Висше 

Докато пътувахме с Челси и Ейми аз гледах през прозореца и се чудех какво ли правят наште, дали брат ми ме е изказал за лудия купон и ако да, каква е била реакцията им? Оф, не ми се мислеше за това. След дълго време мълчане, най-накрая реших да продумам.
- Знаете ли, че брат ми си има гадже? Срамота! Аз още си нямам!
- Да бе. Ти шегуваш ли се с нас? Този малчо? Да не е тръгнал с някоя от детската градина?! - каза Ейми.
- Невъзможно! Явно го прави на пук на теб. Спокойно, Бриджит, на 16 си... ще си намериш гадже. - успокояваше ме Челси.
- Да, да. Надявам се сега да си хвана някое... а, щях да забравя... Ейми, на купона имаше ли момчета? - попитах аз и чаках с нетърпение отговорът й.
- Защо питаш?
- Ами... намерих сутиена си на пода, та затова те питам? Да не е станал някой гаф, докато съм била "нетрезвена"?
- Аааа... не се притеснявай, нищо не е станало. Като си спомням, че онзи готин пич от  11 клас се беше дрогирал много яко..., но не се бой, опитах се да го паза на разстояние от нас.
- Е, надявам се, че още съм девствена... не ми трябват още проблеми на главата.
След диалога, който проведохме, Челси най-накрая се обади:
- Момичета, дали в бара ще си намерим по някой готин пич? Откакто скъсах с Рик, не съм си хващала ново гадже. А вече ми писна да съм самотница.
- Еми... надявам се - с надежден глас казах аз.
- Ето, пристигнахме - каза Ейми.
Клуба приличаше повече на Казино, отколкото на клуб. Дано само не се окаже казино, но ако трябваше да залагам, бих заложила брат си... с голяяямооо удоволствиеее.
- Сигурни ли сте, че това не е казино? - попитах ги аз.
- Не, това е клуб, Бриджит. - каза Челси.
- Оф, аз съм на 16 (добре де почти 17), дали ще ме пуснат?
- Спокс, нали съм пълнолетна вече... аз ще ви бъда нещо като придружител - отговори Челси.
- Супер! - каза Ейми.
Но изведнъж забелязох, че на входа няма охрана. "Хмм... странно..." казах си аз наум. Когато влязохме вътре всичко светеше. Имаше ярки светлини и готина музика. Е, и момчетата не бяха за изпускане. Имаше готини мацки, които бях облечени с мега къси поли. За миг ме хвана страх, че може да се случи нещо... сещате се. Но щом досега съм си нямала гадже едва ли някой ще иска да прави секс с мен. Опитах да се набутам между хората, като внимавах да не сгаза някой, защото после щях да си навлека неприятности.
- Уау! - възкликна Ейми.
Челси също гледаше учудено. Толкова много хора имаше, че чак ти се завиваше свят.
- Нека да си поръчаме нещо за пиене? - предложих аз.
- Да, може. - каза в отговор Челси.
Отидох до бармана и поръчах три водки. Той беше много готин. Имаше мускулести ръце, с кестенява коса и пъстри очи. Носеше синя тениска с надпис "Аз съм шефът тук!". Явно и той прояви интерес към мен, защото долових усмивката му. Реших да се изхитря и свалих потника малко надолу, от където се подаваше светло лилавия ми сутиен. "Боже, каква мръсница съм!" помислих си аз наум, като се надявах готиния пич да ме сграбчи, но не... подобно нещо не се случи. Той ми даде водките и аз ги занесох на Челси и Ейми. Настанихме се на една маса, при възможност най-близо до бармана.
- Бриджит, сутиена ти се подава? - каза ми Ейми.
- Ааа... нищо, това е целта. При толкова готини момчета, защо пък не?!
Бях се настанила удобно на дивана. Слушахме On The Floor на Дженифър Лопез и Питбул. Уникална песен. Отпих бавно от питието си, при което главата ми се замая. Този път щях да се постарая да остана трезвена, за да не изпусна нищо от това, което предстои да се случи... знаете за какво говоря.

Всички са уникални....  Много добър гримьор си !  :p

        (y) Оооо, и аз.. .особено на Авриллл!  :p

1 извинено и 0 неизвинени. 

Благодаря, благодаря!     

Благодаря ти от сърце...     

Уникална е!            Некст 

Ето и другата част:

Порових малко в козметичната си чантичка и намерих
любимия си син лак с розови цветенца. “Хмм... Тъй като
съм само аз и досадния ми брат, защо пък да не си направя
един готин маникюр за довечера...”. Взех памук и започнах
с процедурата. Най-накрая приключих. Резултатът беше
уникален. Отидох до хола да видя дали има нещо за ядене
(бях ужасно гладна) и заварих братчето ми (какво? За
първи път го наричах “братче,,... Трябва да се стегнеш,
жено!) да говори по телефона.
- Какво правиш по дяволите? – попитах го аз.
- Говоря по телефона с гаджето ми.
Какво? От кога си има гадже? Малчо такъв... Само на 13 е!
- Какви ги говориш? – учудено попитах.
- Ей такива, сестричке. Мади е лудо влюбена в мен и си
оговаряме среща. Да те яд!
- Хахахахаха. Честно, някой ден ще се пукна от смях... –
казах аз и се запътих към хладилника... Нищо ново... Все
така празен. Изведнъж на вратата се позвъня. Когато
отидох да видя... Бяха родителите ми. Ами сега... Ако тоя
урод ме издаде... Мамка му! Но все пак отворих вратата.
- Ооо, Бриджит, здравей. Макс тук ли е?
Както винаги първо питат за Макс.
- Естествено. Няма да го изям... – казах аз с малко тегав
глас.
- Аха... Извинявайте, че закъсняхме. Носим ви нещо – каза
мама и извади един огроомен плик.
- Ей, дебил, ела да видиш какво ни носят мама и татко? –
извиках аз брат ми.
Макс като невидял се затича и започна да рови в плика.
Извади една кутиика и когато я отвори... Чисто нов
телефон... “А стига бее!” казах си аз. Взех и моята кутия... Ем... Имаше едно плюшено момче. “А стига бе!” повтори отново аз.
- Харесват ли ви подаръците? – попита татко.
- Оооо, ужасно много... – каза брат ми и прегърна телефона си.
- Емии... много! – казах аз, но всъщност хич не бях
доволна. Пф, за Бога, да не съм на 8-9 годинки, че да ми
подаряват плюшени мечета?! Умирам да съм на мястото
на Макс...е, не да бях момче, а да имах като неговия
подарък. Той винаги получаваше и най-скъпите неща,
които си пожелаеше. Нищо чудно и самолет да му
купят за Коледа. Замъкнах брат си към стаята.
- Чуй ме, уродче малко. Да не си казал и дума на мама и тате,
че ще ти скърша врата, ясно ли е?
- Хаха, ти сериозно ли? “Умирам” да имам плюшено мече – каза
той и с подигравателна усмивка излезе от стаята.
- МАМКА ТИ! – изкрещях силно аз и хвърлих възглавницата по
него (но улучих вратата), като се надявах мама и тате да не са ме чули, за това
което казах току що.

Май на 9-10     , а с език това лято... няколко пъти... 

Мерси : )

Ок