Не,казах го защото ме попитаха и реших приблизително така да кажа,защото не го бях измислила още,но всъщност така е.Ще разбереш.Не се тревожи.В смисъл,че нарочно (първо беше случайно),но нарочно съм го направила така.Ще разбереш. : )

Сова за Девата - ОБОЖАВАМ СОВИТЕ! Просто са уникални същества!

Ооо,благодаря много!!!

В повечето магазини за козметика които съм посещавала,няма.А не искам да бъде от фризьорски салон,защото искам сама да си ги направя,но благодаря все пак.

От къде мога да си купя розова (или лилава,зелена,синя...) боя за коса в София? : )

Ето. : )

Част ХХV

-Какво има предвид? -попитах и присвих очи.(Съжалявам-вреден навик)
Кай не отговори веднага.Сигурно подбираше думите си.На мен ми беше все тая какво щеше да каже.Тук беше такава лудница,че наистина не ми пукаше,казах го само за да продължим да си говорим.
-Всичко с времето си,Лиз. -засмя се той и потупа главата ми,както правят с кучетата когато свършат нещо хубаво.Двамата седяхме на пода и си говорехме за разни глупости,а през главата ми не спираха да текат разни бавни и мъчителни мисли,за това кога ще му дойде времето и аз да разбера.
-Знаеш ли,че тази къща е била на пра-пра-прадядо ми? -попита Кай загледан някъде през прозореца. -Той наистина харесваше къщата. -довърши и мен ме напуши смях.Но естествено не се засмях.
-Какъв вид откаченяк е бил той? -опитах се да звуча заинтересовано,но не се получи.Кай започна да се смее.
-Защо се смееш? -попитах го и скръстих ръце на гърдите.
-Защото говориш смешно. -засмя се той,отново.
-Оу така ли!? -попитах престорено и го ударих по рамото. -Имаш нещо против говоренето ми ли? -направи се на онези тежкари които винаги налитат на бой.И двамата избухнахме в смях.
-Абсолютно нищо. -каза той и допря съвсем леко устните си в моите,щом спряхме да се хилим.
-Може ли да ми разкажеш още  някоя история? -казах го така и не се усетих,сякаш не го казах аз.После веднага съжалих,защото не исках да ме наплаши с още някоя откачена история.
-Помниш ли когато ти казах,че ще ти стане интересно!? Прав бях. -възгордя се той.Приготвих се да споря,но после осъзнах,че наистина беше прав.Несъзнателно бях започнала да харесвам историите му,дори да се привързвам.Обзе ме паника,когато си помислих,че някога историите му ще свършат,но разказът ме отнесе.
-Виждала ли си съседката от онази къща? -попита ме той и посочи една кафява,малка къща през прозореца.Стори ми се притеснен,а не отдаден както винаги когато ми разказваше някоя такава история.
-Не. -поклатих отрицателно глава.
-Е,по-добре е ,че не си. -каза той и изражението му се появи.Знаете...онова,психясалото.
-Защо? -настоях аз.
-Мъртва е. -каза Кай,така сякаш изобщо не му пукаше.Засмя се. -Разбира се,не изглежда прекрасно,защото смъртта и не бе естествена,тя бе убита. -в този квартал,сериозно трябваше да се прегледат.Всичките.Погледнах го въпросително,което значеше,че искам да продължи разказа си или историята си,или както искате го наречете.
-Да,да.Та Ашли,живееше щастливо с родителите си,но беше пълна луузърка,в училището постоянно я закачаха и удряха - абе,изобщо каквото се сетиш.Един ден Еди Гилбърти и направи номера с обаждането.Тя толкова се беше изнервила,че го удари по главата с една стъклена бутилка.Еди Гилбърти падна на земята без да помръдне повече.Ашли така се уплаши,че реши да сложи край на живота си,точно пред вратата на новият ви дом. завърши Кай,разбира се отново с онова зловещо изражение.
-Но как... -в този момент звънеца на вратата звънна.Кай се подсмихна и това ме прикани да отворя.Бързо слязох по стълбите и видях Би понечила да отвори.
-Не! -изкрещях и тя се обърна.Кай се озова до нея.Направи едно движение,знаеше прокара пръст през гърлото си,сякаш ще отреже главата и и аз се засмях.
-На какво се смеете госпожице? -попита престорено тя. Знаеш ли на какво,мой приятел ми показва,че иска да те убие,и изглежда смешно като си го представя.Яко,а?
-Ами на нищо. -излъгах и смеха ме напуши,пак.
-Добре,ще отворя. -каза Би и аз прескочих останалите стъпала и се втурнах към нея.Ръката и беше почти на бравата,Кай зад нея клатеше отрицателно глава.Стигнах навреме и сложих ръката си върху нейната.Кожата и бе влажна и студена.
-Аз ще се справя,Би. -казах с престорен глас и тя кимна,сетне се запъти към кухнята.Звънеца все още звънеше.
Кай се подсмихна много зловещо и психично,сякаш ме подканваше да отворя.Отворих вратата и пред мен застана ниско русокосо момиче,на не повече от петнадесет години,с синя панделка и изтъркана рокля,точно като от минали век.Аз замръзнах на място.Потръпнах,тръпките започнаха да лазят по гърба ми и единствено чувах тихият зловещ кикот на Кай
-Здравей.Аз съм Ашли,живея отсреща.

Офффф,пак ли бе!? Защо,не виждаш ли,че яя харесвамее??

Има,но не е довършена-има час от книгата в интернет : ) Но няма да се издава,защото се копира навсякъде (искам да кажа,че я крадат незаконно и я пускат в нета) и за това няма да излезе.

Хооооораа :

http://kaprizen.com/?cat=7&img=1957056
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1938973
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1942639

Ощеее !!??    

Нарочно съм го написала така.Ще разберете всичко,не се тревожете.О и съжалявам,че не пуснах некста снощи,но нямах време.Днес ще го пусна!