некста го написах от профила на една приятелка... извинявам се  

харесав ми !

много ми хареса!!

Надявам се да ви хареса! Ето некста:
_______________________________________________

-    Ами,… аз… Ха – ха –ха! – тя избухна в смях.
-    Смей се, докато ВСИЧКИ МЕ ГЛЕДАТ ГОЛА! – и аз се засмях. – Офф, се тая! Се едно не са виждали голо тяло!
Пак се засмях ме.
-    Хайде да се облечете, момичета. – каза леля Мария – майка й на Сими.
-    Окей! – казах ме в един глас.
-    А, и само да кажа от „малката” до голямата вила има около пет метра и ако продължавате да викате ще чуем всичко. – допълни тя. Ние се засмях ме.
-    Ъ-ъ-ъ-ъ… мамо?! Пари?! – каза със скрита усмивка Сими.
-    Добре… Колко?
-    Ами… - Сими ме погледна. – Десет.
-    ДЕСЕТ?!? – каза учудено леля Мария. – Толкова малко?
-    Мамо. Отива ме на купон. Целта е момчетата да черпят нас, а не ние тях. – Сими й намигна, а аз се засмях.
-    Ето ти петдесет. А и неискам да се прибирате с на еди – кой – си колата, нито с такси, така че… - Тя ни показа ключа от колата. Дойде до мен и ми го подаде.
-    Мамо, аз ще карам! – извика Сими.
-    Не. Ти си на петнайсет, а Роуз е на шестнайсет.
-    Мерси. – казах аз.
-    Аз ви оставям. Искам да се приберете в два, най – късно! Ключа от външната врата е в пощенската кутия, ако искате го вземете с вас. А ключа от „малката” вила е при… я го вземе с вас. – И Мария ни подаде ключа.
-    Лека нощ! – казах ме ние и продължих ме да се контим.

Когато майка й излезе , знаех ме че веднага ще легне да спи.
Сими реши, че трябва да си изправя косата. Аз започнах да ровя в гардероба и…
-    Воала! – усмихнато извадих новата си рокля, която си купих преди два дена. – Само трябва да си сменя сутиена. В… Не, без сутиен!
Роклята беше черна и много, много къса. Ако се наведа, дупето ми ще „лъсне”! А деколтето! То беше буквално до пъпа!
-    Уникум! – извика Сими. – Я виж аз какво си избрах.
Тя беше с бяла туника. Ръкавите бяха къси и широки. Талията беше прилепнала. И нейното дупе също беше навън.
Обух си обувките на доста висока платформа, а Сими – белите боти на хипер висок, тънък ток. Сложих ме по три гривни и аз сложих едно прилепнало за шията ми герданче. Сложих си черен молив под очите. Толкова добре ми подчертаваше пъстрите очи. Сими си сложи сив моли, които пък подчертаваше нейните сини очи. Меката ми начупена карамелена коса вързах на „китайски” кок.
Вече бях ме готови.
-    Колко е часът? – попитах
-    Единайсет! Точно на време!
-    А къде ще ни чакат?
-    Разбира се, че на входа! – каза с уверена усмивка и тръгнахме.

По принцип не правя такива грешки, но просто бях пазбълнувана и ми беше дошла музата. за да незабравия какво си бях нумила го пишех бързо и се получиха 1001 грешки