Факт ... прочетох момичета ...

ФАКТ...мразиш когато си сам/а някъде на вън ?

ами на някои не им харесва ... започвам нова история ...

искам само да кажа, че най-вероятно сте чели тази история с друго заглавие и от друг потребител. Този потребител съм аз, влизах от профила на една моя приятелка... ако искате може да и пишете лс blagovesta_3691 за да се уверите... просто не можех да я покажа, поради заключената опция ''регистрация''. Тук малко продължих  историята си.

Ето я, идваше. Тя беше облечена с сива блуза и черни прилепнали дънки. Тя беше ниска, и за да прикрие това носеше черни обувки на висок ток. Това я правеше по-висока и по-грациозна. Нейното име беше Елена. Тя отиваше да се срещне с едно момче-Даниел. Това момче-по нейни планове, щеше да и бъде гадже. Те се бяха запознали чрез общи приятели. Това щеше да е тяхната първа среща лице в лице. Преди това те се бяха виждали само чрез компютъра. Даниел и Елена си бяха допаднали, защото имаха общи интереси: музика,книги,спорт,цветове,идеи за бъдещето и т.н. Той бе висок, слаб и със стегнато тяло, кафява къдрава коса и сини очи. Елена щеше да го намери само по спомен.(понеже това бе тяхната първа среща)Тя вървеше забързано и нервно, но се стараеше да не го показва. Русите и къдрици се спускаха малко над кръста и й това я правеше да изглежда по уверена. Ето тя вече пристигна в кафенето. Елена започна да се оглежда за Даниел. Изведнъж някой я хвана за рамото:
-Елена?-чу се мъжки глас.
Тя изведнъж се вцепени. Обърна се бавно и каза само:
-Даниел?
-Здравей Елена. Знаех, че си ти познах те по русите къдрици. Как си? Ела да седнем?-започна да говори той.
Елена само кимаше и го следваше. Тя явно бе доста притеснена, защото в този момент го гледаше на живо а не чрез скайп-а.
-Кажи нещо?- каза Даниел с втренчен в нея поглед.
-Ъъъ, благодаря добре съм. Ти как си?- каза тя.
-И аз съм добре. Благодаря че попита.- отговори и с тънак глас той.
Двамата  дълго време седяха така. От времме на време,  те си мятаха погледи, но само толкова.
-Е , Елена...ти с какво се занимаваш?-попита той.
-Ъм, аз  ли, аз все още уча, студентка съм. Ами ти?-попита го тя по-разкрепостено.
-Аз  също съм студент, но сега си дадох почивка.-усмихна се той.
След като изпиха кафето си, двамата се запътиха към вкъщи.
-Ам  Елена, искаш ли да дойдеш у нас на вечеря?-каза притеснено той.
-Ъъъ, ти сериозно ли? Ами да искам! Към колко да дойда?- каза нервно тя.
-Ами  например към  19:00?-попита я той.
-Даниел! Аз не знам къде живееш.-засмя се Елена.
-Ооу  да, така е.- усмихна се той.
Така двамата си уговорили среща оново.
-Може ли да те прегърна?-попита  Даниел.
-Ами , да  може.-каза  притеснено тя.
Така, те продължили да се срещат  2 подерни години.  Любовта им се усилвала  с всеки изминал ден. Елена и Даниел толкова се обичали, че искали да се оженят.  Почти  всички приготовления  по сватбата били готови, когато...

Искам само да кажа че аз съм благовеста 3691, просто преди влизах от профила на една фр ..