Моята история!

iw4eto0o · 2010-11-06 13:35:19

Много е интересно ...само накрая не разбрах свърши ли или ще има още глави ?...

Ще има още споко :p

iw4eto0o · 2010-11-06 14:23:32

Глава девета - Големия ден

Сара беше поканила родителите си в новата си къща. Те много се зарадваха. Разбира се не всички бяха доволни и щастливи. Мегън гледаше намръщено и стоеше със скръстени ръце. По-голямото момиче я помоли да й помогне с чашите и двете отидоха в кухнята.
- Какъв ти е проблема? – подразни се Сара.
- Никакъв. Просто не понасям това, че ти си щастлива. – усмихна се по-малката сестра, взе няколко чаши и излезе от кухнята. Сара стоеше като препарирана. Собствената й сестра й говореше така. Нима беше възможно. Мегън влезе в хола с усмивка на лице. Разбира се тази усмивка беше за Тайлър. Той обаче беше зает с дъщеря си. Беше толкова щастлив, не се отделяше от нея. Тя също му се радваше и се смееше. Сара също влезе в хола.
- Ще нахраня Никол. – тя взе малкото момиченце и се качи в нейната стая. През това време родителите й обсъждаха къщата и по точно как е обзаведена. На Тайлър не му се слушаше и отиде на двора. Седна на беседката и се замисли. Усети как някой докосва рамото му. Беше Мегън.
- Добре ли си? – попита притеснено тя. Той само й се усмихна. Момичето седна до него. Представи си, че е на мястото на сестра си. Беше очевидно, че е лудо влюбена в Тайлър. И той го усещаше, просто не искаше да си има проблеми.
- Искам да остана сам. – каза любезно момчето, но Мегън не искаше да се отделя и за секунда от него. Не отделяше погледа си от него. Той се изправи и се приближи към къщата. Мегън го последва. Искаше да му каже това, което чувства. Не й пукаше, че той е със сестра й. Трябваше да знае.
- Трябва да ти кажа нещо.
Момчето се обърна с лице към нея и тя продължи.
- Обичам те. – промълви тя и докосна нежно лицето му.
- Знаеш, че няма да отвърна на чувствата ти. Обичам сестра ти… - каза най-спокойно той.
- Но…
Тайлър не каза нищо и влезе вътре. Сара видя всичко, остави малкото бебе в кошарата и пресрещна Тайлър на стълбите.
- Какво беше това? – тя скръсти ръце.
- Кое? – направи се на тъпо момчето.
- Знаеш за какво говоря, Тайлър! Какво ти каза сестра ми?
- Нищо… - той спря за миг и бръкна в джоба на дънките си. - …Но аз искам да ти кажа нещо.
Сара повдигна вежди.
- Нима? – изсмя се тя и не очакваше какво й е приготвил той.
- Ще се омъжиш ли за мен? – попита момчето и падна на колене срещу нея. Сърцето на момичето се разтуптя. Винаги бе мечтала за този миг и без да се поколебае отговори.
- Да, да, да! – тя скочи на врата му и го прегърна с всичка сила.
Двамата отидоха при останалите. Щом им съобщиха чудесната новина, всички скочиха и ги прегърнаха. Разбира се най-много се зарадва майката на Сара. Имаха два дни до сватбата. Сара и майка й бяха страшно заети. Мегън беше изпаднала в любовна криза. Не излизаше от стаята си, постоянно плачеше и пишеше любовни писма.
Денят настъпи. Днес Сара беше невероятно красива. Роклята й беше огромна, с цвят на шампанско. Тя заедно с двете шаферки, Мишел и Мегън, се бяха затворили в една стая. Мегън се приближи към сестра си и хвана ръцете й.
- Искам да знаеш, че съжалявам за всички неща които ти наговорих, и много се радвам, че си щастлива.
- Благодаря! – усмихна се по-голямото момиче и прегърна сестра си. Майката на Сара почука и влезе в стаята.
- Готова ли си?
- Да. – отвърна развълнувано Сара и отиде при баща си, който я чакаше пред стаята. Тя го хвана под ръка и тръгнаха към олтара. Сърцето на момичето биеше с всичка сила. Когато приближиха Тайлър, тя се усмихна. Баща й я пусна, целуна я по челото и се върна на мястото си.
Отецът каза молитвата.
- Днес сме се събрали, за да съберем тези сродни души във вечен съюз. Ти Сара Бейкър, взимаш ли за свой законен съпруг, Тайлър Смит, да го обичаш и уважаваш докато смъртта ви раздели?
- Да. – отвърна с разтуптяно сърце тя.
За Тайлър се отнасяше същото. След церемонията всички се отправиха към къщата им. Дворът беше украсен перфектно. Сара усети, че нещо не е наред и се качи в стаята на малката Никол. После се върна на двора. Тайлър усети, че е притеснена и отиде при нея.
- Какво има?
- Да си виждал Никол? – попита тя и започна да се оглежда.
- Не. А ти Мегън?
- Не! Тук става нещо. Страх ме е. – тя го прегърна. Наистина ставаше нещо, само че никой не знаеше какво. Когато седнаха на тяхната масата Тайлър забеляза странен лист. По него имаше следи от кръв. Той го отвори и когато видя името на дъщеря си настръхна. Не искаше да тревожи Сара, за това се отдалечи. Влезе в кухнята и набра номера на Мегън. Трепереше леко…
- Къде е дъщеря ми? – изкрещя той и чакаше някой да му отговори, но в отсрещната слушалка не се чуваше нищо. Къде беше Никол? При Мегън или някой друг? Той искаше да разбере на мига.

iw4eto0o · 2010-11-07 14:10:44

Нещо ме забравихте!

girlcheto · 2010-11-07 15:51:27

Става интересно

little_baby · 2010-11-10 18:10:24

Прекрасно е, стана много интересно !

iw4eto0o · 2010-11-12 10:59:46

Глава десета - Необмислени планове

Мегън беше в някаква вила извън градчето. До нея стоеше мъжът, който държеше и малкото бебе. Тя ги гледаше и се чудеше как да изнуди момчето. Дълго мисли…
- Какво ти става? Успокой се. Какво е станало? – правеше се на тъпа през цялото време.
- Много добре знаеш за какво говоря. Веднага доведи дъщеря ми тук! – Тайлър беше побеснял и все още трепереше. Не искаше нещо да се случи с дъщеря му.
- Скъпи, нищо не разбирам…
- Мегън! – изкрещя той. Сара беше наблизо и го чу. Приближи се към стаята и се заслуша.
- О, добре де. Никол е при мен… но няма да си я получиш толкова лесно, нали знаеш? – тя седна на канапето до прозореца.
Тайлър се изнерви още повече.
- Какво искаш да направя?
- Да кажеш на сестра ми, че ме обичаш и че искаш да бъдеш с мен. – заяви момичето.
- Луда ли си? Никога няма да го направя. Долна егоистка.
- Добре тогава. Повече няма да видиш дъщеря си.
Момичето затвори телефона и взе малкото бебе. Тя искаше да я отдалечи от родителите й. За това реши, че ще отиде в Чикаго. Тя събра всичкия си багаж и се качи в колата си. Малката Никол стоеше в кошчето на задната седалка. Мъжът, който беше с нея застана до колата. Свали тъмните си очила и чакаше Мегън да му нареди какво да прави. Тя му каза да отвлече Сара и да я заведе в старата църква. Изборът й на помощник не бе случаен. Срещу нея стоеше Итън. Той само кимна с глава и се качи в неговата кола. Мегън потегли.
През това време Тайлър излизаше от кухнята. Съпругата му стоеше с намръщена физиономия. Той се усмихна неловко и се опита да я излъже. Само, че не се получи.
- Един стар приятел има нужда от помощ. – заекваше той.
- Нима? Знам, че говори с Мегън. Никол е при нея нали? Иска да ми отнеме всичко. Кучка! – момичето се разплака и прегърна Тайлър.
- Спокойно… ще оправя всичко. Отивам в полицията.
- Но…
- Не се опитвай да ме спреш.
Тя не направи усилие, знаеше че е безсмислено. Момчето се качи в джипа и отиде в полицейското управление. Той познаваше шефа и влезе в кабинета му. Разказа му всичко и му обясни, че дъщеря му е отвлечена. Полицаят стана от стола си и сложи ръце в джобовете.
- Ще направя каквото мога! – усмихна се той.
Тайлър излезе. Тържеството беше приключило, Сара съблече булчинската си рокля и застана до прозореца на спалнята. Вратата се отвори, но тя не се обърна. Итън пристъпа тихо до нея и докосна рамото й. Чак тогава тя се обърна. Изненада се когато видя момчето. Не очакваше да види точно него. Той се усмихна подло когато видя, че е облякла само тениска. Той я грабна и бързо я пъхна в багажника на колата. Тя крещеше но нямаше кой да я чуе. И с това изнервяше и момчето.
- Млъквай, по дяволите! – извика и той. Караше с бясна скорост и бързо стигна до старата църква. Спря колата и отвори багажника. Извади момичето и влезе в църквата.
- Пусни ме! Защо го правиш?
- Ще разбереш по-късно.
Той я сложи на един стол и я върза добре. Тя се съпротивляваше, но от това нямаше полза. Итън набра номера на Мегън.
- Сега какво да правя? – попита момчето.
- Стой с нея. Скоро ще ти се обадя… сега не мога да говоря.
Каза Мегън и затвори телефона. Тя беше в някаква къща. Държеше малката Никол,а срещу нея стоеше едно младо семейство. Явно това щеше да е новият дом на момиченцето. Мегън се усмихваше доволно. Младото момиче й наля чай и седна до съпруга си.
- Значи ще я приемете?
- Да, винаги сме искали да имаме момиченце. Но както ви казах, опитите ни бяха безполезни. – натъжи се момичето.
- Добре, но искам тази нощ да остана с нея.
- Няма проблем.
Тайлър вече се беше прибрал. Когато видя, че къщата е празна се изненада. Търси Сара на всякъде, но нея я нямаше. Чудеше се какво става тук. След два часа той получи обаждане от Итън.
- Твоето момиче е с мен. Ако искаш да я видиш отново, и то жива ще трябва да изпълниш желанията на Мегън.
- Мамка му, казах че няма да правя нищо! Кажи й да си го набие в главата.
- Добре, значи няма да видиш нито нея нито Никол. – и Итън затвори телефона. Тайлър наистина не знаеше какво да прави. Беше объркан. Само помощта на полицията не му беше достатъчна. Той си наля уиски и седна на дивана.
- Кажи ми защо съм тук! – изнерви се Сара.
- Не знам… - засмя се Итън и я отвърза.
- Престани. Кой те накара? Мегън ли? Или Брайън? Казвай! – изкрещя тя.
- Тихо. Не искаш да ставам лош нали?
От тези думи Сара настръхна. Той я хвана и отново я качи в колата. Заведе я на по-сигурно място. Знаеше, че тук все някой ще ги намери. Изведе я извън града. Тя гледаше през прозореца на колата и мислеше за дъщеря си. Дали беше добре? Къде ли е сега? Защо всичко това се случва? И то точно в най-важния ден в живота й.
Вече бяха пред къщата на момчето. Тя беше стара и изоставена. От това място Сара я побиха тръпки. Итън я хвана за ръката и влязоха в къщата. Този път обаче не я върза. Знаеше, че няма къде да ходи. Сложи я на стария диван, който стоеше по средата на голямата стая. Тя се сви леко. Момчето си наля уиски. След като го изпи извади една спринцовка и се приближи към нея. Тя повдигна вежди. Итън я заби в рамото й, и Сара затвори очи на мига. Момчето се усмихна доволно. Съблече тениската й и се възползва от нея…
Мегън беше навън с малкото момиченце. Наслаждаваше се на хубавото време. Тя чу името си, но не обърна внимание. Гласът приближаваше към нея. Тя се обърна и когато видя познатото лице настръхна. Точно този човек не искаше да вижда сега. Тя направи фалшива усмивка. Той също отвърна. Кой беше този човек? Дали срещата им бе случайна или той знаеше, че тя ще се върне в чикаго?

girlcheto · 2010-11-12 12:55:30

Cупееер Чакам следващата

little_baby · 2010-11-13 08:33:37

Супер е, макар, че не разбрах откъде Сара вижда това за момиченцето и новите родители ?

iw4eto0o · 2010-11-13 08:48:22

Хм, от никъде просто предполага

little_baby · 2010-11-13 09:02:56

Хм, от никъде просто предполага

аха, не се е изяснило
а за книгата - Мисля, че щеше да е било по - добре:
Сара искаше да излее всичките си чуства в нещо.Да го изрече на някой..
и накрая може да го публикува като книга

iw4eto0o · 2010-11-13 09:05:26

Хм, от никъде просто предполага
аха, не се е изяснило
а за книгата - Мисля, че щеше да е било по - добре:
Сара искаше да излее всичките си чуства в нещо.Да го изрече на някой..
и накрая може да го публикува като книга

Да това е идеята, да стане известна :p

iw4eto0o · 2010-11-13 11:25:56

Глава единадесета - Жертви

Младото момче застана точно срещу нея. Имаше толкова много въпроси. Не знаеше от къде да започне. Мегън искаше да се отърве от него. В момента имаше по-важни неща за вършене. Знаеше, че ще я разпитва и , че ще трябва да го лъже. Не я биваше много в това.
- Здравей! Какво правиш тук? Мислех, че си приключила с Чикаго? – започна момчето.
- Стивън аз, бързам. Сега нямам време за това. – отсече Мегън и забърза хода си. Момчето въздъхна и продължи в друга посока. Трябваше да я види отново… но как щеше да я намери?
В другия край на страната нещата бяха неспокойни. Сара все още беше в плен на Итън. Тя току що се бе събудила и се чудеше какво става. Момчето стоеше на един стол срещу нея и пиеше уиски. Отново на лицето му се бе изписала подла усмивка. Момичето не помнеше нищо, от това което той направи с нея и това го устройваше. Тя се опита да стане, но той я блъсна и тя отново се озова на дивана. Искаше да види дъщеря си. И когато знаеше, че не може да направи нищо се побъркваше.
- Какво стана? Чувствам се замаяна… - Сара хвана главата си и го погледна.
- Хм.. да помисля… първо те приспах, после… ти се насладих. – засмя се той.
- Идиот! – изкрещя тя и се разплака. – Къде е Никол? Искам да я видя.
Вече беше тъмно навън. Тайлър все още търсеше момичето, но не я намираше. Вече не знаеше при кого да отиде. Беше обиколил всички къщи и се беше обадил на всичките си познати. Той седна на стълбите пред верандата на къщата и се загледа напред. Телефонът му иззвъня. Получи съобщение от Мегън, и когато го прочете остана като препариран.

,,Жалко… че не ме обичаш, защото повече няма да видиш дъщеря си! Нито съпругата си, ще си останеш сам и ще страдаш винаги, скъпи… Съжалявам! Ти поиска да стане така!,,

Тайлър веднага скочи от стълбите и се качи в колата. Отиде при родителите на Сара. Може би те знаеха къде е Мегън. Искаше му се да знаят. Той почука на вратата. В същото време Сара стоеше сама в празната стая. Намери някакъв лист на земята и един молив. Взе ги отново се сви на две и започна да пише. Това беше единствената й утеха.

,,Чувствам се толкова мръсна… Възползваха се от мен, и защо? Защото сестра ми ме мрази! Иска да съм нещастна. Какво съм й причинила? Мислех, че е забравила всички онези преживявания. Явно не е! Сега си го връща тъпкано, като ме отделя от любимите ми хора. Толкова много ме е страх, не знам какво да очаквам във всеки един момент.
И може би планът й успя. Наистина в момента се чувствам ужасно. Дъщеря ми, ми липсва страшно много. Не знам къде е? Как е? Сигурно е гладна? А може би нещо я боли? Не знам… побърквам се когато не знам как е. Стоя тук в тази празна стая, празна като мен самата. Приличаме си толкова много. Само, че аз усещам, виждам, страхувам се…’’

Итън влезе в стаята и бързо забеляза листа и го взе. Когато прочете първия ред се засмя и смачка листа. От очите на Сара потекоха сълзи.
- Моля те, пусни ме. Ще направя каквото поискаш само ме пусни. Моля те! – момичето се изправи. Но Итън въобще не обръщаше внимание на думите й. нямаше и да направи това, което тя иска.
- Няма да стане кукло! – той я стисна за гърлото, а тя не можеше да диша. – Ще стоиш тук… ако се наложи с години!
Момчето я блъсна отново на дивана и излезе от стаята. Извади телефона си и се обади на Мегън. Тя остави Никол на голямото легло и вдигна.
- Какво искаш? Казах, че аз ще ти се обадя!
- Трябва да я пуснем, за какво ни е? Ти искаш Тайлър, можеш да си го получиш и без нея.
- Кретен! Искам сестра ми да страда, както аз. Не разбираш ли? За това я измъчвай колкото се може повече. Ясно ли е? Не ме интересува какво ще я правиш, само да страда. – каза момичето и затвори телефона.
Той се върна в стаята. Сара усещаше, че заспива. Беше много изморена от всичко, искаше да се затвори очи и повече да не се събуди. Итън се чудеше какво да я прави. Тя задоволи желанията му и вече не му трябваше. Седна до нея, а тя се отдръпна леко. Искаше да е по-далеч от него. Отново реши да се възползва от нея. Но този път щеше да го запомни и най-вероятно никога нямаше да го забрави. Когато свърши той й даде тениската, а тя се облече. Трепереше леко и го гледаше накриво. Не се съпротивляваше, защото нямаше полза от това. Той си наля уиски за пореден път и отиде до прозореца. Сара искаше да се прибере и там на намери Тайлър заедно с Никол. Искаше й се всичко това да е един лош сън. Но не беше!
Мегън отново провеждаше разговор с бъдещите родители на малкото момиченце.
- Ще ви пращам пари всеки месец, виждам че не сте много с финансите!
- Няма нужда. – каза сериозно мъжът и взе Никол.
Съпругата му отиде в кухнята, за да измие чинните, а Мегън я последва уж да й помогне.
- Ето. – тя подаде на жената една дебела пачка. – Хайде, Изабел вземи я. Знам, че го искаш.
- Не знам, ами Дейвид?
- Спокойно аз ще се оправя с него. – Мегън остави парите на плота и излезе от кухнята. Чу се звънецът и мъжът отиде да отвори. Старият приятел на Мегън беше успял да разбере къде е тя.
- Извинете, че ви безпокоя. Мегън тук ли е?
Дейвид се върна в хола и я извика. Когато тя видя момчето настръхна. Подаде бебето на мъжът, взе якето си и излязоха.

little_baby · 2010-11-13 13:22:18

Охх.. гадно
Подари бебето на мъжът..все еедно е някаква вещ
Не засягам творението ти, де ;D
Дори много добре си го измислила
Мислила ли си, да напишеш книга ?

neda97 · 2010-11-13 13:39:52

Много е интересно

girlcheto · 2010-11-13 14:09:00

Много интересно
А Мегън на колко години е?

iw4eto0o · 2010-11-14 14:28:19

Охх.. гадно
Подари бебето на мъжът..все еедно е някаква вещ
Не засягам творението ти, де ;D
Дори много добре си го измислила
Мислила ли си, да напишеш книга ?

По върпроса за книгата... да мислила съм! И много искам да напиша нещо хубаво.

little_baby · 2010-11-14 15:58:28

Охх.. гадно
Подари бебето на мъжът..все еедно е някаква вещ
Не засягам творението ти, де ;D
Дори много добре си го измислила
Мислила ли си, да напишеш книга ?
По върпроса за книгата... да мислила съм! И много искам да напиша нещо хубаво.

Ти вече написа нещо много хубаво

iw4eto0o · 2010-11-19 16:28:21

Глава дванадесета - Всичко се връща

Тя го заведе в малко заведение извън града. Не искаше хората да я виждат с него. Но защо? Какъв й беше той? Защо я беше страх от него? Тя си поръча голяма порция пържени картофи и бира. Когато ги донесоха тя ги награби така сякаш не бе яла до сега. Момчето стоеше и я гледаше, от време на време се усмихваше леко. Мислеше си колко е красива и колко съжалява за това, което са преживели. Искаше да й каже толкова много неща, но не знаеше от къде да започне. Пулсът му беше ускорен, а тя не му обръщаше голямо внимание. След няколко минути чинията беше празна, както и чашата. Тя го погледна въпросително и чакаше да чуе нещо.
- Мегън… аз… не знам как да ти се извиня… - започна той, макар че знаеше че не за всичко е виновен. - …това което преживяхме… беше ужасно… за много неща съм виновен, но знаеш че и ти имаш вина…
- За кое, скъпи? За това, че детето ни умря ли? Или, че не ме обичаше? Искам да знам.
- Детето… - той погледна надолу. - …смъртта му се случи по моя вина, тук няма две мнения и двамата го знаем.
- Виж ако си дошъл само да се извиняваш, губиш си времето. Не ме вълнуваш, и не е заради загубата на детето ни, аз продължих напред и забравих миналото, трябва и ти да го направиш. – тя се усмихна и стана от стола.
Излезе от заведението и се обади на Итън.
- Вече можеш да я пуснеш.
- Сигурна ли си? – попита момчето, но Мегън затвори телефона и се качи в колата. Бързо се върна в къщата на младото семейство и си взе обратно Никол и парите. Искаше да се грижи за нея и да се махне далеч от тук. За това събра багажа на детето и тръгна без посока.
Итън вече беше пуснал Сара и тя се прибра в къщи. Нейният любим я чакаше на верандата. Щом го видя веднага скочи на врата му. Очите й се напълниха със сълзи. Искаше да види малката си дъщеричка. Мислеше само и единствено за нея. Тайлър нея пускаше и я държеше силно. Двамата седнаха на пейката. Тя се сгуши в него и зарови лицето си в прегръдките му. Не искаше да я вижда такава. Той обаче прокара пръсти през косите й, и я погледна дълбоко в очите. Сякаш искаше да прочете мислите й.
- Ще намерим Никол, обещавам ти. Никой няма да ни раздели от нея.
Сара много искаше да повярва на тези думи, но бе изгубила всякаква надежда. Как щяха да я намерят? Можеше да е навсякъде… Момичето влезе вътре без да дава обяснения. Отправи се към кухнята и извади една бутилка от шкафа. Искаше да се успокои малко. Взе и една чаша от плота и си наля уиски. Изпи я на един дъх. Тайлър влезе и я завари с шишето. Опита се да го вземе но тя не му позволи. Той не искаше да се разправя с нея за това просто се качи в спалнята. Някой почука на вратата. Тя отиде да провери. Беше Итън. Сара се опита да затвори вратата, но той я хвана с едната си ръка. Усмихна се подло и подаде напред една си ръка, в която държеше колието на Сара. Тя го грабна бързо. Опита се да го закопчае, но не успя. Итън застана зад гърба й и го закопча.
- Кажи поне едно благодаря.
- Не заслужаваш! – отвърна грубо момичето. Черен мерцедес спря пред къщата. Точно тогава Итън целуна нежно Сара. Сестра й видя всичко и се изкикоти тихо. Никол спеше сладко на задната седалка.
Итън получи шамар в лицето. Мегън взе бебето и излезе от колата. Насочи се бавно към къщата. Момчето пречеше на Сара да види какво става зад него. Другото момиче се спъна в бордюра на тротоара и изтърва кошчето, в което беше бебето. Тя падна и си удари главата. Дали Никол беше добре? Щяха ли да оцелеят?

girlcheto · 2010-11-19 16:37:59

От последните въпроси направо изтръпвам.. Много напрежения създават Чакам следващата

little_baby · 2010-11-19 19:34:01

Мале, прекрасно е

babytoni · 2010-11-20 07:45:27

историята е страхотна!! давай следващата глава, че изгарям от нетърпение!!

isityyyy · 2010-11-20 07:49:30

ооо...страшно много ми харесва...

dead-makeup · 2010-11-20 08:37:43

това е страхотно имаш уникален талант и смятам , че трябва да направиш книга и да я пуснеш прекрасно е !! Всеки ще я купи.

little_baby · 2010-11-20 09:18:46

това е страхотно имаш уникален талант и смятам , че трябва да направиш книга и да я пуснеш прекрасно е !! Всеки ще я купи.

аз ще съм първата <33333

iw4eto0o · 2010-11-20 11:27:54

Благодаря ви много за коментарите, след малко пускам следващата част

#51 2010-11-06 13:35:19

Re: Моята история!

#52 2010-11-06 14:23:32

Re: Моята история!

#53 2010-11-07 14:10:44

Re: Моята история!

#54 2010-11-07 15:51:27

Re: Моята история!

#55 2010-11-10 18:10:24

Re: Моята история!

#56 2010-11-12 10:59:46

Re: Моята история!

#57 2010-11-12 12:55:30

Re: Моята история!

#58 2010-11-13 08:33:37

Re: Моята история!

#59 2010-11-13 08:48:22

Re: Моята история!

#60 2010-11-13 09:02:56

Re: Моята история!

#61 2010-11-13 09:05:26

Re: Моята история!

#62 2010-11-13 11:25:56

Re: Моята история!

#63 2010-11-13 13:22:18

Re: Моята история!

#64 2010-11-13 13:39:52

Re: Моята история!

#65 2010-11-13 14:09:00

Re: Моята история!

#66 2010-11-14 14:28:19

Re: Моята история!

#67 2010-11-14 15:58:28

Re: Моята история!

#68 2010-11-19 16:28:21

Re: Моята история!

#69 2010-11-19 16:37:59

Re: Моята история!

#70 2010-11-19 19:34:01

Re: Моята история!

#71 2010-11-20 07:45:27

Re: Моята история!

#72 2010-11-20 07:49:30

Re: Моята история!

#73 2010-11-20 08:37:43

Re: Моята история!

#74 2010-11-20 09:18:46

Re: Моята история!

#75 2010-11-20 11:27:54

Re: Моята история!

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook