Готвя проект по География... 

? Оценявай поне малко труда на човека... (: Трябва да цениш чуждото, ако искаш да ценят и твоето.

О.Н: Хубаво е ! 

Ето и некста  . Надявам се да ви хареса:

Адреналина ми се повиши. Нервите ми бяха опънати. Не знаех как ВЪОБЩЕ ще издържа 1 месец без купони. Това е дискриминация, бе! Излязох от стаята с мир и спокойствие (но всъщност не беше така).
- Ооо, Бридж, най-накрая реши да излезеш. Сигурно си полудяла от наказанието, което ти наложи мама, но си го заслужи... и наистина трябва да си вдигнеш успеха, сестричке. - улихи ми се Макс насреща с подигравателен поглед.
- Млъквай! Това не е твоя работа! Мама къде е? Тате прибра ли се? - питах аз нервно.
- По-спокойно... Мама мие чиниите, а тате още не се прибрал, но всеки момент го очакваме.
- Хм... добре - отвърнах му аз.
За първи път издържах да не му се разкрещя. Да, но той беше много досаден. Като комар е! Отидох в кухнята при майка ми. И започнах с моите мили погледи.
- Виж, мамо, съжалявам. Обещавам да имам само шестици по Английски... - говорех аз и приложих онзи мил поглед на Котаракът в Чизми от "Шрек,,.
- Бриджит, каквото и да правиш, няма да ме разубедиш. Познавам те, скъпа моя. Това, което видях в бележника ти, не ме удовлетвори. Аз знам, че ти можеш.
- Да, права си... - изгледах виновно аз (добре де донякъде се преструвах).
- Когато бях на твоята възраст... - започна мама.
- Оф, мамоо стигааа... - изтърсих аз. Всеки родител започваше така... пфф. Дразнещо е. Не понасям да ми дава за пример себе си.
- Хм, сега отиди в стаята си и започни да учиш. Утре си на училище. Не забравяй! - настойчиво ме гледаше тя и продължи с миенето на чиниите.
- Оф... - понечих аз.
- Никакво Оф, Бридижт Джонсън! Ще изпълняваш това, което ти кажа! Разбра ли ме? - гледаше ме тя с погледа, ако не се съсглася, следва рязане на глави.
Мразя, когато казва и фамилията ми. Звучи... прекалено сериозно и заплашително.
- Добре, добре. Ами Макс? Той е 8-ми клас?! Също трябва да си пише домашните.
- Не замесвай, брат си! Той има време кога да ги пише.
Господи! Не мога да повярвам (но всъщност мога), че тя третира Макс като най-невинния и милия на света. За Бога, той няма ли задължения в тази къща! Мамка му! Мамка му! МАМКА МУ! Иде ми да го хвърля като боклук навънка и да го гледам с пуканки в ръка!
- Добре. Отивам да... уча - съгласих се аз и се втурнах към стаята си. Погледнах Макс с убийствен поглед и хлопнах вратата след себе си. Не мога да повярвам, че трябваше да уча. Но нямаше как... просто трябваше... Сега нямах време да мисля за Джейк и другите неща. Трябваше да се състредоточа върху основната цел - оценките!

Extazy Baby е гадже с Пол Уесли 

Не
Пролет?

За утрешния ден...

Ето и следващата част :

Забелязох, че е станало време за вечеря. “Колко бързо минава
времето...” мислих си аз. Отворих  хладилника, за да видя какво има за
ядене. Имаше един недоянен ход-дог (сигурно от преди два-три дена),
мляко, шоколадов мус и спагети. Май ще трябва да сготвя нещо...
Отидох до магазина да купя яйца. “Ще си направя омлет.” – рекох си аз.
А и след такъв кратък ден почти не бях гладна. Приготвих омлета и
седнах да вечерям. Беше вкусен... Явно мога да готвя. Още не мога да
преодолея, че Лекси си замина... трудно ми е. Взех си един душ, защото
утре бях на работа и трябваше да изглеждам хубаво. След като
свърших и това, се настаних удобно на канапето в хола, взех котка си
Ози. Тя се настани удобно в скута ми и замърка.
- Ози, какво ли ще правя оттук нататък... – питах се аз.
- Мъррр... – отвърна ми в  отговор тя, което сигурно значеше “Не
знам”.
Както си седяхме с котката, изведнъж телефона ми изписука. Отново.
Имах съобщение и той от не от кой да е, а от Лекси. Сърцето ми заби
от вълнение.
   “Бела, кацнах на летището във Франция. Мисля да отседна при баба и
дядо. Ти как си? Напиши ми съобщение, защото нещо тук се губи
обхавата. Липсваш ми много! – Лексиния”
“Хах, пристигнала е. И е написала цялото си име... Лексиния... За първи
път...”.  - помислих си аз.
     “Браво. Добре ли пътува? Сега направо при баба си и дядо си ли
отиваш? Аз утре съм на работа и ще говоря с шефа си да отида в
Италия при Мелинда (сестра си), защото и без това няма какво да
правя тук, в Лондон... – Изабела”
   Изпратих съобщението. Не след дълго дойде и отговора.
“Пътувах добре. Да, сега отивам направо при баба и дядо. Не живеят
много далече оттук. За 10-15 минути съм при тях. Ами относно за
Италия.... Говори с шефа си и дано те пусне. Ще бъде хубаво да си вземеш
малък отпуск и да отидеш при сестра си. И без това не сте се виждали
от 1-2 години насам. Ще ти се отрази добре. Аз трябва да спирам,
защото батерията ще ми падне! Чао! Много целувки – Лексиния”
   Почувствах облекчение, като разбрах, че е пътувала добре. Изпратих и
още едно бързо съобщение, въпреки че нямаше отговор.
“Добре. Всичко най-хубаво. Много целувки и от мен! – Изи ”

П.С.: некста ще пусна може би утре, защото съм заета: имам много домашни, уроци, проект по География, контролно по Литература, Математика, Химия, Физика и Руски и то в една седмица, ще ме извинявате, но не мога как иначе... : )

1-.Имаш ли си гадже В момента нямам 
2-.Би ли искал/а да живееш извън България Да, но бих се връщала в родината си : )
3-Пазиш ли още част от старите си играчки? Да, и то достааа 
4-.Слушането на музика - досада или удоволствие? Удоволствие
5- Коя зодия си ? Рак

Ще напиша утре следващата част, защото нали пиша и още една история.. : )

Слънцето хвърляше топли лъчи върху завивките. Отворих очи. Забелязох, че Челси я няма. Къде ли може да е?! Станах от леглото и се протегнах. Чувствах се като преродена. Ейми все още спеше. Нямах намерение да я будя, затова обух чехлите и слязох долу. Заварих Челси в кухнята.
- Добро утро! Какво правиш? - попитах я аз.
- Добро утро и на теб! Правя закуска - яйца и бекон.
- Ммм, вкусно. Ейми още спи. Няма да я будя. нека се наспи - казах аз и седнах на стола.
Взех си едно парченце бекон. Беше неустоимо вкусно.
- Не знаех, че готвиш добре - рекох аз и облизах пръстите си.
- Хах, много неща не знаеш за мен... - отвърна ми тя със самодоволство.
Реших да видя колко е часа... о, беше 9:30! А днеска трябваше да се прибера по-рано, защото майка ми искаше да говорим за нещо важно. Мамка му! Защо точно днес??!! Мислех да отида на шопинг с момичетата.
- Челс, съжалявам, но трябва да тръгвам. Нали... майка ми... сещаш се.
- А, да. Е, няма проблем. Отиди горе в стаята и си вземи нещата. Внимавай да не събудиш Ейми! - каза ми тя и се обърна.
- Окей. - отговорих й аз и се втурнах като тайфун по стълбите.
Влязох в стаята, взех си чантата и се преоблякох. Безшумно излязох и пак надолу по стълбите.
- Хайде, аз тръгвам - казох аз и прегърнах Челси, която се беше залисала в готвенето.
- Добре, после ако искаш се обади да се видим отново. - прегърна ме и тя.
- Да, добре. - отвърнах й в отговор и се запътих към вратата.
Ммм, ами с какво ще си отида? Ще хвана едно такси. Извиках първото, което мярнах.
- Накъде, госпожице? - попита ме мъжът, който изглеждаше любезен и на средна възраст.
- Към улица "Епъл стрийт".
Той кимна и тръгна. Докато пътувах си мислех за Джейк. Не мога да повярвам, че той е... ъъъ... дилър. Мамка му! Защо така постъпи с мен? Не знаеше ли какво ми причинява? Беше злоупотребил с достойнството ми...

И аз не знам. 

Ето и некста, сори че е малък ; )) :

Челс се върна с нещо подобно на термометър. Да, казвам "нещо,, , защото никога досега не съм виждала тест за бременност, но пък знам как се използва.
- Ето - каза тя - отиди в банята, виж, и ни кажи резултата.
Бях нервна, не знаех какво да правя оттук нататък. Ами ако е положителен?! Ужас, не ми се мислеше за това.
- Добре. След 5 минути се връщам - казох аз и поех към "истината,,.
Направих това, което ми каза Челси и.... РЕЗУЛТАТЪТ БЕШЕ ОТРИЦАТЕЛЕН! Ох, Слава Богу.
Върнах се в стаята при тях.
- Е? - промълви Ейми.
- Кажи какво стана? - помоли Челси.
- Резултът е ОТРИЦАТЕЛЕН! - заподскачах аз.
- Ооо, супер! - зарадва се Ейми.
- Да, но не ли е малко странно??? - запита се Челси.
- Да, но все пак е отрицателен. - отвърнах аз и се хвърлих на леглото.
- Аха, това е най-важното. Ей, момичета, спи ми се. Айде да спим? - говореше Ейми, като едвам-едвам мърдеше очите си. Явно й се спеше.
- Добра идея. Челс? - обърнах се към нея.
- Ммм, става. - каза тя, излезе от стаята и се върна с три възглавници и завивки.
- Лол! Ще се съберем ли на леглото?  - попитах я аз.
- Мисля, че да.. - каза Челси и остави завивките на леглото до нас.
- Тогава, аз съм посредата - каза Ейми и се просна до мен.
- Добре, няма проблем, момичета. - отвърна ни Челси.
Наистина много ми се спеше и на мен. Нуждаех се от един хубав сън. Челси ни подаде по две възглавници. Оправихме леглото. Ейми легна по средата, аз от лявата, а Челси от дясната й страна.
- Лека нощ, момичета! - рече Челси и угаси лампата.
- Лека и на теб! - казахме в един глас аз и Ейми.
Емс се прозя и заспа. Да, утре щеше да бъде един дъълъъггг ден.