Ето я главата.

Час ІХХ

Останах така още дълго.Имах чувството,че изправя ли се-вече съм незащитена.В същност аз никога не съм се чувствала защитена,но не го осъзнавах защото Кай беше тук да ми напомня,че има кой да ме пази.
-Къде отиде?? -въздъхнах и подпрях главата си с две ръце.
-Къде отиде  кой? -разнесе се позна смях.Вдигнах глава.
-Кайй! -изкрещях и скочих за да го прегърна.Толкова се радвах,че той не се е махнал както трябваше да стане но..Какво!?
-Ти да не си помисли,че можеш да се отървеш от мен просто ей така? -попита веселяшки той.Все още виждах в него психарското му ,,аз".Ако някой се опитва да ви убеди,че живота е готин-не му се връзвайте.
-Ами..често казано,точно това си помислих. -отвърнах на смеха му.Но усмивката му тутакси угасна.
-Какво,какво казах? -попитах и леко се отдръпнах.Тъпака ме гледах така сякаш щеше да ме нападне.Сърцето ми ускори ритъма си.Кай присви очи  и погледът му бе изпълнен с болка и тъга.
-Как можа да си го помисли? -попита ме със сравнително измъчен тон.
-Чакай какво толк.. -започнах,но той избърза.
-Нали ти обещах,че няма да те оставя сама тук да полудяваш,нали ти каза,че ми вярваш? -продължаваше да изрежда той. -Как можа да си го помислиш.. -завърши той.Това малко ме драсна отвътре.не ми беше особено приятно да говори така,все пак аз го..ами,харесвах го.
-Не аз,не исках да кажа това,знаеш..Изведнъж изчезна и аз си помислих,че..
-Че няма да се върна ли? -прекъсна ме Кай и се доближи до мен.Кимнах съвсем несъзнателно.
-Никога. -каза тежко той ме и целуна.Сега се чувствах сигурна.
-Легни да си починеш малко. -каза Кай и кимна към леглото.
-Не искам да си почивам. -мрънках,докато отново несъзнателно се озовах в леглото. -Ама казвам ти,не ми се спи,не съм уморена. -повтарях,но той не ми обърна внимание.Легна до мен и целуна челото ми.
-Лека нощ. -усмихна се мило и аз затворих очи.

Очите ми механично се отвориха от досадното бръмчене на будилника.
-Будилник!? Ти пък от къде се взе? -говорех си. -Сигурно Кай те е сложил.Кай. -сетих се и ококорих очи.Обърнах се към мястото къде си спомням бе стоял той,но сега го нямаше.Разбира се!
-Психото пак се е изнизало. -мръкнах си и се наведох за да оправя леглото си.Случайно погледа ми се спря върху паднал (надявам се) лист хартия.Вдигнах го и седнах на неоправеното легло.На листа беше написано с красив почерк.
Върви към третата стая на етажа.
Кай.
-Добре,да го видим това психо. -говорех си.Когато стигнах до вратата,точно преди да поема дръжката се сетих какво се бе случило.Обърнах се и свалих рамото на блузата с която бях.Разкри се гледка на огромната рана.Вече наистина ми беше все тая.Така и така вече не ми се живееше от отдавна.
-Нищо сериозно,а... -подметнах си и отворих вратата.Влажният мирис на мухъл лъхна в лицето ми.Тъмно зелената стая,сега не ми изглеждаше толкова тъмно зелена.
-Кай? -казах лекичко когато подадох глава през процепа на вратата.
-Кай? -повторих отново и пристъпих напред.
-Бауу! -кресна той иззад вратата.Сърцето ми се качи в гърлото.Хванах се за гърдите и вратата се хлопна.
-Кретен такъв! -казах и го пернах по рамото.
-Изплаши ли се ? -каза леко психично той.
-Не. -излъгах,естествено,че се уплаших,но не можех да си го призная разбира се.
-Да бе,видях ти физиономията. -засмя се той.
-Нищо не си видял! -казах през смях и той също се засмя.Хвана ме през кръста след което ме целуна.Целувката му ме караше да се чувствам у дома.Колкото и далече да е това.
-Е сладката ми,как спа? -попита той и аз не успях да сдържа грейналата усмивка на лицето си. Кимнах,а после се засмях.
-Обърни се,нека видя. -каза Кай.Първоначално не схванах,но после се сетих какво искаше да види.Обърнах се и той свали рамото на блузката ми.
-Зле ли е ? -попитах.Знаех,че е зле,исках да видя реакцията му.
-Не,изобщо,не се тревожи. -излъга той.
-Ха! -казах и се обърнах като го посочих с пръст.
-Ха,какво? -попита недоумяващо Кай.
-Ха-излъга.Ти си ужасен лъжец! Не ти го казвам за първи път психо такова. -засмях се леко,но неговият психичен поглед отново се появи.
-И какво ако е така? -попита ме той като се взря в очите ми.Странният му поглед,той никога не мигаше,или поне аз не съм го виждала да мига.Очите му винаги бяха широко отворени.
-Нищо. -казах огорчено,а после по-тихо добавих. -Кретен,психар,какво ли не. -мрънках си.
-Навярно съм те питал,но ще те попитам отново. -огледах го с присвит поглед.Това психо си го просеше.
-Какво? -попитах със скръстени ръце и присвити очи.
-Вярваш ли в духове?

1. Имате ли си гадже? -Не
2. Ако да, как се казва? -Никак ;д
3. Вярвате ли в любовта от пръв поглед? -Не
4. Възможно ли е, според Вас, приятелство между момче и момиче?  -Разбира се.
5. Лесно ли се влюбвате? Не
6. Романтичен/на ли сте? -Вече не
7. Кога ви беше първата целувка? -Не помня.
8. А първата целувка с език? -Има ли значение..
9. Според вас всички ли мъже са еднакви? -Не знам,не съм минала през всички..
10. Кое е било най-голямото ви разочарование (ако не искате, не казвайте : ) ) ? Преди два дена.
11. Ревниви ли сте? Да.
12. Колко назад искаш да върнеш времето и какво искаш да промениш? -Защо да го връщам? Нямам причини.
13. Кое е най-романтичното място в света, според Вас? -Плажът винаги ми е изглеждал такъв на залез.

Да и аз попитах-но учи,няма отговор.Но мисля,че домашните маски помагат.. : )

Thrеe Dаys Grace - Time Of Dying

Прилича ми на книгата ,,Сирена" Сигурно си взела идеята от там,както и да е.
Харесва ми Некстт!!

Историята е невероятна! Хайде,че нямаме търпение !!     

Хайде деее! Кайл вече ми липсва..      

Нали това е идеята. Шегичка.Тази вечер ще го пусна-не се притеснявай :дд

Последните три не ми харесаха.Иначе другите са убиец! : )

Тази вечер не мога да пусна некста,но утре пускам ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!    Благодаря за положителните коментари!

Нексттт бее!