Дени Дидро "Монахинята"

El Barco,  Los Protegidos, Интерната, Хората на Пако като горещо ти препоръчвам 1те два <3

ами мажи ги със зехтин.. взимаш стара четка от спирала и я почистваш тъй че да няма никакви остатъчци по нея и я потапяш в малко зехтин. после нанасяш зехтина по миглите си все едно си слагаш спирала... и това в продължение на 10 дни всяка вечер преди лягане.
има ефект (=

+ П. Коелю

така де търся картинки подобни на цък, ама за всички герои от мечо пух 

мерси предварително

ами да ти кажа честно когато ми дойде музата хич не се замислям как ги правя... мже би всичко опира до тва дали можеш да изобразяваш нещата обемно илинз.. просто трябва да искаш да успееш

а иначе мерси много на всички <33 напоследък времето ме притиска и обръщам повече внимание на фотошопа, но обещавам ако сътворя нещо да го кача =)

мерси много <3

г-на ми по математика:
*Вие сте учили числото 1 [ние сме 10ти клас и говорим за R]
*Абе аз нещо май ви поизлъгах [след кат сме изписали 2 дъски уравнение тоя вижда че го  написал грешно]
*Абе тва тука дет съм ви го написал малко няма смисъл ама айде [на дъската е лепнато дно уравнение и той е написал 3х/3 (3х върху 3) което на практика си е само х ама...]

аз лично ползвам на Moda Matte ... същите са като OPI... само дето моя си го взех за 2,50 .. а иначе цвета, който си взех е: цък

понеже ми е невъзможно да напиша вс тея дроби в коментар ей ти тука съм ги напр като изображение : ЦЪК

p.s. он'ва найдоло до 2та е курсура : )
п.с.2 ако правилно съм ти разбрала написаното /дробите/ е така задачата

+1     

огледало

Вчера срещнах една стара позната. Не се бяхме срещали отдавна и някак си не исках да я срещам. Познавам я по-добре от себе си.. и в същото време усещам как се е променила до неузнаваемост. Аз ли бях като нея, или тя като мен .. не съм сигурна. Но едно знам. И двете сме преживели толкова много.

Седнахме двете една срещу друга и тя ми зададе въпрос:

-Би ли върнала времето назад? За да бъдем отново еднакви… За да промениш нещо? – студената й ръка допря бузата ми и ме накара да потръпна. Погледнах малката детска ръчичка опряна на бузата ми. Беше в контраст с измореното, сбръчкано лице. Тъмните кръгове, бяха в контраст с бледата, почти жълта кожа и розовите устни.

-Не – отвърнах твърдо. – Да бъда отново като теб няма никога да допусна. Това е съдбата, която аз си избрах. Да се променя – осъзнавах, че грешах. Промяната беше глупаво нещо. Особено сега. Да се променя към нещо по-добро би било стъпка към успех, но не. Аз се променях към по-лошо. И най-страшното бе, че го осъзнавах, а не предприемах нищо за да го променя.

-Но не ние избираме съдбата си – прекъсна ме жената.

-Грешиш. – изправих се бавно, а тя ме последва. Нещо ми подсказваше, че тя винаги ме е следвала. Независимо от това,че не исках – Ние сами избираме съдбата си. Сами решаваме дали ще пропилеем този живот, скитайки от дом на дом, молейки за капка милост. Или ще преуспеем и ще дарим живота си за милиони. Дали ще поемем по правия, или по-грешния път. – млъкнах. Бях права. Вътре в себе си го усещах. Но защо тя продължаваше да повтаря всеки мой жест? Едно не разбирах … Защо тя винаги бе там, до прозореца и ме гледаше. Защо, сутрин първо тя ме посрещаше, но въпреки всичко от години не й бях позволявала да влезе в живота ми.

Изведнъж получих прозрение. Тя не бе просто жената с изморените очи и нежните ръце. Тя беше нещо повече. Беше душата ми. Моята съвест. Моето второ, а може би и единствено аз. Тя бе тиха и спокойна, но все пак с очи пълни с обич, надежда и нещо непознато. Нещо което не бях забелязвала.

Вгледах се в очите й. Да… В тях имаше копнеж по изгубените щастливи мигове. Тя бе пропуснала своето щастие, помагайки на другите да намерят своето. Хората бяха прави – този, който се опитва да прави другите щастливи, често е човек е по-самотен и от тях.

п.с. приемам всякаква критика : )
п.п.с. имам и още едно по-страно такова ама нз дали да го пускам...