Не искам да кажа, за всички влюбени до болка :дд може и да не съм се изразила правилно...

Мерси, Диди 

Уникално е      Търся те по тези улици,
Казвам си "Давам всичко аз за него!".    Толкова е красиво 

Реших да напиша как се чувствам и една приятелка ми каза, че е хубаво и да го кача. Дано ви хареса 

Още помня как се запознахме. Беше ранна зима. Аз стоях облегната на вратата на класната стая и говорех с приятели, когато ти я отвори. Аз паднах върху теб. Щом се изправих погледнах очите ти. Ах, тези шоколадови очи, който сякаш виждат в душата ти и те изпиват. В този момент разцъфвах. Сякаш бях счупена, а ти ме поправи. Стоях и те гледах, сърцето ми биеше лудо, все едно препускаше. Тогава намерих своя принц, но не на бял кон, а на черен скейт. Изчервих се. Никога до сега не се бях чувствала така, а единственото, което можеш да кажа беше просто – Опа. Ти се усмихна с 24 - каратовата си усмивка. Приятелите ти викаха отстрани – Давай, забий я! Така се запознахме. От този ден животът ми се преобърна. Сякаш света вече беше различен. Сякаш не стъпвах по земята, а летях. Бях щастлива, но безпричинно. Не осъзнавах, че бях намерила всичко, за което някога бях мечтала. Постоянно мислех за теб. Най -  омразните дни от седмицата бяха събота и неделя, защото ти не беше до мен. Винаги ще помня как ми говореше на испанско – български, как се целехме с кубети в часовете по математика и как ти беше единственото нещо, което виждах. Знаех, че много момичета те харесват, но не исках да се отказвам. Мислех си, че си едно от малкото смислени неща в живота ми. Бях безсилна пред теб. Ти беше моята първа любов, но може би и последната. Всеки удар на сърцето ми беше мисъл за теб. Не исках да слушам другите, че си женкар и че ако излизаш с мен ще е само, защото си останал на сухо. Не исках да разбирам. Виждах само хубавото и си казвах – Какъвто и да е, аз го обичам.
Сега нещата стоят различно. Аз се научих да живея без теб както и ти без мен. Разби живота ми, погуби мечтите ми и удави сърцето ми в мъка. Да, това остава след любовта. Аз просто изгорях. Изгорях отвътре. Сега съм пълна с въглени. Отломките от теб ме направиха силна, но и студена и недоверчива. Изградих около себе си стена, зад която трудна мога да допусна някой. Цветето на любовта повехна. Точно това остава след силната обич. Но въпреки всичко вратата на стаята все още тръпне в очакване да я отвориш. Столът до мен чака отново да седнеш. Сега, когато се разминаваме, по улиците из квартала, отново ме поглеждаш в очите и аз се вглеждам в тях, но за кратко, защото ми напомняш за всичко. И въпреки отрицателни чувства, които изживях все още се изчервявам когато те видя. Все още…
Но ще съм силна и няма да се предам. Наистина съм готова да ти дам този втори шанс, но мисля, че не го заслужаваш. Не си струва да изживея поредната лъжа. Снощи си помислих какво ли ще е ако сме заедно. Дали щяхме да сме щастливи? Не мисля. Отново щеше да ме замениш с някоя, а аз не мога да го понеса. Сега съм в прегръдките на друг. Той ме целува, но аз усещам твоите устни, той ме гали, но усещам твоите ръце върху кожата си заедно с аромата на афтършейва ти. Сигурна съм, че ако бръкна в джоба на старото си яке ще намеря още някоя кубета.
И единственото за, което бих те помолила е да не отключваш онези затворени дълбоко в сърцето ми чувства. Тази моя обич е заключена в сандък и само ти си ключа. Само недей да я отключваш и ми позволи да те забравя…
Да, ти напусна животът ми. Но всеки ден намирам по нещо, което да ми напомня за теб.   

Нямам търпение за некста    дяволски си добра     

1) Обвързан/а или необвързан/а? - необвързана
2) Щастлив/а ли си? - винаги
3) Като срещнеш точния човек бързо ли действаш? - направо светкавично
4) Някога разбивали ли са ти сърцето? - да
5) Мислиш ли, че при определени обстоятелства изневярата е нормална? - неее
6) Би ли простил/а изневяра? - никога
7) С някого говорели ли сте за брак? - да
8 ) Искаш ли да имаш деца? -не
9) Колко? - 0
10) Би ли осиновил/а дете? - да
11) Ако в момента някой те харесва,
кой според теб би бил най-готиният начин да ти го покаже? -да ми го покаже чрез действия а не на думи
12) Харесва ли ти да се правиш на недостъпен/на? - аз не се правя аз съм си!
13) Кажи честно...имаш ли си трикчета, които използваш, за да свалиш някой/я? - да
14) Вярваш ли в любовта от пръв поглед? - няма любов и не
15) Романтичен/на ли си? - не
16) Вярваш ли, че можеш да промениш някого? - хората не се променят
17) Ако можеше да се ожениш/омъжиш, без значение парите, къде би го направил/а? - в Дубай или Лас Вегас
18 ) Имаш ли чувства към някого в момента? - може би
19) Случвало ли ти се е да искаш да си с някого, но да те отблъсне? - да
20) Някога разбивал/а ли си нечие сърце? - да
21) Би ли се бил/а заради човека, когото обичаш? - нее
22) Какво би казал/а за последния/ната си бивш/а? - Че е тъпак и че не съжалявам че го скъсах

Нещо между пет и шест да кажем 5.5 :дддддд

Фрагмент 4

-    Извинете, не знаех, че тук има някои. – каза някаква камериерка.
В този момент ми хрумна една идея.
-    Чистите ли във вагон 2114?
-    Да, както и в този. Защо?
-    Вижте, сигурен съм, че вече се говори из целия влак, че нещо не е наред. – тя кимна. – Искам да попитам в колко часа за последно господин Ричърдс?
-    Господине, аз не мога да давам информация за клиентите. – отвърна ми тя и взе пепелникът, който беше пълен с цигари и го замени с чист.
Аз бръкнах във вътрешния джоб на сакото си и извадих значката си.
-    Детектив Баунти от криминалната полиция. – показах и я. – Сега можете ли да ми кажете?
-    Но какво е станало? На разпит ли съм? – попита ме тя уплашено.
-    Тук въпросите ги задавам аз. И искам да знам кога за последно видяхте господин Ричърдс.
-    Видях го за последно, когато отидох да почистя купето му. Сигурно беше към 16 часа.
-    А забелязахте ли нещо необичайно – аз се приближиш към нея.
-    Той спореше с някаква жена.
-    Каква жена? – попитах заинтригувано аз.
-    Не знам. Вратата беше притворена и аз надникнах. Беше висока с руси къдрици и дрезгав глас.
-    Какво чухте от този спор?
-    Не много. Той `и каза, че няма да стане и че ще трябвало да почака. Тя му каза, че не издържа вече и си тръгна.
-    Имам само още един въпрос госпожа Ричърдс знаеше ли за този разговор? 
-    Не нямаше я.
-    Желая Ви лека вечер – казах аз като изгасих цигарата си в пепелника.
Отидох в спалното си купе, за да помисля. Явно и тази ще е една от безсънните нощи. Влязох и светнах лампата. На огледалото беше написано с тъмночервено червило:
Спри да се месиш, там където не ти е работа! Иначе госпожа Ричърдс ще си го получи!
По дяволите! Може би пък наистина убиецът не е госпожа Ричърдс. Трябва да отида да я предопредя, че не е в безопасност. И да посетя келнера в ресторанта. Отправих се към вагон 2114, където се помещаваше спалното купе на вдовицата. Вратата на му беше отворена.
-    Госпожо Ричърдс? – повиках я аз. Не чух отговор. Пристъпих с безшумни стъпки и запалих лампата. Огледах купето. Нищо не обичайно. Очите ми се спряха на надпис върху огледалото на стената. Приближих се, за да го прочета:
Хоп и трупът го няма! Сега какво ще направиш? Нямаш труп, нямаш и доказателства. Какво ли я чака бедната госпожа Ричърдс?
Огледах стаята за следи. Нищо. И наистина трупът го нямаше. А дали госпожа Ричърдс не е отвлечена?

3 мнения за некст 

Много се радвам, че историята ми ви е заинтригувала. Благодаря за чудесните мнения.     Извинете, че се забавих със следващия фрагмент, но разказа още не е довършен. 

Фрагмент 3

-    Да. – отвърна ми тя вече по – спокойна. – Трябва да има справедливост за смъртта му.
Седнахме на два стола един срещу друг.
-    Съпругът Ви е починал преди около 3 часа. Разкажете ми какво правихте с него в късния следобед, след 18 часа.
-    Аз и съпругът ми се приготвяхме да посетим ресторанта за вечеря. Отидохме към 19 ч. По време на десерта му прилоша. Оплака се, че му се вие свят и му се гади. Боляло го корема. Аз му казах да отиде да си почине в спалния вагон. След около 30 минути отидох да проверя дали е добре. Видях го, че спи дълбоко и реших да не го притеснявам.
-    Добре, бихте ли ми казали какво ядохте на вечеря?
-    За предястие ни предложиха супа от гъби Цезар с лешници, основното ястие бе пиле фламбе, а за десерт кекс с портокали и бадеми.
-    Бадеми. – повторих аз замислено. – Към колко часа ядохте от десерта? – попитах аз.
-    Не си спомням. Може би към 20 ч.
-    А Вие ядохте ли от десерта?
-    Не, и мъжът ми не го изяде. Беше си взел едно парче и не го дояде.
-    А съпругът Ви да има врагове? – попитах аз като наблюдавах всеки неин жест.
-    Съпругът ми беше добър човек имаше много приятели. Не се сещам за някой, който би му навреедил.
-    Благодаря Ви за съдействието. – отвърнах аз и се отправих към вратата.
-    Къде отивате? – попитаме с разтреперан глас госпожа Ричърдс.
-    Да кажа на машиниста да спре на най – близката гара.
Отидох до машиниста и му казах за станалото. Той ми отвърна, че с тази скорост ще пристигнем след около 4 часа. Имам само четири часа да разгадая едно убийство. Настаних се в купето за пушачи, където нямаше никои. Всъщност всички пътници се бяха настанили по спалните вагони. Запалих една цигара. Чудех се каква да е следващата ми стъпка. Да отида в ресторанта заедно с госпожа Ричърдс и да намеря келнера, които е сервирал ястието. Предполагам, че е отравяне с цианкалий, сигурно господин председателят е бил погълнал около 45 милиграма. Възможно е, убиецът да искал да убие и жена му. Един от най – честите мотиви за убийство са парите, но той е заможен човек от висшата класа и не може да дължи пари. Вторият е ревността. Възможно ли е министърът да е имал тайна афера? И жена му да е разбрала за нея? Госпожа Ричърдс толкова ридаеше по съпруга си. По време на разпита беше искрена, поне според мен. Трябва да разбера дали някои от пътниците се е карал с министъра. Главата ми щеше да се пръсне. Работата на министъра беше чудесна. Няма как някои от парламента да е поръчал да го отстранят. Чух тихи стъпки, които се приближаваха, спряха точно пред вратата на купето, вратата тихо изскърца в тъмнината, докато се отваряше. Аз се обърнах, за да видя кой е.
4 мнения за некст 

Фрагмент 2

Последвах я до вагон – ресторанта, където нямаше никой. Седнахме на една от крайните маси. Огледах се внимателно, наклоних се леко към срещустоящата госпожа Ричардс и прошепнах:
-    Нещо не е наред ли?
-    Съпругът ми е мъртъв, убит е. – отвърна ми също толкова тихо. Тя започна да плаче и извади носната си кърпичка.
-    Това значи, че убиецът е тук във влака. Никъде не е безопасно. Ще Ви помоля да видя трупа и ще Ви задам няколко въпроса. – Дамата не спираше да плаче. – Госпожо, моля Ви съвземете се. Някъде из този влак има убиец и може би и вие не сте в безопасност. Трябва да го хвана възможно най – бързо.
-    Прав сте. Ще Ви заведа да видите… – отново очите `и се напълниха със сълзи – трупа на мъжа ми.
Тя стана и с бавни стъпки тръгна към изхода, а аз я последвах. Влязох ме във вагона.
-    Къде е? – попитах направо.
Тя ми посочи леглото. Аз се приближих и повдигнах белия чаршаф. Трупът беше със затворени очи, а по устата и носа му имаше пияна. Наведох се и го огледах от по – близо. Нямаше следи от физическо насилие.
-    Най – вероятно е бил отровен от цианкалий, арсен или живак. – заключих аз.
Госпожа Ричърдс погледна изплашено. Аз отново покрих тялото и казах:
-    Готова ли сте да ви задам няколко въпроса?     

3 мнения за некст 

Ето една криминална история. Надявам се да ви хареса. Приятно четене.

Фрагмент 1

Беше топла нощ за средата на Април. Аз стоях облегнат с глава назад и загледан през прозореца. Чувах забързания ритъм на колелата на влака. Мислех си как ще посетя сестра си и да се отдам на заслужена почивка. След онзи заплетен случай с двойното убийство на Пета улица началникът благоволи да ми даде отпуск. Затворих очи, толкова съм изморен. Отворих ги и погледнах часовника си. Сочеше 23.40 ч. Става късно, трябваше да се преместя в спалния вагон. Ох, толкова ми се спеше, не бях спал повече от 5 – 6 часа вече няколко месеца. Тъмните кръгове под очите ми го доказваха. Отново затворих очи и се заслушах в песента на колелата. Изведнъж се разнесе писък от спалния вагон. Стреснах се. Първата ми мисъл беше, че има убийство. Колкото и изморителна да беше работата ми, аз я обичах. В следващия момент казах, че е нелепо да има убийство във влака. Хората се оглеждаха на всички посоки и се питаха какво става. Чу се втори писък, които сякаш идваше от по – близо. Врата на вагона се отвори и чух женски глас, който каза през сълзи:
-    Детектив Винсънт Никълъс Баунти тук ли е?
-    Аз съм. – обърнах се и видях жената на министър председателя. Станах и отидох до нея – Какво е станало госпожо Ричардс?
-    Бихте ли дошли да поговорим на спокойствие, тук не е безопасно.

Два коментара за некст 

скоро да качиш още