Заслужено ли спечели Кристина Арабаджиева? Ами не много сякаш ..
Кой/и ви беше/бяха фаворит/и? От 1вото изпълнение на Васко Иванов исках той да спечели. Отделно много харесвах Георги, Rio Crew  и още танцови групи.
Нагласено ли беше според вас? Ами не съм сигурна много, много ...

Достатъчно ми е да е забавен, мил и да се подържа.

Ами за сега съм супер  Надявам се нещата с момчето, което харесвам да се получат ..

Mike Posner - Loоks like sex

Според мен не си се изложила. Той ти е казал преди няколко дни, че иска да излезете и сега ти си предложила да излезете. Няма нищо лошо в това. Може да не те е попитал повторно, защото може да помисли, че той ти става досаден. Според мен си направила много добре. Дано да си прекарате добре!

Радвам се, че Ви харесва!   Извинявам се, ако има правописни грешки.
------------------------------------------------
Част 2

- Какво е направила Джесика? – попита директорката.
-Ами тя хърляше мокри кърпички по тавана. Ето вижте! – отговори учителката и посочи тавана.
- Но на тавана няма нищо! – каза директорката.
- Но, но, тя беше хвърлила мокри кърпички и те бяха залепнали. ДЖЕСИКА!
- Да, госпожо! – обадих се аз.
- Чудно, Джесика не е направила нищо, браво! Айде аз имам работа. Довиждане! – и директорката тръгна. Госпожата беше още по-бясна, но на кого му пука... Звънеца би. Взех си нещата и излизайки от кабинета и отивайки към кабинета по География си говорех с Бела.
- Джеси, беше на косъм. – каза Бела.
- Да, да, все едно ... – казах аз.
- Защо никога, за нишо не ти пука?
- Ами не знам. Колко пъти ще ме питаш това? – отговорих й аз,
- Добре, добре. Млъквам.
Минаха 5 учебни часа. Остана и последния – музика. Мразех този предмет и може би госпожата по музика ме мразеше най-многи от всички учители.  Кабинета й беше заключен и тя не беше в коридора. Напълних й ключалката с малки листчета и малко кибритени клечки. Дано да не може да си отключи кабинета и да не караме час. Надявах се някой да не ме изклюкари. И най-накрая звънеца би. Госпожата дойде, изгледа ме странно, сякаш знаеше, че съм направила нещо. Вкара ключа в ключалката, опита се да завърти ключа и да отключи, но не стана. Опита още няколко пъти, но опитите бяха неуспешни. Леко се притесни. Почти целия клас знаеха защо не можеше да се отключи вратата и знаеха кой го е направил.  Всеки ме поглеждаше през няколко минути.
- Джесика, отивай директно при директора! – заповяда ми даскалката.
- Ама защо,госпожо, какво е станало? – направих се на учудена и попитах аз.
- Много добре знаеш защо. Не ми се прави на ударена! – развика ми се тъпата госпожа.
- Апф, така и не разбрах каква е причината, но щом искате, ще отида при директорката. Ще се видя с нея за втори път днес. – казах аз и й се усмихнах мазно. Взех си чантата и отидох при директорката. Почуках, влязох и си хвърлих чантата на дивана й, седнах на стола и си качих краката на масата, все едно си бях у нас. Доста често идвах в тази стая.
- Защо си тук, Джесика? – попита ме директорката.
- Амии, госпожата по музика ме прати, незнайно защо и аз дойдох. Все пак трябва да изпълняваме това, което ни кажат учителите, нали така? – отговорих аз.
- Оф, какво да те правим тебе? Все още нямаш нито едно наказание, но скоро може и да имаш.
-Ъ, какво ? Моля Ви без наказания. Никога не съм имала. Майка ми достатъчно идва, ако получа и наказание това много ще я разочарова. Ще се поправя, обещавам. Дори имам напредък. Днес не съм направила нищо. – казах аз, сложих ръце зад тила си и се облегнах назад.
- Но си пратена тук при мен и са ме викали заради теб днес. – каза директорката.
- Еее, учители, к’во искате? Айде аз тръгвам. Бон Вояж. – казах аз, станах, взех си раницата и тръгнах. Реших направо да си тръгвам. Излязох от училище. По пътя към вкъщи реших да мина през магазина да си купя нещо за пиене.  Влязох в магазина. Отидох на щанда с напитките. Посегнах да взема една кока-кола и усетих докосване по ръката. Едно русо момче, със сини очи, изглеждащ на около 16-17 годишен беше посегнал за същата кола и беше оставил ръката си върху моята.
- А, ъм.. Съжалявам! – извини се синиокия и ми се усмихна.
- Да, да, както и да е. Сега можеш да си махнеш ръката от моята. – казах аз.
Той си отдръпна ръката, аз си взех колата и той ме попита:
- Може ли да узная името ти?
- Джесика. Предполагам ти е достатъчно. – отговорих му аз. Отидох на касата, платих си колата и се запътих към нас. Май забравих да спомена също, че живея в двуетажна къща? В съседната къща се нанасяха новите ни съседи. Все още не ги познавам, но ще се запознаем все някога. И така, прибрах се, хвърлих си раницата на леглото.  Съблякох се и останах по бельо. Разхождах се няколко минути из стаята така, докато си намеря удобни дрехи за вкъщи. Поглендах случайно през прозореца и отсреща стоеше русото момче, със сините очи, което срещнах в магазина. През цялото време ме е гледал. Прикрих се с ръце и сложих една широка сива тениска с някаква щампа и едни къси дънкови панталонки. Пуснах си щорите, за да няма такива гафове повече. В този момент телефона ми звънна...

Здравейте! Нещо ми дойде малко музата и започнах да пиша една история. Надявам се да Ви хареса  Приемам всякакви мнения. Кажете дали да я продължавам, ако не темата да се трие Съжалявам, ако има правописни грешки.

----------------------------------------------
Част 1

  - Бийп, Бийп ... Бийп... – това беше алармата на телефона ми,
  - Ъгхх.. смотана аларма! – измрънках аз и си хвърлих телефона на земята. Беше 7:00 сутринта. Трябваше да ставам за училище. Отидой в банята. Измих си лицето и зъбите. Върнах се обратно в стаята си и отворих разхвърления си гардероб. Взех едни впити, леко накъсани дънки и една бяла тениска с надпис I NY. Опа, забравих да Ви се представя. Казвам се Джесика, накратко Джеси. На 16 съм. Скоро ги навърших. Живея в Ню Йорк с майка ми. Майка ми и баща ми са разведени. Разведоха се преди 6 години, защото отношенията им се развалиха, мисля, че беше за пари, но съм сигурна, че причината не е изневяра, Трудно понесох развода. Много се караха, а всеки път когато се караха, аз плачех. Преди не беше така. Но накрая се разведоха и ето ме тук. Бях едно жизнерадостно хлапе, пълно с хиляди мечти, а сега, една тинейджърка, която рядко се усмихва, не й пука за нищо. Редовно се забърквах в някакви „бели”, така да ги наречем. В училище често викаха майка ми и се ядосваше с мен.  Добре, че в моето училище учеше и моя по-голям брат – Майкъл, който беше на 17. Той живееше с баща ми. Много рядко се карахме с брат ми, разбирахме се много добре. Винаги ме спасяваше от кашите, в които се забърквах. В училище редовно ме защитаваше и може би сега, заради него още не съм изключена. И това съм аз. Да се върна до където стигнах. След като се облякох, си сресах косата и я оставих свободно пусната, Беше леко чуплива, дълга до кръста. Отидох в кухнята. Миришеше на омлет, препечени филийки и кафе.
   - Добро утро! – каза майка ми, усмихната.  – Направих омлет и кафе. Препекох и филийки на тостера. Ще хапнеш, нали?
  - Да, разбира се. – казах аз. Налях си кафе, взех чинията с омлета и си взех една препечена филийка. Седнах до майка ми. – Мамо, татко скоро ще идва ли ? – попитах аз, тей като не бях виждала отдавна баща си, а го обичах страшно много.
  - Не знам, мила... – каза мама и въздъхна тежко.
След 10 минути бях готова с яденето. Беше 7:40. Взех си чантата, обух си кецовете и тръгнах. Бях на около 10-15 минути път от училище. Понякога закъснявах,но не ми пукаше особено. Беше 7:55. Вече бях в училище. Имах първи час български. Ахх, мразех българския, госпожата ме мразеше и аз я мразех. Отидох до кабинета и звънеца точно тогава би. Седнах на четвъртия чин, редицата към прозорците. Във всеки кабинет стоях там. До мен седна най-добрата ми приятелка – Изабел. Винаги стоя с нея на един чин, ако я няма стоя сама.
   Госпожата започна да преподава скучни си урок.  Няколко ученика започнаха да я занимават с нещо, а на мен ми дойде една идея – да хвърлям мокри кърпички по тавана. Имах едно шише с вода и пакет носни кърпички. Намокрих 2-3 и ги хвърлих към тавана, и залепнаха. На мен и на Бела ни стана много смешно и започнахме да се смеем като луди. Госпожата забеляза това и попита:
  - Момичета, какво има? Споделете на целия клас какво е толкова смешно, та и ние да се посмеем.
  - А, ъмм .. – мислех какво да кажа аз. Мислех да й кажа нещо от сорта на „Смея се на прическата Ви”, но и без това бях загазила, защо да стане по-зле?
  - Е? – каза госпожата.
  - Направо да отивам при директорката, а? Съгласна ли сте? – предложих аз, леко шеговито.
- Значи пак си направила някоя простотия, а? Какво е този път ? Може би  си извадила тетрадките от шкафа ми и контролните и си ги хвърлила през прозореца? Сложила си ми габарки на стола? Разменила си маркера за бяла дъска с пернаментен? Хайде, кажи какво си направила този път. – каза досадната учителка.
- Апфф.. просто погледнете нагоре. Сега може ли да отивам при директорката? – казах аз.
Госпожата погледна нагоре и точно в този момент една кърпичка падна на главата й и целия клас изпадна в смях, а тя цялата стана червена. Тя се развика и отиде да извика директорката. През това време аз й взех показалката, качих се на чина, свалих кърпичките, хвърлих ги и сложих пръчката на мястото й. Седнах си на мястото и дойдоха директорката и госпожата.

Факт.
В момента е облечена с зелена тениска ?   

Mузика - 6
           География - 6
           ЗИП-Музика - 6   

Разбира се, просто искам вашето мнение относно конфигурацията