Мм Baptiste Giabiconi -- One night in paradise <3 

12. Прекарах целия ден с Марк. Вечерта и нощта също. Опитах да изтикам спомена за ранните часове на този ден възможно най – далеч в съзнанието си. Да ги удавя или поне да ги държа надълбоко докато не се почувствам готова да си припомня детайлите.
Останех ли насаме с Марк не беше особено трудно да не мисля за нищо друго. Знам, че постъпвах лощо, но просто не можех да му призная какво стана. Въпреки че бях сигурна, че той все някак щеше да ми прости. Не веднага, може би след месеци, но все пак щеше да го направи. И това щяха да бъдат най – мъчителните месеци и за двама ни. А мълчейки спестявах болката поне на него.
Нейт ми беше звънял, но набързо му написах съобщение, че няма да мога да говоря с него днес. Исках аз да му се обадя. Някога.
Денонощие след Нейтън най – накрая се приготвих да си тръгна от вилата на Марк. Да, имаше го усещането, че се държа като уличница, но и него успях да запратя дълбоко, при другите спомени.
-    Тръгваш ли вече?
-    Вече?! – засмях се весело, обличайки неговата тениска. Моята май беше в колата му – Марк, излязох от апартамента си преди повече от 24 часа!
-    Да, но беше толкова хубаво! Остани за закуска.
Въздъхнах.
-    Добре, но ще е тук. Ще приготвя нещо.
-    Бих се зарадвал, от доста време не си ми правила закуска, Саша. Какво ти става днес?
-    Моля? – стресна ме.
Той се усмихна, показвайки идалните си бели зъби.
-    Днес те чувствам по – близка от всякога, любов.
-    Повярвай ми, днес ми се иска да съм ти по – близка от всякога. Просто толкова много те обичам... – „а така лошо те предадох!”
-    И аз те обичам. Но ти сигурна ли си, че си добре?
-    Да. Отивам в кухнята – скочих отново на леглото и го целунах игриво.
След около два часа, куп кроасанчета с масло и ванилов крем и малко Baileys вместо кафе най – накрая се отправих отново към дома си.
Нашите се бяха прибрали.
Нямах избор, разказах всичко на майка си. След няколко минути мълчание, тя попита:
-    Мислиш ли поне да му кажеш, че заминаваш?
-    Не знам. Мога да кажа на Нейт, той би разбрал, не би бил толкова наранен, но за Марк... наистина не знам.
-    Саша, не можеш просто така да отидеш в Испания и да го оставиш да се чуди къде си.
-    Да, но колкото по – скоро замина, толкова по – добре, нали?
-    Не знам, помисли добре. Знаеш, че Роб винаги ще се радва да отидеш при него. Няма нужда да бързаш.
Въздъханх и тръгнах към стаята си. Е, все нещо трябваше да се направи. Обадих се на Нейтън.
И вечерта се видяхме.
Когато най – сетне пристигнах на мястото за среща, той вече беше там. Пулсът ми се ускори. Усещах топлия му поглед, сякаш шоколадът в очите му сега беше разтопен. Няколко минути стояхме на метри разстояние, взирайки се един в друг. Аз първа тръгнах към него. Когато най – сетне се доближихме, той ме взе в обятията си, вдишвайки парфюма ми дълбоко.
-    Заминавам, Нейт – прошепнай в ухото му вместо поздрав.
Той бързо ме отдалечи от себе си, за да ме погледне.
-    Моля? Добре ли чух, Ким?
-    Да. Отивам в Испания при Роб. Трябва ми малко време, малко свобода. Не мога вечно да стоя на кръстопът и да наранявам и трима ни.
-    След случилото се между нас не очаквах да стане точно така...
-    Аз изобщо не очаквах това да се случи – засмях се – Не е реално как след толкова време още имаш някаква власт над мен.
Нейт също се усмихна.
-    Това е причината, нали? Ти не би позволила на никого да има власт над теб?
-    Да, наистина ме познаваш.
Той не каза нищо, само отново започна да се приближава към мен. Божичко, мразех го. А тялото ми беше до болка привлчено от него.
Целунахме се.
-    Ким, ти може би беше права – докато говореше устните му се опираха в моите.
-    За кое от всичко?
-    Че и заедно, и сами, никога няма да бъдем напълно добре.
Усмихнах се.
-    Поне не можем да се обвиняваме, че не сме пробвали и по двата начина.
-    Да. И май никога няма да имаме завършена история.
-    Може би. Но поне тази глава ще приключим. Заминавам.
-    Напълно сигурна ли си? – пръстите му се впиха в талията ми.
„Не знам, не знам какво направих, не знам и какво правя или какво да направя”
-    Да, друг изход няма. Поне засега.
-    Е, Ким, не знам как да те спра. А и нямам право. Върви и се постарай да не ме забравяш. Аз винаги ще те чакам.
-    Но не и сам, нали? – този път се засмях.
-    Сам колкото си и ти – намигна ми.
-    Значи вече си изяснихме нещата.
Той отново ме притисна към себе си.

Аватарът.

Десет.
Пилешка пържола с варени картофки?

Хахаха, turn me on in my pants 

Релакс.

Днес изгледах и втория сезон на Game of Thrones <3

Аз ползвам Bellissima и съм страшно доволна от нея! Можеш и ти да разгледаш моделите.
(arrow)  http://www.bellissima.bg/?%D0%9F%D1%80% … 81%D0%B0,1

И двете.

Измислица.
Обичаш да плуваш?

Пари, телефони и балсам за устни.
Кога последно ходи на ресторант с приятели?

Седем.