Антоанета.

Смешно ми е да.. гледам пеещи котки в youtube. :Д
Обичам да..

Да.
Обичаш ли шоколад?

Вода.
Едно цвете или Букет от цветя?

Разбира се ! ;д
Искаш ли нов телефон? :д

Биология. :Д
В кое училище си?

Десет : )

Невероятно! Още!!   

За вас. : )

Част ІV

Изглеждаше много страшно.Не,по-скоро изглеждаше така,сякаш нищо нямаше значение.
-От къде ги позна.. -започнах,но чух звук от ключ влизащ в ключалката.Обърнах се с гръб към Кай и очите ми се ококориха.
-Кай,трябва да се махаш.Нашите са тук. -казах обръщайки се към Кай.Но той вече не беше там.
-Кай? Кай? -казах тихичко,но нищо.
-Лиз,тук сме! -викна татко,но осъзна,че стоя почти пред него.
-О,ти си тук. -каза той .
-Да,каква изненада.Как си мамо? -попитах я като избегнах татко.
-Скъпа.. -каза тя и погали главата ми.Отдръпнах се и забързах нагоре по стълбите.Знаех какво щеше да последва,ако се бях застояла там.Мама щеше да каже <Миличка,още ли не си го преживяла?> ,а аз щях да започна да крещя.Как да го преживея,като собствения ми баща бе направил такова нещо.Да,това не бе единственото дете на майка ми.Преди година,тя отново бе бременна.Но,това не завърши добре.Една нощ те се скараха.Аз бях в стаята си,не разбирах,но чух шум после последва болезнен вик.Когато слязох,те вече не бяха там.И когато на сутринта се върнаха,майка ми плачеше.Бе загубила детето,защото баща ми я ударил.От тогава не мога да го погледа без да изпитам нежелание,гняв или ярост.Мразех го.Качих се в стаята си.И седнах на леглото.Разрових багажа си и открих това което търсех.Дълго здраво въже.Много пъти ми е идвало да се самоубия.Когато майка ми,хвана баща ми да се натиска с камериерката на старият ни дом,.. и още много други неща.Разрових се и го намери..Вие знаете кое.Това беше защото семейството ми бе,просто невероятно..Това беше сарказъм.Хванах ножчето и се приготвих да направя тънка хоризонтална линия.
-Какво правиш? -попита някой.Обърнах се,беше Кай.Стреснах се много.
-Как влезе? -попитах и веднага скрих нещата.
-Заключвай си вратата. -каза Кай и седна до мен на леглото.
-Дай ми тези неща. -каза той и направи жест за да му ги дам.
-Няма да стане! -отсякох.А той ме гледаше с напорист поглед,отново премигвайки много рядко.
-Лиз,дай ми опасните предмети! -каза на пресекулки той.
-Защо? -попитах аз и започнах да мижа с очи.
-Правил съм го.Не завършва добре. -каза той.Боже това момче беше болен мозък..Не,че аз не бях,но родителите ми бяха виновни.
-Какво те накара да го направиш? -попитах.Той помълча и после каза.
-Майка ми уби татко пред очите ми. -каза той.Погледът му остана все така загледан някъде през мен.Сигурно това е причината за държанието му.
-О...ами аз съжалявам? -казах въпросително,но той не отмести поглед.Не промени нито един тембър в гласа си.
-Недей.А сега,ми ги дай! -този път бе по-сериозен.По-страшен.
-Добре. -казах го,сякаш някой друг говореше вместо мен.Машинално ги взех и му ги дадох.
-Така е по-добре. -каза той и ги сложи в джоба си.
-Лиз,с кого говориш? -мама отвори вратата и погледна към мястото до мен.
-Говорех с.. -обърнах се и видях,че Кай отново го няма. -..с никой.И сама ли не мога да си говоря!? -изрепчих се,а тя влезе в стаята и остави вратата отворена.
-Лиз,колко още ще се държиш така? -попита тя строго и седна на място на което бе седял Кай. <Не знам..Може би докато той не умре?> помислих си.
-Помисли над държанието си. -каза тя и ме погледна с очи пълни с надежда. -Прости му,опитай се.При мен стана. -каза тя и ме целуна по-челото.
-Добре. -казах и тя стана и после излезе.Останах загледана.Тя хлопна вратата и зад нея,скрит се показа Кай.
-Уау,майка ти е добра. -каза той. -Не беше..Не е,не е като моята. -поправи се той.
-Какво и е на майка ти? -попитах и той се засмя.
-Майка ми е откачена. -каза зловещо той. -Направи ви пай от сурово месо. -добави той.
-Ъм,да видях.. -казах му и направих физиономия. -Имаш ли братя или сестри? -попитах втренчено.
-Имах. -каза той. Като наблегна на думата.
-Какво е станало с тях? -попитах.А той се засмя отново  все така зловещо.
-Ако ти кажа ще се изплашиш. -каза той. И ме погледна втренчено.
-Хайде,аз не се плаша. -казах и по подканих.Той ме погледна с изненада.
-Уби ги. -каза той и сви рамене.
-Майка ти ли? -попитах облещено.
-Казах ти. -каза той и повдигна вежди,после веднага си сключи.Както преди.Леле,майка да убие съпруга си и децата си..
-А теб защо не е убила? -попитах,после се усетих колко глупаво прозвуча. -Така де,как така не те е убила.Исках да кажа. -поправих се.
-Уби ме. -каза той.Ококорих се.Той побърза да довърши преди да си направя грешни изводи. -Тоест опита се да ме убие. -поправи се.
-А после какво стана? -настоях да разбера.
-Нищо.Дойде на себе си и започна да плаче. -говореше толкова спокойно и без емоционално,сякаш не е ставало,а ми разказваше просто една страшна история.
-Не ме изплаши. -казах и станах от леглото.
-Мислиш си,че те лъжа ли? -попита той.
-Ами коя нормална майка би.. -не успях да довърша.
-Сама го каза.Коя НОРМАЛНА!? -каза той и се усмихна.Беше страшно.
-Както и да е. -казах.Той отново се загледа в мен.
-Още ли мислиш,че те лъжа? -попита той.
-Все ми е тая.Просто не ме изплаши.

Радвам се,че на вас двете ви харесва ! : )

Поредицата ,,Училище за Вампири" 

Мерси много : )