Найс!! Ще я следя. 

3к

Тези:
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1762762
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1762760
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1762758
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1762757
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1762756
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1762722
http://kaprizen.com/?cat=2&img=1762783
http://kaprizen.com/?cat=2&img=1762754
http://kaprizen.com/?cat=10&img=1762290
http://kaprizen.com/?cat=10&img=1762289
http://kaprizen.com/?cat=10&img=1762288
http://kaprizen.com/?cat=17&img=1761112
http://kaprizen.com/?cat=17&img=1761111

Наистина е оригинално... както и всичко, което пишеш. 

Благодаря за критиките!

Глава 2

-О М Г!- е първото, което изричам след около половин час пулене срещу стаята. Има ли нужда да споменавам цвета или сами ще се сетите? Да браво! СИВА! Шибана сива стая!!
Обаче оставете цвета- той е най-малко ужасното нещо вътре! Единствените мебели са две пружинени и вдлъбнати навътре легла, две нощни шкафчета, две  дървени и очукани бюра, по едно до всяко легло и един малък гардероб. Пода е покрит с нещо като подобие на килимите в скъпите хотели. Разликите са само огромна- този тук е СИВ, мръсен и твърд-все едно стъпваш по искуствена трева!
Може би в напразен опит да се разведри интериора на стаята, на една от стените виси копие на "Слънчогледите" на Ван Гог, но за съжаление е постигнато точно обратното. Леглата са застлани с кафеви одеала, а върху тях са оставени кутиите с учебниците. На нощните шкафчета иам два будилника- зелени и еднакво разбрицани.
-Алекс, не е късно да избягаме, нали?-първа нарушавам тишината аз.
-Не знам. Твоята майка е директорка, не моята!
-Иска ми се да беше обратното...- въздъхвам и се запътвам към леглото, за да може драматично да се тръшна на него.
По възможно най-отчяния възможен начин се отпуска отгоре... Грешка! Дунапренения дюшека пропада надоооолу и за момент си мисля, че дупето ми ще докосне земята. Да не говорим, че от наклона учебниците се стоварват върху тялото ми и докато се опитвам да се изправя чорапогащника ми се закача за един пирон, отстрани на леглото и се разкъсва. Данонесъмсчерния, данонесъмсчерния... Sacre bleu, с черния съм!!!!!!! По-лошо от това няма накъде!!

5 минути по-късно
Има накъде! В гардероба има паяжини! И то не само паяжини, а и два комплекта униформи! Докато аз съм на ръба на нервна криза, Алекс хладнокръвно вади единия комплект и го отваря.
-Кари, ако продължиш да седиш така, някой паяк от гардероба ще си направи паяжина в устата ти! Ела тук!- Факт номер 1 за Алекс-Обича да командори.
Факт номер 1 за мен- Не отстъпвам на Алекс по командорене.
Факт номер 2 за мен-Но не и в такива стресови ситуации.
Затова й се подчинявам и (внимателно) сядам на нейното легло. Оглеждам униформата и стигам до следното умозаключение-Тя.Е.Грозна. Цветовете са бяло и (моляви се, как без него) СИВО. Състои се от бяла риза, сив пуловер и сива карирана пола. Лошшшшо...

5 минути по-късно
На вратата се чука. Аз отварям и кого виждам- Бабето от рецепцията! Прегърнала е с едната ръка около 10 книжлета а с другата държи кашон с... не мога да видя.
-Телефоните, МР3-ойките и всички електронни устройства, който сте донесли със себе си-в кашона.
Аз.Съм.Мъртва. Алекс също.
Факт номер 2 за Алекс и 3 за мен-Не можем без iPod-ите си.
Та както казах по-рано, в стресови ситуации се подчинявам на всичко  и послушно вадя от джоба на суичъра си телефона и го пускам. Поколебавам се, дали да направя същото и с iPod-а си, но понеже бабето ме гледа странно го изваждам и го пускам вътре. Сбогом любов! Беше ми приятно да те притежавам!...
И това не е всичко. След като оставя кашона на земята, рецепционостката ни подава по една от книжките с думите:
-Това е Правилника за дейността на изправителен пансион "Мартин Лий Купър". Гледайте да го прочетете до утре.- После се маха и ни оставя сами в стаята.
-Амм, аз ще отида да разгледам останалата част от сградата. Ще дойдеш ли с мен?- пита ме Алекс.
-Смятам да пропусна.
-ОК. До после!-казва и излиза.
Постоявам още малко като идиот по средата на стаята, но после се освестям, сядам на леглото си и се вторачвам с невиждащ поглед в прозореца.
Бавно в главата ми изплува един спомен. В началото е неясен, но после придобива смисъл и донякъде подрежда хаоса в мозъка ми.
***
Стоя по средата на хола и се хиля истерично! Срещу мен майка ми крещи нещо, но аз не я слушам. Просто седя там и се заливам от смях. Изведнъж бръщолевенето й придобива смисъл и аз ясно си припомням думите й:" Аз те смятах за разумно дете! Аз ти вярвах, Каролайн! Но този път прекрачи всички граници! Не ми пука в кой колеж ще те приемат! Защото ти ще учиш в моето училище! Заклевам се!"
***
Заедно с дъжда, който започва да вали, аз избухвам в плач.

Дано да ви е харесала! Приемам предложения за развитието!

Браво! Страхотно е!  

Не знам на кое му викаш "ПС", но аз гледах само строфичната част и само нея коментирах.

с

Бравооо!!  

Awwww, стана интересно! Само посмей да ни държиш без некст толкова време! 

Тези:
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1760105
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1760093
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1760092
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1760088
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1760087
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1760077
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1760076
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1760075
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1760069
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1760068

Ти какво питаш?