Ам.не
Имаш ли математика утре?

Ето : )

Част VІІІ

-Закуската е готова,слизай!  -събудих се от крясъка който идваше от долния етаж.
-Да,да.. -казах си и станах,за миг ми причерня.Въпреки дебелите и тъмни завеси,светлината проби зеницата ми и тя се сви.Затворих очи,изчаках малко и ги отворих.Облякох дългата жилетка,една кафява блуза дълга го средата на бедрата,един клин и обух кецовете.
-Какво има за закуска? -попитах и седнах на масата.Въпреки,че попитах,на масата бяха сложени печени филийки и мед.Ъх.
-Аз ставам. -казах и тръгнах да ставам от стола.
-Чакай,не си хапнала? -разбира се,намеси се майка ми.
-Ами,просто не ми се яде. -отсякох и се обърнах.
-Снощи яде ли? -попита ме тя,аз се обърнах и майка ми ме гледаше изпитателно.
-Даа? -казах въпросително,но тя не го улови.
-Какво? -и разпитът продължаваше.
-Ами...хляб.. -излъгах.
-Хляб? -повтори мама въпросително. -Както искаш.. -каза тя и аз тръгнах обратно нагоре.Отворих вратата и тръгнах към леглото.Оправих го.И реших да се поразходя из ъ,новият ми дом.
-Излизам! -казах преди да отворя входната врата.Не последва отговор.Дръпнах бравата и излязох,в следващия момент се обърнах за да затворя вратата.
-Къде ще ходиш? -стреснах се и се обърнах.Кай стоеше точно пред мен.
-Не знам. -казах и го задминах,той тръгна след мен.
-Не знаеш!? Тогава можеш да се изгубиш,ще дойда с теб. -самопокани се и изравнихме крачки.Интересен беше.Винаги изникваше от никъде. Къде се криеше? Все тая.Важното е,че не скитах сама по улиците като хахувците.Сега бяхме двама.
-Е,какво ще кажеш? -попита той и застана пред мен.С театрален жест,сякаш откриваше ново място.
-Става. -сдъвках аз. -Като всеки останал квартал. -отбелязах и той се намуси.
-Не е.Ако живееше тук от както се помниш.В този квартал има много тайни,мистерии,лъжи и хора криещи разни неща. -каза той.
-Какви неща? -попитах и присвих очи.Зачаках отговора му.
-Ами не знам...Убийства? -каза закачливо  и се усмихна злокобно.
-Я стига бе!? -казах с недоверие и го погледнах.
-Сериозно. -потвърди той.Обърна се и кимна към една малка къща в кафяво и медено златно. -Там например. -кимна.
-Какво е ставало там? -попитах,малко бях изплашена,но все още не ме лазеха студените тръпки.
-Едно дете...било обладано от дявола.Убило всички от семейството си.И сега някой хора казват,че то все още е там,търсещо жертви. -каза го така,сякаш ми разказваше просто една детска страшна история.Но зловещия пламък в очите му говореше друго.Изражението му беше напълно сериозно,чертите му изпънати и очите широко отворени.
-Леле.Вие тук,наистина си имате занимания. -засмях се.
-Но ти все още не ми вярваш. -отбеляза Кай.
-Че кой би повярвал на това!? -попитах реторично,въпреки сигурността си,че в това което той ми разказа,имаше доза истина.
-Всеки умен. -отсече Кай и продължихме да вървим.
-Мисля,че искам да си ходя. -казах накрая,когато мълчанието стана неудобно.
-Добре. -съгласи се той и рязко обърна.Поех след него.През целия път не си говорехме.Когато стигнахме до вратата,аз казах.
-До скоро. -а той ме изгледа изпитателно и добави.
-По-скоро от колкото си мислиш. -каза и аз завъртях очи.Обърнах се и отворих вратата.
-Качвам се. -провикнах се.Не очаквах отговори,но виж ти,последва.
-Както искаш. -беше гласът на баща ми.Вземах по две стъпала наведнъж.Спрях пред стаята си и натиснах бравата.
-Много се забави. -Кай,бе седнал на леглото ми и се подсмихна.
-Добре.. -казах малко наплашено и започнах да крача бавно към леглото.Седнах до него.
-Какво? -попитах когато забелязах,че ме зяпа.
-Трябва ли да има нещо? -отвърна той и премести поглед от мен,на някъде през мен.
-Все още не разбирам,защо не се плашиш. -каза замислено той.
-Да се плаша от какво? -попитах присвивайки очи.
-От това което има тук.

Акробат

Не.
Станислава?

Заповядайте ^^

Част VІІ

Този тип с кого си мислеше,че говори.
-Много ясно. -отсякох  и го погледнах.Погледът му беше непоклатим.Широко  отворените му очи,овлажнените,разбира се не премигваше,се бяха втренчили в моите.За сметка на това,аз пък и моите обикновени черти,не се вписвахме.Какво пък толкова.Все тая.
-Добре. -каза той и се усмихна.Беше толкова страховит и едновременно привлекателен,че ми се искаше да се хвърля в прегръдките му и едновременно да избягам с писъци.Чувствах се като луда..Е,аз си бях,но само в рамките на нормалното.Кай отвори вратата и тя проскърца.
-Така започват всички филми на ужасите. -казах с лек тон на присмех в гласа си и той се обърна,преди изцяло да е отворил,за да видя.
-Много по-неприятно е от филмите на ужасите. -засмя се тихичко той. -Това което собствениците са оставили тук,няма да си тръгне.Никога не бива да си толкова близо до него,ако си...сама! -каза Кай и изражението му се промени.Чертите на лицето му се напрегнаха.Стана сериозно откачен и страховит.Хареса ми.
-И какво е това тоооолкова страшно нещо? -попитах с престорен страх.
-Влез и ще видиш. -каза Кай и се шмугна зад вратата.Направих същото.Светлините бяха угасени.Даже не бях сигурна,има ли такива.Направих крачка напред и се бутнах в Кай.Той хвана кръста ми с една ръка и каза толкова тихо,че едвам го чух.
-Не се плаши много. -в този момент светлините,за които не подозирах,започнаха да се включват и изключват.Усетих,как Кай се притесни и се обърна към мен.Бързите,но плавни движения които правеше ме изненадаха.Малко се стреснах.По напрегнатите му жестове усещах,че е притеснен.
-Какво става? -попитах когато забелязах,че той се опитва да ме избута.
-Излеззз! Бързо! -каза Кай и толкова силно избута вратата,че заедно с нея,избута и мен.Паднах на земята и той тресна вратата със всичка сила,После вдигна една дъска от пода,която не бях забелязала и залости вратата.От там се чу силен пукот.
-Какво има там? -попитах и присвих очи,когато той ми подаде ръка за да се изправя.
-Нещото за което ти говорех. -изправих се и той се усмихна и сведе поглед. -Хареса те,за това те изведох от там. -каза той.
-Ти си ужасен лъжец,знаеш ли!? -засмях се. Той спря да с приближава и ме погледна изпод русата си коса.
-Не повярвах на нито една твоя дума. -казах присмех и той се усмихна.
-Въпрос на време е. -зловещият му тон направо ме караше да настръхвам. -Хайде,да си ходим. -засмя се той.Сякаш за първи път го виждах да се смее истински.Качихме се в стаята ми и Кай започна да рови из вещите които бях оставила на нощното шкафче до мен и на рафтовете.Взе една моя снимка и седна до мен на леглото.
-Това ти ли си? -каза Кай държейки снимката и се усмихна.Кимнах.
-Красива си. -каза той и я върна на мястото и.Да бе..Красива колкото..не мога да измисля подходяща дума.
-Наистина си ужасен лъжец. -засмях се,но той поклати глава.Исках да избегна темата.
-Слушаш ли някоя група? -попитах.В момента се огледах.Дългата до колената ми черна жилетка се беше набрала,а лилавата блуза отдолу показваше само ръкавите си съвсем леко от надигналите се ръкави.Дънките и кецовете си бяха на мястото.Бях се излегнала на леглото.По-скоро в средно положение.Бях си облегнала главата стената,а краката ми бяха на леглото.
-Разбира се. Имаш ли нещо на ,,Falling in Reverse" -попита ме Кай.
-Много ясно. -усмихнах се у взех телефона от шкафчето.Намерих любимата ми тяхна песен и я пуснах.
-Любимата ми !  -заяви той.
-И моята. -усмихнах се.Посегнах към телефона отново,но Кай хвана ръката ми,обърна я и я разгледа.
-Недей повече.Обезобразяваш се! -каза той и прокара пръст през китката ми.Вдигнах поглед.
-Какво ще кажеш за ,,FFR"?  -опитах се да изместя тази тема.Тя беше като табу за мен.
-Обещай ми,че повече никога няма да се самонараняваш. -рече Кай и ме погледна строго.
-Добре. -кимнах.Сетне пуснах музиката и Кай отново заговори.
-Защо се преместихте тук? -попита ме той.Огледа ме и се усмихна.
-Нашите така искаха.Майка ми беше бременна,но загуби детето.Сега отново забременя.Решиха,че се нуждаем от по-голяма къща. -казах и направих физиономия. -Не ги обичам особено. -казах и Кай се намуси.
-Казваш го,но не го мислиш. -отсече той.Няма значение.
-Се ми е едно. -сведох поглед към телефона и смених песента.
-Време е да си лягаш. -каза Кай.
-Как така!? Цял ден ли мина? -попитах изненадана от факта,че навън бе тъмно.
-Да,а ти нищо не хапна.В депресия ли си? -засмя се Кай.
-Може би,не съм тръгнала да се беся. -отвърнах на смеха му.
-Лягай,вашите ще се приберат след малко. -той говореше тихо и спокойно,но все още беше зловещ.
-Ами ако някой преко отново звънне? -попитах смутено.
-Ще те пазя.Не се тревожи,който и перко да е,аз съм по-страшен от него.

Губят ми се идеите за тази история,но ще се постарая за тази вечер : )

Пълните ми душата ! Тази вечер пускам некста ! ^^  

Още,още!!  

Радвам се,че ви харесва.Ето сега.. пускам некста ^^

Ами,малко съм наказана.И съм до десет и половина.Утре вечер ще пусна още. : )

Много,ама много се радвам,че ви харесва! Ето и некста.

Част V

Кай остана загледан в мен още малко.Сетне стана и каза.
-Ще си ходя. -погледнах го изпод вежди.
-Защо? -попитах съмнително.
-Майка ми...сигурно ще се радва ако си отида. -каза той и излезе от стаята.
-Чакай,как ще излезеш без да те видят..? -викнах след него,но той вече не беше там.
-Пълно Хаху. -казах си и чух гласът на мама от долния етаж.
-Кого без да видят? -викна тя и аз завъртях очи.
-Няма значение. -казах тихо и затворих вратата.Седнах на леглото.И сега какво щях да направя..О,стига бе.Ами съседите!? Около къщата нямаше почти никой.И защо да ги виня.Къщата беше пълна дупка.Да,голяма е,но пък за сметка на това е пълна с някакви гадории.А и училището.Къде щях да уча!?Нямаше да си губя времето,реших,че трябва да сляза за да попитам.На слизане чух,че мама и татко говорят.Както и да е.
-Имам няколко въпроса. -казах и двамата ме погледнаха,само майка ми се обади.
-Ами,добър вечер и на теб.
-Не,сериозно.Първо,защо няма никакви съседи? И второ,къде ще уча,от кога почвам,къде ми е училището? -изрецитирах на един дъх.Тя направи физиономия и започна да говори.
-Училището ти е точно зад съседските къщи от другата страна на улицата.ИМАМЕ съседи. -каза тя. -Само,че са на малко по-големи разстояния от обичайното. -да бе, не на мен тия.
-Е,какво ви каза брокерката? -попитах и седнах на ръба на дивата.И двамата се спогледаха. -Кажете миии! -подканих.
-Ами,казах ви! -каза майка ми и после продължи. -Това за Семейство Бъкет не са само слухове.Тя каза,че ние сме вторите собственици които не бягат списъци когато го чуят. -каза тя и се помести.Не ми се слушаха повече скучни истории.Станах и почнах да изкачвам стълбите.
-Вярвай си! -провикнах се от втория етаж,а после продължих към третия.Но я чух да казва.
-Лиз,утре с баща ти ще отидем за да си вземем мебелите! -провикна се и аз казах тихо,но възможно да ме чуе.
-Както искате. -влязох в стаята.
-Дано по-бързо да дойде утре. -казах си,оправих ,,леглото".Облякох един бял потник и легнах.Мигновено се унесох.

-Тръгваме! -събуди ме гласът на майка ми. -Аха.. -казах в просъница и тя затвори вратата.Изправих се рязко и ми причерня.Зениците ми се свиха прекалено бързо.
-Най-накрая.Денят! -казах си и се изправих.Стъпих с боси ходила на студения паркетен под.Облякох се и слязох.
-Какво искате ? -попитах ги преди да са отпрашили.
-Да си седиш тук и да не отваряш много,много. -каза татко и отвори вратата.
-Да бе. -измънках и отидох до кухнята.
-Супер! -казах и видях храната оставена на белия плот.Отворих плика в който беше храната и махнах салфетките.
-Отяде ми се.. -казах си щом видях сандвича с месото вътре.Какво и ставаше на тази жена!? Както и да е.Качих се набързо до стаята си,взех мобилния и на вратата се звънна.
-Чакай! Идвам! -пфф,мразя ги тези където постоянно бързат за да им отворят.Хайде стига,не е пожар.
Отворих вратата без да си направя труда да попитам кой е.Когато отворих,малко се стъписах.Беше някаква жена.Изглеждаше ужасно,Сякаш някой току-що бе минал с валяк през главата и.Настръхнах.
-Кого търсите? -попитах.Тя отвори уста и просъска.
-Заключи вратите.Остави ги да изгорят отвън! -каза тя.Малко се уплаших се и треснах вратата.Взех телефона и набрах номера на майка си.Тя не вдигна.Сведох глава,но усетих чуждо присъствие.
-Кай!? -попитах когато вдигнах глава.
-Какво ти каза тя? -попита той и отправи злобен поглед към вратата отново без да примигва. -Изплаши ли се? -отново ми зададе въпрос.Постарах се да изглеждам непукист.
-Да бе.Ха,тази беше преко.Каза да заключа вратите и да ги оставя да изгорят навън. -имитирах смях.Бях много добра - особено с емоциите.Практикувах го от години с нашите.
Кай се засмя,после каза.
-Някакви деца просто си правят шега. -спокойствието което излъчваше и едновременно страхът който пробуждаше в мен,ме караше да се съмнявам в него.
-Как влезе тук? -зададох същия въпрос като вчерашния.
-Заключвай си вратата. -отговори както снощи,зловещо Кай.

---------------
Тази час е малко по-скучна но нататък става интересно.