Какво правиш, как си?

Здрасти. (wave)

Радвам се, че първата част се хареса.

2 част.
http://www.youtube.com/watch?v=pBI3lc18k8Q&ob=av2e

- Добре.Да тръгваме тогава. -Каза Раян и ме изчака да мина през вратата, за да може да затвори.Зад гърба си чух как вратата се затръшва и сякаш затворих страница от живота ми.Сякаш всичко преживяно до сега се заключи в тази стая.Докато вървяхме към гарата не си казахме почти нищо.Не знам дали беше, защото бяхме прекалено заети да мислим какво се случваше в момента, или защото просто нямахме какво да си кажем.Каквато и да бе причината, беше по-добре, че мълчахме, защото ме беше страх от това, което Раян можеше да ми каже или от това, което аз можех да кажа на него. - Това ли е автобусът за Ню Джърси, Оушън Сити? -Попита той шофьора на някакъв автобус след като пристигнахме на гарата.
- Да.Слагайте саковете в багажника и се качвайте, че гоня график. -Каза шофьорът с пълна уста.Беше на около педесет години и доста дебел.Няколкото снопчета косми останали на главата му след оплешивяването бяха загладени със солидно количество гел.При отхапването на следващата хапка от гигантския сандвич, който ядеше видях, че зъбите му бяха ужасно жълти и изцапани с червения сос от сандвича.Ръцете му бяха дебели, кожата по тях-груба, а ноктите му бяха леко мръсни.Облеклото му бе прилчно.Бяла риза, вратовръзка, черен панталон и черни обувки.Като изключим, че на ризата имаше петно от червения сос и под мишниците му се забелязваха петна от пот, вратовръзката му беше разхлабена, панталоните измачкани, а обувките скъсани, всичко друго беше наред.Все едно.Едва забелязах тези неща, те не ме вълнуваха.Вълнуваше ме това дали постъпвах правилно.След като подадох сака си на Раян, за да го сложи в багажника на автобуса се застоях за няколко секунди. - Хайде, госпожице.Качвай се. -Подкани ме шофьорът и аз макар и с хиляди съмнения влязох.Огледах седалките и се настаних на последната от към прозореца.След още малко и Раян се качи, и след като ме намери с поглед, дойде и седна до мен.Двамата се усмихнахме един на друг, но докато неговата усмивка беше истинска, моята бе по скоро от любезност.

Хаха, тъкмо говорих с баща ми и при него било 13 и 30 часа и над 40 градуса.

На 16 съм и съм висока 160.

Леле, от две седмици не съм ходила на фитнес и ям всевъзможни простотий в последно време и съм станала 44 килограма...Леле, прасе...прасенце. Ужас.

Харесва ми, некст.

От 21.

Писах ти ЛС.