Ами има ли фенове сред вас на групата и коя е любимата ви песен...Но все пак ако има фенове съм сигурна,че не е една любима песен.Както и да е.Давайте!

B.О.B - Airplanes ft. Hаyley Williams  

Ето я : )

Част ХХІ

,,А сега вярваш ли ми!?" Тези думи се въртяха в главата ми.Гледката беше..Уау!
-Ти ли си това,Кай? -попитах учудено и когато той се засмя,силуетът изчезна.
-Какво става тук!? -обърнах се към него и скръстих ръце.Той вдигна невинно рамене и каза.
-Просто шега,какво толкова.. -ухили се той.
-Шега!? Да,много ти е смешно.Ти се забавляваш докато аз не мога да спя изобщо. -казах престорено аз.А после се засмяхме.
-Мислиш,че ми е лесно? -попита ме с широко ококорени очи.Не казах нищо по въпроса.
-Какво е да си такъв? -попитах и присвих очи,готова да чуя отговора.Той помълча,после заговори.
-Не може да се обясни. -да-колко мило.
-А помниш ли как стана,какво усети? -опитах се да го накарам да говори.
-Последния път когато се опитах да ти обясня,ти едва не избяга с писъци. -каза леко тъжно той.
-Е да,но това беше за...ами за последния път. -опитах се да се оправдая.Идиотка съм!
-Не. -отвърна Кай. -Не си спомням какво усещах тогава.Беше ми все тая.Предпочитах това,вместо да остана в това семейства.Или каквото беше останало от него.Беше невероятно гадно.Лудата кучка постоянно ме заплашваше.Мислеше си,че ще ме сплаши и понеже тогава бях голям пъзльо,се заключвах в стаята си.Вместо да изляза и да я убия. -подсмихна се зловещо той.Настръхнах.
-Да убиеш майка си? -попитах учудено и напълно недоумяващо.Кай кимна.Започнах да го слушам с интерес.
-Тя беше напълно откачила,аз също.Беше си страшно тогава,когато тя ставаше през нощта и започваше да се катери до третия етаж.Тогава влизаше в тази стая и не излизаше до сутринта.С брат ми седяхме тук и слушахме виковете.Ха-беше ми страшно тогава.Сега като се замисля е било като детска игра. -психичния му поглед отново се завърна.Леле,ами ако наистина беше луд!? Какво пък!?
-И какво,сега по-лошо ли е ? -попитах го.
-Нямаш си на представа колко,но на мен ми е добре.Аз не се плаша.Казвал съм ти много пъти.Аз съм по-страшен и от каквото и да е. -ха-ха,добре. Киман въпреки всичко.
-Ами ти,какво ще правиш днес? -попита ме Кай и веднага разбрах какво има предвид.Какво ще правя след като не искам да ходя на училище.
-Нашите планират семейна вечеря,мислят си,че това ще оправи нещата.Ужас,а ? -казах си истината.
-Защо не!?А какво ще им кажеш когато разберат? -попита той и се доближи до мен.Седна по-наблизо,така да се каже.
-Нищо,защото няма да разберат. -свих рамене. -А и е ужасно защото семейството ми е пълен ужас.Майка ми и баща ми се правят,че не се познават когато не съм наоколо.Имам чувството,че искат да се отърват от мен. -казах си го.Ами истина си беше.Държаха се с мен като с невидима.Или пък ще ми обръщат прекалено много внимание.
-Това са глупости Лиз. -каза Кай и ме целуна. -Разбира се,че не искат да се отърват от теб.Кой идиот би го искал. -отново ме целуна,този път ме хвана за талията.Това момче...Имаше нещо странно в него..И тази психично зловеща усмивка отново се покачи върху лицето му.Тази усмивка ме караше да настръхвам от страх,не знае абсолютно нищо за него освен,че семейството му е откачени и следователно и той.И в същото време ме караше да се влюбвам в него още повече. Страшният му поглед,който обикновено се появяваше когато ми разказваше някоя история,сега беше втренчен в мен с онази полуусмивка,отново без да премигва и гарваново черните му очи,затъмняваха всичко в стаята
-Ти поне имаш семейство.В което майка ти не е убила всички и не си единственият жив.В крайна сметка,това което остана е,че тя е жива,а аз...съм все още тук,за да те пазя от него.То също е тук,за да те накара да умреш.

+1 

Ами ,,Чудовищен" и ,,Страна на Сенките"

Направо ;дд ^^      Ама за стига-направо поздравления,Малви уникален е !

Гага! : )    

Заповядайте. ^^

Част ХХ

Знаете ли за кой път ме пита!? Не нали.Ами и аз,вече спрях да ги броя.Затова отговорих както обикновено.
-Но защо ме питаш? -направих физиономия.
-Защо винаги отговаряш на този мой въпрос с въпрос? -зачуди се Кай.
-Ами защото ми е интересно. -отговорих простичко.Тъпчо!
-Добре.Вярваш или не? -леко се изнерви той.
-Не. -свих рамене и той се ококори още повече.
-Ама как така.Това което стана-всичко! Нищо ли не ти вникна в мозъка? -учуди се той.
Ами,изглежда,нищичко.
-Не. -кимнах. -Много добре знам,че са били някои от твоите шеги,но последната стигна твърде далече. -отсякох и започнах да обикалям в стаята.Отидох до  прозореца,който беше плътно затворен и капака му беше отгоре.
-Не съм аз! -оправда се Кай. Да,стига бе! Наистина ли мислеше,че ще се вържа!?
-Стига Кай. -казах монотонно.Той хвана главата си в шепи,после махна ръцете си и започна да ръкомаха докато обяснява.
--Ама ти нищо ли не разбра!? -погледна ме недоумяващо. -Аз нищо не съм направил,То го прави.Да не мислиш,че ми е много приятно  да кисна тук!? Не е.А и не искам да те наранява,но просто понякога се увличам. -какво значи ,,Да не мислиш,че ми е приятно да кисна тук" !?
-Какво искаш да кажеш? -скръстих ръце и застанах на едно място в средата на стаята.Кай въздъхна.
-Добре,ще започна отначало. -той седна на пода и потупа мястото до себе си.Имах неприятни спомени,но път - все тая.
-Помниш,че ти каза,че преди много време тук е имало убийство,нали? -кимнах.Така или иначе ме мързеше да говоря.
-Е,та тогава въпросният Кайза.. -Кай продължаваше да говори и да говори.Но на мен не ми се слушаха отново тези истории за промити мозъци.Замислих се за Кайза.Кайза,Кайза ,хъм Кайза - звучи познато. Както и да е.
-И тогава то останало завинаги тук и Кайза осъзнал какво всъщност е направил и за това се е самоубил.Разбра ли сега? -кимнах.Въпреки че почти нищо не бях разбрала.Освен,че някакъв перко  е направил нещо тъпо и после е ритнал камбаната. Се тая.Казах ви.
-И за това те водя тук. -за това ме води тук!? Сега го загасих яката в калта.Понеже не чух нищо,сега можех само да кимам.
-Защо ме водиш тук? -попитах най-накрая,малко поруменяла.
-За да не полудееш и за да не умреш.Няма кой да те спаси ако не съм аз. -каза той и се усмихна с онази негова психична усмивка.
-Ти си моя герой така ли? -погледнах го леко с присмех,но въпреки това той се доближи до устните ми.Те бяха на милиметри и той подшушна като развали момента,идиотът!
-Да не би да чувам блъскането на сърцето ти в гърдите? -срещнах неговите гарваново черни очи.Толкова дълбоки,че пред всички останали езера,неговите биха изглеждали като океан.По принцип когато се вгледаш в очите на някого,можеш да видиш колко е дълбоко съзнанието му.Но при Кай,след като очите ни се намериха,неговите бяха сякаш бездна в която пропадах бавно,но знаех,че ,,героят" ми ще ме измъкне някак си.
-Може би. -казах и усетих студената му ръка която се опря в гърдите ми.Погледнах го накриво.
-Просто се наслаждавам на ритъма. -отговори той непресторено.Да бе,сигурно.Е,не,че имаше друго какво да намери там.. Както и да е.
-Защо? -попитах и присвих очи.
-На моето ритъма му липсва. -отговори тихо и плашещо той.Признавам си,понякога когато бяхме заедно и той говореше такива неща..Ами чувствах се на тръни.Сякаш..знаете-когато гледате страшни филми,как имате чувството,че нещото от филма е зад вас.Е,такова беше и моето чувство,но рядко ми се случваше.По-точно случваше се често,но в повечето време го изолирах,защото не ми пукаше.
-Няма ритъм ли? -попитах съвсем тихо. -Дай тогава да го ускорим. -Кай нежно ме целуна,но си беше обикновена целувка честно.Отдръпна се и отново лицата ни се озоваха на милиметри едно от друго.Рус кичур падна пред лицето му и аз го отместих.Но същевременно усетих как някой погали гърба ми.Беше като полъх,но знаех,че не е.Усетих докосването.Беше точно на раната.Но не потръпнах от ужас или нещо такова.Бавно се отдръпнах от Кай и се обърнах.Гледката....
-А сега вярваш ли?

Нищо особено,ама стават : )

Косата,момчетата и приятелите.. : )

Арее дее-Къде е Кайл!! Ощеее!!!!!!!!!