Моя е "Ала Мери Попинс". 

Ето и следващата част: : )

Пътувахме известно време, и най-накрая пристигнахме в дома на Челси. Беше една висока синя къща с дървени огради и много цветя. Изглеждаше просторно място. Да, никога досега не съм ходила у Челси.
- Хайде, елате. Да влизаме. - подкани ни тя.
Аз се изправих бавно. Имах мархмурлук. Завиваше ми се свят от толкава пиене. Помогнах и на Ейми да се изправи.
- Ох, прекалихме. - едвам говореше тя.
- Определено! - казах аз - само Челси е трезвена.
- Е, момичета, понеже нямате пижами, ще ви дам от моите.
- Твоите? Че колко пижами имаш, бе? - попитах я аз учудено.
- Не питай... - отвърна ми тя в отговор.
- Партиии... трезвено партиии! - викна Ейми, която по погледа личеше, че е пяна като кирка.
Ау! Е, поне сега съм далече от родителите си и смахнатия си брат. Щях да прекарам една много яка нощ... надявам се.
  Влязохме в дома на Челси и направо ахнах (поне аз де). Мебелите бяха прекрасни и чисти. Имаше стълби от лакирано дърво, които водеха на втория етаж. Хола беше просторен и модерно украсен. И дневната не беше малка, която беше слята с кухнята. Прозорците бяха големи и прозрачни. Секцията беше много голяма.
- Уау! Живееш в много хубава къща. - казах аз с изумление.
- Благодаря! - отвърна ми тя и остави обувките си в антрето.
Като видях и килимите направо ми се искаше да кажа още едно "Уау!".
- Хайде, момичета. Елате в стаята ми. На втория етаж е. - рече Челси и ни покани да се качим с нея по стълбите.
Докато се качвахме, аз усещах, че е прекалено високо и замалко щях да се строполя долу на пода. Стигнахме до една врата. Беше от лакирано дърво (също като стълбите), и имаше пухкаво килимче пред нея. А когато влязохме вътре стаята беше просто... огромна. Имаше огромно легло и до него малко шкафче. Скрина и той не беше никак малък. Имаше собствен телевизор и компютър, които бяха на бюрото до прозореца. Стаята беше в свежи тапети - светло лилаво и светло жълто. Имаше и килим, същия като този пред вратата, обаче този път беше по средата на стаята.
- Уау! Челси... завиждам ти - подметнах аз и се хвърлих на леглото... от чисто нахалство.
- Сега да се приготвяме за партииии... - извика Ейми и падна на пода... и там си остана.
Челси излезе за малко от стаята и се върна с много списания, дискове (сигурно за гледане на филми), храна, пиене (естествено) и разни гримове (кремове и т.н.).
- А сега да се залавяме с партито! Ето ви тези кремове. Ще си направим козметични процедури първо, а после ще изгледаме по някои хубав филм. Ето и дисковете, за да си изберете... а най-накрая ще разглеждаме списания.
Аз хванах един диск, на който пишеше "Титаник" .
- Имаш този филм? - запитах я аз.
- Да, отдавна. Ако искате него ще гледаме? - каза тя и извърна поглед към списанията.
- Може. - казах й.
Ейми взе една спирала и един крем на "Нивеа".
- Хей, аз имам същия? От кога ти е?
- От доста време, но още е пълен до горе.
След известно време в търсене и избиране, аз казах:
- Айде да гледаме "Титаник" . Доста отдавна не съм го гледала.
А след мен Ейми добави:
- Да, става. После ще си направим ли маска с кисело мляко? Много е полезна за отпушване на порите.
Челси ни изгледа учудено и най-накрая добави:
- Да, съгласна съм с вас.
Взе диска и го пусна в дивидито.

Голям късмет те чака, всичко, което искаш ще се сбъдне.  охх, даноо...

Хей, искам да ви попитам какво ви е мнението за Нокия 701? Скъпа ли е? Издръжлива ли е? Върши ли добра работа при музика и колко горе/долу памет има (вътрешна)?
П.С. Ако ще от значение, на Виваком съм.

1. Научен: Подреждаш вещите така, че да пасват една в друга като парченца тетрис.
2. Артистичен: Просто хвърляш в сака каквото ти попадне в изблик на творчески хаос.
3. Примиренчески: Със съзнанието, че колкото и да се опитваш, накрая все нещо липсва.
4. Разглезен: Мама ще се погрижи.
5. Минималистичен: Миниатюрна раничка ти е повече от достатъчна.
6. Спортен: Толкова претъпкан куфар, че трябва да скачаш върху него, за да го затвориш.
7. Клептомански: Взимаш ,,на заем" част от дрехите на майка си и на сестра си, за своята почивка.
8. Метеороложки: Взимаш всичко, за да си подготвена за всяко време - включително снежна буря на Малдивите.
9. Социален: На живо по телефона с приятел - ако има уебкамера, още по-добре.
10. Перспективен: Оставяш достатъчно място за покупките през ваканцията.

Мии... честно казано не ми хареса много. Имаш много повторения на някои места.

Добро е! 

Не, никой не мразя, просто не харесвам всички... : )

След известно мълчание, Ейми най-накрая се обади:
- Ох, айде да си ходим вече. От толкова много пиене ще падна още малко.
Челси изглеждаше трезвена.
- Съгласна! Айде у нас. Ще си направим едно пижамено парти с яки филми, списания, клюки, разговори, храна, козметични процедури и т.н.
- Добре. - казах аз - но първо ще свърша една работа.
Взех останолото от водката и отидох при бармана.
- Ха, пак ли ти? Да не си се разгонила нещо? - надменно ми каза той.
Но преди да успее да довърши, аз излях остатъка от питието върху него.
- Да ти е сладко, скъпи! - погледнах го злобно и се върнах при момичетата.
Той гледаше като паднал от Луната. Все едно не можеше да повярва, че това се случва на него, да, точно на него.
- Да вървим - казах аз на Челси и Ейми и тръгнахме към колата.
- Аз ще карам! - каза Челси - понеже съм по-трезвена от вас двете.
Ейми изглеждаше така все едно е спала с грим.
- Хм... добре - отвърна Ейми, но по погледа й изглеждаше, че не е много доволна.
Челси запали газ и потеглихме. Най-накрая. Отървах се от ония идиот, но това, което той ми беше причинил щеше да ми тежи цял живот. Сълзите ми потекоха и аз набързо извадих една суха кърпичка от чантата ми. Не исках да се издавам по никакъв начин точно сега. Имах нужда от време. От време да помисля какво да правя оттук нататък. Трябваше и да си направя и тест за бременност. Уви, ако тоя дебил ми е направил бебе. Ще го смачкам!
- Как беше прекарването момичета? - попита ни Челси - хареса ли ви?
- Оооо, да. Видях един готин пич, но той вече беше зает. Колко жалко... - отговори й Ейми с разочарован глас.
Как да им кажа, че съм си прекарала добре? Онзи тъпанар развали всичко. Приличам на поредната к*рва.
- Ами ти, Бриждит? - попитаха ме те.
- Да... беше много хубаво - излъгах ги аз, като се стараех да не прекалявам с думите.
Навънка заваля пороен дъжд, прозорците се измокриха.
- Ще пусна чистачките.- рече Челси.
Аз нарисувах едно тъжно лице на прозореца. Така се чувствах аз в момента.

Трябва ми помощ по Химия... 
П.С 7 клас съм. 

Означете количеството вещество:
а) три мола атоми кислород: ..................
б) два мола атоми желязо: ....................
в) пет мола атоми азот: ......................

Благодаря предварително !    

(y)