Ааа ама аз още съм за Кайл!! Ощее !!    

Ето я ^^

Част  XІV

Преди да го попитам какво има предвид,на вратата се почука  и аз насочих погледа си на там.Обърнах се за секунда  към мястото където бе седял Кай и...Него разбира се го нямаше.Тъпак!Веднага свалих ръкава на блузата.
-Какво? -викнах отегчено и вратата се отвори.
-Не се дръж така! -каза баща ми. О,я стига.Ще се държа както пожелая.Не отвърнах.
-Утре започва новият срок,така че си на училище. -заяви той и тръгна да затваря вратата.
-Моля!? -изтерясах аз. -Няма да стане! -отсякох и се приближих за да тресна вратата.Но не успях.
-Напротив,лично ще те закарам. -каза той и си залепи самодоволна усмивка.Но много добре знаех,че е просто маска.
-Майната ти,няма да отида. -казах и треснах вратата след което я заключих.
-Лиз,Лиз отвори вратата веднага! -каза той и се опита да завърти кръглата дръжка,но не се получи.
-Уау,много ,,добре" се държиш с тях. -каза Кай и изскочи иззад ъгъла на вратата.Сърцето ми прескочи удар и се опрях на вратата.
-Ще спреш ли да го правиш!? -попитах и той ме погледна недоумяващо.
-Да правя кое? -попита ме.
-Да спреш да изскачах от някакви странни места. -казах ядосано и го усетих как се приближи.Прегърна ме през кръста,целуна ме по врата и каза.
-Съжалявам,в кръвта ми е. -да бе,сякаш щях да му се вържа.В изблика си на ярост се отдръпнах и го погледнах сърдите.
-В същност,какво си ти? -попитах го и едва не се развиках,за дето ме правеше на глупачка.
-Как така какво съм,човек разбира се!? -изсмя се леко той и направи крачка към мен.
-А не,стой си там! -отсякох и аз направих крачка назад.Сетне продължих. -Я не ме заблуждавай! Кой човек може да стигне тук толкова бързо или да се прие на такива места,че никога да не мога да го намеря,или пък да ми показва разни места из  къщата в която живея,или да ми показва духове!? -съвсем леко повиших тон.Той имитира смях,но беше като нервно квичене.
-Казах ти - живял съм тук,а и  духовете,всеки знае за тях. -оправда се и бързо започна другата причина. -Казах ти и как стигам до тук бързо,от зад. -посочи той към прозореца. -По дървото и нагоре. -леко се засмя той.Добре де,затвори ми устата,но не можех да покажа,че съм пораженец.
-Сигурно. -казах и сведох глава,но посе отново я изправих,защото ме беше заляла друга мисъл.
-А ти,какво!? Да не би да ме наблюдаваш и когато спя!? Защото вече не мога и да спя.Постоянно имам чувството,че някой ме наблюдава през стените или,че някой идва.Чувството е ужасно и ако ти си основателят,ще те помоля да престанеш. -изръсих и Кай се вгледа в очите ми и забеляза големите тъмни сенки,които се опитвах да прикрия,защото с тях изглеждах като прекалилите с хапчетата за сън - изглежда моите не помагаха.
-Не съм аз Лиз.Но нали ти казах,докато аз съм тук,няма какво да ти се случи.Духовете не могат да ни наранят,те само могат да ни изплашат. -каза той,но не отрече това за което го попитах.
-Това за ,,Да" ли да го считам? -попитах и той отново ме прегърна.,но поклати глава.
-Лъжец. -измънках така че да не ме чуе и оставих устните му да пълзят по врата ми.
-Сега спи. -прекъсна той.
-Какво!? Не ми се спи. -отвърнах и се отдръпнах рязко.
-Имах навика винаги да се  държиш студено с хората.С мен можеш да се отпуснеш. -каза той и допря устни до моите.Знаех,че мога,просто не исках.
-Да бе.. -измънках,той го чу,но не отговори. -Наеш ли,трябва да си починеш.Иначе наистина ще полудееш,но не от духовете,а от самата себе си.Ще се изтощиш до толкова,че тялото ти няма да издържи и ще рухне. -каза спокойно той,но психарят в него се надигаше.
-Как така? -попитах леко стъписана.
-Ами лесно.Ти  ще си толкова изнемощяла заради това,че не си почиваш и то ще разбере,че си слаба.Тогава лесно ще може да те довърши.

Може би...а може би не.Ще разберете.След малко пускан новата част ^^

Ето и продължението.Но тази част е по-кратка съжалявам,обещавам утрешната да е по-дълга : )

Част ХІІІ

Казал ми е.Какво ми е казал!? Да де...каза ми го.
-Имам един въпрос. -изплюх и той вдигна поглед от ръката ми и кимна.Но видях несигурността му и как лицето му допи малко по-цветен отенък.Сякаш,че криеше нещо от мен.
-Как успя да стигнеш толкова бързо тук и как никой не те видя? -попитах и присвих очи.Той ме стрелна с един поглед,после го сведе.И с гърлен звук се засмя.
-Отзад, -каза само тихичко и ме погледна.Този негов толкова зловещ поглед и онази усмивка,сякаш ме караха да изпадам в паника.
-Добре. -сякаш нещо ме караше да се съгласявам. -Разкажи ми още нещо за къщата. -подканих го и той се усмихна.
-Хубаво. -каза и ме погледна зловещо. -Това също не е обикновена къща.Преди,още когато първите собственици оставили нещото тук,то карало всички които умрат,да не умират-тоест да стават не живи. -странна работа,значи тая помия трябва да е бъкана със не живи.
-А как.. -започнах,но Кай направи знак да замълча.
-Изчакай де. -засмя се леко той и продължи. -Та,така.След като и те били убити от това което създали,то направило така,че след като може да влиза в главите им,може да ги накара да се убият,а ако човек се убие,той става не жив.Само,че те умирали от психясване,за това не можели да се махнат от тук.Това е яко. -каза той и се усмихна психично.
-Това е гадно! -казах аз и рязко си дръпнах ръката от негова.Секунда след това съжалих.Болката премина през тялото ми.Потръпнах,Кай пое ръката ми отново.
-Не съм свършил де! -сопна се той. -И какво му е гадното?Живееш вечно - е да,на едно и също място,но все пак вечно,можеш да прави каквото пожелаеш. -каза Кай,като наблегна на каквото пожелаеш.
-Не е вярно! А и е гнусно,можеш да правиш каквото си поискаш,да видим тогава.Да викнем някой дух,той ще ни го демонстрира,какво ще кажеш!? -попитах ядосано,но при самата дума ,,дух" изтръпнах.Той ме погледна изпод веждите си.Но за да не губя набраната скорост продължих.
-Да,какво ме гледаш така странно?! Хайде де,да извикаме някой и той д ани покаже. -казах предизвикателно,а Кай отново без да премигна отвори широко,черните си очи и каза.
-Той е тук.

Нищо няма да загубиш ако опиташ.А и според мен ще ти стои. ; )

Много ми харесват!

Някъде към 15 лв. евтините.Ако исках някой хубав са към 30,поне доколкото знам. : )

Заповядайте ^^

Част ХІІ

Идиот! За толкова тъпа ли ме мислеше!?
-О,я стига!? Може да не съм умна колкото теб,но не съм и идиот. -засмях се насила.Но нещо,нищо не се получи.
-И ти все още не ми вярваш.След всичко видяно? -усмихна се дяволито той.Приближи се захапа долната ми устна.След това плъзна езика си по устната ми и ме целуна.Чувствах страстта му във вените си.Пулсираща и напираща да излезе.
-Да,това проблем ли ти е? -попитах дръзко и се дръпнах.Не мисля,че беше уместно.Все пак майка ми можеше да влезе всеки момент.
-И то голям.Все някога ще повярваш. -усмихна се  със своята психична усмивка.
-Ти си ужасен лъжец. -наредих го и отворих вратата.Кай остана в стаята ми.Се ми е тая какво щеше да прави.През ума ми мина идеята за бельото.Все още не знаех къде да прибера тези неща.;Лицето ми пламна,но поне нямаше кой да ме види.
-Къде си мислиш,че отиваш? -попита мама и направи физиономия.
-Ами..има ли значение? -отговорих отегчено и завъртях очи.
-Дръж се прилично. -каза тя и скръсти ръцете си пред гърдите,след което стана от стола.
-Не ми казвай какво да правя. -сопнах и се и се запътих към вратата.
-Моля!? Я се върни. -извика тя след мен.
-Няма да стане. -казах спокойно.Тя знаеше.Знаеше,че наистина не ми пука,но трябваше да се държа малко по-добре.Иначе пак щеше да ме пратят на психар.Така стана когато се случи инцидента с първата и бременност.Ама те си го заслужаваха.
-Върни се веднага! -намеси се баща ми и аз трябваше да направя няколко стъпки и да се върна.
-Имаш нещо да ми кажеш ли? -изрепчих се.Той не отговори.
-Лиз,кога ще престанеш? -попита ме тя и пусна ръце.Сега аз скръстих моите. -Не ядеш,не съм сигурна дали спиш,не ходиш никъде освен на двора,не излизаш от стаята си.Какво да си помисля ако.. -тя не довърши,но исках да разбера какво щеше да каже.Въпреки,че вече го знаех.
-Ако какво? -попитах нахакано и се усмихнах нарочно.Изобщо не ми се искаше да и се усмихвам.
-Ако някой ден те намеря мъртва. -добави тя.Знаех си! Знаех,че това искаше да каже.
-Ха,много си добра.Да,може би  така,но.. -преди да довърша татко се намеси.
-С майка ти мислим,че си в някаква депресия. -добави той спокойно.
-Добре.Първо се опитвате да ми кажете,че съм някакво психо,а сега,че съм и в депресия.Добре,може и така да е.Но няма да се самоубия.Ще ви досаждам. -казах едва ли не през смях,защото се наслаждавах на физиономиите им.Нямаше нищо по-хубаво от това да им гледам съсипаните физиономии.Въпреки,че майка ми беше бременна,това не означаваше,че все още не беше виновна.
-И сега,довиждане. -казах и треснах вратата.Излязох и въздуха ме удари в лицето.Беше хладен,но не студен.Реших,че трябва да обиколя къщата.Започнах от дясно на ляво.Нямаше нищо интересно,докато не забелязах една люлка насред двора.Вятъра я поклащаше леко.Тръгнах на там,но имах чувството,че някой върви зад мен.Обърнах се,но нямаше никой.Да,пак някоя от онези шеги на Кай.Чувството стана по-силно и започна да се чува шум от стъпки,които начупваха опадалите листа. Обърнах се отново,но нямаше никой.
-Стига Кай,вече не ми е забавно. -викнах,но Кай не се показа.Шума стана непоносим и идваше все по-близо. -Кай,казах да престанеш! -развиках се и се обърнах по посока на шума.Но в момента в който се обърнах,нещо ме повали на земята.Паднах върху едни изсъхнали бодли.Мисля,че бяха от рози,но това нямаше значение сега.
-Ааау. -изохках тихо.Завъртях главата си към люлката.
-Видя ли!? Ще те пречупи и ще влезе в мислите ти,тогава ще те убие.. -каза глас които шепнеше.Обърнах се по посоката му.Завъртайки глава,видях лицето на някаква жена.Лицата ни бяха на няколко сантиметра разстояние.Черните и очи гледаха право в моите.Кожата и беше толкова бяла,че почти сива.Присвих очи от страх,отворих устни и започнах да дишам накъсано и често.
-Ще  те пречупи.. -просъска тя и от устните и бликна кръв.
-А-а-а-а-а-а-а-а-а-а! -изпищях аз и въпреки болката се изправих и хукнах.След около две крачки се бутнах в някого.Вдигнах очи и видях,че това е Кай.После отново зарових очи в гърдите му.Не плачех,но се страхувах да погледна.Кай вдигна поглед към това от което бягах.
-Изчезвай от тук! Плашиш я! -викна той и погали косите ми,като стигна чак до кръста,защото те до там стигаха.
-Махна ли се ? -попитах без да откъсвам очи от дрехата му.
-Да. -каза той и вдигна брадичката ми,в този момент очите му се стрелнаха към ръката ми.От лявата ми ръка,отстрани на китката,там където ми беше кокалчето,сега се стичаше тънка,тъмна струйка кръв.Бодлите на розовия плет се бяха заболи доста навътре.
-Хей,хей,хей,хей.Погледни се,какво се случи? -попита той и повдигна леко китката ми,въпреки това аз изохках,болеше.
-Не го направих аз,кълна се! -отрекох преди да е довършил изречението си.Той се усмихна.
-Не съм го казал,но какво стана? -попита той и аз започнах да бръщотевя и да ръкомахам с другата ръка.
-Онова нещо ме бутна и падах върху някакви бодливи храсти и после каза нещо и от устата и започна да тече кръв и.. -говорех толкова бързо.
-Чакай,какво точно ти каза? -попита той свивайки очи.
-Ами нещо като <То ще те пречупи,ще влезе в ума ти и ще те убие> ..де да знам,нещо от сорта.. -казах и той сключи вежди.
-Обещай ми нещо.Винаги когато започнеш да виждаш и чуваш разни неща,им казвай да се махат и те ще се махнат. -каза той.
-Добре. -кимнах.
-А сега се прибери,ще те чакам горе. -Кай пусна китката ми и целуна челото ми.Кимнах,обърнах се,спуснах ръкава на лилавата си блуза и влязох.Нашите не казаха нищо,само ме изгледаха.Качих се направо горе.Отворих вратата,Кай бе там.
-Ела да го оправя. -каза и ми направи жест.Приближих се,той извади разни неща от една кутийка и започна да маха бодлите.Не болеше много.Но как стигна толкова бързо и никой не го видя.
-Чакай ти как... -започнах ,но той ме прекъсна.
-Въпросите после.Сега,много ли се уплаши? -попита ме той.Не исках да казвам истината,но не можех да го лъжа.Кимнах.Той се усмихна едва забележимо,но видях психото в него.
-Казах ти.

Thrее Dаys Grаcе - One X  

Само малко пудра,защото кожата ми е много бяла.. : )

Супер! Некст!