Хееей. 

Здравейте. 

Хубаво е, но в началото малко времената са объркани.

Моля. ;]

Аз.

Хрумна ми нещо и реших да го пусна. Съжалявам ако има правописни грешки. Частта е малко къса, но ще се постаря следващата да е по-дълга.

I Глава

Отворих очи. Очите ми болезнено поеха светлината на тъмното пространство, идваща от остъкления таван. Не можех да разгранича ден и нощ, защото винаги, когато отворех очи виждах звездите.  Покрай прозореца до мен прелетя огнена топка и за част от минутата озари цялата стая. Светлина, достатъчна, за да видя тъмната топка, сгушена в ъгъла.  Направих звучна целувка и топката се размърда. Изправи се и се насочи към мен, докато сребърната й, привидно черна, козина се полюшваше леко.
- Харесва ли ти тука, Челс? - попитах кучето, сякаш е човек. Понякога кучетата са за предпочитане пред хората. Тя изръмжа недоволно и легна на гърдите ми. - Не е толкова лошо. Струва си за гледката.
Избутах я настрани, преметнах завивките и погледнах през прозореца. Всеки друг на моето място би се удивил на гледката, но мен повече ме заинтригува отражението ми в прозореца. Виждах момиче с дълга кестенява коса, синьо-зеленикави очи, остри скули, красиво, но сякаш уморено от живота(особено торбичките под очите). Изпъшках звучно. Изправих се с танталови мъки и се насочих тромаво към кухнята.
- Я, кой се е събудил. - посрещна ме баща ми. - Как спа Аделайн? -Мразех си името.
- Знаеш, че не обичам да ме наричат така.
- Искаш ли сок от грейпфрут? - попита ме той. Винаги отклоняваше темата, когато нещо не му харесваше. Така си направи и оглушки, когато мама избяга от нас. Имах чувството, че аз съм единствения разумен човек, който може да го убеди в нещо. И така решихме да се преместим. Мислехме си Лос Анджелис или Флорида...но накрая избрахме Космоса.

Не, аз попринцип съм си от Варна. 

Нещо не ми хареса.

Последните две ми харесаха най-много.

7-ми. Искам да съм на твоето място.

Искам, но в училище учим английски, а за уроци нямам никакво време...

Ние ще учим. Предпочитам да чистя.