Болно и тъпо ..  |-(

Нямаше смисъл  да пишеш тогава .
(Извинявам се за спама ,но .. )

А защо  темата е в раздел "Лично творчество" ..

Сладко .
Но то  е логично ..
Според мен ,тази тема няма мн. смисъл .

Много хубаво говори ..

Поли , специално заради тебе я махам

Поправено :

Беше един студен зимен ден .  Лена бе седнала на пода в стаята си и  рисуваше . Тя обичаше да рисува ,в рисунките си тя изливаше всичките си емоции . Но тази рисунка беше някак различна . Изпълнена с тъга . Лена беше преживяла много тъжни мигове ,които никога нямаше да забрави . Изведнъж молива , с който рисуваше спря . Лена погледна снимката си със семейството й и се замисли за всички изминали дни с тях и как неусетно те си бяха отишли пред очите й. Автомобилната катастрофа отново се разигра пред нея ,но  вместо да спре да мисли за това тя си припомни хубавите мигове прекарани с тях..Летата,студените зимни дни  точно като този   . Този спомен я натъжи още повече . Тя стана от пода ,облече си избелялото черно яке и излезе навън .
Улиците бяха пусти . Прекалено студено бе навън ,за това и никой не излизаше . Тя се луташе из улиците без цел и без посока ,продължавайки да мисли за родителите си .
Както си вървеше Лена се сблъска в непознато за нея момче .
-Ъм , извинявай .  – Каза тя .
- Няма нищо,аз съм виновен . Не те видях . – Отговори момчето . Лена го погледна в очите . Бяха сини . Красиво сини.  – Е, срещнахме се –продължи той – Поне искаш ли да се разходим ?
- Но ние не се познаваме и .. – Започна Лена ,но непознатото момче я прекъсна .
-Щом толкова държиш на запознанството – Аз съм Ерик ,а ти си .. ?
-Лена ,приятно ми е . – Отговори тя с усмивка на лице .  Осещаше пеперудите в стомаха си .
Е,Лена ще се разходим ли ? – Попита Ерик .
- Добре .  – Съгласи се тя .
Те се разхождаха с часове .. Говориха си за какви ли не неща .  Опознаваха се . И двамата разказаха малка част от миналото си , като  Лена се стараеше да пропусне частта с родителите си ,но . така и  не се получи . Разказа и  за тях . Натъжи се ,но  той я успокои . След темата за миналото ,дойде ред и за общите интереси . Имаха доста общи предпочитания за музика ,филми .. Колкото повече се  опознаваха ,толкова повече тя го заобикваше .
.. Накрая дойде ред и  на раздялата .
- Трябва да  тръгвам,блока ми е на близо .. – Каза тъжно Лена . 
- Добре , но искам да ти кажа нещо . – Ерик се замисли ,но продължи – Харесвам те .
Лена не мислеше да отговаря , просто го целуна нежно .
- Довиждане  – Каза тя и тръгна към блока си .
Тъкмо влезе в стаята си ,едва съблякла черното яке , започна да рисува нова картина  .. Пейзаж. Поляна . Изпълнена с цветя ,а между цветята двама влюбени -  Той и тя ..

Благодаря . Още след малко  ще започна със разширението . : )

Ами , задрвейте !  ..  Днес е  голяма скука  и за това си измислих  едно разказче ..  Не е хубаво ,но ..
Ето го :

Беше един студен зимен ден .  Лена бе седнала на пода в стаята си и  рисуваше . Тя обичаше да рисува ,в рисунките си тя изливаше всичките си емоции . Но тази рисунка беше някак различна . Изпълнена с тъга . Лена беше преживяла много отрицателни мигове ,които никога нямаше да забрави . Изведнъж молива , с който рисуваше спря . Лена погледна снимката си със семейството й и се замсли за всички изминали дни с тях и как неусетно те си бяха отишли . Този спомен я натъжи още повече . Тя стана от пода ,облече си избелялото черно яке и излезе навън .
Улиците бяха пусти . Прекалено студено бе навън ,за това и никой не излизаше . Тя се луташе из улиците без цел и без посока ,продължавайки да мисли за родителите си .
Както си вървеше Лена се сблъска в непознато за нея момче .
-Ъм , извинявай .  – Каза тя .
- Няма нищо,аз съм виновен . Не те видях . – Отговори момчето . Лена го погледна в очите . Бяха сини . Красиво сини.  – Е, срещнахме се –продължи той – Поне искаш ли да се разходим ?
- Но ние не се познаваме и .. – Започна Лена ,но непознатото момче я прекъсна .
-Щом толкова държиш на запознанството – Аз съм Ерик ,а ти си .. ?
-Лена ,приятно ми е . – Отговори тя с усмивка на лице .  Осещаше пеперудите в стомаха си .
Е,Лена ще се разходим ли ? – Попита Ерик .
- Добре .  – Съгласи се тя .
Те се разхождаха с часове .. Говориха си за какви ли не неща . .. Накрая дойде ред и  на раздялата .
- Трябва да  тръгвам – Каза тъжно Лена . 
- Добре , но искам да ти кажа нещо . – Ерик се замисли ,но продължи – Харесвам те .
Лена не мислеше да отговаря , просто го целуна нежно .
- Довиждане – Каза тя и тръгна към блока си .
Тъкмо влезе в стаята си ,едва съблякла якето си , започна да рисува нова картина  .. Пейзаж. Поляна . Изпълнена с цветя ,а между цветята двама влюбени -  Той и тя ..

Харесва ли ви ?

Истниският приятел се търси цяла вечност, а накрая той сам те намира.

Анелия

Защото е измислица . Все пак приказката е измислена . И има  олицетворения . : )