!!

nani_tyyy · 2011-03-21 16:52:31

Ето я и следващата част

==================================================================
Карах по главното. Не ми се прибираше в нас. Сутринта времето беше хубаво, а сега валеше. Небето беше сиво. Клоните на дърветата се извиваха от буреносния вятър, който сякаш поваляше всичко по пътя си. Обстановката ме потискаше. Плашеше ме факта, че нямаше никой наоколо. Сетих се за Емили и ме прихвана носталгия.
Тръгнах към затвора. Карах около час. Видях високите мрежи, по който течеше ток. Отбих. Слязох от колата и седнах на земята. След няколко секунди вече бях цялата мокра. Усещах как студения асфалт издаваше странни вибрации. Вероятно бяха увеличила тока по мрежите. Изправих в седнало положение. Исках да видя Емили, но нещо не ми стискаше да премина отново врата на затвора в посока навътре. Изправих се и се качих в колата. Заплаках. Обикновено не плача. По-скоро никога. Потеглих отново.
След около час бях в покрайнините на Ню Йорк. Беше тъмно. Дъждът вече беше утихнал, а аз не бях толкова мокра, колкото преди. Отидох на мястото, на което се срещахме преди с бандата. Там, където се запознахме. Там, където планирахме следващия си обир.
Там, откъдето тръгнахме преди да ме хванат осъдят.
В главата ми нахлуха спомени. Ник, семейството ми и... Стивън.
Големият Роб, собственика на мястото, в което се събирахме се приближи към мен.
- Една бира от заведението. - поднесе ми бирата и се усмихна. - Колко време мина Сар?
- Предполагам, че около десет години. - прегърнах Роб. - Излязох преди около седмица.
- И чак сега идваш..?! - каза Роб, с тон на обида в гласа си.
- Да речем, че бях заета да се занимавам с кратък романс. - засмях се.
- Ти си хубаво момиче, млада си. Защо не?! - засмя се отново той.
- Искам да те питам нещо? - погледнах го с сериозно. - Какво стана с момчетата? Още ли идват тук?
- Да всяка вечер. Би трябвало да дойдат вече... - и, докато казваше това те влязоха.
Исках да отида и да ги зърна за момент. Те бяха единствените хора, които ме разбираха. Те единствени бяха до мен тогава. Но спомена от начина, по който ме изоставиха надделя. Факта, че ме хванаха, заради тях. Но най - болеше това, че нито веднъж през тези тежки десет години не ме посетиха, не написаха дори едно писмо.
Станах от стола и се запътих към вратата. Излязох, опитвайки се да не ме забележат. Уви, не се получи. Забързах към колата в опит да избягам. Но, отново, не се получи. Усетих, че някой ме дръпна за ръката:
- Пусни ме! - изписках ядосано. Човека хванал ме за ръката беше Ник.
Изглеждаше ослепително. Прекрасните му мускулести ръце бяха обръгнати в бяла фланелка, носеше дънки и кецове. Кестенявата му коса беше къса, но имаше стил в нея. Кожата му беше бяла, точно както преди, а онези тъмни очи, оо, онези тъмни очи. Преди всяка вечер, в която бяхме заедно, докато той спеше, аз мислех за очите му. Търсех онази искра в тях. Търсех загадъчната частица в очите му, онази, която всеки път, когато погледнех в очите му, ме караше да изпитвах тръпки по цялото си тяло, главно в гръбнака ми,
- Здравей и на теб.. - той ме пусна.
Качих се в колата и потеглих. Беше разочарован. Очакваше друго. Гледах го как стои неподвижен втрещен в потеглящата кола. И внезапно забих спирачки. Слязох и той се затича към мен.
- Защо поне веднъж не дойде да ме видиш? - казах докато той тичаше към мен.
- Исках, повярвай ми! - дойде до мен и хвана ръцете ми.
- Не мога, знаеш го!
- Съжалявам.. - каза тихо и ме погледна с онези загадъчни очи. Моментално се разтопих. Изведнъж ме целуна. Усетих топлите сладки устни. Отвърнах му. След това потеглих. Усмихна се, искаше да го видя с тази удоволетворяваща и възбуждаща усмивка. Определено успя да се накара да се усмихна.

==================================================================================
Извинявам се за грешките. Дано ви е харесало ^^.

AnOnImKaAa · 2011-03-21 20:08:41

Още моля прекрасно е

Demolina · 2011-03-21 20:50:10

Още моля прекрасно е

Demolina · 2011-03-23 20:45:53

Някакви намерения да имаш да пуснеш некст ?

#26 2011-02-02 15:54:55

Re: Brand New Life

#27 2011-02-02 16:25:59

Re: Brand New Life

#28 2011-02-02 16:32:02

Re: Brand New Life

#29 2011-02-02 16:56:03

Re: Brand New Life

#30 2011-02-02 17:09:43

Re: Brand New Life

#31 2011-02-02 17:25:56

Re: Brand New Life

#32 2011-02-02 21:48:03

Re: Brand New Life

#33 2011-02-03 07:50:24

Re: Brand New Life

#34 2011-02-07 13:30:31

Re: Brand New Life

#35 2011-02-10 10:06:00

Re: Brand New Life

#36 2011-02-10 13:02:33

Re: Brand New Life

#37 2011-02-10 17:38:02

Re: Brand New Life

#38 2011-02-11 21:25:47

Re: Brand New Life

#39 2011-03-15 20:37:03

Re: Brand New Life

#40 2011-03-15 22:48:20

Re: Brand New Life

#41 2011-03-16 04:30:30

Re: Brand New Life

#42 2011-03-18 19:00:25

Re: Brand New Life

#43 2011-03-19 20:11:38

Re: Brand New Life

#44 2011-03-20 11:16:25

Re: Brand New Life

#45 2011-03-20 14:47:10

Re: Brand New Life

#46 2011-03-20 16:11:18

Re: Brand New Life

#47 2011-03-21 16:52:31

Re: Brand New Life

#48 2011-03-21 20:08:41

Re: Brand New Life

#49 2011-03-21 20:50:10

Re: Brand New Life

#50 2011-03-23 20:45:53

Re: Brand New Life

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook