Честит Рожден Ден! Много здраве, щастие, късмет, любов, успехи и сбъднати мечти!    (^)  (f)           

Беше късно вечерта. Наближаваше време за лягане. Утре бях на училище. Ужас! Не понасям да ходя на тва тъпо... както и да е. Челси и Ейми щяха да минат да ме вземат. Мразя училището, защото нямам много приятели (освен Челси и Ейми - те са ми единствените). Подиграваха ми се за това, че нямам гадже. Всички бяха популярни. Особено мажоретките - винаги някоя от тях беше гадже с някой от футболистите. Ужас! Направо ми се повръщаше. Нямах време за мислене. Измих си зъбите, изкъпах се, облякох пижамата си на розови цветя и сини пеперуди - любимата ми! Завих се и затворих очи. Утре щеше да бъде един наистина дълъг ден за мен.
                            ***
Алармата извъня. Беше почти 08:00. Имах само половин час да закуся и да се оправя.
- Бриджииит! - някой извика - Идвай да закусваш! Закуската ти е готова!
Отидох в кухнята. Майка ми както винаги готвеше. Беше направила палачинки. Ухаеха наистина вкусно. Умееше да готви, и то доста добре.
- Ето! Слагайте си. - каза тя и ни попаде палачинки с бурканче шоколад.
Брат ми си взе две (нахалник!) а аз една.
- Хм, скъпа, не искаш ли повече от една? - попита ме майка ми.
- Не, тази ми е достатъчна - подметнах аз и отхапах от палачинката.
Минаха 10 минути. Наядох се, измих ръцете си и зъбите. Облякох се с любимите ми дрехи - тениска с надпис "Аз обичам Ню Йорк", прилепнали светло сини дънки, много гердани и гривни. Вързах косата си на опашка. Обух любимите си червени кецове на Конверс. Тъкмо навреме. Някой позвъня на вратата. Бяха Челси и Ейми.
- Идвааам! - извикох аз и взех чантата си.
- Чао! - извика майка ми и баща ми от кухнята.
- Чао-чао. - отговорих аз и излязох като фурия през вратата.
Челс и Емс както винаги навреме... с огромните си раници и фешън дрехите. Особено Емс.
- Е, как си? - попита ме Ейми.
- Добре... - отговорих аз и извърнах глава.
- Как мина с оценката по... - неуспя да довърши Челси.
- Оф, не ми се говори за това. Какво имаме първи час?
- География. - отговори ми Ейми.
- Нали знаеш за контролното по Английски днеска? - попита ме Челси и се приближи до мен.
- КАКВО?? Е, все пак съм учила. Надявам се да изкарам по-добра оценка. След 6 дена имам рожден ден. Ставам на 17. Ще видя къде ще го празнувам. Вие сте поканени. - говорих аз набързо.
Хванахме автобуса, който щеше да ни отведе право към даскало.
- Супер! - изтърси Ейми.
Челси кимна.
Не след дълго време пристигнахме в училището. Най-гадното (за мен). "Хай Скуул" - така се казваше. Цялото беше пълно с ученици - момичета и момчета, учители и чистачи. Докато минавахме, видях сладурът от 12 клас - Брад.
- Ооо, този е много готин - подхвърли Ейми.
Челси я сръчка. Покрай нас мина учителката по География.
- Оф, първи час имаме с нея, Бридж. - рече Ейми.
- Да, много гадно - измърморих аз.
- Е момичета, аз ви оставям, че първи час имам Математика. - каза Челси и замина нанякъде по коридорите.
- Добре. Приятна математика! - казахме в един глас ние с Ейми.
Челси не ни отговори, защото вече беше далеч от нас. Ние с Ейми седяхме посредата на даскалото, с очакване първия час да започне.

Надявам се тази част да ви е харесала... другата се очаква да бъде много интересна : )

Десет

Аууу страхотноо ! Некст, некст, некст!!!                                        (arrow)

И дватаа...

Не.
Козирог?

Вестник 
Ру...

Ето:
http://kaprizen.com/?img=1828760

Да.
Зима?

Не.
Обичаш ли да гледаш ТВ? 

Имате ли истински приятели? Да : ) 

Бихте ли се жертвали за свой приятел? А някой жертвал ли се е за вас? Да / За мен все още не са.

Жените или мъжете са по-добри приятели? Мисля, че и двата пола... ; )

Не.