Малее... просто нямам думи... уникално е!          :p  8-)   

След 10 минути стигнахме на летището. Нямаше много хора. Ние се
затичахме, за да не изпусне Лекси самолета. Стигнахме и до него. Беше
един огромен на червени ленти. Имаше още 10 минути до излитането, но
въпреки това стояхме. И двете мълчахме... Как можеше да се говориш в
такъв момент? Тогава Лекси се напъна и каза нещо.
- Изабела?
- Да?
Обещай ми, че нищо няма да се промени. Всичко ще си бъде както
преди, освен това че ще бъда много далече от тук.
   Помислих малко преди да отговоря. Как да й обещая такова нещо, като очевидно беше, че няма да е точно както преди, но въпреки това й обещах, заради нея...
- Обещавам... Обещавам – казах аз.
- Благодаря ти, много. Благодаря ти, че ме подкрепяш и не ме оставяш
в такива трудни моменти за мен. Благодаря ти и за цялата любов. Не
знам къде съм и каква щях да съм сега, без теб, Изабела...
   Тези думи ме накараха да се почувствам специална. Тези думи бяха
да бъдат единственото хубаво нещо, с което щях да запомня този ден.
Тези думи винаги ще ги помня, защото тези думи ги изрече човек, на
който съм отддала живота си. Прегърнях я. В този момент не исках да
я пускам...
Изведнъж стана време. Самолета се приготвяше за излитане.
- Стана време. Отивай, че ще изпуснеш самолета. Сбогом, Лекси, сбогом!
- Сбогом, Бела... Обичам те!
И аз теб... И аз теб...
Прегърнахме се и се целунахме за последно. Наблюдавах как се
отдалечаваше с всяка изминала крачка, как си отива... Сълзите потекоха
отново. Самолетът тръгна, с него и тя... Човека, който винаги ще
помня... до края на живота си...
   Останах сама. Сега останах сама... съвсем сама.... Това може би беше
едно ново начало за мен и за нея. Реших да звънна на по-голямата си
сестра, която от 2 години е в Италия. Търсех компания, и може би
точно в този момент, когато Лекси я няма, се нуждаех от нея. Набрах
й номера, но даваше заето. Е, може би по-късно... Утре е Понеделник и
съм на работа... Какво по-лошо от това, след ден като този... Най
добрата ми приятелка замина... завинаги...

Мерсии     

Страхотно е! [/b]

Ето и другата част.

Сълзи се стикоха по бузите и. Ръцете и трепераха от вълнение.
Стискаше устни. Аз хванах ръцете й в моите.
- Лекси, понякога един край е едно ново начало. И независимо къде ще
си, ти винаги ще бъдеш като моя сестра. Това няма да се промени и не
зависи от нищо, разбра ли? Сега изтрии сълзите и ме погледни.
   Тя направи каквото й казах и ме погледна със зачервените си очи.
- Бел, трудно ми е...
- Знам. И на мен. Но понякога живота ни дава тези трудности, за да
ни подложи на изпитание и да види колко сме разбрали от него. А аз
мисля, че ти си силно момиче. И въпреки всичко и всеки, ние трябва да
приемем това... В живота на всеки един човек има трудности за
преодоляване и само силните и позитивно настроени хора се справят. Аз
вярвам в тебе, Лексиния! Вярвай и ти!
- Не знаеш колко си права. – отговори тя.
Усмихна й се, след което я прегърнах.
- Живота е несправедлив... – каза ми тя.
- С всички е така, сестричке, но на никому не е лек  живота.
- Така е, но защо се получи така, защо... – говореше с болка тя.
- Не знам, ако знаех нямаше да позволя да става така. Но както вече казах, трябва да го приемем.
        Забелязох, че е станало почти обяд, затова й казах.
- Време е. Самолетът ти тръгва след половин час. Ще хванем едно такси и ще отида да те изпратя.
- Да... добре.
- Добре. Ами родителите ти?
- Те ще дойдат със следващия самолет.
- Аха. Еми, тогава взимах си куфара и да тръгваме. И не се мръщи, ще ти излезнат бръчки... усмихни се, винаги има нещо хубаво!
- Мхм... – измънка в отговор тя и изтича да си вземе куфара. След 1 минута се върна с един огромен и син на цвят. Взе си якето и излязохме
като фурии през вратата.
- Сега накъде? – попита ме тя.
- Ами... Ще повикаме такси.
    Не след дълго време едно такси дойде. Качихме се в него. Мъжът,
който го караше беше на около средна възраст и на пръв поглед
изглеждаше малко страшен.
- Накъде? – попита ни той.
- Към летището – отговори Лекси.
   Усетих  как гласът й трепери от вълнение. Искаше ми се да й помогна
по някакъв начин, но само ако имаше такъв...

Реших да напиша стихотворение. Кажете си мнението. Благодаря предварително. П.С. По истински случай е.

Ти, с мен се подигра
Ти, остави ме сама
Между две стени
сърцето ми тупти

Плаках, проклинах
любовта,
мен тя жестоко изигра

Не ми обърна внимание
Не показа и малко състрадание
Ти, сърцето ми разби
Остави ме с празни мечти.

И ако можех времето да върна
Играта щях да обърна
Колко отнема любовта?
Да, сега си плащам за това.

Никога няма да повторя тази грешка,
Не ще и забравя твоята дума тежка,
Камък падна на сърцето ми.
Мечтите ми разби.
Вече няма "аз и ти"

Прати му поканата. Струва си да опиташ.     

Че вече няма нищо между нас и не ми пука...

Страхотно е!     

1. За домашен любимец - Хамстер или рибки?
2. GSM или MP4?
3. Чадър или дъждобран?
4. Какъв подарък ще ви хареса повече - Скъп парфюм или красиви разноцветни рози? 
5. Най-добър приятел или най-добра приятелка?
6. Вибокс или ютуб?
7. Кетчуп или майонеза?
8. Гланц за устни или червило?
9. Спирала или черен молив? 
10.Какво би предпочела да намериш в шкафчето си? - Албум със забавни снимки с твои приятели и близки или стари писма от приятели, заминали за чужбина? 
11. Море или басейн?
12. Ден или нощ? 
13. Сок от портокал или сок от боровинки?
14. Палачинки или бухтички?
15. Фибички или диадема?
16. Бавен танц или бърз предпочиташ?
17. Кои филми повече ти допадат - Старите или новите? 
18. Жанр филм - Ужаси или комедия?
19. Какви обеци повече харесваш - големи или малки?
20. Къде би искала да отидеш - Ню Йорк или Лос Анджелес?

Сок вишна и за печени ядки. 

Горе-долу... бивам