О,ще разберете дали е дух или не ;дд

Ето некста ^^

Част ХХІV

Стоях сгушена в Кай и си мислех за вечерята с родителите ми.Ако можех щях да ги заключа в едно мазе и да им давам само хляб и вода.Толкова ги...ами не мога да кажа,че ги мразех,но ми беше втръснало от тях и караниците им.Постоянно си викаха или се караха за нещо.
-Чу ли това? -обърнах се настрани от Кай,защото от кухнята дойде писък,а после трясък.Скочих от леглото готова да отворя вратата,но той изведнъж се появи пред мен.
-Не! -прошепна в ухото ми.Опа,какво става тука!?
-Защо не? -попитах и се обърнах облягайки се на вратата.Кай се доближи,като сложи едната си ръка на вратата.Точно като свалките през деветдесетте. Яко,а!?
-Защото така. -каза той и притисна устни до моите. -Това е То. -помрачи изражението си Кай.Се тая.
-Не ми пука,Кай! Ще отида. -казах и го бутнах.Бях се ядосала.Слизайки по стълбите,Кай вървеше след мен.
-Лиз,стой! -викна той след мен,но аз не спрях.Слязох право в кухнята.Там така наречената Би,чистеше нещо по плота.
-Какво става тук!? -попитах ядосано и скръстих ръце.Усетих как Кай ме прегърна.Погледът и беше прикован в него.
-Какво имате предвид,госпожице?  -попита ме саркастично тя.
-Много добре знаеш.Някой извика и после се чу трясък! -развиках се.
-Боя се,че ви се е причуло госпожице. -каза тя и се обърна така,че задника и да е на показ.
-Спокойно Лиз,само се опитва да те вбеси! -намеси се и Кай.Изкачих стълбите набързо и заключих вратата на стаята.
-Защо е тук!? -попитах и присвих очи,като се свивах на леглото.Кай дойде при мен.
-Понякога се връщат при любимите си. -каза той и сви рамене.
-Чакай какво,връщат!? Тоест,те са ТЕ,тоест много? -попитах и усетих тръпки по гърба си.Кай кимна.
-А това значи,че То е.... - преди да довърша той отново кимна. -О Господи! -извиках и покрих с ръце устата си.
-Спокойно.Помни,те не могат да те наранят.Могат само да ни изплашат. -погали косата ми той.
-Нали знаеш историята с изгубеното момче? -попита ме Кай и подпря ръката си на леглото,така че аз да легна а той се озова почти върху мен.
-Не. -казах аз и зачаках за да ми разкаже.
-Ами,въпросният Кайза,точно преди майка му да полудее,един ден той просто изчезнал и години по-късно се върнал.Никога не бил същия и точно защото вече бил мъртъв.Когато майка му разбрала,тя се побъркала,не знаела какво да направи и полудяла.Започнала да убива децата си.Оставила само Кайза жив защото просто той не можел да умре пак. -завърши той и страховитата му физиономия вече се беше превърнала в секси прелъстителна усмивка.Изправих се,но той не се отлепи от мен.
-Разказваш го сякаш си бил там. -казах и по изгледах въпросително.Кай кимна.
-Така е,защото бях. -очите ми се ококориха.Спомням си какво ми беше казал преди два дни,когато аз тотални изкрейзих и го накарах да се махне,а той ми изигра лоша шега.
-Не се стискай.Можеш да ме попиташ. -подсмихна се той.
-Добре. -казах и се приготвих да го попитам. -Добре,какво е? -попитах и зачаках отговора му.
-Какво е...замисли се той и отново ме налегна.Впи устните си в моите и продължи целувките,след което леко се отдръпна и каза.
-Да чувстваш само празнина,жаждата за убийство да е изяжда отвътре,но това ужасно чувство да те изгаря и да не можеш да го направиш.Или пък можеш,но после ще съжаляваш.Всички да те зяпат и да те сочат с пръст и да казват ,,Този го познавам,ОМГ имаше го на вестниците!" Дразнещо е,но почти никога не те разпознават,или пък не те виждат.
-Не ми звучи готино.А как ходиш напред-назад? -попитах го и присвитите ми очи се свиха още повече.
-Ами първоначално не можеш,можех да ходя никъде,можех да стоя само в това загниващо място,но с времето се научих.Но все още е малко неприятно.И беше неприятно,преди да се появиш ти. -каза той и милва лицето ми след което ме целуна нежно,но онова негово психично изражение отново украси лицето му.
-Но тогава разбрах за Него.И за останалите ,,жители".Започнах да изследвам това място.Така де,аз не можех да мръдна от тук! Много пъти съм искал да се махна,просто да избягам,но не можеш. -аз го прекъснах.
-Но сега нали можеш? -попитах нарочно.
-Не бих те оставил тук,сама. -каза Кай и ме прегърна.Но после настръхнах защото осъзнах какво ще каже -А после започнах да правя това,което Те искаха! Това е,и ти ще го разбереш с времето.

Олеее на най-интересното! Още!       

Харесва ми,но си написала ,,врЪта"  аа мисля,че си искала да кажеш ,,врата". 

Коя е играта? Може да  има бъг или недостатъчно сийдъри : )

Ааа нее!! Моля тее-не я спирай! Обожавам историята ти и умирам от нетърпение да разбера кой е този странник! Историята е страхотна-заслужава си да я довършиш!   

Харесва ми! Но имам няколко забележки.
Първо това Момо,мъж или жена е,защото в единия момент пишеш ,,Тя беше велик човек" а после ,,ще си плати за смъртта му" И второ
,,Неможеше" се пише с интервал - НЕ можеше : )

П.С : Сега да не си помислиш,че се заяждам.Напротив-Харесва ми,за това казвам : )

Супер още!   

Против ест.

Заповядайте. ; )

Част ХХІІ

Засмях се на глас.Кай ме изгледа злокобно.
-Защо се смееш? -попита той потресен от реакцията ми.
-Стига Кай,вече не ми е толкова забавно. -оправдах се и неговата злобна усмивка угасна,когато чу звънеца на вратата.Изправих се за да отворя.
-Не отваряй! -каза той и хвана ръката ми.Погледнах го и изражението му беше много зловещо.Беше загледан някъде напред.Беше зловещо и много плашещо.
-Пусни ме,Кай! -казах и го погледах свирепо,ръката му мигновено се отдръпна.Изтичах през вратата и се втурнах по стълбите.Тъкмо се озовах на първия етаж и видях,че Кай ме чакаше до вратата,отминах го и се пресегнах за да отворя.
-Не отваряй,моля те. -каза той и ме погледна с гарваново черните си очи.Пренебрегнах иска му и попитах.
-Кой е ? -вече питах,след последния път.
-Би,госпожице.Името ми е Би.Майка ви ме нае да ви помахам. -по гласът и по името естествено познах,че е жена.На не повече от двадесет и девет,тридесет години.Отворих.
-Здравейте госпожице,вие трябва да сте Лиз? -попита тя и подаде ръка.
-Да. -кимнах.
-Аз съм Би Ноел. -каза чернокосото момиче и подаде ръка.Здрависахме се.Боже,за домашна помощничка беше твърде млада.
-Да,аз съм Лиз,а това е Ка.. -започнах,но осъзнах,че няма смисъл да продължа,Кай вече не беше тук. -Няма значение.
-Добре,госпожа Птрисия,каза,че мога да взема стаята на третия етаж в дъното. -каза младата дама и се насочи към стълбите.
-Не,не,не,не,не. -казах аз веднага щом се сетих за коя стая ставаше въпрос.Мадамата ме погледна на криво. -Искала е да каже....на втория.На втория етаж! -замазах някак си положението.
-Ако не бях професионалист,щях да реша,че криеш нещо,Лиз. -каза Би и започна да изкачва стъпалата.Ли!? От кога минахме на ,,Ти" и от кога да си чистачка по домовете,е да си професионалист!? Както и да е.Продължих да я наблюдавам.
-Тази не ми харесва.Трябва да внимаваш с нея. -чух гласа на Кай и се обърнах.Беше се втренчил в нея.Това ме дразнеше.Обърнах се с гръб към него и той се появи зад мен.След което ме прегърна и целуна бузата ми.
-Ще съм тук за да те защитя.Не се тревожи. -беше толкова искрен,сякаш и толкова зловещ.
-Тогава защо винаги изчезваш...И как го правиш? -попитах и се обърнах с присвити очи и скръстени ръце.
-Ами замисли се малко скъпа. -каза Кай и ме целуна нежно. -Ако тази ..Би ме види,разбира се,че ще каже на вашите.Ти не искаш те да те разпитват за мен нали? -попита ме той,но забелязах,че избягваше единия въпрос.Се тая.Прав беше,не исках да ме разпитват за него по простата причина,че...аз не знаех нищо за Кай.Притегли ме обратно при себе си и ме прегърна.
-А така.А сега ми обещай,че ще внимаваш с Би!? -този нещо не беше наред,Толкова обещания му бях дала,че вече не ги помнех.
-Добре.Обещавам,а ти ми обещай,че ще престанеш да изчезваш така! -казах накрая.Той само кимна.
-Госпожице Лиз,можете ли да дойдете за момент? -извика прословутата Би.Кай ме спогледа,а после каза тихичко в ухото ми.
-Върви,но внимавай! -изкачих набързо стъпалата и стигнах до втория етаж.Като се замисля,до сега никога не бях идвала тук.
-Какво? -попитах с досада и тя подаде главата си от последната врата.
-Сигурна ли си,че това е стаята в която трябва да остана!? -попита недоверчиво Би и кимна към стаята.Прекрачих  прага на вратата и огледах стаята.Мебелите бяха покрити с найлон.По силуетите ли си личеше,че имаше  канапе  и легло.О да,също и тоалетка.Яко! Защо нашите не ме бяха настанили тук!?В същност те не бяха настанили и нея тук.
-Да,разчисти си.Тук си си. -казах и се изнизах за да не задава повече въпроси.
-Горе съм ако ти трябвам! -провикнах се и се качих нагоре.В  стаята ми ме чакаше Кай.Прегърна ме през кръста и остана загледан в мен.Този зловещ поглед който ме сразяваше.
-Внимавай с нея.Моля те. -каза той и зловещия му психичен поглед се появи отново.
-Защо? -попитах и присвих очи.
-Защото те обичам и не искам то да те накара да умреш.

Не се тревожете.Ще се разбере!    И благодаря ви.Тази вече очаквайте некст.