#201 Re: Музика » Поздравете предишния с песен. » 2010-11-23 04:32:55
Поздрав Bush ~ Letting the Cable sleep
#202 Re: Архив » Познай песента » 2010-11-23 04:06:49
това трябва да е : Lloyd Banks - On Fire (май е и с 50 cent също и още там некфи )
"One day I'll be floating in the sky flying like a
bird looking down at you. Wonder why I'm up Here
And I am not down there and all the people that I
miss and the family the ones who really care.
Living through my music; living through my voice
being loved every time someone grooves it."
#203 Re: Архив » Какво би направил за да свалиш предишния » 2010-11-23 02:40:25
хмм айде аз да пробвам с дълга разходка ама да е по добре късният слетобяд до привечер най-много щото ме е страх от тъмно :D (jk)
С разходката бих взел и фотоапарат,снимки тук там,така и иначе.
Ако искам да запомни вечерта например мога да снимам някоя част от небето на определено място (трябва да е специялно и да е добър апарата ),да и покажа звезда от небето която бих запазил за нея и бих и обяснил (ехх ако знаех повече астрономия, ама така и така тръгнах с такъв неподготвен пример...:D) кога пак да застане тук и да види отново звездата си
Дългият разговор и повече дебнене и пришпорване на някой от така наречените "момент"
еммм това ти е свалката брат
#204 Re: Секс » Кой е по-перверзен момчетата или момичета? » 2010-11-23 00:13:51
Доказано е че жените имат по развинтена фантазия плюс като взема това че изпитват 11% по голямо удоволствие от секса = уравнението е ясно :p
#205 Re: Архив » Познай песента » 2010-11-23 00:06:42
дали не е -Kelly rowland Rose Colored Glasses ? :p
"no matter how many deaths that I die, I will never forget
no matter how many lies that I live, i will never regret
there is a fire inside that has started a riot about to explode into flames...."
#206 Re: Архив » влюбени срещу самотни » 2010-11-23 00:02:42
#207 Re: Архив » Кой от предишните два аватара предпочитате? » 2010-11-22 23:50:50
на x_alien_x
#208 Re: Архив » Случвало ли ти се е.. » 2010-11-22 23:44:57
сто хиляди пъти и винаги се питам,представял ли съм си това дето стана или се повтаря ?
Случвало ли ти се е да направиш нещо толкова спонтанно и диво,че след това като се замислиш да незнаеш как се е случило ?
#209 Re: Архив » Какво би направил за да свалиш предишния » 2010-11-22 23:38:08
Цъ мислих че това със запалките вече било демоде ,кога се преживяваха тия неща-около 5-6 клас ??
#210 Re: Кош » Какво казва аватара на предишния...? » 2010-11-22 23:35:48
"А не ми ли тичат тия цайси аааа ?"
#211 Re: Архив » Познай кой ще бъде следващия » 2010-11-22 23:26:26
Баууу :p
"xfreakx" ?
#212 Re: Архив » Довърши изречението.... » 2010-11-20 07:02:14
и понеже бях сънена много се уплаших.....
#213 Re: Архив » Довърши изречението.... » 2010-11-20 07:01:43
ми то за това са е тоз раздел,да се спами със тъпи неща,какъв ти е проблема незнам,явно обичаш само на контра да го даваш,както и да е respect anyways...
#214 Re: Архив » Довърши изречението.... » 2010-11-20 02:31:59
Започвам с няколко думички и всеки следващ допълва,точка няма :p
Тъкмо се събудих.....
#215 Re: Архив » Задай своя въпрос на следващия » 2010-11-20 02:23:58
Да.
Кога последно плака ?
#216 Re: Архив » влюбени срещу самотни » 2010-11-20 02:22:20
105д
#217 Re: Лично творчество » Спиралата [Серия разкази] » 2010-11-20 02:13:46
------------------------------------------------------------------------------------
.................................Спиралата
Вглеждаше се в огледалото,а след това в своето лице на снимката върху масичката под него.
Беше изумен,"с годините все по оръфан ставам...".Дразнеше се.Телефонът зазвъня с познатата мелодия.Обърна се и се забърза към нощното шкавче в другата стая.
Усети удър в крака си от нещо и бързо загуби равновесие.Удари се лошо в захвърлената нощна лампа на земята.Изправи ръката си и намери телефона,обърна се по гръб.
-Аало?! -- усети гласа си неестествен.
-Здрасти -бодър момичешки глас,който отиваше на мимиките и.Красива,просто перфектна и естествена.Умът му бързо съпостави гласа с правилният образ.
Затаркаляха се картини в главата му на него заедно с нея,кафенета,налагаща го мутра,нейният смях,кафявите и очи...Усети притеснението в гърлото си,можеше да преброи пулсовете по врата си.Бързо се изправи и запъти към банята.
-О,здрасти Мики...
-Еми как си какво правиш?!
-Честно казано,съвсем нищо,даже бях забравил,че имам телефон.
-Мхм,така ли,а аз приятели.
-Оо-о боже....
-Ем извинявай,не исках да изпадам в истъпления....
-Не,не , Мики,имам пиле в банята си,истински ходещо пиле,със пера и клюн и всичко,боже господи.
-Ъхъ,да те оставя ли да си поспиш още?
-Забрави...За какво се обади ? Пилето се разхождаше бавно в душ кабината и го гледаше с едното си око по папагалски маниер.Пиле...чудеше се какво следва,бавно се заоглежда,трябваше да потърси улики за да разбере какво се бе случило и дали още някой е бил вечерта в апартамента.
-Еми,просто така,да те чуя,да видя как си.
-Направи ми услуга и ми спести тия любезностите,кога ще те видя ?
-След 2 часа,ще ти пиша каде.
-о0 то е било вип госта за вечерта.
-Какво?
-Пиленцето...
-Пилето ?!?
-Оцветени са му перата,май има и махморлук-гледа ме шантаво.
-Вземи си един душ и не пуши повече съмнителни цигари,моля те....
-Просто ми е малко кофти,а снощи бе дълга нощ.
-После ще се чуем,съвземи се,чао.
-Ча...Пронизителният сигнал в ухото му го спря,пусна телефона на земята.
Тичайки шареше с поглед из стаите,търсейки панталон,портфейл....Мелодията на любимата му песен засвири от към банята.
-Телефона (?!)
-Алло Георг,точно ти ми трябваш,изчакай само да се облека...
-Стан,къде си бе човек-цяла сутрин те търся?!
Притискаше силно телефона о рамото си и бързо се опитваше да влезе в дънките си....
-Слушай,снощи явно сме направили малко по дълаг"скок",много неща не помня в сравнение с предишните...
-Какво?!Колко назад се върнахте...
-Там е проблема и това незнам,незная и какво и в какъв период сме променили,защото наистина не знам къде съм,но сякаш е мое жилище и си имам кокошка съквартирант. На огледалото над мивката беше залепена с розова дъвка бележка-красиво изписана с молив.
"14 8 99" ...и нищо друго,пухна бързо в джоба си листчето.
-По дяволите,идвай да ме вземеш,пращам ти адреса на телефона ....Адресът беше исписан на входната врата върху хавлиана кърпа -"Сектор 4А 7833 7914"
-Идвам,ти вземи се обади на Ийв.
Облегна се на стената като не сваляше поглед от изписаните символи,бавно се свлече до земята.Явно бе успял,няма никой със него и се намираше твърде далеч от очакванията му....Със скока във времето което бе направил в последствие -твърде много неща са се променили и нито едно сходно с предишен спомен преди това,което значеше на практика,пълна промяна на живота си,точно каквото много хора искаха в днощно време,
-"каква ирония"...
Така искаше да заплаче,стига да дойдеше някой да го прегърне,да заобеснява че всичко е наред и ще се оправят нещата.
Защо неможеше да контролира нещата?
Защо имаше пиле в банята,какво значеше бележката?
Исправи се бързо и се запъти към прозореца.Денят беше прашен слънчев ден.
Следва
#218 Re: Лично творчество » Сън [къс разказ] » 2010-11-20 01:34:34
Усещах капките вода по лицето си като ледени топчета, търкулват се от скулите до врата и по цялото тяло.Истеричните викове на гръмотевиците заповядваха и дъжда силно барабанеше по ламарини на покриви и тераси.
Разкривените плочки по тротоарите улавяха шепи вода, отразявайки светлините от лампи и витрини,разтреперваха се, и се преливаха във воали сияние.
Разкривена пейка беше сякаш захвърлена до бордюра.Наобратно в нея с ръце върху облегалката, седеше слабата фигура на момиче с дълги коси.Не помръдваше,сякаш беше восъчна статуя, или просто спи.
Изравних се с пейката и не свалях поглед от нея.Тънка талия и свити рамене.Мократа коса придаваше съвсем тъжен и романтичен вид, сякаш искаше да си даде вид, че иска да е сама, за да си мисли на спокойствие за любим човек.Бавно се пренесох на пейката до нея, без това имах нужда от почивка.Опитвах се да изтрия водата от лицето си.Усещах пулсирането в слепоочието си.
-Така силно вали, не ви ли е студено?...-запитах аз равнодушно, сякаш вече знаех отговора.
-Дъждът успокоява хората. - каза един гальовен глас.
-Защо плачеш, да не се е случило нещо? Очите й не изразяваха нищо, а лицето, въпреки многото накацали капчици дъжд показваше белезникавите следи на сълзите.
-Много хора плачат тази нощ,и тя плаче.
Вече бях сигурен, че сънувам или съм излудял, определено се усещах странно, вече не ми беше студено.
-Мисля че трябва да побързаш. - отвърна тя сякаш съм виновен, че я гледам така втренчено.
Бях готов да затракам с уста, но не и да говоря, усещах се скован.Вече се изправях с впечатлението, че нещо ме бута, нещо, което искаше да ме събуди и да ме накара да избягам.
-Трябва да се прибереш или да си намериш по сухо място. - казах бързо вместо ,,довиждане" - то.
Забързах крачка, знаех, че трябваше да съм вече там.Друго нормално момиче ме чакаше.Или аз съм ненормалният.Какво се бе случило?...
,,Толкова съжалявам...мислех да изчакам да поспре дъждът на закрито, само на десет минути от теб, затова се забавих" - какво ли извинение можех да поднеса заедно с това което се бе случило току що...Извиненията щях да задържа за себе си.
Вече виждах масивната зелена врата на кооперацията.Изкачих се бързо по стапалата и затърсих правилният звънец на стената отдясно.Копчето хлътна нерешително и трудно.Оставаше само да чакам и да подготвя най-невинната си физиономия.Не минаха и две минути.Вратата задрънка и се открехна трудно.От разкритата цепнатина се показа снежно бяла ръка и лице скрито от буйна тъмно кестенява коса.
-Здрасти... - преди да довърша видях как погледа се изправи, и косите се облегнаха на раменете, погледнаха ме големи искрящи очи, плувнали в сълзи...
Ръцете й бързо се плъзнаха и обхванаха врата ми.Трептящият й поглед искаше да ми каже нещо, но само извираха сълзи, за да ги положи на гърдите ми. Избухналите ридания накараха сърцето ми да забие яростно, устните се изкривиха и тъгата се пренесе с прегръдката й.
Като че ли цялата вина и отговорност на света се изсипваше върху мен.
Незнаех какво да кажа, незнах дали все още мога да говоря.Бавно и мъчно големите капки на прозорците си поправяха път, също като сълзите.
Тези очи нямаше да забравя, как се повдигат от гърдите ми и се вглеждат мъчно и дълбоко в самата ми същност.
Устните й треперят толкова силно, че деформират ужасно речта, нямаше по - голямо изпитание, сякаш думите давят.Усетих лявата си страна гореща, отчаяният глух писък детонира в мен река, река, която се изливаше заедно със всички тръни от душата ми.Най - първичното и най-безпомощно състояние, тази крайност, която довежда човек до задънената уличка на разсъдъка му.Безпомощен,молещ за подкрепа,луд в мъката си.
>>> *****
Леко трепка цялото тяло, и вдишва, после пак, и издиша.Лицето не казва нищо, душата почива, спи.Стъклото звъннва,голяма черна птица рови в крилото си.Отлита бързо към усмихващото се небе, защото лазурът на утрото й е приятел.
Хиляди благодарности за труда на "little_baby" по редакцията на текста!!!
#219 Re: Архив » Искаш ли да се запознаеш лично с предишния? » 2010-11-19 18:40:36
Еми да,свят широк,хора всякъкви,какво по готино от хиляди приятели и познати ?
----
бтв знаете ли че средно човек познава около 300 човека (йеах у'Ътф...)
#220 Re: Лично творчество » Есeнна Балада ( Любовна изповед ) » 2010-11-18 18:46:20
Харесва!