Ами тъкмо разпределих багажа от последния куфар и сега ще се мотая из капризен, ти ?

Историята е тийн, но е доста нетипична.Няма ги разглезените богаташки и луксозните гимназий, но пък има много любов.Много, много, много любов.Опитах се да я направя тежка и наистина много тъжна, така че който очаква нещо различно, може би ще се разочарова.Anyway, hope you like it.

http://www.youtube.com/watch?v=Y9SUZGOOXkY за настроение.
1 част.

- Готова ли си? -Попита ме Раян, след като почука на вратата и влезе в празната стая.Толкова празна, сякаш никога не бях живяла в нея.По стените и пода нямаше нищо, никакви мебели.Щорите на прозорците бяха спуснати и всичко бе потънало в мрак.Въздухът ли беше сгъстен или не можех да дишам от притеснение?Беше ме страх, бях уплашена.Какво щеше да се случи с мен?Животът ми се развиваше с бясна скорост.Може би дори прекалено бързо за възрастта ми, но нищо не можех да направя.Дали?Дали нищо не можех да направя, или просто ме беше страх?!Раян очакваше отговора ми.
- Да. -Отговорих механично аз, както бях свикнала да правя в последно време.Гледах на всички около мен да им е добре, а после мислех какви ще са последствията за мен.След като изрекох едносричния си отговор, прокарах пръстите на лявата си ръка през тъмно-кестенявата си коса и се наведох, за да взема сака си.Не беше много голям.Целият ми живот беше събран вътре, но като се имаше впредвит, че бях само на 17-сет, човек можеше да се досети, че не съм живяла кой знае колко.Всъщност, аз дори не бях живяла толкова.До тринайстият ми рожден ден не знаех какво значи живот.Знаех само, че след като се върнех от училище трябваше да сготвя, понеже майка ми беше твърде пияна.Знаех само, че трябваше да събирам бутилките от бира и разпилените по пода хапчета.Знаех само, че когато се прибера, след като сготвя, след като събера бирените бутилки и хапчетата от пода, трябваше да застана на колене, да си съблека блузата и да търпя ударите с колан по гърба си, нанесени от баща ми.Това ли беше животът?Страдание, нещастие?Не, не беше това.Животът беше нещо съвсем различно, нещо... по-добро.Раян ми показа света.След смъртта на майка ми и вкарването на баща ми в затвора за системен побой над малолетно или иначе казано на тринайстият ми рожден ден, Раян се появи.Тогава аз разбрах за красотата на живота, за забавлениета, смеха, щастието, хубавите моменти, сълзите от радост... всичко това ми бе показано от Раян и от тогава с него бяхме неразделни.

Ще разпределям багаж.

Днес не съм яла нищо все още.

За студен чай.

Леко тъжно.

Няма ли да ти е топло.Днес беше 27 градуса в Б-с, направо не се живееше.

Повярвай ми при теб не е и на половина толкова зле, колкото при мен, но всеки с проблемите си все пак.Какво става при теб?

Ради, отговорих ти.

Ами тъкмо се прибиам и не съм много добре.

Здравейте.

Ами, аз от доста отдавна не съм сядала на компа.Иначе... не съм кой знае колко добре, но какво да се прави.Преди малко се прибрах в Шумен, утре също съм тук и в събота пак заминавам.Ти как си, какво правиш?