Ето и некста (: :

Захванах се с ученето. По-късно щях да звънна на Челси. Първо взех учебника по Английски (истински кошмар!). Беше като нов - неотварян, неразгръщан и най-вече - нечетен! Залисана в ученето (да, наистина залисана), телефона ми звънна. Беше Челси. Каква изненада. Естествено вдигнах, и то на секундата.
- Ало? - казах аз.
- Здрасти, Бриджит. Днеска ще се виждаме ли? Ще мина да взема Ейми и... - понечи да довърши тя, но аз я прекъснах.
- Не, мога. Наказана съм. Без купони за 1 месец. Представяш ли си? И то само заради двойката по Английски. Сега трябва да уча. Сори.
- Ауч! Неприятно... майка ти я видяла. Знаех си, че рано или късно ще я види. Е, нищо. Утре ще се видим в училище. - отговори ми тя.
- Да, наистина е гадно, но ще трябва да предприема някакви мерки. Ще се видим в училище. Утре, ако искате с Ейми минете да ме вземете да ходим заедно на даскало.
- Ок. Айде, чао. До утре! - отвърна ми тя и затвори.
Оставих телефона до масата и продължих с ученето. Едва от 5 минути учех, а вече ме болеше главата. Ужас! Изведнъж се чуха викове от хола:
- Бриджииииииииииит! Вечерята е готова! Идвай да ядеме! Баща ти си дойде!
За миг си помислих, че е брат ми, но като каза "баща ти,, разбрах, че е мама. Оставих учебника настрани и отидох за вечеря. Ухаеше на нещо вкусно. "Пица,, помислих си аз. Да, наистина беше пица.
- Направила съм Моцарела! - каза тя и ми подаде една чиния.
- Корни, подай ми една чиния, ако обичаш! - обърне се тате към мама.
Да, за първи път да я нарече "Корни,,.
- Разбира се, Ричард. - отвърна тя и подаде една чиста чиния.
Не след дълго дойде и маймуната - брат ми.
- Здрасти, малчо! - поздравих го аз по най-гадния начин.
- Здрасти, бабо! - отвърна ми той.
Какво?! Как си позволява да ме нарича "бабо,,. Гадняр! Не го понасям вече!
- Престани, идиотче скапано малко... - започнах с обидите аз.
- Хей, хей, хей... не се обиждайте! - възнамери татко - Не се карайте! Бриджит, отнасяй се по-мило с брат си!
- Да, баща ти е прав, Бриджит. Брат ти понася много тежък психически тормоз. - съгласи се мама.
"Да, бе... как ли пък не" помислих си аз и отхапах от пицата. Беше вкусна и ухаеше приятно. Брат ми ме изгледа със самодоволство. Имаше късмет, че мама и татко са тук, иначе щях да му строша главата.
- Харесва ли ви пицата, деца? - попита ни мама.
- Да, много! - отвърнахме в един глас.
След известно време ядене, приключих. Измих си ръцете и се усамотих в стаята си.

П.С. Утре не знам дали ще успея да пусна некст-а, защото имам много уроци, домашни, а и трябва да се готвя за контролните, които ми предстоят, а те са много: Математика, Литература (имам да уча "На прощаване,, наизуст  ) , Руски, Химия, Физика и проект по География). : ) Съжалявам...

Знаете ли, че като бях малка нищо не знаех...

Мама. 
Си...

Не.
По темата: Харесват ми снимките. : )

Начина, по който ме гледа, когато се закача с мен, когато отделя време за мен... (:

То ясно си личи, че снимката не е правена от теб. Да, не мога да те обвиня, защото всеки е невинен до доказване на противното, но според мен ясно се вижда, че снимката е от нета.

Не.
Лъв?

Да!

Еее, позна. 
6?

Ирина

Не.
Десислава?

Не, защото няма да ми отива. 
Какъв е твоят талант?